РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Плевен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20214430201918 по описа за 2021
година
за да се произнесе съобрази следното :
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 494211-F535390
от 11.02.2020 година на *** отдел Оперативни дейности-В.Търново , с което
на Т.Х.-С. ЕТ-гр. Тръстеник,обл.Плевен с Булстат ***,представлявано от Т.
АС. Х. с ЕГН ********** на основание чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. (петстотин
лева) за извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на
МФ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Е.П.-АК-
гр.Плевен, който взема становище, че от санкционираното нарушение не са
настъпили имуществени вреди за държавата и моли съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразно обжалваното наказателно
постановление и се приложи чл28 от ЗАНН.
Ответната страна – ТД на НАП – Плевен се представлява от юрк. Ж.,
1
която моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и
законосъобразно обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 20.01.2020 г. в търговски обект-*** находящ се в гр.Тръстеник,***
стопанисван и експлоатиран от „Т.Х.-С.“ЕТ с ЕИК***е установено ,съгласно
дневен финансов отчет „х“№1002630/20.01.2020г от монтираното и
функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел*** с
индивидуален№*** фискална памет №***,разпечатаната касова наличност е
182,10лв.Фактическата наличност на парични средства в касата на търговския
обект съгласно съставен опис на паричните средства е в размер на
68,10лв,сумата на паричните средства е изброена от Т. АС. Х.-
управител.Фискалното устройство притежава операциите „Служебни
въведени“,“служебно изведени „суми.Установената разлика в касовата
наличност на търговския обект е в размер на -114лв представляващи
извеждане на пари от касата,което не е регистрирано във фискалното
устройство.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за
извършена проверка сер.АА №0372673/20.01.2020г подписан без възражение
от Н.Й. Х.а и Т. АС. Х..
На 24.01.2020 година за така консатираното нарушение, актосъставителят
Н.П. Т. в присъствието на свидетелят Л.А. съставил против нарушителя Т.Х.
С. ЕТ, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ. Описаната в АУАН фактическа обстановка
е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление №
494211-F535390 от 11.02.2020 година с което на жалбоподателят на
основание чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 лв. (петстотин лева) за извършено нарушение по
чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства – свидетелските показания на
актосъставителя Н.Т. и Л.А. и Л.Ж., които поддържат направените
констатации в АУАН и които съдът кредитира като последователни,
обективни и непредубедени. Същите кореспондират изцяло помежду си с
останалият доказателствен материал приложен към преписката на
адм.наказващият орган, съдът също приема с доверие като обективни и
логични. От тях по несъменен начин се изяснява описаната фактическа
обстановка. Установената отрицателна разлика между разчетената наличност
по документи и фактическата касова наличност към момента на проверката в
размер на „-114“ лева и неотразяването и в наличното в обекта фискално
устройство чрез операция „служебно изведени суми“ не се оспорва по
същество и от жалбоподателя. В подкрепа на обсъдените гласни
доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото
по реда на чл. 283 от НПК писмени такива, а именно: акт за установяване на
административно нарушение, констативен протокол за извършената проверка
, служебен бон, , опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13
2
декември 2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. За фискалните устройства, които
не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети
се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с
точност до минута.
Анализът на ангажираните по делото доказателства – гласни и писмени
установяват по несъмнен начин, че към датата на извършената проверка
действително осигуреното в обекта фискално устройство е имало
техническата възможност за въвеждане на касовите наличности в началото на
деня посредством операция „Служебно въведени“. Несъмнено установен е и
факта, че тези средства не са били регистрирани във фискалното устройство
посредством операцията „Служебно изведени“. Констатираното деяние,
осъществява всички признаци на нарушение по чл. 33 от Наредба № Н –
18/13.12.20106 година на МФ, което и такова на формално извършване.
Разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006 г. на МФ
е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни
за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между
наличните и документираните средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата
за регистрация и отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент. Именно това задължение не е
изпълнено от търговеца, поради което с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ.
Съдът счита, че случая не носи белезите на „ маловажен“ такъв по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Събраните в хода на делото доказателства не
установяват същият да се отличава от други подобни с по-ниска степен на
обществена опасност. Фактът, че нарушението е извършено за първи път е
релевантен към размера на имуществената санкция, който е съобразен в
настоящата хипотеза и поради това е наложена минимално предвидената от
законодателя. Неотносима е и липсата на други нарушения на фискалната
политика в обекта, тъй като за всяко извършено нарушение търговецът
би носил съответната административно-наказателна отговорност. В
конкретният случай са от значение обществените отношения, които се
охраняват чрез санкциониране на неизпълнението на задълженията свързани
с регистрацията и отчетността на паричния поток, а именно да се
осигури своевременното и адекватно му проследяване от наличните и
документираните средства от търговеца. Предвид изложеното съдът счита, че
чл.28 от ЗАНН е неприложим.
Наказващият орган правилно е издирил и приложил съответната на
нарушението санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 185, ал.2 от ЗДДС
вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, която предвижда имуществена санкция за
нарушителите – юридически лица или еднолични търговци в размер от 500,00
лева до 2000,00 лева и е наложил такава в минимално предвидения от
3
законодателя размер.
При така изложените правни и фактически съображения съдът счита, че
Наказателно постановление № 494211-F535390 от 11.02.2020 година на ***
отдел Оперативни дейнсти-В.Търново , с което на Т.Х.-С. ЕТ-гр.
Тръстеник,обл.Плевен с Булстат ***,представлявано от Т. АС. Х. с ЕГН
********** на основание чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. (петстотин лева) за
извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ е
законосъобразно и обосновано. Същото е издадено от компетентен по
материя, място и степен орган, в съответствие с материалния и процесуалния
закон, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на
разноски.В нормата на чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че ако
лицето е признато за виновно, същото следва да понесе всички
разноски по делото, независимо дали в провежданите контролни
производства /въззив и касация/ размерът на наказанието е бил
потвърден или редуциран.Тази разпоредба би намерила субсидиарно
приложение и в процеса по ЗАНН, ако в ЗАНН липсваше изрична
уредба на този въпрос.
Въпроса за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а
именно по реда на АПК, което изключва приложението на принципа
на чл. 189, ал.3 НПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в
който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата,
подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако
4
искането за отмяна на административен акт е частично уважено и
частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма
на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136
АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото
производство биха имали право на разноски по съразмерност,
пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.
Административно -наказващия орган обаче е бил представляван от
юрисконсулт, и е доказал сторването на разноски за адвокатско
представителство, поради което и по аргумент от чл. 63, ал.5 ЗАНН
разноски следва да му се присъждат.
В сучея тъй като НП е потвърдена изцяло жалбоподателят в лицето на
Т.Х.-С. ЕТ-гр. Тръстеник,обл.Плевен с Булстат ***,представлявано от
Т. АС. Х. с ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на
Т.Х.-С. ЕТ-гр. Тръстеник,обл.Плевен с Булстат ***,представлявано от
Т. АС. Х. с ЕГН ********** Предвид горното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на
основание чл. 63, ал. І от ЗАНН Наказателно постановление №
494211-F535390 от 11.02.2020 година на *** отдел Оперативни
дейнсти-В.Търново , с което на Т.Х.-С. ЕТ-гр. Тръстеник,обл.Плевен с
Булстат ***,представлявано от Т. АС. Х. с ЕГН ********** на
основание чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 лв. (петстотин лева) за
извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на
МФ.
ОСЪЖДА Т.Х.-С. ЕТ-гр. Тръстеник,обл.Плевен с Булстат
5
***,представлявано от Т. АС. Х. с ЕГН ********** да заплати на ТД
на НАП-В.Търново ,офис грПлевен,юристконсултско възнаграждение
в размер на 150лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6