Присъда по дело №4982/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 4982/2023г. по описа на
Варненския Районен Съд, 13 наказателен състав

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-В. обвинителен акт срещу К. И. А. за
това, че в периода от 16.01.2023 г. до 24.01.2023 г. в село В. - Община Д.Ч.,
чрез използването на неустановено техническо средство и моторно превозно
средство - лек автомобил „Фолксваген Голф 4" с peг. № ******* при
условията на продължавано престъпление е осъществил 2 /две/ деяния, с
които отнел чужди движими вещи на обща стойност 1046,00 лева от
владението на различни физически лица, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянията осъществяват по отделно
състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите, както следва:
На неустановена дата в периода 16.01.2023 г.-23.01.2023 г. в село В. -
Община Д.Ч., чрез използването на неустановено техническо средство и
моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф 4" с peг. №
******* отнел чужди движими вещи - телевизор марка „Тошиба" на стойност
480,00 лева, дистанционно управление за телевизор на стойност 20,00 лева и
тонколони на стойност 75,00 лева, всичко на обща стойност 575,00 лева, от
владението на К. А. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои;
За времето от 23.01.2023 г. до 24.01.2023 г. в село В. - Община Д.Ч.,
чрез използването на неустановено техническо средство, отнел чужди
движими вещи - телевизор марка „Самсунг" на стойност 438,00 лева,
дистанционно управление марка „Самсунг" на стойност 21,00 лева и
пластмасова стойка на стойност 12,00 лева, всичко на обща стойност от
471,00 лева, от владението на Р. А. Я., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 4,
предложения 1 и 2, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от
НК
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27
от НПК, като по искане подсъдимия бе проведено съкратено съдебно
следствие. Същия, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намери, че направените самопризнания се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе
проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха
1

доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
възведеното против подс.А. обвинение като счита, че същото е доказано
както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на
съдебното следствие безпротиворечиви и категорични доказателства. По
отношение на вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на подс.
подс.А. да бъде наложено минимално наказание при условията на чл.58а от
НК, като бъде отчетен факта, че значителна част от вредите са възстановени
доброволно от подс.лице.
Подс. Ангелов участва в производството лично и със служебно
назначен процесуален представител. По време на досъдебното производство
е признал авторството на деянието и е разказал подробно за извършеното от
него. Самопризнания прави и в хода на съкратено съдебно следствие, като
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Процесуалният представител на подс. А. - адв.А. пледира с оглед
наличието на множество смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, да му бъде наложено наказание към предвидения в закона
минимум.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс. А. останал без парични средства, поради което решил, че може да
си набави такива посредством отнемане на вещи и последващата им
продажба. Подс.А. решил да влезе в необитаеми към момента къщи и от тях
да вземе по ценни вещи, който в последствие да предаде в заложни къщи и
така да се снабди с парични средства. Така, в изпълнение на замисленото в
периода 16.01.2023 г.-23.01.2023 г., подс. А. решил да проникне в къща
находяща в село В., ул. „С." № 21 - община Д.Ч.. След като се убедил, че
вътре няма никой той си послужил с техническо средство посредством което
отворил прозорец на къща на и проникнал вътре в нея. Огледал намиращите
се там вещите и отнеме по-скъпите от тях - телевизор марка „Тошиба" на
стойност 480,00 лева, дистанционно управление за телевизор на стойност
20,00 лева и тонколони на стойност 75,00 лева - собственост на св. К. А. Д..
След като взел вещите в себе си подс. А. напуснал къщата от прозореца през
който влязъл.
На 23.01.2023 г. св. Еип И. посетил дома на родителите на подс. А.,
който използвал възможността и поискал от св. И. да го закара с лек си
автомобил „Фолксваген Голф 4" с peг. № ********** до една заложна къща.
Целта му била да заложи отнетия телевизор марка „Тошиба" с дистанционно
управление, като получените пари се разпореди в свои интерес. След като
потеглили с автомобила на свид. И. подс.А. му казал да кара към заложна
2

къща намираща се в центъра на град Д.Ч.. След като достигнали заложната
къща подс. А. слязъл от автомобила и сам влязъл вътре и заложил телевизор
марка „Тошиба" с дистанционно управление, за което бил съставен заложен
билет от управителя на ЗК - св. Г.Г.. Пред служителят гарантирал, че веща е
негова.
Същият ден решил, че може по същия начин да отнеме вещи от
временно необитаеми къщи, като в последствие ги продаде и така да си
набави парични средства. Собственика на имота Р. А. Я., се намирал в
Република Г., като за къщата полагала грижи св. М.Х.. В периода от
23.01.2023 г. до 24.01.2023 г. подс. А. огледал къща находяща се на ул. „С."
№ 19 в село В. - община Д.Ч.. След като се убедил, че в нея няма никого чрез
предварително носено техническо средство успял да отвори прозорец на къща
на и проникнал вътре. След като А. огледал намиращите се вътре вещите
решил да отнеме по скъпите от тях. Преценил като вещ с значителна
стойност си телевизор марка „Самсунг" на стойност 438,00 лева,
дистанционно управление марка „Самсунг" на стойност 21,00 лева и
пластмасова стойка на стойност 12,00 лева, всичко на обща стойност от
471,00 лева и ги взел от владението на св..
Липсата на вещите била установена от св. М.Х., за което тя подала
сигнал до органите на. На 24.01.2023 г. подс.А. потърсил съдействие от св. Р.
И.а, от която поискал да заложи телевизор „Самсунг" със стойка и
дистанционно в заложна къща в град П. като и гарантирал, че те са негови.
Св. Р. И.а се съгласила и заложила вещите заедно със своя баща - св. И.Ю., за
което бил съставен заложен билет от св. Н.Ж. - служител на заложна къща
„Финанс" ЕООД в гр. П..
Общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на сумата от
1046,00 лева /хиляда четиридесет и шест лева/, видно от съдебно-
оценителните експертизи.
Съобразно заключенията от проведените дактилоскопни експертизи,
отпечатъците от лява длан по долен десен ъгъл на отваряем прозорец на къща
в село В. на ул. „С." № 21 и тези от десен палец, оставени върху ПВЦ дограма
в частен дом в село В., ул. „С." № 19 и върху черен на цвят приемник в хола
на същия адрес, принадлежат на подс. К. И. А..
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза е която дава заключение, че пазарната оценка
на инкриминираните вещи е в размер на 1044,90 лева.
Подс. К. И. А., роден на 01.05.1986 г. в град П. българин, български
гражданин, неженен, осъждан, без образование, безработен, с ЕГН-
**********.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните,
съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото-
самопризнанията на подс.А., който са доказателствено обосновани от
3

писмените доказателства по досъдебно производство № 1779/2023г. на 4 РУП
– В., инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- докладни записки ,
протоколи за разпит на свидетели и обвиняем, заключение на съдебно-
оценителна експертиза и др. експертизи, разписка, справки за съдимост и
други, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и
допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
Подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, тъй като
в периода от 16.01.2023 г. до 24.01.2023 г. в село В. - Община Д.Ч., обл.В.,
чрез използването на неустановено техническо средство и моторно превозно
средство - лек автомобил „Фолксваген Голф 4" с peг. № ******* при
условията на продължавано престъпление с намерение противозаконно да ги
присвои отнел чужди движими вещи- телевизор марка „Тошиба", тонколони,
телевизор марка ,,Самсунг" и други на обща стойност 1046,00 лева от
владението на К. А. Д. и Р. А. Я. без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и
на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението кражба -
отнемането, е извършено от подсъдимия чрез поредица от действия –
взломяване на прозорците и на двете жилища, вземане на телевизорите и
тонколоните, изнасянето им от къщите и отдалечаването в неустановена
посока и продаванато на вещите. По този начин, както и след извършеното
разпореждане със вещите обект на инкриминираното деяние, е прекъснато
упражняваното на фактическа власт върху инкриминираните вещи от техния
собственик към него момент, като е безспорно отсъствието на съгласие от
негова страна за отнемането им.
От субективна страна подс.А. е извършил престъплението при пряк
умисъл, видно от обясненията му: той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо от
Закона, предвиждал е общественоопасните последици при противоправността
на отнемането на чуждите движими вещи без съгласието на владелеца й, че по
този начин го лишава от фактическата му власт върху тях и видно от
действията им са искали тези последици.
Съобразно установеното от фактическа страна, съдът намира
квалифициращият признак по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194,
ал.1 от НК се обуславя от това, че деянието е извършено посредством
използването на техническо средство.
4

Квалификацията на извършеното по чл.26 ал.1 от НК се определя от
факта, че отнемането на велосипедите е извършено през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
като при това последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира че от
субективна страна подсъдимия е действал с пряк умисъл по отношение на
инкриминираните вещи, като са предвиждал общественоопасните последици
на своето деяние, съзнавали са неговия общественоопасен характер и е целял
пряко настъпването на престъпния резултат.
В конкретния казус, се установи, че подсъдимия е отнели чуждите
движими вещи от владението на пострадалите с намерение противозаконно да
ги присвои. На първо място от доказателства може да се изведе извод, че
намерение в подобна насока е съществувало още при влизането в имотите.
Тогава у него вече е било формиран умисълът да отнемат вещи и да ги ползва
за собствени нужди, като свой.
Следва да се посочи, че изискуемото от закона намерение за своене
трябва да съществува при самото отнемане на вещта, тъй като по принцип
намерението за противозаконно присвояване, което е възникнало след
извършване на отнемането, не изпълнява състава на престъплението кражба.
Намерението за противозаконно присвояване изисква наличието на дейност,
насочена към определена последица, поради което е изключено
осъществяване на подобно деяние с евентуален умисъл. Освен това
намерението на дееца трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и
неговото изясняване може да стане единствено чрез анализ на фактите. В
случая намерението за своене на вещта само у подсъдимите се доказва с
действията им, което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно
във времето упражняване на правата на собственика на дадена вещ да я
държи, ползва и да се разпорежда с нея.
Т. е. противозаконното отнемане по дефиниция ангажира отнемане на
вещта от пострадалия и упражняване върху нея съвкупността от права, които
упражнява собственика. В конкретния случай вещите са отнети от
подсъдимият, той ги е изнесъл от входа на пострадалия, предприемайки
придвижване в друга посока с цел отдалечаване. Действително намерението
за противозаконно присвояване се явява субективен признак и не е
необходимо да бъде изпълнено на всяка цена, за да се приеме, че е налице
довършено престъпление. Но в случая събраните доказателства, въз основа на
които може да се основе извод, че у подсъдимите е налице намерение
противозаконно за присвои вещта, се изведоха именно от техните умишлени
действия при отнемане на вещите и разпореждането с тях. Именно поради
това съда, счете, че е осъществен състава на престъплението кражба.
Съдът намира, че в случая осъщественото от подс. А. деяние
представлява немаловажен случай. Маловажността на деянието по смисъла на
5

чл.93 т.9 от НК се определя не само и единствено от ниската стойност на
предмета на посегателство. За наличието на маловажен случай е необходимо
в съвкупност да се преценят евентуалното отрицателно въздействие на
деянието върху съществуващите обществени отношения, липсата или
незначителността на вредните последици, както и всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца. От събраните по делото
доказателства е видно, че извършеното от подсъдимия деяние е породило
съответните общественоопасни последици- налице са причинени щети, като
съдът намира, че деянието е немаловажен случай предвид на това, че
обществената му опасност не е явно незначителна.
При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против
подсъдимият обвинение е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303
ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна
подс. А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и
т.5, вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи и за двамата
подсъдими. Същевременно, като смекчаващи отговорността на подс.А.
обстоятелства съдът възприема поведението му в хода на досъдебното
производство, където е признал авторството на деянието. Същевременно
съдът отчете, че направеното самопризнание по време на съдебното следствие
не следва в конкретния случай да се приема като смекчаващо вината
обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. постановено по
Тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на
фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно
изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от
този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК),
поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.
Съдът отчете обстоятелството, че подс.А. сам е възстановил на
пострадалите значителна част от стойността на инкриминираното имущество.
Поради това и като взе предвид, невисоката степен на обществена
опасност на подс. А., за който извършването на престъпления не е утвърден
модел на поведение, и високата степен на обществена опасност на
престъплението с оглед значителния ръст на посегателствата против
собствеността на територията на Р.България. Поради това, като взе предвид
степента на обществена опасност на подс.А., изводима и от интензитета на
престъпната му дейност, и високата степен на обществена опасност на
престъплението с оглед значителния ръст на посегателствата против
собствеността на територията на Р.България, съдът приложи задължителната
норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” от НК и определи
наказание на подс.А. при условията на чл.54 от НК при баланс на
смекчаващите отговорността му обстоятелства от 1 година „лишаване от
6

свобода”, над минималния предвиден в чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 от НК размер.
След определяне на това наказание като размер, съобразно нормата на
чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс.А. да
изтърпи наказание от осем месеца „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” – условно или ефективно, съдът намира че подс.А. следва да
изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода” при условията на
чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
С така наложеното наказание на подсъдимите, съдът счита, че ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства
предупредително и възпиращо спрямо него и ще се ограничи възможността и
да върши нови престъпления.
На основание чл.189ал.3 от НПК подс. А. следва да заплати разноските
на досъдебното производството в полза на ОД МВР В..
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	306
Дата:	13 декември 2023 г. (в сила от 29 декември 2023 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20233110204982
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 ноември 2023 г.

Присъда по дело №4982/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите