№ 611
гр. Велико Търново, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20214110201352 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. Велико Търново, представлявана по пълномощие
от адв. В.Д. от ВТАК, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5135914, издаден
от ОД на МВР - Велико Търново, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП й е наложено административно
наказание глоба в размер на 600 лева. Претендира се неговата отмяна оплаквания за
незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателката поддържа жалбата
си, като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище.
Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Административно наказателното производство е започнало със съставянето на
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 5135914, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на жалбоподателката, за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
1
ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 600.00 лева. Същият е издаден, затова, че на 30.04.2021 г., в
15:58 часа, в общ. Велико Търново, на ПП І-4, км. 124+400, до автосервиз „Пежо“, в посока
гр. София, с МПС – товарен автомобил "БМВ Х5 М 50 Д“, с рег. № ВТ 50 50 ВТ, е допуснато
нарушение за скорост, като при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е
установена скорост на движение на посоченото МПС – 99 км/ч.
От приложената по делото справка е видно, че МПС е собственост на
представлявания от жалбоподателката ЕТ.
Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение
по ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M, като контролният орган е определил скоростта с
приспадане на максимално допустимата грешка от - 3 км/ч.
Съгласно удостоверение на БИМ № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „ТFR 1–M”, е вписана в регистъра
на Българския институт по метрология под № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Същата е преминала успешно първоначална и последваща проверка.
Представен е и протокол за използване на АТСС, от който са видни датата и часа на
използване на системата - 30.04.2021 г., с начало на работа 14:30 ч. и край 17:00 ч.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
От данните в ЕФ се установява, че нарушението е извършено извън населено място,
като превишението на скоростта от 39 км/ч обосновава приложението на санкционната
норма по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, която е с фиксиран размер от 300 лева. АНО е наложил
санкцията в двоен размер при условията на повторност по чл. 182, ал. 4, без обаче изрично
да посочи и препрати към нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като нито в ЕФ е отразено,
нито в представената преписка са приложени доказателства, от които да се установява, че
нарушението действително е извършено повторно. За налагането на санкция по чл. 182, ал. 4
от ЗДвП трябва да са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с нормата, с
която се запълва /в случай на превишаване на максимално разрешената скорост в извън
населено място от 31 до 40 km/h – чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП/; описание от фактическа
страна, че нарушението е извършено повторно; описание от фактическа страна защо е
прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт,
който определя тази квалификация, включително с датата му на влизане в сила.
В процесния електронен фиш липсва посочване на което и да е от горепосочените
обстоятелства. На първо място, липсва запълване на бланкета с посочване на нарушената
2
норма. Тази липса предпоставя съда да извлича чрез тълкуване на изложената фактическа
обстановка каква и защо е наложена съответната санкция. На следващо място, липсва
описание, че деянието е извършено при условията на повторност. За такова може да се съди
единствено от посоченото основание за санкциониране на лицето по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
В ЕФ липсват каквито и да било твърдения нарушението да е извършено повторно, за да
бъде включен този факт в предмета на доказване и съдът да го изследва в съдебното
производство. При липсата на такова описание, съдът не може да извърши преценка дали
наказанието е наложено за повторно извършено нарушение по квалифицираният състав,
както се сочи с посочената санкционна разпоредба, или за нарушение, извършено за първи
път, каквото е словесното описание на нарушението. Не на последно място, липсва
посочване на предхождащия санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при
условията на повторност. Няма никакво съмнение за настоящия състав, че непосочването на
този акт в електронния фиш представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо значително правото на защита на наказания субект да бъде санкциониран по
квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Липсата предпоставя процесуален порок
при описанието на административното нарушение от фактическа страна, доколкото няма
описание на съставомерен белег на административното нарушение. Същата води до
невъзможност както за съда да провери този факт, така и за жалбоподателя да го оборва.
При посочването на предходния санкционен акт – наказателно постановление или
електронен фиш, жалбоподателят би могъл да възрази, че същият не е влязъл в сила, или че
ако е влязъл в сила, е изминала 1 година от влизането му в сила, което да бъде проверено от
съда. При непосочването на този акт, жалбоподателят е поставен в невъзможност да се
защити, тъй като не знае кой е актът, обуславящ повторността, за да може да релевира
възраженията си. Изискванията за описание на съставомерните факти в електронния фиш са
императивни и такива факти не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен
път от доказателствата по делото. Поради това и обжалвания ЕФ е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателката разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от
страната по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение и
неговото намаляване. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер
от 250.00 лв., което се явява договорено и платено в размер ненадвишаващ този, посочен в
чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съответства на фактическата и права сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5135914, издаден от ОД на
МВР – Велико Търново, с който на жалбоподателката ***, с ЕГН **********, от гр. Велико
Търново, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 600.00 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Велико Търново да заплати на *** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4