Р Е Ш Е Н И Е № 28
гр. Сливен 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 432/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Й.Б.Т., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. М.Д. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000934/15.10.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Сливен към ОД на МВР Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 190 дни.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят твърди, че неправилно му е наложено наказание, тъй като не бил управлявал автомобила. Същият бил паркиран, като току що били слезнали от него с приятели, а той се върнал да си вземе чантата. Моли съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. М.Д. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 15.10.2020 г. около 22.20 часа в гр. Сливен до бл. 8 на кв. „Дружба“ Й.Б.Т. управлява МПС Фолксваген голф с рег. № …………….. На водача била предложена проверка за концентрация на алкохол в кръвта с Дрегер Алкотест 7510, която той категорично отказал. Водача бил във видимо нетрезво състояние и миришел на алкохол. На Т. бил предложен талон за изследване № 0043747, който също отказал. Не носел СРМПС. За установеното деяние бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA234128/15.10.2020 г.
На 15.10.2020 г. Началник Сектор „Пътна полиция” издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000934 по чл. 171, т. 2а б. „б” от ЗДвП, с която по отношение на Й.Б.Т. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 190 дни. Заповедта била връчена на Т. на 30.10.2020 г. Жалбата срещу същата е подадена чрез административния орган до настоящия съд на 06.11.2020 г.
Към доказателствата по делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорената заповед.
По делото са разпитани като свидетели Д. Н., С. Г. и К. О., приятели на жалбоподателя Т.. Свидетелят Н. заявява, че на въпросната дата е бил заедно с Й. и свидетеля С., който шофирал колата на жалбоподателя; спрели пред неговия блок, влезли във входа, когато Й. се сетил, че е забравил чантичката в колата и поискал ключовете за колата, за да си я вземе. Свидетелят Г. заявява, че има а. и след работа се събират приятели на определено място в кв. „Сини камъни“; друг техен приятел имал рожден ден, където се почерпили, но той пил безалкохолна напитка; с Й. тръгнали към друг техен приятел в бл. 8 на кв. „Дружба“, като шофирал Г.; при пристигането Т. се върнал да си вземе чантата от колата и след час, час и половина се качил при компанията, като заявил, че полицаи са му взели книжката; в колата били четирима души. Свидетелят О. заявява, че Й. с негови приятели го взели от тях, като шофирал С., отивайки на гости в друг техен познат; когато стигнали пред блока и тръгнали да се качват Й. се върнал, защото забравил нещо в автомобила; забавил се и като се върнал, казал че са му взели книжката.
По делото за разпитани като свидетели К.К. и С.Н.,***, ГООР и свидетели по горецитирания акт. Свидетелите заявяват, че при патрулиране на датата на съставяне на АУАН се движели по бул. „Янко Сакъзов“ в кв. „Дружба“ в посока кв. „Сини камъни“, когато забелязали автомобил „Фолксваген“, излизащ от черен път с подаден ляв мигач; когато го подминали, същият тръгнал в обратната посока към бл. 8, като ускорявал, последвали го, подали му звуков и светлинен сигнал, но водачът спрял пред вх. „Ж“ на бл. 8 в кв. „Дружба“, слязъл от автомобила и тръгнал към входовете; служителите на реда го спрели и установили самоличността му, като забелязали, че е употребил алкохол; извикан бил екип от Сектор „Пътна полиция“, като служител на сектора предложил на Т. проверка с Дрегер – алкотест, на която същият отказал; отказал и предложения му талон за медицинско изследване, което провокирало и съставянето на акт за установяване на административно нарушение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен е делегирана компетентност на издаващия акта орган и заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма. В нея са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ, включително чрез препращането към констатациите от извършената проверка и съставения АУАН № GA234128/15.10.2020 г. на Й.Б.Т..
Заповедта е издадена в писмена форма, в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й, извършено е позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управлява моторно превозно средство като отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и отказва да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Заповедта е издадена на основание по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от шест месеца до една година. Изискването за форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, според която императивна норма, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат какви точно фактически констатации е формирал административният орган при издаване на акта и въз основа на какви доказателства.
Субект на мярката по чл. 171, т. 2а б. "б" ЗДвП може да бъде единствено водача на автомобила. Жалбоподателят оспорва именно това обстоятелство, като твърди, че е отказал проба за алкохол, защото не е управлявал автомобила и затова спрямо него не може да бъде прилагана процесната ПАМ.
По делото са събрани писмени доказателства. Фактът на управление на МПС Фолксваген голф с рег. № ……………… на 15.10.2020 г. от Т. се установява от сведенията на К.В.К. - свидетел по АУАН, съдържащи се в административната преписка. Това обстоятелство се установява и от акта, така и от показанията на свидетелите К. и Н., които показания съдът кредитира напълно като безпротиворечиви, съответни на останалия, събран по делото доказателствен материал и от лица, незаинтересовани от изхода на делото. Показанията на водените от оспорващата страна свидетели Н., Г. и О. съдът не кредитира като годно доказателствено средство, доколкото от една страна е налице предполагаема заинтересованост от изхода на делото, а от друга – свидетелите не са очевидци при установяване на нарушението, а пресъздават фактическа обстановка, която не е в пряка връзка със същото. Следователно фактическите обстоятелства, установени в акта се подкрепят от събраните по делото годни доказателствени средства и не са оборени по надлежния ред от оспорващата страна. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени средства, с които да обори констатацията в настоящия АУАН досежно установената в същия фактическа обстановка. Съобразно нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата, квалифицираща отказа за провеждане на тест за установяване на горното обстоятелство като административно нарушение е чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв. Следователно, отказът в цитирания смисъл е прогласен от законодателя като противоправно деяние, за което се следва и съответната углавна юридическа отговорност. В случая е налице виновно неизпълнение на императивно вменено нормативно задължение на водач, което води като логична последица и до негативни за извършителя санкции, в т.ч. и административни такива. В настоящия случай с управлението на автомобил и заявен отказ за извършване на тестова проверка за употреба на алкохол, оспорващият е допуснал отклонение от нормативно предписаното поведение на водач на превозно средство, въведен от законодателя в ЗДвП и това е доказано по безспорен и несъмнен начин в хода на настоящото съдебно производство. Нещо повече, същият е отказал и извършване на медицинско изследване в тази насока, въпреки предоставения му за целта талон от контролните органи. Този отказ е удостоверен в самия Талон за изследване № 0043747, връчен на 15.10.2020 г. от младши автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен.
Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. В цитираната по – горе и приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП законодателят е предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една година, като в случая мярката е приложена за минимално предвидения в закона срок.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Предвид отхвърляне на оспорването се явява неоснователно искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Б.Т. с адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000934/15.10.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Сливен към ОД на МВР Сливен, с която на Й.Б.Т., на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 190 дни.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: