№ 260372 / 18.10.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д. №632 по описа на РС-Монтана за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК , вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата M. Б.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, чрез адв. Н.М.К. от МАК е предявила срещу С.П.Х., ЕГН xxxxxxxxxx xxx обективно съединени положителни установителни искове, като се отправя следното искане към съда: да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцата към ответника по договор за предоставена земя в Кооперацията за съвместно обработване от 08.10.2012 г., сключен между С.П.Х., ЕГН xxxxxxxxxx от една страна и К. ,.‘‘, БУЛСТАТ: xxxx от друга: 227,76 лв. главница, представляваща неплатена рента за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г.- по 75,92 лв. за всяка стопанска година, както и лихва за забава от 32,99 лв. върху главница от 75,92 лв. за периода от 01.10.2016 г. до 11.01.2021 г., 25,29 лв. върху главница 75,92 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 11.01.2021 г., 17,59 лв. върху главница, за времето от 01.10.2018 г. до 11.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
В исковата молба се твърди следното:
Страните са съсобственици на земеделска земя, представляваща нива в землището на с. Дългоделци, общ.Якимово, с ЕКАТТЕ 24551, обл.Монтана, с площ от 15,185 дка, м.,,Ч окойското‘‘, втора категория, имот № 062003, при граници и съседи №№ 062004, 062009, 062010, 062002, 00021.
За този имот отв.Х. сключил на 08.10.2012 г. с К. ,.‘‘, БУЛСТАТ: xxxx договор за предоставена земя в Кооперацията за съвместно обработване от 08.10.2012 г., за срок от 5 години, в сила от 01.10.2013 г. По силата на този договор, Кооперацията се е задължила да плаща рента в размери, определение от Общото събрание, но не по-малко от 10% от добива.
За предоставените по договора земеделски земи, по устно споразумение с К. ,,Цибрица‘‘2000, последната е заплащала на ответника рента за половината от нивата, предмет на договора, а именно 7,592 дка/цялата 15,185 дка/, а другата половина от рентата-за 7,592 дка, Кооперацията е заплащала на друг наследник на общия наследодател- Ангел Върбанов Х.. Те двамата е трябвало да разпределят получената рента между наследниците на общия наследодател, в зависимост от правата им в наследството. Ответникът е трябвало да разпределя получената ½ от рентата между себе си, с права ½ и между ищцата и сестра й Иванка Б. Бебина, с права по ¼ , като се вземе предвид правата им в съсобствеността по наследство от обшия им наследодател-1/4 ид.ч. за ответника и по 1/8 ид.ч . за ищцата и сестра й.
За целия срок на договора, К.,,Цибрица 2000‘‘ е заплащала по 40,00 лв. на декар арендна цена.
За стопанската 2015/2016 г. ответникът Х. е получил от Кооперацията арендната цена за 7,592 дка по 40,00 лв. за дка общо 303,68 лв., от която сума на M. Б.М. е следвало да заплати ¼- 75,92 лв.;
За стопанската 2016/2017 г. ответникът Х. е получил от Кооперацията арендната цена за 7,592 дка по 40,00 лв. за дка общо 303,68 лв., от която сума на M. Б.М. е следвало да заплати ¼- 75,92 лв.;
За стопанската 2017/2018 г. ответникът Х. е получил от Кооперацията арендната цена за 7,592 дка по 40,00 лв. за дка общо 303,68 лв., от която сума на M. Б.М. е следвало да заплати ¼- 75,92 лв.;
Поради неизпълнение от страна на ответника от него се претендира и обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Поради неплащане от страна на ответника Х., срещу него е подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в МРС, по което е образувано ч.гр.д.№103/2021 г. по описа на съда. По това дело в срок от страна на длъжника е постъпило възражение против издадената заповед за изпълнение, с което се оспорва претендираното вземане.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът твърди, че не дължи претендираната от него сума за ренти. Рентата, която получавал за другите наследници, превеждал винаги и в срок и навреме. Не дължи на никого вземания за рента.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни.
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото лице В. по назначената от съда ССЧЕ.
Видно е от приложено по делото Решение № 03Д на Поземлена комисия-с.Якимово, обл.Монтана е, че на 11.09.1997 г. с решението на наследниците на Христо Колов Тошов, б.ж. на с. Дългоделци, общ.Якимово, обл.Монтана са възстановени следните поземлени имоти:1./ Нива от 15,185 дка, втора категория, местност ,,Чокойското‘‘, имот № 062003 по плана за земеразделяне; 2./ Нива от 3,998 дка, трета категория, местност ,,Лъката‘‘, имот № 103014 по плана за земеразделяне.
Видно е от Удостоверение за наследници, издадено от Община Якимово, изх. № 0133/23.11.2020 г . е, че и двете страни са законни наследници на Христо Колов Тошов, респективно на това основание имат дял в съсобствеността в посочените 2 бр. земеделски имоти. Ищцата е собственик на 1/8 ид. ч. от имота, а ответника-1/4 ид.ч. Именно това са и дяловете от рентата за процесната нива, на които имат право страните.
За имот 1./- Нива от 15,185 дка, втора категория, местност ,,Чокойското‘‘, имот № 062003 по плана за земеразделяне отв.Х. сключил на 08.10.2012 г. с К. ,.‘‘, БУЛСТАТ: xxxx договор за предоставена земя в Кооперацията за съвместно обработване от 08.10.2012 г., за срок от 5 години, в сила от 01.10.2013 г. По силата на този договор, Кооперацията се е задължила да плаща рента в размери, определени от Общото събрание, но не по-малко от 10% от добива.
Ответникът не оспорва, че той е получавал половината от дължимата рента за нивата.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената от съда ССЧЕ, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, което вещото лице е изпълнило след проверка при К.,.‘‘: с РКО 3 бр. на С.П.Х. са изплатени: 1./ за стопанската 2015/2016 г.-300,,00 лв.; 2./ за стопанската 2016/2017 г.-375,00 лв.; 3./ за стопанската 2017/2018 г.- 375,00 лв. Относно сумите, които са дължими на ицщата М.: 1./ за стопанската 2015/2016 г. на ищцата се дължи рента от 75,00 лв. за нейния дял от 1,875 дка; мораторната лихва върху тази сума е в размер на 32,59 лв.; 2./ за стопанската 2016/2017 г. й се дължи 93,75 лв., както и 31,23 лв. обезщетение за забава; 3./ за стопанската 2017/2018 г. й се дължат 93,75 лв. и 21,75 лв. мораторна лихва. Респективно сумите не само са изискуеми и дължими, но и са дори на по-голяма стойност от заявените искови суми. Съдът обаче не може да се произнася свръхпетитум.
В доказателствена тежест при условията на пълно и главно доказване и съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да изплати в полза на ищцата дължимото арендно плащане за нейния дял. Не бяха представени доказателства в тази насока.
Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. С посочените в исковата молба суми ответникът се е обогатил без правно основание за сметка на ищцата с тези суми. Той не е изпълнил своето задължението да изплати на ищцата М. полагащия й се дял от арендното плащане за трите искови стопански години. Респективно той дължи връщане на сумите, с които се е обогатил, до претендирания размер на обедняването на ищцата.
Водим от всичко гореизложено, съдът намира, че исковете, като доказани и основателни, следва да се уважат в цялост.
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на M. Б.М., ЕГН xxxxxxxxxx следва да се присъдят направените деловодни разноски в пълен размер, реализирани както в настоящото исково производство, така и в заповедното такова/ч.гр.д.№ 103/2021 г. по описа на МРС.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр с. чл. чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК , вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на M. Б.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx към С.П.Х., ЕГН xxxxxxxxxx xxx по договор за предоставена земя в Кооперацията за съвместно обработване от 08.10.2012 г., сключен между С.П.Х., ЕГН xxxxxxxxxx от една страна и К. ,.‘‘, БУЛСТАТ: xxxx от друга, както следва: 227,76 лв. главница, представляваща неплатена рента за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г.- по 75,92 лв. за всяка стопанска година, както и лихва за забава от 32,99 лв. върху главница от 75,92 лв. за периода от 01.10.2016 г. до 11.01.2021 г., 25,29 лв. върху главница 75,92 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 11.01.2021 г., 17,59 лв. върху главница от 75,92 лв., за времето от 01.10.2018 г. до 11.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/11.01.2021 г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК С.П.Х., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на M. Б.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от общо 375,00 лв.. деловодни разноски по гр.д.№ 632/2021 г. по описа на РС-Монтана /за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице/, както и общо 325,00 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№ 103/2021 г. по описа на РС-Монтана/ за държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: