Р Е Ш Е Н И Е №318
Гр.Несебър, 19.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на трети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 412 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.П.П. с ЕГН **********, в качеството й на едноличен търговец с фирма „И.П.“, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:***, против Наказателно постановление (НП) № 407985-F397159 / 14.01.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с което за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, й е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно. Отрича да е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като не е установена разлика между разчетената касова наличност от фискалното устройство (ФУ) и фактическата наличност в касата поради обстоятелството, че сумата, посочена като разлика, представлява начално салдо на деня и като такава е вписана в книгата за дневните финансови отчети, която обаче не е била обект на проверката, като промяна в касовата наличност. За жалбоподателя било неясно при коя от предвидените хипотези наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС, също посочена като нарушена. Неясно му е и какво конкретно нарушение му е вменено, поради непосочването коя от двете функции на фискалното устройство – „служебно въведени“ или „служебно изведени“ е следвало да използва за да изпълни едното от двете задължения по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. След като е налице и несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената правна квалификация, се нарушавало правото на защита на наказаното лице, изразяващо се в невъзможност да разбере какво нарушение му е вменено и за какво е наказан, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Излага съображения за необосновано приложение на санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС и налагане на санкцията в посочените в тази разпоредба размери, предвид, че нито в акта нито в обжалваното постановление е отразено дали нарушението е довело или не до неотразяване на приходи. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание търговецът-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея доводи и искания, като счита, че събраните по делото доказателства потвърждават твърденията, изложени в жалбата.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че фактическата обстановка, такава каквато е описана в НП и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, се установила по делото, както и че нарушението е доказано. Предоставя на съда преценката дали да определи санкцията на основание чл.185, ал.2, изр. последно, във връзка с ал.1 от ЗДДС.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:
За времето от 23:10 часа на 25.07.2018г. до 00:03 часа на 26.07.2018г. служители на ЦУ на НАП, ГД“ФК“ – В.К.Т. и Т.Г.М.двамата на длъжност „инспектор по приходите“, са извършили проверка в обект – сергия за сувенири, находяща се на Централна алея – Изток 13, в к.к. Слънчев бряг, за който имали предварителни данни, че се стопанисва от ЕТ „И.П.“, ЕИК ........, в качеството му на наемател, а за резултатите от проверката служителите съставили Протокол за извършена проверка сер.АА № 0337885 от 25.07.2018г. Според този протокол проверката е започнала с извършване на контролна покупка на 1 брой сувенир на стойност 3 лева от свид. В.К.Т. в 23:06 часа на 25.07.2018г., за която покупка не е бил издаден фискален касов бон от наличното в обекта фискално устройство. След легитимацията на органите по приходите е било извършено засичане на касовата наличност в обекта. За целта лицето Д.Й.Т., изпълняващ длъжността продавач-консултант, приел плащането при извършената контролна покупка, собственоръчно е попълнил опис на паричните средства в касата, както и е бил изведен междинен дневен отчет. По този начин е установено, че разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 40 лева, а фактическата наличност в касата е 97 лева, в резултат на което е констатирана разлика от 57 лева. По време на проверката се представила книгата за дневните финансови отчети, за която е посочено, че се е водила редовно, както и документите, касаещи ФУ - свидетелство за регистрация на ФУ, договор за гаранционното обслужване на ФУ, паспорт на ФУ. Наредено е било на едноличния търговец да се яви лично, или чрез упълномощено лице, на 30.07.2018г. в 12:00 часа в сградата на ТД на НАП Бургас за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) във връзка с това обстоятелство.
Именно на 30.07.2018г. е съставен
АУАН № F397159 от В.К.Т.
– инспектор по приходите при ЦУ на НАП, за това, че на 25.07.2018г. при
извършена проверка със засичане на касова наличност на търговски обект – сергия
за сувенири, находящ се в к.к. Слънчев бряг, Централна алея 13 – Изток, и
стопанисван от ЕТ „И.П.“ с ЕИК ........., започнала след легитимиране на органа
по приходите, е бил отпечатан междинен дневен отчет с № 003532/25.07.2018г. от
намиращото се в обекта и свързано с НАП фискално устройство марка TREMOL ZM-KL с инд. № ZK096033 и фискална памет №
50105051, на стойност общо в касата 40 лева; предоставен е бил за попълване и
собственоръчно попълнен опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката от Д.Й.Т., в качеството му на управител на обекта, на
стойност общо в брой 97 лева. Констатирана е била разлика между разчетената
касова наличност по фискалното устройство и фактическата наличност по описа на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката в размер на 57
лева повече в касата. За разликата няма направени записвания във ФУ. Фискалното
устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
От това е видно, че не изпълнено задължението извън случаите на продажби да
отбележи всяка промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал4 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на едноличния
търговец, на когото е бил връчен препис от акта срещу подпис, и който е
възразил принципно срещу акта като е посочил, че не е съгласен. Освен от
актосъставителя и от едноличния търговец, актът е подписан и от двамата
свидетели по съставянето му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не са постъпили.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава констатациите, направени в акта, както и в протокола за извършената проверка, към който препраща АУАН, като уточнява че продавач-консултанта, присъствал при проверката, е обяснил, че сумата в размер на 57 лева, констатирана като разлика, е начална сума на деня, но тя не е била отразена като такава и в книгата за дневните финансови отчети.
АНО е приел, че нарушението е установено и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е възпроизвел съдържанието на АУАН, като е приел, че нарушението следва да е квалифицира по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на едноличния търговец на 04.05.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 10.05.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Това означава, че лицата, регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава (поддържа) такива функции.
В конкретния случай от приетите по делото доказателства е установено, че на проверявания търговски обект, лицето, изпълняващо длъжността „продавач-консултант“ – Д.Й.Т., е работил с едно фискално устройство, на която се отчитат продажбите на сувенирите. Монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство е притежавало функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, поради което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби.
Самата касова наличност се формира от средствата, с което е започната работа в началото на деня, средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията „служебно въведени” сумата, с която се започва работа в обекта за деня (начална сума) и всяко друго служебно въвеждане на пари в касата. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че на 25.07.2018г. в 23:10 часа във фискалното устройство на проверявания обект няма „служебно въведени” суми в размер на 57 лева, установена като разлика между дневния оборот в размер на 40 лева и фактическата наличност в касата на обекта в размер на 97 лева. Тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се във въвеждане на пари в касата, която не е била отразена във фискалното устройство, чрез операцията „служебно въведени” суми, видно от снетия от ФУ дневен отчет от 25.07.2018г. Бездействието на жалбоподателя-търговец да отрази тази промяна в касовата наличност осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г.
Както актът за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи и съдържат изискуемите съгласно разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН реквизити. Нарушението с всички негови съставомерни признаци е
описано по напълно идентичен начин в АУАН и НП, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на
фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ, във връзка
с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Неоснователни са наведените възражения, че
наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения,
поради това, че щом като търговецът
поддържа книга за дневните финансови отчети, но тя не е била обект на
проверката, предвид, че записванията на промените в касовата наличност се
отразявали в книгата за дневните финансови отчети. На
първо място, както в акта, така и в наказателното постановление изрично е
посочено, че фискалното устройство притежава функциите „служебно изведени” и
„служебно въведени” суми, в който случай се изключва приложението на ал.2 на
чл.33 от наредбата, защото двете хипотези (по ал.1 и ал.2 на чл.33 от
наредбата) са предвидени да се прилагат евентуално, а не кумулативно или
алтернативно, което е обосновало приложението именно на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г.
на МФ като нарушена законова разпоредба. На второ място, твърденията в жалбата
се опровергават от показанията на актосъставителя, според които книгата за
дневните финансови отчети също е била предмет на проверката за да се установи
причината за констатираната разлика, и в частност дали тя е в резултат на
осъществени продажби или не, но в нея също
не са били отразени промени в касовата наличност за деня на проверката и до часа на нейното приключване.
Съдът не намира за съществено
въведеното от жалбоподателя процесуално нарушение, а именно непосочване в
наказателното постановление на хипотезата, при която се прилага като санкционна
нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС, тъй като непосочването, че Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ е издадена на основание чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, не
лишава жалбоподателя от правото и от възможността да узнае вмененото му
административно нарушение, за което е санкциониран и срещу което нарушение той
се е защитавал както в хода на административно наказателното производство, така
и във фазата на съдебен контрол.
По никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя като не изрично е посочено, че не е използвал функцията на ФУ „служебно въведени” суми. Предвид, че установената разлика от 57 лева се формира от повечето суми от фактическата касова наличност, в сравнение с разчетената касова наличност от ФУ, този факт изключва приложението на функцията „служебно изведени” суми, като освен това напълно е възможно и тази разлика в конкретния размер да се е формирала и в резултат на едновременното неизползване и на двете функции от ФУ (например чрез вкарване в касата на сума по-голяма от 57 лева и изваждане от касовата наличност на по-малка сума).
Административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на едноличен
търговецо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение на
задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази
отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е
необходим елемент от деянието и въпросът за субективната страна на нарушението
не подлежи на обсъждане.
Според настоящия съдебен състав в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административно наказващия орган и съда, при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от обикновените случаи на нарушение от същия вид, като за такова обстоятелство не може да бъде считан и размерът на нерегистрираната като служебно въведена сума от 57 лева. Касае се за неизпълнение на административно задължение, насочено към охраняване интересите на фиска, чрез предотвратяване извършването на касови операции без съответната за това отчетност и произтичащата от това възможност за укриване на данъчни задължения. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Поради това и самият законодател е определил този вид деяние като такова с висока степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции. По тези съображения разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото производство.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г., административно наказващият орган незаконосъобразно е наложил на жалбоподателя административно наказание съгласно санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗЗД, вместо по чл.185, ал.2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, според която извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 2000 лева, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Предвид, липсата на изричното посочване в обжалваното наказателно постановление, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, съдът намира, че този факт не е налице. Затова настоящата инстанция намира, че размерът на наложената от наказващия орган имуществена санкция следва да бъде изменена, като същата бъде намалена на 500 лева и наложена при условията на чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с ал.1 от ЗДДС. Прилагането на друга санкционна разпоредба, чрез налагане на по-леко наказание в случая не представлява излизане извън рамките на съдебния контрол и изземване функциите на административно наказващия орган. Съдът следва да съобрази, както приложимостта на разпоредбите на чл.334, т.3, във връзка с чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, към които препраща чл.84 от ЗАНН, така и задължителните указания, дадени в ТР № 3/10.05.2011г. по т.д.№ 7/2010г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС, касаещи преценката по съществото на спора, включваща освен обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, така и квалификацията на установеното административно нарушение, както и че пълната отмяна на наказателното постановление вместо изменението му чрез налагане на по-леко наказание, прилагайки привилегирована санкционна разпоредба, се явява нарушение на разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН и води до неравностойност на положението на нарушителя с това на други нарушители, по отношение на които наказващият орган е констатирал, че има основание да се наложи санкция при привилегирован състав.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 407985-F397159/14.01.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел „Оперативни дейности в Централно управление на НАП, с което на И.П.П. с ЕГН **********, в качеството й на едноличен търговец с фирма „И.П.“, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС й е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на наложената на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС имуществена санкция на И.П.П. с ЕГН **********, в качеството й на едноличен търговец с фирма „И.П.“, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление:***, за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като го НАМАЛЯВА от 3 000 лв. (три хиляди лева) на 500 лв. (петстотин лева) на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: