Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
Гр. Перник, 28.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на двадесет
и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл.
съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 12 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1471/27.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 4280/2018 г. по описа на Районен съд П., г.к., VII
състав, по предявени от „Топлофикация Перник“ АД срещу К.М.С. и А.В.С.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, е признато за установено, че К.М.С. и А.В.С. дължат
солидарно на „Топлофикация Перник“ АД сумата в размер на 198,06 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
за апартамент *** за периода от 13.04.2015г., до 30.10.2015г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.04.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 50,93 лева, представляваща законна лихва за забава
върху месечните задължения за периода от 08.10.2014г. до 26.03.2018 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
2404/2018 г. по описа на Районен съд П..
Главният иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над
уважената част от 198,06 лева до пълния заявен размер от 1190,24 лева главница
за периода от 01.05.2014г. до 31,10,2015г., а искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважената част от 50,93
лв. до пълния заявен размер от 394,49 лв. за периода от 08.07.2014г. до
26.03.2018г. като неоснователни поради изтекла давност.
Срещу така постановеното решение
е постъпила въззивна жалба от адв. М.К. – особен представител на ответника А.В.С.,
с която се иска отмяна на обжалваното решение. Излагат се доводи за
недопустимост на исковете поради неспазване на процедурата по чл. 73 от представените от ищеца Общи условия. Развиват
се съображения, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е
отговорил на възражението за недължимост на сумите поради липса на решение
относно избор на търговец, извършващ дялово разпределение, и извършване на
дяловото разпределение в нарушение на чл. 139б ЗЕ. Поддържа се становище за
необоснованост на съдебния акт, тъй като при обсъждане на релевираните
възражения решаващите изводи на контролираната инстанция биха били различни.
Въззивна жалба от ответницата К.М.С.,
не е постъпила, поради което решението спрямо нея като необжалвано е влязло в сила.
В законоустановения срок
становище не е изразено от насрещната страна, като в открито заседание
процесуалният представител на въззиваемото дружество оспорва доводите във
въззивната жалба и претендира разноски.
След като взе предвид направените
с жалбата възражения и по реда на чл. 269 ГПК, Окръжен съд Перник приема за
установено следното:
Въззивната жалба се явява редовна
и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, с правен
интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване, но разгледана по
същество, е неоснователна.
Обжалваното решение се явява
валидно и допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 2404/2018 г. по описа на ПРС. В срок е постъпило
възражение от длъжника, както и в срок е била подадена исковата молба и са били
представени доказателства за това пред заповедния съд. Съдът не споделя
доводите за недопустимост на исковете, предвид липсата на доброволно уреждане на спора, съгласно
клаузата на чл. 73 от Общите условия на ищеца, поради следните съображения.
Съгласно чл. 73 от представените
от ищеца Общи условия, „всички спорове за
продажбата на топлинна енергия се решават по взаимно съгласие чрез преговори
между купувача и продавача, а при непостигане на съгласие спорът се решава по
съдебен ред“. Уредената
в чл. 73 от ОУ клауза съставлява указание, че съществува възможност за
извънсъдебно уреждане на спора, но не е процесуална предпоставка за неговото
съдебно предявяване и допустимост на съдебната администрация за неговото
разрешаване. Посочената клауза не е насочена към ограничаване правото на
съдебна защита на страните по договора, а към стимулиране за извънсъдебно
уреждане на спора; към изчерпване възможностите за доброволно уреждане на
отношенията, към процесуална икономия чрез спестяване на време и разноски на
страните по облигационното правоотношение. Същата не съставлява процесуална
предпоставка за допустимостта на исковете, още по-малко – абсолютна такава, за
наличието или отсъствието на която изрично е уредено в закона задължението на
съда да следи служебно. Твърденията за съществуване на изискуемо и
неудовлетворено парично вземане е основание предявяване претенции от ищеца по
съдебен ред, без да е необходима покана за доброволно плащане. Поради
изложеното съдебният състав намира въведените с въззивната жалба доводи за
недопустимост на исковете за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в жалбата. При преценка на събраните по делото
доказателства и наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, Окръжен съд Перник приема следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П., VII състав е бил сезиран с обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът
се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и
2) продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ,
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който
купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190
от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По делото са
приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са „продавача
на топлинна енергия“ – "Топлофикация - Перник" ЕАД и „купувача на
топлинна енергия" – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите
условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
В настоящия случай между страните
не се спори, че ответникът А.В.С. е собственик на процесния топлоснабден имот, следователно – че потребител
по сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, договор за продажба на
топлоенергия, като не се оспорва и фактът на доставка на топлинна енергия през релевантния период,
съгласно изричното изявление на особения му представител в о.с.з. от 27.11.2018
г. Правото на собственост на ответника се установява и от представения
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.
Правният спор, предметно очертан
пред настоящата инстанция, се концентрира върху релевираното възражението за липса
на облигационна връзка и недължимост на процесните суми, поради липса на доказателства
за избор на търговец, извършващ дялово разпределение и извършване на
процедурата за дялово разпределение в нарушение на чл. 139б ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради –
етажна собственост, се извършва от специално лицензирани лица. На основание чл.
139 б ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, избират лице, регистрирано по
реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение като изборът
се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата. Неизпълнението на това им задължение обаче не
може да доведе отпадане на отговорността за заплащане на потребената топлинна
енергия.
По делото не са представени
доказателства за писмено съгласие на 2/3 от собствениците на сградата на ЕС за
сключване на писмен договор на услугата „дялово разпределение“ по реда на чл.
139б, ал. 1 от ЗЕ, нито писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение по реда на чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ.
Този факт не влияе върху
задължението на ищеца за заплаща топлинна енергия, доколкото положително са
установени всички материални предпоставки относно възникването на облигационно
отношение между страните, както и съществуването и изискуемостта на вземането. Аргумент
в посочения смисъл се извежда и от разпоредбата на чл. 61 от Наредба №
16-334/2007 г. Дори когато договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен,
съгласно посоченото правило, разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сградата се извършва само от топлопреносното предприятие или от
доставчика, т.е., от ищеца, съобразно Методиката по приложението към Наредбата.
Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
В о.с.з от 27.11.2018 г.
особеният представител е заявил, че не оспорва факта на доставка на топлинна
енергия, както и начина на изчисление на доставената ТЕ. Същевременно, от
представеното експертно заключение по назначената СИЕ, което съдът кредитира
като компетентно и задълбочено, се установява, че за процесния период дължимите
суми за главница и лихва са в размер на предявените искове. При изготвяне на
експертизата вещото лице е извършило проверка на документите в ищцовото
дружество, както и на отчетите и изравнителните сметки в дружеството за дялово
разпределение.
Липсата на доказателства за сключен
договор между клиентите на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна
собственост и лице по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ
не може да обуслови извод нито за липса на договорна връзка между клиентите и
топлопреносното предприятие, нито за недължимост от клиентите на цената на
доставената им топлинна енергия, като възраженията за недължимост на процесните
суми са неоснователни. По делото се установява наличието на облигационна връзка
между страните – възникнала по силата на закона с конклудентни действия, при
предварително обявени Общи условия; съществуването на изискуемо задължение в
полза на ищеца-въззиваем на посочените в исковата молба основание и размер,
както и липсата на плащане от страна на въззивника цената на потребена ТЕ на съответните
падежи.
Изложеното дава основание на
въззивния съд да приеме, че предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД са
основателни и доказани до уважените от районния съд суми, поради което
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден в обжалваната част
като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на правния спор на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК в тежест на
въззивника е да заплати сторените от въззиваемото дружество разноски в
настоящото производство в общ размер от 250,00 лв. – платен депозит за особен
представител в размер на 150,00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в
определен от съда минимален размер от 100,00 лв., предвид липсата на фактическа
и правна сложност на делото и обема и характера на осъществената от въззиваемия
пред настоящата инстанция процесуална защита.
Мотивиран от изложеното, Окръжен
съд Перник
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1471/27.11.2018 г., постановено по гр. д. № 4280/2018 г. по описа
на Районен съд П., г.к., VII състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК А.В.С., ЕГН ********** да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* сумата от 250,00 /двеста и петдесет/ лева – разноски пред Окръжен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.