Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 18.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №16965 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.07.2018 год., постановено по гр.дело №62705/2016
год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, са отхвърлени предявените от „Д.и партньори“
ЕООД срещу етажните собственици на сграда, находяща
се в гр.София, бул.“********, искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за
отмяна на решенията на Общото събрание, приети на 28.09.2016 год. и ищецът е
осъден да заплати на ответниците на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 600 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Д.и
партньори“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че по делото било установено, че
преди вземане на оспорените решения, бил напуснал Общото събрание, което било
отразено и в съставения протокол. Следователно решенията били взети при липсата
на изискуем кворум по чл. 15, ал. 1 ЗУЕС. Представената от ответниците
нотариално заверена декларация била от 23.02.2017 год., т.е. 5 месеца след
провеждане на събранието. Не следвало да бъдат кредитирани показанията на
свидетелката Д.А., тъй като тя не била заявила дали след напускането на
представителя на ищеца останалите съсобственици били изчакали един час и след
това били провели събранието /чл. 15, ал. 2 ЗУЕС/. Невъзможно било да се
направи преценка дали присъстващите лично или чрез представител етажни
собственици били притежавали необходимите по закон идеални части от общите
части на сградата – т.е. не бил налице минималният кворум по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС. СРС не бил обсъдил възражението за допуснато нарушение на чл. 16, ал. 6 ЗУЕС. По делото не бил представен протокол за поставяне на съобщение за
изготвяне на протокола от 28.09.2016 год. Следователно било допуснато нарушение
на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС във връзка с оповестяването на протокола. Неправилно СРС
бил приел, че не е налице нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС. В поканата за
свикване на Общото събрание не било посочено какви са „другите въпроси“, които
ще бъдат разисквани, както и техния вид и характер. Законът не допускал
отклонение от предварително обявения дневен ред, с изключение на хипотезата на
неотложни случаи. Взетите по т 2 от протокола решения се отнасяли до важни
въпроси, с които етажните собственици следвало да бъдат запознати
предварително. Изразът „други въпроси“ не бил конкретен и не давал никакви
сведения за решенията, които ще бъдат взети. Ако се приемело, че той включва всякакви
въпроси, които не са обявени в поканата, това значело да се даде възможност за
заобикаляне на разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС. Включването на точки в
дневния ред в поканата за свикване на събранието имало за цел предварително
запознаване и обезпечаване на възможността за вземане на информирано решение. Допустимо
било да се включат нови точки в дневния ред, но това решение първо трябвало да
бъде поставено на гласуване и ако бъде прието и точката се включи в дневния ред
можело да се пристъпи към обсъждането й, съответно към гласуване. Освен това
гласуването на разходи за ремонт по същество представлявало одобряване на вече
извършени разходи, което налагало обосноваване на неотложността на разходите и
доказването им по размер, тъй като извършването им не било доказано да е било
предварително предвидено. Неправилно първоинстанционният
съд бил приел, че не е допуснато нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, както и че процесният чилър, разходите за
ремонт на който основно оспорвал ищецът, бил обща част и разходите трябва да се
разпределят съобразно притежаваните от всеки съсобственик идеални част от
общите части на сградата. Фактурираните разходи за ремонта на чилъра били незаконосъобразни, тъй като с протокол от
30.06.2016 год. бил извършен демонтаж на топломера за офис №3, като не негово
място била поставена „тапа“. От този момент офис №3 не използвал по никакъв
начин климатичната система – чилър, поради което
ищецът не дължал разходи за него. В ЗУЕС се съдържала дефиниция на понятието
„разходи за управление и поддържане“, като този вид разноски бил функционално
обусловен от ползването /реалното служене/ поради което и отговорността за
плащането им следвало да бъде пропорционална на него. Основание за заплащането
на посочените разходи било използването на общите части, а не притежанието на
обектите, поради което те се заплащали не само от етажните собственици, но и от
обитателите на сградата. Според чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределяли по равно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите /виж чл. 57, ал. ЗС
относно ползвателите и чл. 231 – 232 ЗЗД относно наемателите/. Смисълът, който
произтичал от това правило, бил че участието в консумативните разноски е
обусловено от фактическото ползване на съответния обект в сградата за жилищни нужди,
като в зависимост от времетраенето на пребиваването в сградата разходи въобще
не се дължали или се дължали наполовина. Не било вярно, че с подписването на
рамковия договор и приложение №3 към него собствениците били определили начина
на разпределяне на разходите. Тази начин бил определен с решение на Общото
събрание от 23.02.2017 год., което било счетено за прието в нарушение на чл. 51 ЗУЕС от СРС с решение по гр.дело №21548/2017 год. Ето защо моли обжалваното
решение да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответниците по жалбата етажните собственици на сграда, находяща
се в гр.София, бул.“********, считат, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Поддържат, че решенията на Общото събрание били взети при наличието
на изискуемия кворум – присъствали собственици, притежаващи 79.39 % идеални
части от общите части на сградата /т.е. над 67 %/, като след напускането на Д.Д.кворумът спаднал на 62 %, поради което събранието било отложено
за един час, след което продължило по предварително обявения дневен ред,
въпреки че законът не уреждал подобни случаи на спадащ кворум. Това
обстоятелство не било удостоверено в съставения протокол, но се установявало от
представената нотариално заверена декларация от останалите присъстващи на
Общото събрание етажни собственици. Доказано било изготвянето и връчването на
документите, отнасящи се до свикването и провеждането на Общото събрание. Не
било допуснато нарушение на чл. 16, ал. 6 и 7 ЗУЕС, както и на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС по отношение на четирите решения, разгледани в т. 2 от дневния ред –
„Други“. Причината тези решения да бъдат разгледани и гласувани под т. 2
„Други“ била, че се касаело за текущи въпроси, разглеждани като самостоятелни
точки в други предходно проведени Общи събрания, на които били взети конкретни
решения, като били поставени конкретни задачи и срокове. Асансьорите и
системата за охлаждане и отопление на цялата сграда били общи части на сградата
и по отношение на разходите за техния ремонт не намирала приложение разпоредбата на чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС, а всеки съсобственик трябвало да ги поеме съобразно притежаваните
от него идеални части от общите части на сградата. Т.е. в случая приложима била
нормата на чл. 48, ал. 3 ЗУЕС вр. с чл. § 1, т. 8 от
ДР на ЗУЕС. Нещо повече в случая ставало дума за реализиране на мерките по
глава V от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на
асансьори. Ищецът бил ползвал асансьорите и системата за охлаждане и отопление
до 2016 год. Когато се наложило ремонтирането на системата ищецът изведнъж
решил, че няма да я използва вече и отказал да заплати частта от разходите за
нейния ремонт въпреки дългогодишното й ползване. Направил искане инсталацията
към неговите обекти да бъде затапена. Впоследствие през 2017 год. , след като
отдал същите под наем, новият наемател заявил желание да използва системата,
поради което затапването били премахнато и обектите
отново били свързани с чилъра. Разпределянето на
разходите в етажната собственост било определено в приложение №3 към рамковия
договор, като взетите за това решения били предмет на други Общи събрания. В
случая ставало дума за административна сграда, поради което не намирал
приложение чл. 51 ЗУЕС. Претендират и присъждането на направените разноски по
делото.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с
правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно.
„Д.и
партньори“ ЕООД е навело в исковата молба следните фактически твърдения за
незаконосъобразност на процесните решения – липса на
предвидения в чл. 15, ал. 1 и 2 ЗУЕС кворум за провеждане на Общото събрание; вземане на решенията в нарушение на
императивна правна норма на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, предвиждаща, че разходите за управление
и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа на който живеят; липса на предвиденото в закона
квалифицирано мнозинство от 2/3 идеални части от общите части за вземане на решението
по т. 1 и нарушение на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС при вземане на решенията по т. 2.
Безспорно е по делото, че ищецът е
собственик на три индивидуални обекта в процесната
сграда, а ответниците са собственици на останалите
индивидуални обекти в нея /т.е. за процесната сграда
са приложими специалните правила на ЗУЕС – виж чл. 1 и 3 от закона/.
Не се спори също така, че на
20.09.2016 год. било надлежно свикано Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда на 28.09.2016 год., от 12.00 ч., при
следния дневен ред: 1/ Вземане на решение за избор на компания за дялово
разпределение на енергия за отопление и охлаждане и 2/ Други.
Видно е от приетия като
доказателство по делото протокол за проведено Общо събрание на етажните
собственици на процесната сграда от 28.09.2016 год.,
че на същото са присъствали етажните собственици, в т.ч. ищецът, притежаващи 79.39
% идеални части от общите части на сградата, като на посочената дата са били
взети следните решения: 1/ До 18.00 ч. на 03.10.2016 год. всички собственици се
задължават да изпратят по СЕС „Център“ ЕООД исканата от „Цип дъ Фиш“ ЕООД информация, касаеща
съответните офиси, съгласно въпросника по Приложение № 3 от протокола, а СЕС
„Център“ ЕООД да изпрати получената информация на „Цип дъ
Фиш“ ЕООД; В случай, че до 18.10.2016 год. не бъде сключен договор с „Цип дъ Фиш“ ЕООД от всички собственици в сградата, етажната
собственост да прекрати договора с „Т.С.“ ЕООД; Одобряване на офертата на „Т.“
ООД от 10.09.2016 год. и се задължават всички собственици да сключат договор за
дялово разпределение на енергия за отопление и охлаждане с дружеството.; В
случай че не бъде сключен договор с „Цип дъ Фиш“ ЕООД,
договорът с „Т.С.“ ЕООД да бъде променен така, че сградата да бъде обслужвана
само с един топломер на входа на сградата, който да обхваща цялото
топлоподаване към сградата, като С. „Ц.“ ООД бъде титуляр на новата единствена партида
към „Топлофикация София“ ЕАД, като за целта се внесе депозит на С. „Ц.“ ООД,
равен на три средногодишни месечни такси на цялата сграда към „Топлофикация
София“ ЕАД, при разпределение на депозита на принципа на реалното потребление
за периода м.ноември 2014 год. – м.ноември 2015 год. и 2/ Други: 2.1 / Асансьори
– GSM комуникатори – Одобрява
офертата за монтаж на 2 бр. устройства с производител „Атра-96“ с обща цена:
360 лв. с ДДС и обща месечна такса за поддръжка и мобилна карта: 12 лв. с ДДС,
като сумата се разпредели за събиране от собствениците съгласно приетия принцип
за ремонти в сградата; 2.2/ Ремонт на чилър –
Потвърждава оферта CL16 230 от 18.08.2016 год. от „К.Д.“ ЕООД, съгласно решение по т. 1 на
Общото събрание на етажните собственици от 31.08.2016 год., като сумата се разпредели
за събиране от собствениците съгласно приетия принцип за ремонти в сградата;
2.3/ Техническа поддръжка на абонатната станция – Предлага се събирането на
оферти от още няколко фирми – например от фирма „Т.“ ООД, като евентуален нов
топлинен счетоводител; 2.4/ Течове в сградата – Одобрява извършването на водни
проби на терасите на 5-ти етаж, както и на седящите улуци, като за целта се
ангажира С. „Ц.“ ООД, както и водните проби да бъдат заплатени с наличните
пари, събрани за ремонт на течове в сградата.
Видно е от направените отразявания в
горепосочения протокол, че в 13.25 ч. представител на ищеца е напуснал
събранието и не участвал в последващите гласувания.
Като доказателство по делото е приет
протокол за проведено на 11.05.2016 год. Общо събрание на етажните собственици,
от която е видно, че са били взети следните решения: 2.3/ приета е офертата на
„Експерт Лифт“, поддържаща асансьора в сградата – за монтаж на аварийно
алармено устройство за двустранна връзка в двете асансьорни
кабини, съгласно глава V, чл. 39 от Наредба за безопасната експлоатация и
технически надзор на асансьори /задължително до края на 2016 год./, при
условие, че до 30.06.2016 год. не бъде набавена по-изгодна оферта; 3.1 –
Настройка на режим на работа на чилър – С цел икономия на ел.енергия чилърът
да бъде настроен за работа от 07.00 ч. сутринта до 19.00 ч. вечерта, чрез
автоматично включване и изключване и 3.2 – Настройка на режима на работа на
помпи към охладителната система на сградата – С цел икономия на ел.енергия помпите
на охладителната система на сградата да бъдат настроени за работа от 07.00 ч.
сутринта до 19.00 ч. вечерта, чрез поставяне на таймер-прекъсвач за автоматично
включване и изключване.
Представен е и протокол за проведено
на 31.08.2016 год. Общо събрание на етажните собственици на процесната
сграда, от който е видно, че са били взети следните решения : 1/ Вземане на
решение по оферта за ремонт на чилър /18.08.2016 год.
от „К.Д.“ ЕООД/ – Упълномощава се
комисия в двучленен състав, която да разгледа становището от експертизата на
външния специалист и да се реши дали да се одобри офертата за ремонт на чилър /18.08.2016 год. от „К.Д.“ ЕООД/ и 2/ Разни –
2.1/ Договор с „Т.С.“ ЕООД – До
21.09.2016 год. да се съберат оферти от алтернативни топлинни счетоводители,
като за събирането на оферти се ангажират всички етажни собственици и С. „Ц.“
ООД – при получаване на оферта, същата следва да се изплати своевременно по
електронен път, като на 27-ми или 28-ми септември се свика Общо събрание за
вземане на решение за смяна или не на сегашния топлинен счетоводител „Т.С.“
ЕООД; 2.2/ Теч на 4-ти, 2-ри и 1-ви етажи – Й.Н.се ангажира до 15.09.2016 год.
да обследва проблема с водоскок /фи-50/ между 4-ти и 5-ти етаж и евентуалната
му подмяна /фи-100/, като се изготви задание, по което да се събират оферти;
2.3/ Теч на дилатационната фуга и канали пред входа –
Арх. Т.и Й.Н.се ангажират до 15.09.2016 год. да обследват проблема, като
изготвят концепция и задание за събиране на оферти от изпълнители.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.
1 и 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение
на общото събрание, като молбата се подава пред районния съд по местонахождението
на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяване на решението по реда
на чл. 16, ал. 7. В частност горепосоченият преклузивен
срок е спазен, доколкото не се спори, че протоколът, обективиращ
процесните решения, е бил получен от ищеца на 03.10.2016
год., а исковата молба е депозирана на 02.11.2016 год.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, свързани с нарушение на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, следва да се посочи, че тази разпоредба няма отношение към
законосъобразността на оспорените решения, а е от значение за оповестяването на
протокола от проведеното Общо събрание и за отброяването на срока, установен в
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Тя цели протоколът да стане известен на всички етажни
собственици и ако те имат възражения по съдържанието му, да го оспорят в
определения в ал. 9 от същия текст срок. В частност ищецът е получил копие от
протокола, поради което е изпълнено необходимото по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, за да
стане известно съдържанието на извършените от Общото събрание действия и
взетите решения /виж Решение № 8 от 24.02.2015 год. на ВКС по гр. дело №
4294/2014 год., І г. о., ГК/.
Призводството за отмяна на решенията на Общото събрание на
етажните собственици е исково по своя характер и за него намират приложение
разпоредбите на ГПК, включително и относно доказването и доказателствените
средства, като доказателствената тежест се разпределя
между страните по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно което всяка от тях
е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения /виж Решение № 176 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1968/2009 г., I г.
о., ГК и Решение № 58 от
25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013 г., I г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав приема на
първо място, че не е налице нарушение на изискването за кворум, установено в чл.
15, ал. 1 ЗУЕС, поради следните съображения:
Съгласно посочената разпоредба,
общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители
собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 – 4 и 7 от закона.
В чл. 15, ал. 2 ЗУЕС е предвидена възможност, ако събранието не може да се
проведе в предварително обявения час поради липсата на кворум, същото да се
отложи с един час и да се проведе, ако на него присъстват най-малко 33 на сто
идеални части от общите части на етажната собственост. Видно е от изготвения в
съответствие с чл. 16, ал. 5 ЗУЕС протокол за проведеното на 28.09.2016 год. Общо
събрание, че при започването му на него са присъствали четирима етажни
собственици, в т.ч. ищецът, притежаващи общо 79.39 %., което над предвидения в
закона минимум от 67 % идеални части. Следователно не е имало пречка Общото
събрание да бъде открито и да започне работа.
Решенията на Общото събрание не
противоречат на нормата на чл. 15 ЗУЕС, ако към момента на откриване на
събранието е бил налице необходимия кворум за провеждането му, но в гласуването
на оспорените с иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС решения са участвали само част от
етажните собственици, тъй като представител на ищеца /притежаващ 17.39 %
идеални части от общите части на сградата/ е напуснал събранието в 13.25 ч.
Кворумът е предпоставка за редовното провеждане на събранието, но след като
законът допуска събранието да взема решения и при условията на спадащ кворум от
момента на неговото откриване в хипотезата на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС до приключване
на работата му, то при спадане на кворума в хода на провеждането му, не е
налице нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС. При напускане на етажен собственик
/негов представител/, събранието продължава работата си в хипотезата на чл. 15,
ал. 2 ЗУЕС, която се е осъществила с намаляване на броя на присъстващите, като
за законността му не е необходимо изчакване за допълване на кворума. В този
смисъл и по аргумент за по-силното основание, при напускане на етажен
собственик /етажни собственици/ предпоставките по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС са
настъпили в хода на събранието.
На следващо място, СГС приема, че
съгласно чл. 16, ал. 3 ЗУЕС, Общото събрание не може да приема решения по
въпроси извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи. Дефиниция
на понятието „неотложен случай“ се съдържа в т. 16 от § 1 на ДР на ЗУЕС –
наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за
разрушаването на сградата или съседни или близко стоящи сгради, на техни
конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова
увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни
конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, което
възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелни обекти в нея,
както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и
здравето на собствениците, обитателите и други лица. Съответно „необходим
ремонт“ е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или
части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност
на сградата и инсталации, включително и покривите, с оглед отстраняване на
създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и
самостоятелните обекти в нея - § 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС, а „неотложен ремонт“ е
дейност по предотвратяване разрушаването на сградата, на нейните конструктивни
елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни
повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците,
ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната
среда и на близкостоящите сгради - § 1, т. 9 от ДР на
ЗУЕС.
Възражението на жалбоподателя, че е
налице нарушение на горепосочената норма с гласуването на решенията, обективирани в т. 2 от процесния
протокол, е неоснователно. Решението по т. 2.3 е свързано с решението по т. 1 и
се отнася до въпрос, който не е налагал самостоятелно предварително обстойно
изясняване при обявяването на дневния ред за събранието.
Решението по т. 2.4 за извършването
на водна проба на терасите на 5-ти етаж, както и на седящите улуци, е взето в
изпълнение на предходното решение по т. 2.2 от 31.08.2016 год. на Общото събрание
на етажните собственици и се отнася до спешни действия във връзка с
констатирани течове, за да не настъпят по-големи вреди.
При съобразяване и на събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Т.Р.и Д.Й.А., които
следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, житейски логични и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по
делото, въззивният съд приема, че решението по т. 2.2
за одобряването на офертата на „К.Д.“ ЕООД за ремонт на чилъра
е взето в изпълнение на предходното решение по т. 1 от 31.08.2016 год. на
Общото събрание на етажните собственици и очевидно се отнася до извършването на
разход, който е неотложен и необходим за възстановяването на обща част. Същият
е и значителен – видно и от приетата като доказателство по делото оферта /на л.
108 от първоинстанционното дело/.
Решението по т. 2.1 за закупуване на
аварийни алармени устройства /GSM комуникатор/ е взето в
изпълнение на предходното решение по т. 2.3 от 11.05.2016 год. на Общото
събрание и се отнася до извършването на разход, който е неотложен и необходим за
поддържането на обща част. И това е така, тъй като нормата на чл. 39, ал. 2 от
Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори /НБЕТНА/, установява
задължение за ползвателите на асансьори, които нямат аварийно алармено
устройство, да осигурят асансьорът да има аварийно алармено устройство съгласно
т. 5.14.3 от БДС ЕN 81-80: 2003, което да позволява двустранна разговорна връзка между кабината
на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно
чл. 9, ал. 1, т. 5, в срок до 31.12.2016 год., съгласно § 12, ал. 1, т. 2 от ПР на ПИД на НБЕТНА. Целта
на посочената мярка е да подобри безопасността на съществуващи асансьори. А съгласно чл. 7а, т. 1 от посочената наредба,
лицата, които поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите
им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато асансьорите престанат
за съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна
експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл. 10, ал. 1.
Отделно от това съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗУЕС Общото събрание не може да откаже вземането
на такива решения, каквито са горепосочените по т. 2.1, 2.2 и 2.4.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че решението по т. 1 не е
взето с квалифицирано мнозинство, тъй като законът не поставя подобно
изискване, а предвижда мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите
части на сградата, който извод следва по аргумент за по-силното основание от
разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС.
На следващо място СГС приема, че ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части
или подмяна на общи инсталации
и оборудване се извършва по решение
на общото събрание на собствениците
– чл. 48, ал. 1 вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10, б.“а“ и „в“ вр. с чл. 17 ЗУЕС. Тези разходи
спадат съответно към необходимите и полезните разноски /дефиниция на понятието „полезни
разходи“ се съдържа в § 1, т. 12 от ДР на ЗУЕС/. Само необходимите и полезни
разноски за общите части се понасят задължително и изключително от
собствениците на апартаменти и други самостоятелни помещения в ЕС /чл. 41 ЗС/,
без оглед на това дали тези собственици обитават или използват притежаваните от
тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или частично. Разходите за ремонт, обновяване,
реконструкция и преустройство
на общите части, за които има прието
решение на общото събрание на собствениците или на сдружението,
се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части
от общите части на сградата – чл.
48, ал. 3 ЗУЕС. В този смисъл по отношение на тези разходи не намират
приложение правилата, установени в чл. 51 ЗУЕС /виж и Решение № 85 от
24.06.2014 год. на ВКС по гр.дело № 1157/2014 год., ІІ г. о., ГК/.
Бюджетът на етажната собственост
включва очакваните разходи и приходи във връзка с управлението, ползването,
поддръжката и ремонта на общите части на сградата. Разходите за ремонт,
обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи
инсталации и оборудване /чл. 48, ал. 3 ЗУЕС/ се предвиждат в годишния бюджет на
етажната собственост и се извършват от председателя на управителния съвет /управителя/
само при наличието на предходно решение на Общото събрание за извършване на
конкретен ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или
подмяна на общи инсталации и оборудване.
Основен приход в бюджета са
дължимите от етажните собственици парични вноски, като ЗУЕС предвижда различни
видове вноски /в размер и при разпределение в зависимост от вида и предназначението
им; става въпрос за целево
предоставяни от етажните собственици средства, които се събират, за
да покрият конкретни нужди в етажната собственост/, а именно: вноски за управление и поддържане на
общите части на сградата - чл. 11, ал.
1, т. 5, чл. 48, ал. 8 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС; вноски към фонд „Ремонт и
обновяване“ – чл. 11, ал. 1, т. 7, чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС; допълнителни
вноски за извършване на неотложен ремонт, при необходимост – чл. 49, ал. 2 ЗУЕС
и вноски за извършване на подобрения – полезни разноски – чл. 11, ал. 1, т. 10,
б. „а“ ЗУЕС, които се определят и събират въз основа на решение на Общото
събрание.
Поначало разноските за необходимите
поправки се извършват със средства, събрани по годишен или допълнителен
/извънреден/ бюджет на ЕС – виж чл. 48, ал. 5 вр. с
чл. 50, ал. 2, т. 1, ал. 3 и ал. 4, т. 1 и чл. 49, ал. 2 ЗУЕС.
От гореизложеното следва, че решенията
на Общото събрание на етажните собственици на процесната
сграда от 28.09.2016 год., свързани с
извършването на необходими разходи за поддържане и възстановяване на общи части
в сградата, при спазване на принципа, че всеки етажен собственик е задължен за
тях съразмерно с дела си в общите части, са съобразени с разпоредбата на чл.
48, ал. 3 ЗУЕС, поради което се явяват законосъобразни. В този смисъл предявените искове по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС се явяват неоснователи
и подлежат на отхвърляне, както законосъобразно е приел и първоинстанционният
съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този
изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
Тъй като
липсват данни, че ответниците по жалбата са направили
реално разноски във въззивното производство, СГС
намира, че няма основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по
реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.07.2018
год., постановено по гр.дело №62705/2016 год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/