РЕШЕНИЕ
№ 188
Гр. Пловдив, 29.01.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично
съдебно заседание на двадесет
и трети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Р. П. и прокурор Борис Мендев, като
разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело №2522 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Т.Д.П., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адв. Д.П., съдебен адрес:***, офис 7 против Община-Пловдив за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300,00
лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на
отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление НП № 1003/03.02.2015г.,
издадено от Заместник-кмет ОРТ към Община Пловдив, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата. Излагат се твърдения относно обстоятелства, касаещи заплащане на
претендираната сума за процесуално представителство пред Районен съд гр.Пловдив
по повод обжалване на издаденото от Община-Пловдив наказателно постановление /НП/ № 1003/03.02.2015г. по АНД
№ 11/2016г., който го е отменил и същото е влязло в сила. В представено писмено
становище от процесуалния представител на ищеца са изложени доводи, че
предявеният иск е доказан по своето основание и размер и моли да бъде изцяло
уважен. Претендират се и направените по настоящото производство разноски.
Ответникът по иска – Община-Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
писмен отговор на упълномощения си процесуален представител главен юрк. Димитрина
Петкова оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение за неоснователен
и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото
прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за основателност на
иска.
Като изслуша становището на страните, на база
приобщените по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 20.08.2015 г. е било констатирано от К. Б.-охранител
при ОП „Общинска охрана“, гр. Пловдив, че МПС „Форд“ с рег. № РВ **** ВХ е
паркирано в зона знак В 27 в гр. Пловдив, на ул. “Цанко Церковски“ до №5.
Съставен е фиш, с който е била наложена глоба в размер на 20 лв. на собственика
на МПС за нарушение на чл. 4 от Наредбата за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив. След
възражение на собственика на автомобила, е съставен АУАН, въз основа на който
от Заместник-кмет ОРТ към Община Пловдив е издадено и НП № 1003/03.02.2015г..
Същото е обжалвано от ищеца по съдебен ред, за което е било образувано и водено
съдебно производство по АНД № 11/2016 г. по опис на Районен съд – Пловдив. В
материалите по него е било приложено копие на пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от дата 23.12.2015 г., в който е посочено, че е заплатено
адвокатско възнаграждение на адв. Д.П. от 300 лева в брой. След проведено едно съдебно заседание с Решение
№272/18.02.2016 г. по посоченото съдебно производство било отменено като
незаконосъобразно НП. Така постановеното решение на Районен съд гр. Пловдив е влязло
в законна сила на 10.03.2016г.. Поради липса на други процесуални възможности
за компенсиране на направените разноски, от ищеца било образувано и настоящото
съдебно производство.
Горната фактическа обстановка се установява от
приобщените в хода на съдебното производство настоящето дело доказателства -
материалите по АНД №11/2016г. по опис на Районен съд-Пловдив – ХIV н.с.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от правна страна:
По отношение допустимостта и подсъдността на
производството настоящият съдебен състав взе предвид, че така предявения иск е
подсъден на административните съдилища съобразно правните норми на чл.203 и сл.
от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и
юридическите лица могат да искат репариране на вреди, причинени им от незаконна
административна дейност. Като обективно условие, за да се претендира
обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са изпълнени
изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в сила друг
административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е предявен
от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е издадено
процесното НП, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени вреди.
Предпоставка за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и развиване на
процедура по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение на изискването да е налице
отменен административен акт /респективно прогласен за нищожен такъв/, претендирана
вреда, посочена като вид и размер и налична причинно-следствена връзка между
вредата и отменения акт. Отговорността на държавния орган е специфично
проявление на принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно
обезпечителна, в който смисъл е и постоянната съдебна практика, посочена в т.6
от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК. В настоящият
случай освен тези, са налице и останалите реквизити на исковата молба по чл.127
ал.1 от ГПК- посочени са страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен
незаконосъобразен акт на определена администрация, издаден от служители при
същата, който е отменен/, което обуславя нейната допустимост.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните
за това съображения:
Материалноправното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира
при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на
незаконосъобразни актове. За да възникне право на обезщетение в настоящото
производство е необходимо да са налице едновременно няколко обективно
съществуващи предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
администрацията, отменен по съответния ред; вреда от този акт, действие или бездействие
на администрацията; причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената
вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и
това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се
изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. В случаят е налице
първата предпоставка – отменен незаконосъобразен акт. От това е налице и
причинена на ищеца имуществена вреда, като съществува причинно- следствена
връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт. Ето защо
законосъобразно ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300лв.,
представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и
защита при обжалване на незаконосъобразния акт. Установено е по делото, че
именно във връзка с оспорване на наказателно постановление пред Районен
съд-Пловдив, ищецът в настоящото производство, е упълномощил адвокат и е
заплатил адвокатски хонорар в размер на 300лв., уговорен и изплатен, според
сключения договор за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат
и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено
незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването на неговото
имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от
издаването на акта. В този смисъл,
издаденият от административния орган акт е необходимо условие за
съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел
защита срещу конкретния акт.
Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. Съдът приема, че адвокатската
защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и
е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и
интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление. Следва
да се има предвид също, че към момента, в който се е развило съдебното
производство пред ПРС, в производствата по Закона за административните
нарушения и наказания, прилаган и при
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, субсидиарно се
прилагат правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на
направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй
като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези
производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, за
осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП,
приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда, по смисъла на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която Община Пловдив дължи
обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ
/в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/.
В отговора на исковата молба ответникът възразява на
тяхното присъждане с мотив, че не е изпълнено условието на чл. 78, ал.1 от ГПК
да се търси осъждане на изплатеното възнаграждение за един адвокат, тъй като
договорът за правна помощ, съдържащ клауза за заплащане на претендираната сума
в брой, е без достоверна дата и няма яснота кога е съставен. Възражението на
ответника е неоснователно. От представения договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и адв. П. е видно, че договореният размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лв. е изплатен изцяло и в брой. Истинността
на договора за правна защита и съдействие, като частен диспозитивен документ,
който няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, приложим
субсидиарно на основание препращащата норма на чл. 144 от АПК, не е оспорена от
страна на пълномощника на ответника. Предвид гореизложеното съдът намира, че в
случая липсват основания, поставящи под съмнение достоверността на договора за
правна защита и съдействие и неговата доказателствена стойност, поради което и
същият следва да бъде ценен като достоверен и достатъчен източник на данни за
връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар
и договора за правна защита и съдействие. С оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 2
и ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (в
приложимата редакция) за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение от 300,00
лв., който е в минималния размер, следва да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован". По изложените съображения, настоящият
съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи
платените разноски за адвокатско възнаграждение в съдебно производство пред
Районен съд – Пловдив, поради което предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен. Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 300 лева от 06.10.2020
година - датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД има
акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото
безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т. 4 от
ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което
се отменят унищожаемите административни актове, като в случая искането на
лицето е за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба
и следователно се дължи върху главницата в определения от съда размер от 300
лева, така както е претендирана от ищеца с исковата молба - считано от датата
на завеждане на иска-06.10.2020 г.
С исковата молба до настоящата инстанция ищецът
претендира и присъждане на разноски по настоящото дело, съставляващи
заплатените от него разноски по делото в размер на 300,00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, които съдът констатира съобразно приложения договор
за правна защита и съдействие и списък на разноските. С оглед изхода на спора и
своевременното му предявяване, то е законосъобразно. Съобразно разпоредбата на
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, когато искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ето защо следва изцяло да се присъдят в полза на ищеца и направените претендирани
в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 300,00 лева.
По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Община
Пловдив да заплати на Т.Д.П., ЕГН ********** *** сумата от 300.00 /триста/
лева, съставляваща причинени му имуществени вреди от незаконосъобразно и
отменено с влязъл в сила съдебен акт Наказателно постановление № 1003 от
03.02.2015г., издадено от Заместник-кмет ОРТ към Община Пловдив, съставляващо
заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва считано от
датата на завеждане на иска-06.10.2020г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община
Пловдив да заплати на Т.Д.П., ЕГН ********** *** сумата от 300,00 /триста /
лева, съставляваща разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният Административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава XII АПК
СЪДИЯ: