Определение по дело №142/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 20
Дата: 21 януари 2021 г.
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20214430200142
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20
гр. Плевен , 21.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Частно наказателно дело
№ 20214430200142 по описа за 2021 година
Производството се движи по чл. 72, ал. 1 от НПК вр. чл. 389 и сл. от
ГПК.
Постъпило е искане от прокурор при РП-Плевен за вземане на мярка от
съда за обезпечаване на отнемане в полза на държавата, предвидено в чл. 53,
ал. 1 б. "а" от НК, на лек автомобил марка "***", модел "***" с
регистрационен номер № *** собственост на обвиняемия *** с ЕГН
********** от ***, по досъдебно производство БП № 216/2021 г. по описа на
РП-Плевен, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, чрез
налагане на запор. Сочи се, че с Постановление от 19.01.2021 г. в качеството
на обвиняем бил привлечен *** с ЕГН ********** от ***, за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК. Моторното превозно средство било собственост на
обвиняемия, видно от приложена по делото справка от ОДМВР-Плевен на
л.16 от същото. Твърди се още в искането, че в разпоредбата на чл. 53, ал. 1,
б. "а" от НК законодателят предвидил, че вещите, които принадлежат на
виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на
умишлено престъпление се отнемат в полза на държавата независимо от
наказателната отговорност. Прокурорът моли, с оглед обезпечаване
отнемането на превозното средство при евентуална осъдителна присъда, да
бъде наложена обезпечителна мярка запор върху лек автомобил марка марка
"***", модел "***" с регистрационен номер № ***.
Съдът като съобрази доводите на РП-Плевен, събраните на досъдебното
1
производство доказателства и разпоредбите на Закона, намира за установено
следното:
Предпоставките, при които се допуска по искане на прокурора
обезпечителна мярка и процедурата по допускането, са очертани в чл. 72, ал.
1 от НПК, като за останалата част цитираната разпоредба препраща към ГПК.
Обезпечителното производство в ГПК има за цел да гарантира възможността
на ищеца след постановяване на съдебното решение по един
гражданскоправен спор, да може да реализира правата си по предявения
граждански иск. В конкретния случай, настоящото производство има за цел
да гарантира бъдещото изпълнение на предвиденото в чл. 53, ал. 1, б. "а" от
НК отнемане на вещи в полза на държавата винаги, когато се явяват оръдия
или средства на умишлено престъпно деяние. Поради това вещите трябва да
са налични и конкретизирани към момента на нейното постановяване, с
изключение когато липсват или са отчуждени, при което се присъжда тяхната
равностойност. В производството по допускане на обезпечение по реда на чл.
72 от НПК, както се сочи и в Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2010 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСНК, съдът следва да прецени наличието на
следните предпоставки: има ли обосновано предположение за извършено
престъпление, за него предвижда ли се отнемане на вещи, собственикът на
това имущество да е привлечен в качеството на обвиняем за престъплението,
както и да е налице обезпечителна нужда.
В случая на досъдебното производство до този момент се установява, че
са събрани доказателства, които обосновават предположение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК от обвиняемия ***, който е привлечен
като обвиняем на 19.01.2021 г. За това деяние обаче не е налице изрично
предвидено в особената част на този кодекс отнемане на вещите, предмет на
престъплението, като прокурорът е конкретизирал МПС като средство на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Тук следва да се направи
разграничение между предмета на престъплението и средството за
извършването му. Такова разделение се съдържа в разпоредбата на чл. 53 от
НК, както и същото е обективирано в Тълкувателно решение № 18 от 14. XI.
1977 г. по н. д. № 13/76 г. на ОСНК. Според теорията и константната практика
предметът на престъплението най-често са материалните предпоставки на
общественото отношение, което е обект на престъплението - те са елемент на
2
засегнатите обществени отношения, а средствата (оръдията) за извършване на
престъплението са извън обществените отношения, които престъплението
уврежда, и не са елементи на последното. Всичко това означава, че моторното
превозно средство, което се управлява е елемент на засегнатото обществено
отношение по нарушаване на правилата за движение по пътищата. Деецът,
чрез въздействието върху него засяга обществените отношения на
посегателството. От всичко това е безспорно, че лекият автомобил, който
лицето управлява след употреба на наркотично вещество, е предмет на
престъплението.
Предмет на престъпление е благото, чрез въздействие върху което се
уврежда или застрашава с увреждане обекта на посегателство. Той е отделен
елемент на общественото отношение, което е непосредствен обект на
посегателство /на престъплението/, или материална предпоставка за
съществуването на този обект, върху които субектът въздейства пряко и
непосредствено и по този начин засяга цялото обществено отношение.
Средство за извършване на престъплението е всичко онова, чрез което се
въздейства върху предмета и се уврежда обекта на престъпление. Средствата
са поначало нещо външно, което не характеризира обекта на посегателство, т.
е. общественото отношение не зависи от тези средства.
Според общоприетото в правната теория, основен разграничителен белег
между правните понятия "предмет" и "средство" на престъпление както беше
посочено и по-горе е, че при първото се касае или за елемент на
общественото отношение, което се защитава от наказателния закон, или за
материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение,
но винаги част от самото отношение, а при второто – за нещо външно на
последното, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди.
Престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК е регламентирано в глава ХІ от
НК, озаглавена "Общоопасни престъпления", раздел ІІ, озаглавен
"Престъпления по транспорта и съобщенията" и гласи: "Който управлява
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от свобода от ЕДНА до ТРИ години и с глоба
от 500 до 1500 лева.
3
Престъплението има за непосредствен обект обществените отношения,
свързани с безопасността при управление на МПС. Самото управление на
МПС като действие от правоспособен водач не е наказуемо и не е
противозаконно.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК се
осъществява чрез действие, изразяващо се в управление на МПС от водач
след употреба на наркотични вещества. Престъплението е типично формално
или безрезултатно. То е довършено с осъществяване на изпълнителното
деяние, като не е необходимо настъпване на общественоопасни последици.
МПС, с което е извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК ще е вещ по
смисъла на чл. 53, ал. 1 б. "а" от НК, когато са налице едновременно
посочените в разпоредбата две условия: първо вещта /в случая МПС/ да
принадлежи на виновния и второ тя да е била "предназначена" или " да е
послужила за извършване" на умишленото престъпление /каквото безспорно е
и това по чл. 343б, ал. 3 от НК/.
В настоящия случай няма спор и е установено по делото, че МПС, с
което е извършено престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, е собственост на
обвиняемия, т. е. първото условие по чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК съществува.
Второто условие обаче не е налице. Съдът счита, че МПС, с което е
реализирано престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, не е вещ, "послужила за
извършване на престъплението" по смисъла на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК, тъй
като автомобилът не е използван пряко и непосредствено като оръдие или
средство за осъществяване на състава на това престъпление. Казано с други
думи, не е средство за извършване на престъплението, тъй като не стои извън
обществените отношения, които престъплението засяга, а е елемент на
последните. Той е елемент от състава на престъплението по член 343б, ал. 3
от НК, без наличието на който съставът на престъплението не би могъл да
бъде осъществен.
Поради всичко това, настоящата съдебна инстанция намира, че искането
на прокурора е допустимо, но е неоснователно. Въпреки, че е налице
обосновано предположение за извършено престъпление от обвиняемия ***,
който е привлечен към наказателна отговорност и е собственик на лек
4
автомобил марка "***", модел "***" с регистрационен номер № ***, то за
същото не е предвидено отнемане в полза на държавата, поради което не
следва да се обезпечава и отнемане на вещта, защото при постановяването на
присъдата такова няма да последва. Поради това следва искането на
прокурора да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 72, ал. 1 от НПК за вземане
на мярка за обезпечаване на отнемането в полза на държавата предвидено в
чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК на лек автомобил марка "***", модел "***" с
регистрационен номер № ***, собственост на обвиняемия *** с ЕГН
********** от ***, по досъдебно производство БП № 216/2021 г. по описа на
РП-Плевен, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, чрез
налагане на запор.
Определението подлежи на протестиране с частен протест в
седемдневен срок от уведомяването пред Окръжен съд-Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5