О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 18.09.2019
г.
Софийски градски съд, I Гражданско отделение,
2-ри с-в, в закрито съдебно заседание на 18.09.2019 г., в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
като разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. No. 4 164/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
[1] В
искова молба от 03.01.2017 г. Ж.Т. е заявила, че е съпруга на П.Х., който е
починал на 13.09.2016 г. Преди смъртта си той е съставил две завещания, с които
е завещал притежавания от него апартамент. Първото завещание е било от
30.04.2014 г. и в полза на ответника Г.П.. Второто завещание е било от
01.08.2016 г. и е било в полза на Ж.Т.. Ищецът „Ю.И Е.Д.Б.” АД (Ю.) е подал
искова молба срещу трима ответници, с която е предявил иск по чл. 415 от ГПК. Ю.твърди,
че ответникът А.А.не е бил подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
Следователно заповедта спрямо него подлежи на изпълнение. Ето защо Ю.няма
правен интерес от иска срещу А.А.. Затова съдът прекратява производството
спрямо него.
[2] Останалите
ответници не са подали писмени отговори и не са оспорили фактите, заявени от
ищеца. Ж.Т. твърди, че второто завещание е отменило първото. Затова тя моли
съда да постанови решение, с което да отмени завещанието от 30.04.2014 г.
(исковата молба, л. 2-3 от делото на СРС; определението на съда, л. 3-4 от
делото на СГС; уточнителната молба, л. 8 от делото на СГС).
[3] Съдът
приема, че Ж.Т. няма правен интерес от предявения иск. Това е така, защото:
1.
ако второто завещание е с идентичен предмет, като първото, както твърди ищцата,
отмяната на първото завещание от второто, настъпва по силата на закона и не е
необходимо съдът да постановява това;
2. ако
ответникът оспорва собствеността на Ж.Т. върху процесния имот, тя разполага с:
а) установителен иск за собственост; б) ревандикационен иск, ако ответникът
владее имота и Ж.Т. желае предаването на владението на нея. Вместо да предяви
такъв иск, тя предявява иск, чрез който в най-добрия случай, ще се реализира
предпоставка за уважаването на последващ иск за собственост.
[4] Установено
правило в практиката е, че, когато ищецът има на разположение иск за
по-голямото, е недопустимо да търси по-малкото, защото това води до образуване
и разглеждане на излишни дела. Ето защо съдът прекратява производството по
делото. Затова съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
[5] ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
[6] Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от уведомлението.
При подаване на частна жалба ищцата следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 15,00 лева държавна такса по сметка на САС. При
неизпълнение съдът ще върне частната жалба.
Съдия: