№ 284
гр. Перник, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105625 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. С. Г. срещу „Топлофикация-Перник“ АД.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен
лист от 07.01.2010 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за
принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 2916/2021 г. по описа на
ЧСИ С.Б. Твърди се, че до образуване на оспореното изпълнително дело действия,
прекъсващи давността за вземането, не са били предприемани в продължение над 10 години,
поради което същата е изтекла. Твърди се, че въпреки това делото е със статут „висящо“,
което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо Г. С. Г. за следните суми: 3869,77 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, за периода от 0101.02.2004 г. до
30.04.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2009 г. до
окончателното и изплащане, сумата от 1429,88 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.03.2004 г. до 06.10.2009 г., както и сумата от 230,99 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.01.2010 г. въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3479/2009 г. по описа на РС Перник, и е образувано
изпълнително дело № 2916/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че преди образуване на
1
оспореното изпълнително производство през 2021 г., за принудително събиране на
вземанията по изпълнителния лист е било образувано изп.д. № 37/2010 г. по описа на ЧСИ
Е.Д., преобразувано под № 1213/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б. в хода на които са били
предприемани своевременно валидни действия, прекъсващи давността за вземането, поради
което изпълняемо право в полза на взискателя съществува. Моли претенциите да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 2916/2021
г. по описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено
правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи
че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на
такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 2916/2021 г. по
описа на ЧСИ С.Б.се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 05.10.2021 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника Г. С. Г. (ищеца в настоящото производство),
съгласно изп.лист от 07.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 3479/2009 г. на РС Перник въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 37/2010 г. по описа на ЧСИ Е.Д. се установява, че
същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от
26.01.2010 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи (запор и възбрана), с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на
делото ЧСИ С.Д. е извършвала справки за имущественото състояние на длъжниците до
различни институции и е изпратила ПДИ до длъжника, но конкретни изпълнителни способи
не са поискани или прилагани.
Видно от гърба на изпълнителния титул, с постановление от 02.04.2018 г. съдебният
изпълнител е констатирал, че са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за
прекратяване на производството, с отбелязване, че последното изпълнително действие е
извършено на 13.03.2010 г. Отбелязването на ЧСИ върху гърба на изпълнителния титул, е
ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството
се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза
настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без
да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
2
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
Към момента на образуване на ИД № 37/2010 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след молбата за
образуване от 26.01.2010 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът
приема, че към 27.01.2012 г. производството се явява прекратено по право при условията на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от този момент е започнала да тече новата давност за вземането,
съгласно разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 г.
В последствие, след 6 години по молба на взискателя от 18.05.2018 г. е било
образувано изп.д. № 1213/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б.срещу длъжника въз основа на същия
изпълнителен лист. Молбата за образуване съдържа и искане за прилагане на конкретни
изпълнителни способи, като е наложен запор върху банкови сметки на длъжника.
На 18.01.2021 г. – три години от молбата за образуване на изп.д. № 1213/2018 г., т.е.
след настъпване на перемпцията за второто поред изпълнително дело, взискателят е поискал
налагане на запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки. С молба от 16.08.2021 г.
взискателят е поискал да му бъде върнат изпълнителния лист, като въз основа на същия е
образувал трето поред изпълнително производство – оспореното изп.д. № 2916/2021 г.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
3
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 27.01.2012 г. /прекратяването по право на изпд. № 37/2010
г., от който момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията
по приложението на ППВС № 3/1980 г./, в период от 6 години не са били предприемани
валидни действия по изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че
считано от този момент – 27.01.2012 г., петгодишната давност за процесните вземания е
изтекла на 27.01.2017 г., а с това – и преди образуването на второто по ред изпълнително
дело № 1213/2018 г. г. по описа на ЧСИ С.Б.по молба на взискателя от 18.05.2018 г., респ.
преди образуване на третото поред изпълнително производство – оспореното изп.д. №
2916/2021 г.
Следователно към момента на образуване на второто и третото изпълнителни
производства, сумите, предмет на изпълнителния лист, вече са били погасени по давност.
Образуваното след изтичане на давността изпълнително производство – както изп.д. №
4
1213/2018 г., така и изп.д. № 2916/2021 г., е материално незаконосъобразно, доколкото е
липсвало изпълняемо право в полза на взискателя, съответно и действията, предприети в
хода на двете изпълнителни дела не биха могли да прекъснат давността за вземането –
изтекла още преди образуването им. Следователно искът е основателен и следва да бъде
уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 896 лв. – платено адвокатско възнаграждение,
държавна такса и такси по ТТРЗЧСИ. Неоснователно е своевременно въведеното
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, доколкото уговореното
и платено възнаграждение в размер на 650 лв. не надхвърля прекомерно минималния
размер, установен в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. – 607 лв., съобразно материалния
интерес в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. С. Г. , ЕГН ********** с адрес
гр. П., ******, чрез адв. Р.З., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация
Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение)
спрямо Г. С. Г. за сумата в размер на 3869,77 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, за периода от 0101.02.2004 г. до
30.04.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2009 г. до
окончателното и изплащане, сумата от 1429,88 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.03.2004 г. до 06.10.2009 г., както и сумата от 230,99 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.01.2010 г. въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3479/2009 г. по описа на РС Перник, и е образувано
изпълнително дело № 2916/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на Г. С.
Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 896,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5