Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260684
20.05.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански
състав
На 21.04.2021 г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена Димова
като разгледа докладваното от съдия Куршумова
в.гр.дело № 869 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С решение № 261332 от 18.11.2020 г.
постановено по гр.д.№ 7199 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с., се
осъжда „П. ИМ.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, район „Южен”, ул. „Димо Хаджидимов” № 13, ет.З, ап,9,
представлявано oт С.А.А. и Ю.А.А. да заплати на К.П.З. с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 100 лева -обезщетение за имуществени вреди; 2 538.81
лева - разликата между
брутното трудово възнаграждение и изплатено й обезщетение за временна
неработоспособност за месец септември; 3 866,26 лева - разлика между брутното трудово възнаграждение и
изплатеното й обезщетение за временна неработоспособност за месец октомври; 1255 лева стойността на дължим бонус за трето
тримесечие; 3000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания,
ведно със законната лихва от 12.09.2018г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 1389,29 лв. разноски за производството.
отхвърля предявеният от К.П.З. против „П. ИМ.” ООД, иск за заплащане на
сумата над 100 лева до 195.97 лева, обезщетение за
имуществени вреди; над 1255 лева до 2 663 лева стойността на дължим бонус за трето
тримесечие; над 3000 до 10000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, болки и
страдания, ведно със законната лихва от 12.09.2018г. до окончателното
изплащане,
осъжда К.П.З. да
заплати на „П. ИМ.” ООД, сумата от 572,42 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от „П. ИМ.”
ООД, ЕИК *********, чрез пълномощника по делото адвокат С.И., против
осъдителната част на решението. Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което се моли
да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се оставят без
уважение предявените искове и да се присъдят в негова полза разноските по
делото в двете инстанции. Излагат се доводи за погрешна преценка от районния
съд на събраните по делото доказателства и се настоява, че при съвкупната
преценка на доказателствата по делото се налага извод за недоказаност наличието
на противоправно деяние като елемент от фактическия състав на чл.49 ЗЗД.
Посочва се, че дори и да се приеме, че дружеството следва да понесе
отговорността за процесния инцидент, то се възразява срещу размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишен с оглед
съпричиняване от ищцата, извършването на основните действия от нея със здравата
дясна ръка и отказа й да й бъде оказано адекватно оперативно лечение,
вследствие на което оздравителния процес се е бил забавил. Имуществените вреди
на ищцата се оспорват като недоказани. Моли се да се отмени първоинстанционното
решение и да се присъдят разноските в двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден
отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба от К.П.З. с ЕГН **********, с който взема
становище за нейната неоснователност. Излага се подробно становище по
конкретните оплаквания във въззивната жалба, както и доводи за правилността и законосъобразността на
първоинстанционното решение. Моли се да се остави без уважение въззивната жалба
и да се потвърди първоинстанционното решение в необжалваната с насрещната
въззивна жалба част и при съобразяване с доводите в насрещната въззивна жалба
да се определи допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още
7000 лева. Моли да се присъдят разноските по делото.
С подадената насрещна въззивна жалба от К.П.З.,
чрез пълномощника адвокат М.М., се обжалва първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащането на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 3000 лева до пълния предявен размер от
10 000 лева, тоест за 7 000 лева с искане за присъждането на сумата.
Излагат се доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при
определяне размера на вредите, неотчитане продължителността на възстановителния
процес на ищцата, настъпилите усложнения в здравословното й състояние,
промяната в ежедневието на ищцата, социално - икономическата ситуация в
страната и критерият за „справедливост“, възприет в практиката на ВКС, на която
се позовава. Моли се за присъждането на пълния размер на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, както и на направените в първата инстанция разноски и
тези пред въззивната инстанция.
С отговор на насрещната въззивна жалба
от „П. ИМ.” ООД, ЕИК *********, чрез пълномощника адвокат С.И., се възразява за
нейната неоснователност и се излагат
доводи по отношение на оплакванията на ищцата. Моли се за оставянето на
насрещната въззивна жалба без уважение и за присъждането на разноските по
делото в двете инстанции.
Първоинстанционното решение не е
обжалвано в частта, с която е отхвърлен предявеният от К.П.З. против „П. ИМ.”
ООД, иск за присъждане на сумата над 100 лева до 195.97 лева - обезщетение за
имуществени вреди и в частта, с която е
отхвърлен иска й за присъждане на сумата над 1255 лева до 2 663 лева - стойността на дължим бонус за трето
тримесечие на 2018 г., поради което като необжалвано е влязло в сила в
посочените части.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни,
с правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощени процесуални
представители, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими и подлежат на разглеждане.
Първоинстанционното производство е
образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД от К.П.З.
против „П. ИМ.” ООД за заплащане на следните суми: 195.97 лева, - обезщетение за имуществени вреди, от които
95, 97 лева - за
платени лекарствени продукти и 100 лева за платено помощно средства за
поддръжка за ръка; 2
538.81лева, - разликата между брутното трудово възнаграждение на
ищцата за месец септември и изплатеното й обезщетение за временна неработоспособност
за 2018 г.; 3 866,26 лева, -разлика между брутното трудово
възнаграждение за месец октомври и изплатеното й обезщетение за временна
неработоспособност за 2018 г.; 2 663 лева -
стойността на дължим бонус - тримесечие за 2018 г., 10 000 лева -обезщетение за неимуществени вреди,
болки и страдания, ведно със законната лихва от 12.09.2018г. до окончателното
изплащане.
Ищцата е изложила твърдения,
че на 12.09.2018 г. около 19 ч. в
ресторант „Ноте Ди Вино”, находящ се в гр. Пловдив на ул. „Димитър Талев” № 87,
собственост на ответника, е организирала тържество по личен повод и към 22:30
часа посетила дамската тоалетна, намираща се в двора на заведението и
разположена в северния край в посока бул. „Александър Стамболийски”, като
отваряйки входната врата към санитарното помещение се опитала да намери ключ за
осветлението, но такъв нямало, поради което решила, че осветлението се
задейства чрез сензор за движение, поради което помахала два пъти с ръка като
след втория неуспешен опит помислила, че трябва да влезе в помещението, за да
се активизира светлинният сензор. При влизане, в резултат на
неспособността й да види, че помещението
е вкопано в земята и предвид наличието на две стъпала, тя ги пропуснала,
политнала напред и паднала на площадката като ударила главата си в твърдата
подова настилка. Посочва, че вследствие на последното е претърпя счупване на горните краища на лакътната и
лъчевата кост, установено след преглед и образно изследване рентгенография в УМБАЛ
„Св. Георги” ЕАД. Излага твърдения, че е преминала през продължителен период на лечение изпълнен
с множество болезнени процедури, посещавала множество лекари специалисти -
ортопед травматолог и физиотерапевти, които да документират състоянието й, били
назначени и редица изследвания и курсове на лечение, сред които лицеви и
профилни рентгенографии на лява гривнена
става, гипсова имобилизация на същата, физиотерапевтични процедури, лечение с
ниско честотно магнитно поле, електростимулация, лечение с ултразвук,
консултации с невролог, съответно били й изписани множество лекарствени
продукти, като към датата на завеждане на исковата молба в съда тя продължава
да изпуска предмети при хващане, извършва трудно всякакви движения с лявата си
китка, което преди случилото се можело да прави без никакви затруднения,
продължава да приема обезболяващи при по-силна болката в мястото на
увреждането, затруднено е задоволяването на ежедневните й нужди, в т. ч.
готвене, почистване на дома, изпиране на дрехите й, а освен това тя се страхува
да натоварва прекалено много лявата си ръка, за да не наруши повече
функционалността й. За периода 13.09.2018 г. – 26.10.2018 г. вследствие на
случилото се ищцата била лишена да упражнява трудовата си дейност, поради което
претърпяла имуществени вреди изразяващи се в разликата между полученото от нея
обезщетение за временна неработоспособност и възнаграждението, което би
получила, ако бе здрава и работеше, като същата била лишена и от плащането на
тримесечен бонус за постигнати резултати от ръководеното от нея звено. Посочва,
че всички така описани вреди са резултат пряк и непосредствен от виновното и
противоправно поведение на служителите на ответника, които не са поставили
указателни табели за наличието на стъпала пред входа на дамския санитарен възел
и не са поставени на правилното място сензора за включване на осветлението,
проявявайки безхаберие и безотговорно отношение и поставяйки в условията на
пряка опасност живота и здравето на посетителите на заведението. С така
твърдените обстоятелства ищцата обосновава претенциите си за заплащане от
ответното дружество на претендираните обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди - болки и страдания.
Ответното дружество с отговора на
исковата молба е оспорило твърденията в исковата молба, респективно претендираните увреждания и претърпени
имуществени и неимуществени вреди, по време, място и начин, по който са описани
в исковата молба. Посочва се, че дори и ищцата да е претърпяла претендираните
вреди, то същите не са в причинно-следствена връзка от виновно и противоправно
поведение от представители на ответника. Направено е и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с довода, че описаните
увреждания се дължат изключително на невнимание и липса на адекватни реакции от
страна на ищцата. Оспорва, че твърдените в исковата молба увреждания са довели
до настъпване на претендираните неимуществени вреди. Излага твърдения, че
ищцата е един от редовните клиенти на ресторанта, обича да се весели и да
употребява алкохол, както при процесното посещение, а също и преди това ищцата многократно е посещавала дамската тоалетна на
градината към ресторанта, както и останалите тоалетни на заведението, които са
оборудвани с автоматично осветление, което се задейства с фотоклетки още при
отваряне на вратата, преди посетителят да пристъпи прага. За това се намират за
неоснователни и нелогични твърденията на ищцата относно невъзможността й да
види в какво помещение влиза, че то било вкопано в земята, че имало две
стъпала и т.н., в резултат на което
паднала и получила описаните травми.
За да постанови първоинстанционното
решение, районният съд е приел за доказан факта, че на 12.09.2018 г. ищцата е
паднала в дамската тоалетна на стопанисваното от ответника заведението, поради
липсата на надлежно сигнализиране и осветеност на наличното там стъпало, като последното
е възприето като противоправното бездействие от страна на служителите на
ответника, което е в причинна връзка с претърпените от ищцата вреди.
Въз основа на това районният съд е приел, че на осн.чл.49 ЗЗД следва да
бъде ангажирана отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от
ищцата имуществени и неимуществени вреди, установени от свидетелските показания
и заключения на СМЕ и ССчЕ в уважените с решението размери.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си по чл.269,
изр. първо от ГПК въззивният съд
намери, че същото
е валидно и
допустимо в обжалваните части,
като при постановяването му не
е било допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и на
основание чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността
на решението в обжалваните части, съобразно оплакванията
във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, като
въззивният съд се произнесе
по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на
районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл
от страните по делото.
Във
въззивната инстанция няма спора, че на 12.09.2018 г. ищцата е празнувала в заведение за
хранене - ресторант „Ноте Ди Вино” находящо се в гр. Пловдив, на ул. „Димитър
Талев” № 87, което е стопанисвано от ответника. Не се спори, че процесната
вечер при посещението си в дамската тоалетна, намираща се в северната част на
двора на заведението, ищцата е паднала и е получила наранявания на лявата си
ръка, предвид на което е била във временна нетрудоспособност от 13.09.2018 г.
до 26.10.2018 г.
Също така няма спор, че процесната тоалетна е
с вкопано стъпало.
Спорно е
наличието на противоправно бездействие от страна на служителите на ответното
дружество при обезпечаване безопасното ползване на тоалетната с поставянето на
надлежна сигнализация за наличието на вкопано стъпало, както и относно осветеността
на помещението по начин, осигуряващ възможността на посетителите да видят и
съответно да се съобразят с наличието на стъпалото. Обстоятелството, че към
датата на процесния инцидент не е имало сигнализация, обозначаваща стъпалото, не се твърди и не се установя, като същото
се намира от дружеството за ирелевантно за спора. Спорният въпрос е дали
сензорното осветление на тоалетната се е задействало при отварянето на вратата му,
доколкото твърденията на ищцата са, че това е станало едва след като се премине
стъпалото, тоест несвоевременно за осигуряване на видимост за същото, или се е
задействало с отварянето на вратата, както твърди ответникът.
За установяване на спорните
обстоятелства са събрани гласни доказателства чрез разпита на допуснатите на
страните свидетели.
Св. Б., която е присъствала на
тържеството на ищцата на 12.09.2018 г., излага преките си впечатления относно
ползването на санитарното помещение на посочената дата. В показанията си
свидетелката сочи, че преди въпросния инцидент, същата вечер е посетила
процесната тоалетна, заедно със своя колежка, която е била напред, а
свидетелката след нея. Свидетелката сочи, че е влезнала втора и още лампата не
е била светнала, колежката й я е предупредила, че има стъпало. Осветлението
било с фотоклетка, която трябва се изчака да светне. Като влязла в тоалетната й
се наложило да изчака половин минута, за да светне лампата. Трябвало да се мине
стъпалото, за да се задейства лампата.На входа на тоалетната нямало предупредителна
табела, че има стъпало.
В показанията си свидетелката Б. сочи,
че знае ресторант „Ноте Ди Вино”, посещавала е градината на ресторанта и
тоалетната към него. Посочва, че дамската тоалетна на заведението има едно
стъпало надолу, осветлението се задейства със сензор при отварянето на вратата
директно светва помещението. Последно посетила външната тоалетна на заведението
преди три седмици, към 12.09.2018 г. посетила тази тоалетна и
осветлението й се е задействало по същия начин. На 12.09.2018 г. била в
заведението до около 11.30 ч. Не знае за някакъв инцидент там. Мисли, че е
посещавала тоалетната на 12.09.2018 г., защото е имала резервация там. Не знае
как точно си спомня, че точно за 12.09.2018 г. се е събрала там с приятели.
Според показанията на св.П., която е
управител на ресторанта, познава на ищцата като клиент на заведението,
направила е резервацията й за 12.09.2018
г. и е била на смяна същата вечер.Конкретно същата вечер не е проверявала
тоалетната. Посочва, че след процесния инцидент е посетила тоалетната, при
отварянето на вратата лампата светнала и нямало проблеми. Преди това не са
имали проблеми с осветлението на тоалетната. Не са слагали на табела на
посоченото място, защото нямали такива препоръки.
По делото не са ангажирани други
доказателства относно достъпа до процесното санитарно помещение и механизмът на
задействане на осветлението. След самостоятелна преценка на събраните гласни
доказателства, въззивният съд намира, че достатъчно информативни в случая са
показанията на св.Б., която е присъствала на празненството в заведението на
12.09.2018 г. и поради това удостоверява личните си впечатления от ползването
на тоалетната същата вечер. От показанията на св. Б. изрично се удостоверява,
че процесната вечер сензорното осветление се е задействало със забавяне около
половин минута след влизането в него, тоест че помещението не е било осветено
при влизането на посетителите. Показанията на св. Б. се кредитират като ясни,
точни, последователни, незаинтересовани и следствие на личните й впечатления,
доколкото свидетелката е била в заведението на 12.09.2018 г. и именно тя се е
притекла на помощ на ищцата. Последното се потвърждава и от показанията на св.М..
По отношение показанията на св. Б. съдът намира, че е налице съмнение дали
същите са изградени от впечатления, придобити процесната вечер или са от други
посещения на свидетелката. Според показанията на свидетелката, същата често
посещава заведението, но не може точно да обясни как точно си спомня за
посещението си на процесната дата, а следва да се има предвид, че показанията й
темпорално са дадени след повече от години от процесната дата. Следователно, се
внася съмнение относно достоверността на показанията на св. Б., поради което
същите не следва да се кредитират при изграждането на решаващите изводи на
съда. Показанията на св.П. също не следва да бъдат ценени, предвид заинтересоваността
й от изхода на делото. Същата е служител на ответника - управител на
заведението и в нейните задължения се е включвала проверката на тоалетната,
което признава, че не е изпълнила процесната вечер. Предвид обстоятелството, че
не е извършила предварителна проверка на процесното помещение, в което е и
настъпил инцидента, се обосновава заинтересоваността на свидетеля за
установяването, че помещението, вкл.осветлението му, е било изрядно същата
вечер.
С оглед на изложеното, въззивният съд
намира за доказано обстоятелството, че на 12.09.2018 г. сензорното осветление
на тоалетната се е включвало със закъснение, поради което при влизане на
посетителите в помещението същото не е било осветено, а така и същите не са
имали видимост за вкопаното стъпало. Предвид
на това се обосновава противоправното бездействие на служителите на ответното
дружество да поддържат в изправност помещението, обслужващо посетителите на
заведението, каквото повелява разписаната от закона грижа на добрия стопанин. Това
обуславя доказаността на елемента от фактическия състав на деликта - противоправност
и на осн.чл.49 ЗЗД ответното дружество отговаря за това противоправно
бездействие на своите служители, доколкото същите не са обезпечили безопасното
ползване на тоалетната от посетителите на заведението. Последното е съобразено със съдебната практика (ППВС №
7/1959 г. и др.), според която юридическите лица отговарят за непозволено
увреждане на основание чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически
лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са
налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в
този смисъл и т.7 от ППВС № 7/1959 г.).
Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства сочи на извода, че са налице и останалите изискуеми се
предпоставки - причинени вреди на ищцата и причинна връзка между поведението на
служителите на ответника и претърпените вреди.
Претърпените от ищцата вреди безспорно
се доказват от доказателствената съвкупност. В показанията си св. Б. сочи, че е намери ищцата паднала в
тоалената като ръката й е била увиснала и изпитвала силна болка. Ищцата е била
гипсирана и била в болнични около два
месеца. Имала силни болки и кръвонасядания. След сваляне на гипса имала оток и
болки. Провеждала физиотерапия. Движенията на пръстите на ръката и китката били
ограничени около 7- 8 месеца, а след това продължавало изтръпването на пръстите на
ръката, на възглавничките, ограничено е движението на палеца, не може ла да носи
тежести повече от 3-4 кг, да пише и работи с дясната ръка и да шофира в
продължение на около месец - два след случилото. Била затруднена в изпълнение на нормалните ежедневни дейности. В
същия смисъл са и показанията на св.М., който също е присъствал на
празненството в заведението и удостоверява, че лично е закарал ищцата до
спешното отделение, където й назначили рентгеново изследване, като показанията
на този свидетел кореспондират с тези на св. Б. досежно претърпяното от ищцата
увреждане, болките й и страдания. Отделно от това св.М. удостоверява, че ищцата
потърсила второ мнение от доктор С. досежно лечението на заболяването й, според
който не е необходимо хирургическа интервенция, че може след като спадне отокът,
да гипсира ръката. Също така св.М. сочи, че е присъствал при закупуването от
ищцата на ортеза, която струвала 100 лева и й е била сложена преди гипса.
Видно от представените медицински
документи - сведение за оказана първа медицинска помощ от 12.09.2018 г.;
амбулаторни листове от 13.09.2018 г.; 01.10.2018 г.; 22.10.2018 г.; 31.10.2018
г.; 07.11.2018 г.; 21.11.20108 г.;22.11.2018 г.; 20.12.2018 г.; болнични
листове от 13.09.2018 г.; 01.10.2018 г.; се установява, че основната поставена диагноза
на ищцата е счупване на долния лъчев край на лъчевата кост като е приложена
гипсова имобилизация за 30 дни и е била във
временна нетрудоспособност от 13.09.2018 г. до 26.10.2018 г., след който период
ищцата е била с лек оток на лява гривнена става, ограничени двигателни обеми,
болезненост.
Според заключението на СМЕ от 21.11.2019
г., типа на счупването на ръката на ищцата се свързва със защитния рефлекс при
падане и стремеж на падащия да се подпре на върху дланта на ръка си. Този
механизъм много добре съвпада с данните по делото за обстоятелствата, при които
е станало самото падане и полученото счупване. Същото е наложило временна
нетрудоспособност от 45 дни, физиотерапевтични процедури. Периода на
възстановяване е около 7-8 месеца.
От заключението на СМЕ от 29.01.2020 г. се установява постравматично
заболяване на ищцата, което може да се отключи като последица от травма в
същата област и което се лекува оперативно.
По делото е прието заключение на ССчЕ, в
което е установено БТВ на ищцата за месеците септември и октомври 2018 г.,
както и бонус за трето тримесечие, и дължимото й обезщетение след приспадане на
изплатените й суми.
Доказва се и причинно -следствената
връзка между противоправното поведение на служителите на ответника и
претърпените от ищцата вреди, доколкото липсата на сигнализация за наличието на
вкопано стъпало и осветеност на помещението при влизането в него, съответно и намиращото
се в него вкопано стъпало, закономерно са довели до падането на ищцата и
нейното увреждане.
Въззивният съд
намира за неоснователно възражението на ответника в първоинстанционното
производство за наличието на хипотезата на чл. 51 ал.2 ЗЗД -
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В отговора на исковата молба, възражението за
съпричиняване се обосновава с твърдението, че
уврежданията на ищцата се дължат изключително на нейното невнимание и
липса на адекватни реакции. Тези твърдения не се доказват по делото. Дори и да
се приеме, че ищцата е употребявала алкохол процесната вечер, то последното
съвсем не означава, че не е могла да контролира поведението. Доказателства за
последното няма. Показанията на св.П., чрез които ответникът се домогва да
докаже липсата на адекватни реакции, не следва да се кредитират като достоверни,
предвид заинтересоваността на свидетеля и тъй като показанията, че ищцата е
повръщала в тоалетната, се базират на неясен източник на информация- колежка,
която е разбрала от друга колежка.
Допълнително в жалбата си ответникът
навежда, че ищцата е допринесла за неправилното лечение на счупената й ръка,
бавният възстановителен процес и възникване на усложненията. Тези твърдения са
заявени за първи във въззивната инстанция и не са релевирани в преклузивния
срок за отговор. Още в представения с исковата молба амбулаторен лист от
26.09.2018 г. е отбелязано, че ищцата е отказала оперативно лечение, което
обаче не е наведено в отговора на исковата молба като обстоятелство при
обосноваване на възражението за съпричиняване. Ето защо, така твърдените
обстоятелства за съпричиняване от ищцата са преклудирани във въззивната
инстанция. За пълнота, по отношение на приетото от ищцата консервативно лечение,
следва да се отбележи, че ищцата е приела същото едва след като е потърсила
второ мнение на доктор С., според който не е било необходимо оперативно
лечение, видно показанията на св.М..
С оглед на
гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че по делото е доказано осъществяването на всички елементи от
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД, поради което ответното
дружество дължи на ищцата З. заплащането на обезщетение за претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди.
Предмет на
спора във въззивното производство се свежда и до обема на понесените от ищцата
неимуществени вреди и до размера на обезщетението, на което има право съгласно чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът има предвид
нормата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което
понятие не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението-т.2 от Постановление № 4 от 23.12.1968
г. на Пленума на ВС. От своя страна размерът му не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психическо напрежение и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен
характер.
В конкретния случай
при определяне
размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въззивният
съд съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото
безспорно се доказва от представената медицинска документация /амбулаторни и
болнични листове, и изследвания/ и от заключенията на двете СМЕ, че ищцата е
получила счупване на долния лъчев край на лъчевата
кост, приложена е гипсова имобилизация за 30 дни, била е във временна нетрудоспособност 45 дни, и три
месеца след това е била с оток на гривнената става и ограничени двигателни
движения. Според първата СМЕ ищцата е преминала през физиотерапевтични
процедури: аналитична ЛФК, електростимулация, лечение с ултразвук, лечение с
нискочестотно магнитно поле, периодът на възстановяване на ищцата е бил 7-8
месеца. По делото се доказват твърденията на ищцата, че не е напълно
възстановена, тъй като в заключението си втората СМЕ изрично потвърждава постравматичното
заболяване на ищцата от травмата. Така вещото лице сочи, че понастоящем болките
на ищцата са по хода на палеца на лявата ръка, концентрирайки се в първия екстензионен
/гръбен/ канал, през който минават сухожилия разгъвачи и отвеждачи на
палеца.Болката се усилва при отвеждане на длан и на пръсти на вън.Това
заболяване представлява болест на Де Кюрвен – стенозиращ тендовагинит в
областта на първия екстензионен канал на съответната ръка, което заболяване се
лекува оперативно.
Кореспондиращи
с изводите на СМЕ са и показанията на сд.Б. и св.М., които са контактували с ищцата
по време на отпуска й по болест и след връщането й на работа. Св.Б. посочва, че
ищцата е страдала, палецът й е продължил да отича след свалянето
на гипса. Движенията на пръстите на ръка й са били ограничени, не е могла да я
свива, както и да върти китката на ръка, възстановяването й продължило 7-8
месеца, но и до момента се оплаква от изтръпване на ръка, изпуска предмети при вдигане на тежести от
3-4 килограма. Дълго време не е могла да шофира, била затруднена при
извършването на ежедневните си дейности. В същия смисъл са и показанията на
св.М., който сочи, че първоначално на ищцата е сложена помощна превръзка и гипс
след една седмица. При чуванията си ищцата свидетелят сочи, че същата е
изпитвала силна физическа болка, не е шофирала, свидителят й е помагал при
посещенията си при лекар и за закупуването на лекарства. Посочва, че палецът на
ищцата е продължил да е подут след връщането й на работа. Намира, че ищцата не
е напълно възстановена, не може да носи тежести по-големи от 3-4 килограма, рядко ползвала ръката си. Настоящият съдебен състав, при
съвкупната преценка на събраните доказателства и след като съобрази вида на
уврежданията, както и периода, през който същите са предизвиквали негативни
физически и психически преживявания у ищцата, затрудненията й от битово естество,
периодът на гипсовата й имобилизация и временна нетрудоспособност, последвалия
възстановителен период и обстоятелството, че все още е с нарушена функция на
лявата ръка, предвид настъпилото постравматично заболяване, намира, че
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява обезщетението в размер на
сумата от 5 000 лв., което ще
бъде съответно на характера и тежестта на увреждане на здравето на пострадалия и съобразено с обществено
приетите критерии за справедливост към датата на настъпване на увреждането.При
определяне на справедливия размер на обезщетението съдът отчете обществено-икономическата обстановка в страната, стандарта
на живот, както и възрастта на
пострадалата от 62 г., която предолага по – продължителен период на
възстановяване, както и че следствие на постравматичното заболяване е
ограничено движението на палеца на лявата й ръка и пълноценното използване на ръката.
По отношение на претендираните имуществени
вреди, по делото безспорно се доказва, че на ищцата е поставена ортеза, която е
закупила за сумата от 100 лева, удостоверяващо се от показанията на св.М., които съдът цени като ясни, последователни,
безпристрастни и преки за доказването на изложените в тях обстоятелства. От
същите се доказва посочената претенция, поради което е без значение липсата на
представени писмени доказателства, както неоснователно се настоява в жалбата.
Претендираните имуществени вреди като
разлика между БТВ на ищцата за септември и октомври месец 2018 г., както и на
бонус за третото тримесечие, се доказват от заключението на ССчЕ, като вещото
лице е изградило изводите след проверка на счетоводните документи – ведомости
за заплати и др.при работодателя на ищцата, като същото не е оспорено от
страните и прието от съда, поради което следва да се кредитира при установяване
размера на имуществените вреди на ищцата
Ето защо и с
оглед осъществения фактически състав на
чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД, „П.
ИМ.” ООД дължи на К.П.З. заплащането на обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди в посочените от районния съд размери, както и на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, което въззивния съд определя в размер на
5 000 лева, ведно със законната лихва от 12.09.2018г. до окончателното изплащане.
С оглед
на изложеното въззивната жалба на „П.
ИМ.” ООД се явява неоснователна и ще бъде оставена без уважение, а решението в обжалваните части, с които са
уважени претенциите за имуществени и неимуществени вреди ще бъде потвърдено.
Насрещната въззивна жалба на К.П.З. се
явява частично основателно за разликата над 3000 лева до 5 000 лева -
неимуществени вреди, поради което решението, в частта, с която е отхвърлен иска
за разликата над 3 000 лева до 5 000 лева ще бъде отменено като
допълнително се присъдят още 2 000 лева на ищцата. Решението, в останалата
си част, с която е отхвърлен иска за присъждането на неимуществени вреди над
5 000 лева до 10 000 лева, ще бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото следва да бъдат
преизчислени разноските за първата
инстанция. На ищцата за първата инстанция се дължат разноски в размер на 1 644,
00 лева по съразмерност, тъй като районният съд й е присъдил 1 389, 29
лева, ще следва да й се присъдят още 254, 71 лева. На „П. ИМ.” ООД се
дължат разноски за първата инстанция в
размер на 438, 91 лева, тъй като районният съд е присъдил на дружеството
разноски от 572,42 лева, то решението ще се отмени в частта разликата над 438, 91
лева до 572,42 лева.
С оглед неоснователността на въззивната
жалба на „П. ИМ.” ООД, на дружеството не се дължи присъждането на разноски за
въззивната инстанция.
На К.П.З. по съразмерност се следват разноски
от 962, 74 лева за въззивната
инстанция.
Водим от горното, настоящият
състав на въззивния съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 261332 от 18.11.2020 г. постановено по
гр.д.№ 7199 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с., в
частта, с която е отхвърлен предявеният от К.П.З. с ЕГН **********, с
адрес: ***, против „П. ИМ.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район „Южен”, ул. „Димо Хаджидимов” № 13, ет.З, ап,9,
представлявано oт С.А.А. и Ю.А.А., иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.
45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД за заплащане на разликата над 3 000 лева до 5 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, ведно
със законната лихва от 12.09.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която К.П.З. е
осъдена да заплати на „П. ИМ.” ООД, сумата за разликата над 438, 91 лева до 572,42 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„П. ИМ.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Южен”, ул. „Димо
Хаджидимов” № 13, ет.З, ап.9, представлявано oт С.А.А. и Ю.А.А. да заплати на К.П.З.
с ЕГН **********, с адрес: ***, разликата
над 3 000 лева до 5 000 лева - представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, болки и страдания, ведно със законната лихва от
12.09.2018г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261332 от 18.11.2020 г. постановено по
гр.д.№ 7199 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с., в
частта, с която се осъжда „П. ИМ.” ООД, ЕИК *********, да заплати на К.П.З.
с ЕГН **********, сумата от 100 лева -обезщетение за имуществени вреди; 2 538.81
лева - разликата между
брутното трудово възнаграждение и изплатено й обезщетение за временна неработоспособност
за месец септември; 3 866,26 лева - разлика между брутното трудово възнаграждение и
изплатеното й обезщетение за временна неработоспособност за месец октомври; 1255 лева стойността на дължим бонус за трето
тримесечие; 3000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания,
ведно със законната лихва от 12.09.2018г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 1389,29 лв. разноски за производството, както и в частта, с която се отхвърля предявеният
от К.П.З. против „П. ИМ.” ООД, иск за заплащане на сумата над 5000 до 10 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, ведно със законната
лихва от 12.09.2018г. до окончателното изплащане.
В необжалваните части решението на
районния съд е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„П. ИМ.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
район „Южен”, ул. „Димо Хаджидимов” № 13, ет.З, ап,9, представлявано oт С.А.А.
и Ю.А.А. да заплати на К.П.З. с ЕГН **********, с адрес: *** размер на 1 217, 45 лева - разноски за
първоинстанционното и за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.