Р
Е Ш Е
Н И Е
№109
гр. Добрич, 05.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на петнадесети март две
хиляди двадесет и първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
554/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 46 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), във
връзка с чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е.С.,***,
гражданство Р Молдова, срещу Заповед № 357з – 1817/ 18.09.2020 г. на Директора
на ОД МВР – Добрич, с която ѝ е наложена принудителна административна
мярка „отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България“.
Жалбоподателката счита оспорената
Заповед за неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на
материалния закон.
Сочи, че оспореният акт противоречи на
чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, тъй като не е отчетена продължителността на
пребиваването ѝ в Република България, както и факта, че няма производства
по свързаните с пребиваването ѝ нормативни актове, съответно не е
отчетено семейното ѝ положение.
Изтъква, че от 03.05.1990 г. е с
разрешение за постоянно пребиваване, като повече от 30 години живее в страната,
омъжена е за български гражданин и няма друг дом, освен този в България.
Настоява, че административният орган не
е изпълнил задължението си да отчете семейното положение на адресата на акта,
както и съществуващите семейни, културни и социални връзки с държавата на
произход. Не е изпълнил целта на закона да бъдат изяснени всички факти, които
имат значение относно съществуването или несъществуването на „установяване“ за
постоянно или „желание“ за постоянно
установяване на територията на Р България.
Прави възражение, че не е налице
кумулативната предпоставка за налагане на принудителната мярка, а именно да не
е пребивавала на територията на Република България или на територията на друга
членка на Европейския съюз (ЕС) за период от 12 последователни месеца.
Оспорва изложеното от административния
орган в оспорения акт, че не е посочила съществени основания за отсъствието си
от България и че не може да представи факти и доказателства за пребиваването
ѝ в друга държава – членка на ЕС. Твърди, че в посочените в Заповедта
периоди е била на територията на Република Гърция, където полагала труд, като е
представила задграничния си паспорт като доказателство.
Оспорва извършване на справка в АИС
„Граничен контрол“.
Иска да бъде отменена Заповедта изцяло.
Претендира съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована, не се явява, представлява се от адв. В.И., САК, който
поддържа жалбата. Представя договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските с оглед заявената претенция за присъждането им.
Ответникът, Директорът на ОДМВР –
Добрич, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт М.Ж.,
редовно упълномощен, който оспорва жалбата.
По делото е представена преписката по
издаване на оспорения акт. Приложено е и копие от паспорта на жалбоподателката.
Към Заповедта има отразяване от
жалбоподателката, че е получила същата на 12.10.2020 г. (л. 7)
Жалбата е изпратена чрез „Еконт“ на
26.10.2020 г. (л. 50)
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и представените доказателства, намира следното:
Е.С., с ЕГН ********** е гражданка на Република
Молдова. Притежава задграничен паспорт № АВ1104198, валиден до 05.08.2030 г.(л.
20)
На 26.04.2013 г. е сключила граждански
брак в гр. Тервел със ****, ЕГН **********.(л. 12)
Има постоянен адрес ***.(л. 25)
Придобила е статут на постоянно
пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ.
На 18.09.2014 г. ѝ е издадено
Разрешение за пребиваване № **** (л. 15) с издадена карта (л. 23), в която е
посочен горният адрес в гр. Тервел. Вписана е в Регистъра на населението на
същия адрес, за което има издадено Удостоверение за вписване в Регистъра на
населението с изх. № АО – 3231/ 19.08.2020 г.от Община Тервел.(л. 24)
Като доказателство е приета Технологична
карта за издаване на БЛД на постоянно пребиваващ чужденец рег. № 844/
03.09.2020 г., в която е отразено разрешено пребиваване с писмо 1569/
03.05.1990 г.(л. 19)
До настоящата Заповед според
Технологичната карта няма данни за издирване и няма наложени мерки.
На 03.09.2020 г. е подала Заявление с
рег. № 844 за издаване на български личен документ - "разрешение за
пребиваване" поради изтичане срока на предходното.(л. 15 - 17)
Във връзка с осъществяване на
административен контрол върху пребиваването на чужденците са направени справки
в АИС „Граничен контрол“, при които е преценено, че за периода от 30.06.2016 г.
до 24.09.2017 г. и от 13.10.2017 г. до 14.10.2018 г. Е.С. не е пребивавала на
територията на Р България или на територията на друга държава – членка на ЕС за
период от 12 последователни месеца.
С
писмо изх. № 538800 – 2113/ 03.09.2020 г. на Директора на ОДМВР – Добрич
жалбоподателката е уведомена, че започва производство за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) – „отнемане правото на пребиваване в
Република България“ по чл. 40, ал. 4 от ЗЧРБ, тъй като през периода от
30.06.2016 г. до 24.09.2017 г. и от 13.10.2017 г. до 14.10.2018 г. не е
пребивавала на територията на държавите – членки на ЕС за период от 12
последователни месеца. Указано ѝ е, че на основание чл. 34 от АПК може да
се запознае с преписката и в срок от 7 дни от съобщението да представи
допълнителни възражения, обяснения и доказателства, съответно, че
административният орган ще се произнесе до 03.09.2020 г.(л. 9)
На 09.09.2020 г. Е.С. представя
Обяснение, в което описва, че поради липса на пари се е наложило да замине за
Република Гърция, където да работи и да лекува зъбите си. Добавя, че е гледала болна възрастна жена там
и работела като домашна помощница. Прибрала се е, когато жената е починала.
Настоява да не ѝ бъде отнемано пребиваването, тъй като за процесния
период е била на територията на Гърция.(л. 8)
На
18.09.2020 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед на
Директора на ОДМВР – Добрич № 357з – 1817, в която е посочено, че се издава
след предложение № 5388р – 900/2000г. на Началника на група „Миграция“. Самата
Заповед изцяло преповтаря съдържанието на предложението, като в нея са описани
периодите, дали повод за издаването ѝ, отразена е предоставената
възможност на адресата да се запознае с преписката и да даде обяснения. По
отношение дадените обяснения е прието, че същите не съдържат съществени
основания за отсъствието на лицето от Република България за повече от 12
последователни месеца, както и че лицето не може да предостави факти и доказателства,
доказващи пребиваването му в друга държава – членка на ЕС. На основание чл. 40,
ал. 1, т. 6 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ със Заповедта е наложена съответната ПАМ.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице,
адресат на заповедта, в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима.
Оспорената Заповед е издадена от компетентен
за това орган с оглед разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, съгласно която принудителните
административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна
агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции
"Национална полиция", "Гранична полиция" и "Борба с
организираната престъпност", директорите на Столичната и областните
дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на
регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на
вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица.
Актът е издаден в указаната в чл. 59 от АПК писмена форма.
Преди издаването на акта адресатът му е
уведомен за образуваното административно производство и му е предоставена
възможност за даване на обяснения и предоставяне на доказателства, с оглед на
което формално са спазени изискванията на закона. Макар и в уведомителното
писмо да е посочено, че произнасянето на административния орган ще е до
03.09.2020 г., а това е датата на изпращане на уведомлението по чл. 26, ал. 1
от АПК, Заповедта е издадена на 18.09.2020 г., поради което може да се счете,
че не са били нарушени правата на жалбоподателката. В този смисъл не са
допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на
административното производство.
Заповедта обаче е необоснована и в
противоречие с материалния закон. Това е така, защото:
Очевидно с оглед датата на извършване проверката
за влизане и излизане в Р България е извършена по повод подаденото Заявление за
преиздаване на разрешителното за постоянно пребиваване. Единственото, което се
установява от Справката от АИС „Граничен контрол“ (л. 18), са датите и часовете
на влизане и излизане в страната през ГКПП Кулата. Граничният
контролно-пропускателен пункт Кулата – Промахон е контролно-пропускателен
пункт, разположен на българско-гръцката граница при село Кулата от
българската страна на границата и отвъд нея при село Драготин при Рупелския
пролом, при едноименния на пролома проход, свързващ България със Солун.
В този смисъл липсват мотиви защо се приема, че тези излизания и престой в
друга държава не са на територията на държава – членка, след като този ГКПП
свързва България с Гърция.
На следващо място, предоставеното копие
от паспорта на жалбоподателката съдържа единствено печати от ГКПП Кулата и ГКПП
Промахон, т.е. съдържа доказателства, еднопосочни с тези в Обяснението на
жалбоподателката, но отразяването в паспорта не е обсъдено от административния
орган и не са изложени мотиви по какъв начин сочи на извод за пребиваване извън
територията на ЕС.
Справката от АИС „Граничен контрол“ не
съдържа доказателства за пребиваване на лицето извън ЕС, а позоваването на
административния орган е единствено и само на тази Справка. Видно от
представеното от жалбоподателката цветно копие от международния ѝ паспорт
единствените печати, удостоверяващи влизане и излизане през граница на
жалбоподателката, са на ГКПП Кулата и ГКПП Промахон. Липсват други отразявания
в паспорта.
С оглед горното се налага изводът, че не
се установява кумулативното наличие на предпоставките на чл. 44, ал. 1, т. 6
ЗЧРБ, а именно - отсъствие от територията на държавите - членки на Европейския
съюз за повече от 12 месеца, поради което оспореният акт е издаден в
противоречие с материалния закон. Нито в административната преписка, т.е. по време
на административното производство, нито в съдебното производство бяха
представени доказателства от ответника, които да опровергават този извод, като
с Разпореждането за насрочване бе указано на същия, че доказателствената тежест
на основание чл. 170, ал. 1 АПК е негова. Ирелевантно за спора е изложеното в
Заповедта, че не били посочени от лицето „съществени основания за отсъствието
му от Република България“. Законодателят не изисква установяването на такива
основания, освен ако не се претендира отсъствие поради обявено извънредно
положение, пред каквато хипотеза не сме изправени в случая. От значение е дали
лицето е напуснало територията на ЕС за повече от 12 последователни месеца, в
каквато насока не са налице доказателства.
За пълнота следва да се отбележи, че
въпреки че са представени по време на административното производство
доказателства от жалбоподателката за семейното ѝ положение, установен
постоянен адрес и вписване в Регистъра на населението в гр. Тервел, то тези
обстоятелства не са обсъдени от административния орган и не са взети предвид
при налагане на ПАМ. В този смисъл е основателно оплакването на
жалбоподателката, че оспореният акт е издаден в противоречие с разпоредбата на
чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, съгласно която при налагане на принудителните административни
мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на
чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица,
наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства
за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо
право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на
семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Според
Технологичната карта за жалбоподателката няма данни за издирване и няма
наложени мерки, но тези факти не са обсъдени от ответника. Е.С. живее от 1990
г. в България, видно от отразяването и в самата Заповед. В този смисъл при
установяване в България преди повече от 30 години, създаване на семейство тук
преди повече от седем години, то връзките ѝ със страната по произход
очевидно са нарушени, а са създадени такива на територията на Република
България. Административният орган обаче не е изложил абсолютно никакви мотиви и
в тази насока, поради което няма как съдът да прецени защо не е съобразил тези
обстоятелства.
На последно място, имайки предвид
създаденото на територията на България семейство от жалбоподателката, то следва
да бъде отразено, че зачитайки правото на личен и семеен живот по чл. 8 от
КЗПЧОС, в случая не е налице нито едно от основанията, визирани в § 2 на този
член, при наличието на които правото на личен и семеен живот може да бъде
ограничено, а именно не са налице данни за засягане на националната или
обществена сигурност или икономическото благосъстояние на страната, както и не
са налице и твърдения в тази насока.
Предвид изложеното оспорената Заповед се
явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
С оглед
изхода на спора и изрично стореното от процесуалния представител на
жалбоподателката искане, съответно и представените доказателства за това, на Е.С.
следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в
размер на 10.00 лв. за държавна такса и 500.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
По отношение размера на договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение възражението на процесуалния представител
на ответника за прекомерност на същото е неоснователно, доколкото съгласно чл.
8, ал. 3 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500.00 лв.
Воден от горното, Административен съд –
Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.С., с дата на
раждане *** ***, гражданство Р Молдова, Заповед № 357з – 1817/ 18.09.2020 г. на
Директора на ОД МВР – Добрич, с която ѝ е наложена принудителна
административна мярка „отнемане правото на постоянно пребиваване в Република
България“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Добрич
да заплати на Е.Я.С., ЕГН **********,*** сумата от 510.00 лв. съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: