РЕШЕНИЕ
№ 1049
гр. Пловдив, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330115965 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищецът Й. П. Р., ЕГН: **********, от ************************, е предявил
против Община Пловдив, БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от ********** З.Д., иск по чл. 439 от
ГПК- за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла
давност сумата от 60 лева- юрисконсултско възнаграждение, по издаден по адм. дело № 299/
2013 г. на Административен съд- Пловдив, IX с-в, изпълнителен лист от 14.12.2016 г.
Ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 14.12.2016 г., издаден
по адм. дело № 299/ 2013 г. на Административен съд- Пловдив, IX с-в, поради изтекла
погасителна давност. Давността не била спирана или прекъсвана, като за периода 2015 г.-
2020 г. била изпратена само една молба за доброволно изпълнение. По изпълнителното дело
бил наложен запор върху банкова сметка на ищеца, по която той получавал пенсията си, а
това било несеквестируемо вземане. По изпълнителния лист ищецът бил осъден заедно с
други четири лица, всички наследници на В. П. Р., да заплатят на ответника сумата от 300
лева- юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка се моли за признаване на установено,
че той не дължи сумата от 60 лева, съобразно неговия наследствен дял, като се претендират
и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но
чрез пълномощника си взема писмено становище по спора.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал отговор.
Посочва се, че във връзка с влязлото в сила решение по административното дело в полза на
общината бил издаден изпълнителен лист, по който се образувало изпълнително дело
против ищеца. Твърди се, че нямало бездействие на кредитора, като били предприети
своевременни действия, с които да се прекъсне давността. Отделно от това, за периода на
извънредното положение- от 13.03.2020 г.- 20.05.2020 г. по специалния закон давност
спирала да тече. Моли за отхвърляне на иска, като също претендира разноски. В съдебно
заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по адм. дело № 299/ 2013 г. на Административен съд- Пловдив, IX с-
в, на 14.12.2016 г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който ищецът е бил осъден,
заедно с още 4 лица- наследници на В. П. Р., да заплатят на ответника сумата от общо 300
лева- разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 28.07.2020 г. общината е
образувала против ищеца и останалите длъжници по листа изпълнително дело №
******/******** г. на Служба „ДСИ“ при ПРС. Доколкото настоящото производство е
образувано само от първия от длъжниците по изпълнителния лист, релевантни са
единствено действията спрямо него, в която връзка именно само те ще следва да се опишат и
обсъдят по делото. Спрямо лицето е изискано удостоверение за адресна регистрация,
справка от НАП за липса на задължения, изпратена му е и ПДИ, получена лично на
25.09.2020 г. Изискана е на 02.07.2021 г. справка от НОИ за получавана пенсия, а на
08.03.2022 г. и справка от БНБ за наличие на банкови сметки. С разпореждане на ДСИ от
12.10.2022 г. е наложен запор върху сметките на длъжника в „Банка ДСК“ АД, за което до
банката е изпратено запорно съобщение. С постановление на ДСИ от 10.11.2022 г. е
отказано да се спре изпълнението по делото, във връзка с образуваното исково производство
за недължимост на вземането. В последствие по настоящото дело е издадена обезпечителна
заповед № 294/ 28.11.2022 г. за спиране на изпълнителното дело, която обаче още не е
получена от ищеца.
Изпълнителното дело в оригинал е приложено към настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в
тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по
изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет
на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност.
Няма спор, че изпълнителният лист за претендираните разноски е издаден въз основа
на съдебно решение, като по смисъла на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Пренесено към настоящия случай, това
2
означава, че в случая началният момент на давността е влизане в сила на съответното
съдебно решение- 27.11.2015 г., а не датата на издаване на изпълнителния лист по него,
повече от една година след това- 14.12.2016 г. Това е така, защото именно от влизане в сила
на съдебния акт за присъдените суми вземането за тях става изискуемо, като вече от волята
на кредитора зависи кога и дали въобще ще упражни правото си на принудително събиране.
Този евентуален последващ момент на снабдяване с изпълнителен лист не влияе на
началния момент на давността, нито го измества напред във времето, защото вземането вече
е станало изискуемо, като с издаване на изпълнителния лист само се дава възможност за
неговото принудително събиране в изпълнителен процес.
От горното следва, че давността за вземането за присъдените по съдебното решение
разноски в полза на общината в случая е започнала да тече от 27.11.2015 г. и доколкото тук
не се предвижда специална давност, по смисъла на чл. 110 от ЗЗД вземането принципно би
се погасило след 5 години, или към дата 27.11.2020 г. Основателно е обаче възражението в
отговора за това, че с оглед специалния закон за извънредното положение
(ЗМДВИПОРНСПП), за периода 13.03.2020 г.- 20.05.2020 г. давностните срокове спират да
текат, като в случая давността се измества за горния период и следва да изтича през м.
февруари 2021 г. Към този момент обаче спрямо ищеца по изпълнителното дело са изискани
единствено справка от НАП и за адресна регистрация, както и му е връчена ПДИ.
С ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че погасителна давност за
вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. От приложеното изпълнително е видно, че единственото
такова действие спрямо ищеца е от 12.10.2022 г., когато е наложен запор върху банковата му
сметка. Всички останали предходни действия, свързани с изискване на справки, образуване
на изпълнително дело и връчване на ПДИ, не са насочени към приложение на определен
изпълнителен способ, поради което и не представляват изпълнителни действия.
При това положение, общата петгодишна давност за вземането по листа спрямо
ищеца е била изтекла още през м. февруари 2021 г., като до тогава тя не е била прекъсвана
чрез валидни действия на ДСИ, а последвалият запор се явява направен по прекратено по
силата на закона (чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК) дело, поради което е нищожен и не може да
породи своите последици.
Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за
основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото
по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист са
били погасени по давност.
Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държана такса в
размер на 50 лева, но не е представил доказателства за заплатен адвокатски хонорар на
пълномощника си, поради което такъв не може да му бъде присъден.
Поради изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Пловдив, БУЛСТАТ:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов” № 1,
представлявана от ********** З.Д., че Й. П. Р., ЕГН: **********, от
************************, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла погасителна давност сумата от 60
(шестдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение по издаден по адм. дело № 299/ 2013 г.
на Административен съд- Пловдив, IX с-в, изпълнителен лист от 14.12.2016 г., по който е
образувано изпълнително дело № ******/******** г. на Служба „ДСИ“ при Районен съд-
Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от ********** З.Д.,
да заплати на Й. П. Р., ЕГН: **********, от ************************, направените по
делото разноски в размер на сумата от 50 (петдесет) лева- държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4