Решение по дело №389/2020 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 416

 

гр. Враца,  03.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.11.2020 г., през  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА КОЦЕВА

  ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора В. ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА  КАН дело № 389  по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр.  чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В.И.Т. *** против Решение № 242 от 10.07.2020 г., постановено по АНД № 235 по описа за 2019 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1383863, издаден от ОД на МВР-Враца, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФНГ.

Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР – Враца, редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище по същата.         

Участващият в касационното производство прокурор от ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба, по съображения, че към момента на постановяване на решението на въззивния съд е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за деянието, извършено на 06.07.2015 г.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.  

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение РС – Враца е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1383863, издаден от ОД на МВР-Враца, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на В.И.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева.

За да стигне до този извод съдът е приел, че Електронен фиш серия К № 1383863 е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, съдържа всички лимитативно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство или действителния му ползвател; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата.

Счел е, че В.Т. не е изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство да не превишава разрешената за пътния участък скорост от 50км/ч, а  се е движел с 96 км/ч, която скорост е установена с годно техническо средство.

Въззивният съд е изложил подробни аргументи по наведените от жалбоподателя възражения като е приел същите за неоснователни. Детайлно се е мотивирал защо счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяна на атакувания фиш, изследвал е материално-правната законосъобразност на акта и субективната страна на нарушението, като е обосновал извод за правилен и законосъобразен ЕФНГ.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

Относно правилността на решението, настоящият състав на касационния съд, намира, че първоинстанционния съд е постановил съдебния акт при напълно изяснена фактическа обстановка, поради което същата не следва да бъде преповтаряна и в настоящия съдебен акт.

Административен съд - Враца споделя и окончателните правни изводи за разрешаването на спора, поради което и  на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение на Районен съд – Враца.

Преценката на първонистанционният съд относно доказаността на нарушението въз основа на съвкупния доказателствен материал е правилна и обоснована. Съдът е изложил убедителни съображения, в съответствие с данните по делото. Фактите, районният съд е установил посредством събраните по делото писмени и гласни доказателства. В конкретният случай е безспорно установено, че касаторът е извършил вмененото му с ЕФНГ административно нарушение.

В тази връзка, настоящият касационен състав намира за неоснователни изложените от касатора възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Електронният фиш не страда от пороци, съобразен е с материалния закон и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въз основа на приетия по делото снимков материал от техническото средство за контрол, документацията за него, протокола за използване на АТС, РС-Враца е приел, че извършването на нарушението от В.И.Т. е доказано.

Неоснователно е възражението и в насока несвоевременно връчване на фиша.Тук е необходимо да се отбележи следното: на първо място, не е налице изтекла погасителна давност и това е така, тъй като в ЗАНН давността е уредена в разпоредбите на чл. 34 и в чл. 82. Вторият случай урежда давността за изпълнение на наказанията по вече влязъл в сила административнонака­зателен акт. Процесният електронния фиш е издаден на 14.10.2016 г., но е връ­чен едва на 28.02.2019 г. След като ЕФ не е бил връчен по реда, уреден в ЗАНН, той не е влязъл в сила и сроковете по чл. 82  от ЗАНН са неприложими.

Нор­­мата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН урежда хипотези, при които административно­наказа­телно производство въобще не се образува или образуваното се прек­ратява, когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ, които случаи стоят извън процесния, както и въпросите за давността, която е обвързана с момента на съставяне на АУАН и НП.

В случая установяването на нару­шението е извършено от техническо устройство и издаването на електронния фиш не е в резултат волеизявление на субект. В производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните пра­вила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за неуредените случаи.

В хипотезата на издаване на електронния фиш не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление. Електронния фиш е едновременно и двете. В него се съдържа описание на нарушението, което се констатира с техническо средст­во, и се налага наказание предвидено в закона.

За пълнота следва да се отбележи, че датата на извършване на нару­шението – 14.10.2016 г., отбелязана в електронния фиш, се явява и датата, на която нарушителя е станал известен за административнонаказващия орган.

         На второ място, възражението, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя две години и пет месеца след съставянето му е ирелевантно, тъй като в ЗДвП е предвиден специален ред за издаване на този вид актове. В случая е приложима само абсолютната  давност от 4 г. и 6 м., предвидена в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за издаване на санкционния акт и вли­зането му в сила, която тече от момента на извършване на нарушението. В слу­чая този давностен срок очевидно не е изтекъл, тъй като нарушението е из­вършено на 14.10.2016 г., а връчването на ел. фиш е осъществено на 28.02.2019 г.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита за правилни и обосновани фактическите и правни изводи на РС – Враца, мотивирали го да потвърди обжалвания ЕФНГ.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност или недопустимост, решението на РС – Враца, с което е потвърден ЕФНГ следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд–Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 242 от 10.07.2020 г., постановено по АНД № 235 по описа за 2019 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1383863, издаден от ОД на МВР-Враца.

 

Решението е окончателно и  не  подлежи  на обжалване и протест.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.