Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. Сливен, 29. 01. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и
втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО
КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно-наказателно
дело № 199 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от В.П.Д.
***, подадена против Решение № 437
от 22.10.2019 г., постановено по АНД № 1242/ 2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, В ЧАСТТА, в която е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 18-0804-002106 от 16.08.2018 г., издадено от Началника на Сектор Пътна
полиция към ОД на МВР – Сливен, в частта, в която на В.П.Д., на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са наложени глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
В жалбата се твърди, че съдебното решение
в обжалваната част е незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че: не е извършил
описаното в акта нарушение; показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН
са неправдоподобни. Заявено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – ОД на
МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното
решение и моли да бъде оставено в сила в обжалваната част.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 21.07.2018 г. в 21:05 ч. в гр. Сливен, на ул. „Керамика“,
жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил с Рег. № *** и след като е бил
спрян за проверка от служители на ОД на МВР – Сливен, е бил поканен да бъде
изпробван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство,
но е отказал; издаден му е бил талон за медицинско изследване. За констатираното
нарушение – на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е съставен АУАН № 2106
от 21.07.2018 г. Въз основа на съставения АУАН, на 16.08.2018 г. е издадено
процесното НП, в което наказващият орган е приел за установено, че водачът Д.
виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, и му е наложил, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
За да потвърди обжалваното НП в
горепосочената част като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и
преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят
е извършил описаното в АУАН и НП нарушение, и е изложил подробни и обосновани
съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи.
Изводите на Районния съд са правилни.
Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се
споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
От събраните по делото доказателства е
установено по несъмнен начин, че административното нарушение, за което жалбоподателят
е санкциониран, е извършено. Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на
съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства, както и писмените такива, кореспондират с констатациите в
съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от
закона доказателствена сила.
Във връзка с изложеното, твърдението на
жалбоподателя, че не е извършил процесното административно нарушение, е
неоснователно. Не могат да бъдат споделени и възраженията на жалбоподателя, че
показанията на свидетелите са неправдоподобни. Събраните в производството пред
Районния съд свидетелски показания са безпротиворечиви и взаимно допълващи се,
поради което правилно и обосновано Районният съд е изложил изводи за фактите,
установени чрез тях, които изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен
състав. Обосновани са и изложените от Районния съд мотиви относно реда, по
който се установява употребата от водачи на МПС на наркотични вещества или
техни аналози, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, касационната
инстанция препраща към тях.
С оглед на гореизложеното, Районният съд
правилно и обосновано е приел, че жалбоподателят е извършил административното
нарушение, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност с налагане на наказания в предвидените от закона вид и размер.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е потвърдил процесното НП в горепосочената обжалвана част, издавайки
валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието
постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради
което решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 437 от 22.10.2019
г., постановено по АНД № 1242 / 2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, В
ЧАСТТА, в която е потвърдено Наказателно постановление № 18-0804-002106 от
16.08.2018 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР –
Сливен, в частта, в която на В.П.Д., на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП,
са наложени глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: