№ 322
гр. ****, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20231420200675 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на
“****”ЕООД-**** против НП №06-2200035/13.05.2022 г. на Директора на Дирекция “ИТ”-
****, с което на дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател, за извършено
нарушение по чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 КТ на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
постановление поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане
за отмяната му на това основание.
Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител поддържа
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на наказателното
постановление, с молба за потвърждаването му.
Делото е гледано от състав на РС и с решение от 21.02.2023г.по АНД№ 481/2022 г.
наказателното постановление е потвърдено. С решение от 17.07.2023 г. по КАНД №
272/2023г. Адм.съд **** е обезсилил решението на РС **** на основание чл.221 ал.3 ЗАНН,
поради допуснати процесуални нарушения-неправилно конституирана страна, и върнал
делото на РС за разглеждане от друг състав.
При новото гледане на делото жалбоподателят поддържа жалбата, така както е
1
подадена.
Новоконституираният ответник – директора на Д“ИТ“ гр.**** оспорва жалбата.
Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Страните претендират присъждане на направените по делото разноски.Ответникът
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява неоснователна.
Настоящият състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 24.03.2022 г. около 11.00 ч., служителите на Дирекция "Инспекция по Труда”-****,
св.****. и Л.Б.,заеееедно с колегата си П.Т. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект - „изграждане и въвеждане в експлоатация на строеж „Намаляване
на вибрациите в газо-моторните компресори и технологичната линия на ГМК до пясъчен
демфер” към ПГХ- с.****,обл.****, изпълняван по договор от дружеството-настоящ
жалбоподател. След проведено наблюдение на извършваната дейност в обекта се
установило, че в компресорния цех работи лицето ****. Същият писмено декларирал, че е
нает от фирмата да работи в обекта от 01.01.2022 г. на длъжност „асфалтьор”, има
установено работно място, работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., с почивни дни в седмицата
-събота и неделя и 3 почивки в рамките на съответния работен ден, както и уговорено
трудово месечно възнаграждение в размер на 650.00 лв. Лицето декларирало, че има
сключен писмен трудов договор с работодателя, но според направена справка в НАП и
допълнително представени от дружеството документи, същото е било в трудови
правоотношения с дружеството от 25.01.21 г. до 01.01.22 г., с последващо сключен
граждански договор на 07.01.22 г. за „изработка на преходни мостри, почистване на
връзките на РРК кранове на обект -ПГХ- с.****”. За извършената проверка бил съставен
подробен констативен протокол от проверяващите.
На 19.04.2022 г. в сградата на Д”ИТ”-****, на дружеството жалбоподател е съставен
АУАН №06-2200035 за нарушение по чл.62 ал.1, вр.чл.1, ал.2 КТ. Последвало издаването на
обжалваното НП, с което за извършеното нарушение и на основание чл.414, ал.3 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приобщените от съда гласни и писмени доказателства- показанията на
служителите извършили проверката, констативен протокол за проверка, справки и
кореспонденция между страните по повод проверката, и издаването на АУАН и НП и др.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
При извършената служебно проверка, съдът не констатира допуснати
нарушения на процесуалните правила при съставянето и оформянето на АУАН и издаването
на обжалваното НП, представляващи основания за отмяната му. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в
т.ч. време и място на извършване на нарушението, начин на извършването му и нарушената
законова норма. Налице е и съответствие между фактическото и юридическото обвинение и
приложената санкционна норма. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Съдът не споделя възраженията на дружеството за неправилно посочване на датата
на нарушението. В конкретния случай посочената в АУАН и НП дата на извършване на
нарушението съвпада с датата на извършване на проверката и констатирането му, т.е. когато
лицето е заварено да полага труд. Без значение за съставомерността на нарушението е от
кога точно лицето е започнало да работи, щом на посочената дата е работило без трудов
договор.
Изцяло неоснователни са и възраженията за допуснато при съставяне на АУАН
нарушение на чл.40, ал.2 ЗАНН. Видно от материалите по преписката и осъществената
между дружеството и проверяващите кореспонденция, дружеството е било надлежно
писмено поканено с покана от 14.04.22 г. да се яви на 18.04.22 г. в ДИТ-**** за връчване на
протокол за проверка и съставяне на 10 бр.АУАН.Поканата е била връчена и получена от
упълномощен представител на дружеството - ****, нарочно упълномощен от законния
представител на дружеството с писмено пълномощно и с права да го представлява пред
ДИТ-**** като представя, входира и получава документи. След като на посочената в
поканата дата - 18.04.22 г., не се е явил представител на дружеството, то и процесния АУАН
законосъобразно е бил съставен по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН.
Според материалите по преписката, неприсъствено съставения АУАН, впоследствие
е бил редовно изпратен и връчен на дружеството чрез пощенска пратка, съобразно чл.416,
ал.3 КТ на 27.04.22 г.
При така изложените съображения, съдът приема, че при съставяне и връчване на
АУАН не са допуснати никакви процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита
на дружеството.
От материално-правна страна от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че към момента на проверката - 24.03.22 г., лицето **** е престирало работна
сила като асфалтьор, но дружеството- жалбоподател, в качеството си на работодател не е
изпълнило задължението си да уреди трудовото правоотношение по изискуемия се в чл.62
ал.1 КТ императивен начин - чрез писмен трудов договор.За това си поведение
3
жалбоподателя следва да понесе административно-наказателна отговорност на основание
чл.414, ал.3 КТ.
Съдът не споделя изложената от жалбоподателя теза за липса на нарушение, тъй
като лицето **** е работело по цитирания по-горе граждански договор от 07.01.22 г. В
случая се касае до трудово правоотношение, прикрито чрез граждански договор. На този
извод налага собствено ръчно подписаната от лицето писмена декларация, че работи при
установено работно време, установено работно място и месечно трудово възнаграждение,
уговорени дневни и между седмични почивки. Именно и затова правоотношението следва да
се приеме за трудово, а не за гражданско /договор за изработка/, тъй като при последното
няма определено работно време и място на работа и изпълнителят е независим, стопански и
оперативно самостоятелен при изпълнението. Няма спор, че при договарянето си страните
имат автономия, но същата е ограничена от императивните разпоредби на закона - в случая
чл.1, ал.2 КТ, който повелява отношенията по повод предоставяне на работна сила да се
уреждат само като трудови, съответно недопустимо е прикриването им чрез граждански
договор.
Субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като
отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна.
При определяне размера на имуществената санкция, която следва да се наложи за
извършеното нарушение и при отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл.27
ЗАНН, а именно, че нарушението е първо, то и наложеното от наказващия орган наказание -
имуществена санкция в минимално предвидения в закона размер от 1500.00 лв. се явява
справедливо и адекватно на целите на чл.12 ЗАНН.
Предвид изхода на делото и надлежно направеното в тази насока искане на ответната
по жалбата страна,жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 06-2200035/13.05.22 г. на Директора на
Д”ИТ”-****,с което на “****”ЕООД-****, ЕИК:**** в качеството му на работодател, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на основание чл.414, ал.3 КТ, за
извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 КТ.
ОСЪЖДА “****”ЕООД-****, ЕИК:**** ДА ЗАПЛАТИ на Д”ИТ”-**** разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 лв.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-**** в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5