Р
Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр.Варна, 13.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№578/19г. по описа
на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени въззивна и насрещна въззивна
жалба, както следва.Въззивна жалба, подадена от „ЗАД Армеец”АД чрез
процесуалния му представител ю.к. Л.Л. против решение №601/28.06.2019г.,
постановено по т.д.№1794/18г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/
„ЗАД Армеец”АД, при участието на подпомагащата го страна Т.Г.Д., е осъдено да
заплати на Х.Д.Ш. сумата от 60 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат
смъртта на Б.
Д.Ш., нейна сестра,
починала при ПТП на 29.08.2015г., на главен път І-6 /Бургас-София/ в района на
Т-образно кръстовище при с.Глушник, настъпило по вина на Т.Г.Д., при управление
на л.а. „Киа Спортидж“, ДК № СТ 3407 АН, ведно с обезщетение за забава върху главницата,
считано от 29.08.2015г. до окончателното изплащане, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./, чл.86 от ЗЗД /; 2/ „ЗАД
Армеец”АД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Красимира Иванова и Явор
Нотев“, гр.София сумата от 2 174,
40лв.,
възнаграждение за процесуално представителство, при условията на чл.38, ал.
1, т. 2 ЗАдв; 3/ „ЗАД Армеец”АД е
осъдено да заплати по сметка на Варненски окръжен съд, в полза на Бюджета на
съдебната власт, сумата от 2 400 лв.,
дължима държавна такса, както и
сумата от 5 лв., за служебното
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди,
че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Въззиваемата Х.Д.Ш. в
депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
си представител адв. М.Д. поддържа становище за нейната неоснователност и моли
решението в обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.
Насрещна
въззивна жалба, подадена от Х.Д.Ш.
чрез процесуалния й представител адв. М.Д., против решение №601/28.06. 2019г.,
постановено по т.д.№1794/18г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/
е отхвърлен предявеният от Х.Д.Ш. против „ЗАД Армеец”АД, при участието на
подпомагащата го страна Т.Г.Д., иск за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата, представляваща разликата
над 60 000лв. до 80 000лв., представляващи обезщетение за претър
-пени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат смъртта на Б.Д.Ш., нейна сестра, починала при ПТП
на 29.08.2015г., на главен път І-6 /Бургас-София/ в района на Т-образно
кръстовище при с.Глушник, настъпило по вина на Т.Г.Д., при управление на л.а.
„Киа Спортидж“, ДК № СТ 3407 АН, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./; 2/ Х.Д.Ш. е осъдена да заплати на „ЗАД
Армеец”АД сумата, представляваща разликата
над 280лв. до 360 лв.,
разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че
решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие
с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в жалбата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск
бъде уважен до посочения размер, ведно с присъждане на законна лихва за забава върху
главницата /разликата над 60 000лв. до 80 000лв./, считано от
29.08.2015г. до окончателното изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество
„ЗАД Армеец”АД в депозирания отговор по насрещната въззивна жалба в срока по
чл.263, ал.3 от ГПК чрез процесуалния си представител ю.к.Л.Л. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му от Х.Ш.
части да бъде потвърдено.
Третото лице помагач Т.Г.
Д., редовно уведомен,
не е депозирал отговор по насрещната
въззивна жалба в срока по чл.263, ал.3 от ГПК.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба,
съответно допълнителната искова молба, ищцата Х.Д.Ш. излага, че на 29.08.2015г. при ПТП, виновно
причинено от Т.Г.Д., е загинала сестра й Б. Д.Ш..С влязла в сила на 22.03.2017г.
присъда, постановена по НОХД №52/17г. по описа на СОС, Т.Г.Д. е признат за
виновен за това, че на 29.08.2015г. в община Сливен на път І-6, км.406, при
управлението на л.а. „Киа Спортидж”, с рег. №СТ3407АН, нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1 и чл.37, ал.3 от ЗДвП, както и в чл.96, ал.1 и чл.101, ал.1, т.3 от ППЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице-К.Т. К. и Б.Д.Ш. - престъпление по чл.343, ал.3,
пр.2, алт.2, б.”б”, алт.1, вр. ал.1, чл.342, ал.1 от НК.Към момента на
настъпване на ПТП за л.а. „Киа Спортидж”, с рег.№СТ3407АН е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица
********** 8677 със срок 31.12.2014г.-30.12.2015г. с ответника „ЗАД
Армеец”АД.Между ищцата и загиналата нейна по-голяма с 6 години сестра Б.Д.Ш. съществувала изключително близка
и силна емоционална връзка.Починалата от най-ранна детска възраст се грижила за
ищцата с всички възможни сили и средства.Проявявала към нея майчинско
отношение, изпълнено с много любов, топлота и безгранична отговорност,
нетипична за дете в по-ниска възраст.Будила я сутрин, приготвяла й закуска,
изпращала я до автобуса за училище, вечер й помагала с домашните, къпането, приготвяла
я за сън, поемала къщната работа, за да не се натоварва ищцата.Когато ищцата
поотраснала, започнала да я взема със себе си, вкл. по празненства и събирания
с нейни приятели.Споделяла всичко с нея и тя й се доверявала, живеели в
разбирателство и много обич, помагала винаги.След като Б. се задомила в края на 1999г. вече не
живеели заедно, но се чували постоянно по телефона и се виждали често - по
няколко пъти в седмицата.Събирали се постоянно по поводи и без поводи.Когато се
родила голямата й племенница през 2000г., ищцата помагала с каквото може за
отглеждането й.През 2001г. ищцата заминала да учи в гр.Варна, било й тежко от
раздялата с Б.,
плачела, но Б.
я посещавала при всяка възможност и й показвала своята безрезервна обич. Когато
през 2008г. ищцата родила първото си дете, Б. веднага дошла при нея и постояла
няколко седмици, за да й помага и подкрепя.Когато се прибрала в гр. Сливен се
чували по няколко пъти на ден по телефона, като Боряна я напътствала за всяко
нещо, свързано с детето.Продължила да я подкрепя, да споделя болките и
радостите й.След смъртта на сестра си ищцата чувства огромна празнота, липсва й
много и споменът за нея не се заличава с времето, продължава да страда силно от
загубата й.Предвид гореизложеното претендира ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата от 150 000лв., представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на сестра й Б.Д.Ш., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.08.2015г./датата на деликта/ до окончателното
изплащане.
Ответникът „ЗАД
Армеец”АД, гр.София в депозирания писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК и
допълнителен отговор в срока по чл.373 от ГПК оспорва предяве - ните искове и
моли да бъде отхвърлени като неоснователни.Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, възникнало от договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а. „Киа Спортидж”,
с рег.№СТ3407АН.Оспорва материално-правната легитимация на ищцата да получи обезщетение
за смъртта на сестра й.Твърди, че ангажираните доказателства не обосновават в
достатъчна степен основание да се направи изключение от разреше- нието,
залегнало в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.Ищцата не е живяла в едно дома- кинство
с починалата, не са поддържали лични контакти, не са били в изключителна
емоционална връзка.Ищцата не е търпяла сериозни като интензитет и продължи
-телност морални болки и страдания.Евентуално оспорва размера на претенцията
като изключително завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта,
съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна
практика към датата на ПТП, както и като несъобразен с предвидения в §96, ал.1,
вр. ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ/обн.ДВ, бр.101/18г./ размер от 5 000лв.Твърди и, че
почи -налата е допринесла за резултата, т.к. същата, бидейки пътник на
двуколесно МПС, е пътувала, без да постави на главата си защитна каска в
нарушение на чл.182, т.3 от ППЗДвП, което нарушение е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход.
В срока и по реда на
чл.219, ал.1 от ГПК е поискано от ответника привличането като трето лице
помагач на негова страна на Т.Г.Д..С определение №1546/19.04.2019г. е
конституиран от първоинстанционния съд като трето лице помагач на страната на
ответника Т.Г.Д..Последният, редовно уведомен, не се явява, не се представлява,
не е изразил становище по исковете.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са искове с
пр.осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 от ЗЗД
Между страните не е
спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
с влязла в сила на 22.03.2017г. присъда, постановена по НОХД №52/17г. по описа
на ОС-Сливен, Т.Г.Д. е признат за вино - вен, за това, че на 29.08.2015г. в
община Сливен на път І-6, км.406, при управле -нието на л.а. „Киа Спортидж”, с
рег. №СТ3407АН, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.8,
ал.1, чл.16, ал.1, т.1 и чл.37, ал.3 от ЗДвП, както и в чл.96, ал.1 и чл.101,
ал.1, т.3 от ППЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно
лице – К.Т.К. и Б. Д.Ш. - престъпление по чл.343, ал.3,
пр.2, алт.2, б.”б”, алт.1, вр. ал.1, чл.342, ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 8 месеца, чието изпълнение
е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.Не е спорно и, че към
29.08.2015г. за л.а. „Киа Спортидж”, с рег. №СТ3407АН е имало сключена със „ЗАД
Армеец”АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
с начална дата на покритие 31.12.2014г. и крайна дата на покритие 30.12.2015г.,
както и родствената връзка между въззивницата и починалата.
На осн. чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължи -телна за гражданския
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С оглед
това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са
посочени в присъдата по НОХД №52/17г. по описа на СОС.
На осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ - приложим закон на осн. §22 от ПЗР на ЗК доколкото не се твърди,
съответно установява, страните по застрахователния договор да са договорили
друго след влизането в сила на този кодекс, т.к. пътно - транспортното
произшествие, в резултат от което е починала Б.Д.Ш., е настъпило на 29.08.2015г.,
т.е. при действието на КЗ /отм.2016г./, увреденият, спрямо който
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.Неоснователно се поддържа от въззивника, че въззиваемата не е
легитимирана да претендира обезщетение, т.к. ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на
ОСНГТК на ВКС, допускащо по изключение, при наличие на определени предпоставки,
разширяване кръга на правоимащите, не е било действащо към 29.08.2015г., към
която датата съответно са действащи ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г., и с оглед
разрешенията, дадени в решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№ 2382/17г., ВКС, ІV
гр.о., а именно, че в хипотези, в които е имало първоначален тълкувателен акт,
а след това последващ, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното такова обратно действие и започва да се прила -га от момента, в
който е постановено и обявено по съответния ред.В посочения случай установеното
с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от
съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната
компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането
на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент.В тези
случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците.
Към момента на
настъпване на ПТП-29.09.2015г., съответно смъртта на Б. Д.Ш., въззиваемата е нямала качеството
увредено лице, т.к. не е имала право на обезщетение за претърпените от нейната
кончина неимуществени вреди предвид разрешенията, дадени в задължителното към
посочената дата за съдилищата ППВС №2/30.11.1984г., предвиждащи, че при смърт
на пострадалия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за
неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС №4/61г.
и ППВС №5/69г. /между които не са братята и сестрите на починалия/.Впоследствие
с ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, с цел синхронизиране на
българското законо - дателство с европейското /посочените в ТР директиви/, се
изостави цитираното разрешение и се прие, че с оглед развитието на обществените отношения и изискванията
към българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз,
използваният от ППВС ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право
на обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост, предвид
което е справедливо от гледна точка на чл.52 от ЗЗД и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обез -щетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките, и се обяви за загубило сила ППВС №2/30.
11.1984г.От момента на обявяване на ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
и, ако е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и
съответно са търпени продължителни болки и страдания от нейната смърт, въззи
-ваемата е придобила качеството увредено лице по см. на КЗ/отм./, което е мате
-риално-правно легитимирано да претендира тяхната обезвреда.Съгласно разпо
-редбите на чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ/отм./ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определе -ната в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за при -чинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, като застра -хователят заплаща обезщетение, включително за
пропуснати ползи, които пред -ставляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимущес -твени вреди, свързани
с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законода -телство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.Или съгласно
посочените норми със сключване на договора въззивникът се е задължил да покрие
в посочените граници деликтната отговорността, която ще възникне за третото
лице помагач в настоящото производство за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.Законът не е конкретизира тези трети лица,
като тяхната индивидуализация произтича впоследствие от качеството им на
увредени лица съгласно дефинициите в КЗ/отм./ или в случая увредено лице е това
лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторни превозни
средства съгласно застрахователното покритие.Кое увредено лице има право на
обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, т.е кое лице попада в
хипотезите на нормите, се посочва в цитираните тълкувателни актове на ВС,
съответно ВКС.След като въззивникът се е задължил да покрие отговорността на
застрахования пред всички трети лица, които имат право на обезщетение, и в
случая въззиваемата се явява лице, което е придобило с приемане на цитираното
ТР правото на такова обезщетение, неоснователни са явяват възраженията, че при
сключване на договора въззивникът не е покрил посочения риск.В тази насока
относно събития, възникнали при действието на КЗ/отм./ и преуреждане на право -
отношенията с приемане на цитираното ТР е и съдебната практика-напр. Решение
№372/14.01.2019г. по т.д.№1199/15г., ВКС, ІІ т.о. и Решение №124/28.10.2019г.
по т.д.№1427/17г., ВКС, ІІ т.о.
В
мотивите на цитираното ТР е прието, че обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод,
че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказ -ване
за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължи
-телност/ морални болки и страдания.Отчетено е, че според традиционните за бъл
-гарското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, а връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост.Когато съдът установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик.В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек пре -живелият родственик да е
понесъл такива морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разре -шението, залегнало в ППВС №4/61г.
и ППВС №5/69г. - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
За
доказване на твърдяната трайна и дълбока емоционална връзка с почина -лата и за
настъпили в резултат на нейната смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания в производството са ангажирани
гласни доказателства.
Съгласно
показанията на св.А.К./ценени
при условията на чл.172 от ГПК, т.к. същият е първи братовчед на въззиваемата,
но и като непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен
материал/ Б.
и Х. били изключително задружни и постоянно си помагали.Б., като по-голямата сестра и като
отговорен човек, била отдадена на Х..Помагала й, вкл. за домашните, изпращала я
до училище, настоявала да чете, да се образова, не искала да се затруднява,
разтоварвала я от къщните задължения.Родителите на свидетеля постоянно давали
за пример двете сестри пред него и брат му за това колко са задружни и как си
помагат.Когато поотраснали Б.
взимала Х. със себе си по забави, дискотеки.Когато Б. се отделила, заживяла в Сливен и се
родило първото й дете, Х. били при кака си, когато има възможност, за да й
помага. Впоследствие Х. заминала да учи във Варна.Споделила, че й е много
тежко, защото няма да може да вижда често сестра си, дори мислела да се откаже,
но Б. й повлияла да не
се отказа и да продължи учението си.Впоследствие Х. се установила във Варна,
имала свое семейство, но с Б.
постоянно поддържали връзка, чували се по телефона, давала й съвети.Когато се
родило първото дете на Х. Б.
дошла във Варна, за да й помага.Когато Х. не можела да забременее втори път Б. й давала надежда, успокоявала я.
Събирали се на всички семейни празници/Коледа, Нова година, Велик ден, рождени
дни/, поне по 10-15 пъти годишно.Когато Б. починала Х. била съкрушена, съсипана,
затворила се в себе си, не искала да погледне никого.За трагедията свидетелят
разбрал от Х..Тя му се обадила по телефона, пътувала от Варна и плачейки му
казала, че кака й и батко й са загинали в катастрофа.На погребението била
постоянно над ковчега на кака си, изживявала го много тежко, променила се
тотално.И до ден днешен, когато стане въпрос за Б., започва да плаче и за това избягват
темата.След случилото се косата на Х. побеляла, тя се състарила изведнъж, а е
на 35 години.Преди държала много на външния си вид, сега не е същата.
Така установените в производството обстоятелства с цитираните
доказателства дават основание на съда да приеме, че между въззиваемата и
нейната сестра е съществувала здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна връзка, както и, че въззиваемата
е понесла сериозни морални болки и страдания от смъртта й.Съдържанието на
установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди налагат извод, че
е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС №4/61г. и ППВС
№5/69г. и въззиваемата да получи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.Признаването на материал -ноправна легитимация на въззиваемата да получи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е обусловена единствено от
формалната връзка на родство, а от действителните отношения между нея и сестра
й, характеризиращи се с особено силна привързаност.От цитираните показания се
установява, че почина -лата, като по-голяма с шест години сестра, е имала
изключително силно покрови -телствено отношение към въззиваемата.Макар и, че са
израснали заедно с родите -лите си,тя я е обгрижвала всячески с почти майчинско
чувство и докато е растяла, а и впоследствие, въззиваемата е чувствала
постоянно нейната дейна подкрепа във всяко отношение, чувствала я като своя
житейска опора.Това отношение е продъл -жило и след като първо едната, а
впоследствие другата са създали свои семейства и са заживели отделно и само
по-голямото разстояние между градовете, в които са живели, е било причина да не
са виждат постоянно.Продължили са обаче да под -държат постоянна връзка по
телефона, като по-малката сестра е търсила и се е съобразявала със съветите на
кака си и са се виждали поне 10-15 пъти в годината по повод семейни поводи, а и
без такива.Именно с оглед така създадената и поддържаната силна емоционална
връзка между двете сестри въззиваемата изжи -вяла изключително тежко загубата
на сестра си, променила се, затворила се в себе си, побеляла, състарила се,
като и понастоящем емоционалната травма не е преработена.С оглед
гореустановеното и съдът приема, че въззиваемата е претър - пяла пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата на своята сестра, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, които следва да бъдат обезвъзмездени
по реда на чл.52 ЗЗД.
КЗ /отм./ не
предвижда лимит на обезщетенията за неимуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите извън лимитите на застрахователни покрития по
чл.266 от КЗ/отм/.
Действително
в §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ/обн.ДВ, бр.101/18г./ е определен максимален
размер от 5 000лв. за обезщетяване на разширения кръг лица, между които
попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие за съдеб -ните
претенции, предявени след 21.06.2018г., но съдът намира, че настоящата пре-
тенция, макар и предявена на 29.08.2018г., не попада в тази хипотеза, тъй като
материално правните норми на новия Кодекс за застраховането обхващат само
произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за неимущест
-вени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016г.
Дори да се приеме, че
цитираната разпоредбата е приложима за всички претен -ции, предявени след 21.06.2018г.,
независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало събитието,
съдът приема, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена значително по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана
с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември
2009г. относно застрахов -ката "Гражданска отговорност", чийто чл.9,
ал.1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане - минимална
застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1 000 000 евро
за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.В тези размери
са и определените в цитирания чл.266 от КЗ/отм./ суми.
При констатиране на това
противоречие между европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките
на своята компетентност, да приложи общнос -тното право в неговата цялост и да
защити правата, които то дава на частно -правните субекти, като остави без
приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат,
без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма,
както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава
разпоредба по законодателен или друг конститу - ционен ред.В тази връзка според Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012г.,
постъпил в Съда на 1 юни 2012г., член 3, параграф 1 от
Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължи - телната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да
покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5/сега посочени в чл.9 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г./.Съобразно разпо -редбата на чл.633 от ГПК, решенията по преюдициални
запитвания са задължи -телни за всички съдилища и учреждения в Република
България.Ето защо, при зачитане горните актове и решения, съдът намира, че, за
да се реализира справед -ливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди -
в този см. напр. Опреде -ление №701/09.12.2019г. по гр.д.№681/19г., ВКС,
ІІ т.о.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението - такива при причиняване на смърт са възрастта на увредения,
общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията
между починалия и близкия, който търси обезщетение и др.При определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид
във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства,
свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността
на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което е
и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в
следствие увреждане или смърт.Като паричен еквивалент на претърпените болки и
страдания справедливите обезще -тения за неимуществени вреди изискват
съобразяване на конкретните икономи -чески условия, чийто обективен белег са и посочените
лимити, макар да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за
справедливост.От своя страна икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застра -хователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 380лв./, инфлационни процеси/0% за 2015/,
нарастване на цените и др.Починалата е била на 37 години.Между въззиваемата и
нея е имало силна привързаност и трайна, дълбока емоционална връзка.От смъртта
й тя е претърпяла значителни болки и страдания, които надхвърлят по интензитет
и времетраене обичайните негативни емоционални изживявания при родствена връзка
от този вид.Съобразявайки продължителността и интензитета на претърпените
неимуществени вреди от смъртта на сестра й, възрастта й, обстоя -телствата, при
които е настъпила смъртта й, съдържанието на съществувалата между тях
емоционална връзка, необратимия характер на понесените морални болки и
страдания, обществено-икономическите условия в страната към момента на
проявление на вредите и към настоящия момент, нивата на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът приема,
че обезщетението следва да се определи в размер на 40 000лв.Този размер се
явява съобразен с така съществувалата силна емоционална връзка между двете
сестри и изживените значителни по интензитет морални болки и страдания, но и с
обстоятелствата, че двете сестри са израснали в семейна среда с двама родители,
предоставяли им нормална родителска грижа, от 1999г. двете не са живеели в едно
домакинство, въззиваемата от 2008г. е имала свое пълноценно семейство.
Неоснователно се явява
възражението на въззивника за съпричиняване на резултат от починалата.От
заключението на СМЕ от 28.05.2019г. на в.л. д-р Б.Сте - фанова, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, и от обясненията
на вещото лице в о.с.з. на 04.06.2019г. се установява, че непосредствената
причина за смъртта на пострадалата е разкъсване на аортата-най-големият
кръвоносен съд, който кръвоснабдява всички органи, като разкъсва -нето на
стената й обуславя тежка кръвозагуба и шоково състояние с бърз/мигновен/
летален изход.Разкъсването на аортата е несъвместимо с живота, независимо от
тежестта на останалите травматични увреждания, като поставянето или не на
предпазна каска на главата няма отношение към получената гръдна травма от
пътничката на мотоциклета.
Предвид частичното
несъвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд решението на ВОС в частта му, с която е искът е уважен за разликата над 40 000лв.
до 60 000лв., ведно със законна лихва от датата на деликта, следва да бъде
отменено, така и в частта му, с която са присъдени разноски за разликата над 1 449,
60лв./съразмерно с основателната част адв. възнаграждение с включен ДДС/
до 2 174, 40 лв, както и в частта му по чл.78, ал.6 от ГПК за разликата над 1 600лв. до 2 400лв. и вместо него постановено
друго, с което исковете за посочената част бъдат отхвърлени.За разликата над 60 000лв.
до 80 000лв. решението, с което искът в тази му част е отхвърлен, и са
присъдени разноски на ответника за разликата над 280лв./съответен на частта, с
която претенцията е отхвърлена с влязло в сила решение-сумата, представляваща
разликата над 80 000лв. до 150 000лв./ до 360лв., следва да бъде
потвърдено.
Страните претендират
присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Въззивникът в размер на
600лв. юрисконсултско възнаграждение/300лв. по въззив - ната жалба и 300лв. за
подадения отговор по насрещната въззивна жалба/.Съдът определя на осн. чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от НЗПП възнаграждение в размер на 300лв. за
осъщественото по делото представителство/проведено едно о.с.з., без явяване на
представителя/.Съобразно материалния интерес пред настоящата инс
-танция-80 000лв. и неоснователната част от иска-40 000лв. на
въззивника се следва сумата от 150лв.Претендира се и заплатената държавна такса
в размер на 1200лв., от която съответна на уважената част от жалбата е сумата
от 400лв., или общо следва да се присъди сумата от 550лв.Пред първа инстанция
същият е направил разноски от 300лв. за СМЕ и юрисконсултско възнаграждение,
опреде -лено от ВОС на 300лв., или общо 600лв., от които съобразно
неоснователната част се следва сумата от 440лв., от които са му присъдени от
ВОС 360лв. или му се следват още 80лв.Общо на дружеството за първа и въззивна
инстанция се следва сумата от 630лв.
Пред настоящата
инстанция за въззиваемата страна се претендира заплащане на адв.възнаграждение
при условията на чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.Общо определено -то
възнаграждение при материален интерес от 80 000лв. пред настоящата инстан
-ция е в размер на 3 516лв. с ДДС/адв.дружество е регистрирано по
ДДС/.Съраз - мерно с основателната част от иска - 40 000лв. е сумата от
1 758лв., която следва да бъде присъдена на адв.дружество.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№601/28.06.2019г., постановено по т.д.№1794/18г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ „ЗАД Армеец”АД, при участието на
подпо - магащата го страна Т.Г.Д., е осъдено да заплати на Х.Д.Ш. сумата, представляваща разликата над 40 000лв.
до 60 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания в резултат смъртта на Б. Д.Ш., нейна сестра, починала при ПТП
на 29.08.2015г., на главен път І-6 /Бургас-София/ в района на Т-образно
кръстовище при с.Глушник, настъпило по вина на Т.Г.Д., при управление на л.а.
„Киа Спортидж“, ДК № СТ 3407 АН, ведно с обезщетение за забава върху главницата/разликата
над 40 000лв. до 60 000лв./, считано от 29.08.2015г. до окончателното
изплащане, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, чл.86 от ЗЗД /; 2/ „ЗАД Армеец”АД е осъдено да заплати
на Адвокатско дружество „Красимира Иванова и Явор Нотев“, гр.София сумата,
представляваща разликата над 1 449,
60лв. до 2 174,
40лв.,
възнаграждение за процесуално представителство, при условията на чл.38, ал.
1, т. 2 ЗАдв; 3/ „ЗАД Армеец”АД е
осъдено да заплати по сметка на Варненски окръжен съд, в полза на Бюджета на
съдебната власт, сумата, представляваща разликата
над 1 600лв. до 2 400лв.,
дължима държавна такса, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Д.Ш.
против „ЗАД Армеец”АД искове в частта им за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата, представляваща разликата
над 40 000лв. до 60 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат смъртта на Б.Д.Ш., нейна сестра, починала при ПТП
на 29.08.2015г., на главен път І-6 /Бургас-София/ в района на Т-образно
кръстовище при с.Глушник, настъпило по вина на Т.Г.Д., при управление на л.а.
„Киа Спортидж“, ДК № СТ 3407 АН, ведно със законната лихва върху главницата
/разликата над 40 000лв. до 60 000лв./, считано от 29.08.2015г. до
окончателното изплащане, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД
ПОТВЪРЖДАВА решение
№601/28.06.2019г., постановено по т.д.№1794/18г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ „ЗАД Армеец”АД, при участието на
подпомагащата го страна Т.Г.Д., е осъдено да заплати на Х.Д.Ш. сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат смъртта на Б.Д.Ш., нейна сестра, починала при ПТП
на 29.08.2015г., на главен път І-6 /Бургас-София/ в района на Т-образно
кръстовище при с.Глушник, настъпило по вина на Т.Г.Д., при управление на л.а.
„Киа Спор - тидж“, ДК № СТ 3407 АН, ведно с обезщетение за забава върху главницата
от 40000лв., считано от 29.08.2015г. до окончателното изплащане, на осн.
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, чл.86 от ЗЗД /; 2/
„ЗАД Армеец”АД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Красимира Иванова
и Явор Нотев“, гр.София сумата от 1 449,
60лв., възнаграждение за процесуално
представителство, при условията на чл.38, ал. 1, т. 2 ЗАдв; 3/ „ЗАД Армеец”АД е осъдено да заплати по
сметка на Варненски окръжен съд, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от
1 600лв.,
дължима държавна такса, както и
сумата от 5 лв., за служебното
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК; 4/ е отхвърлен предявеният от Х.Д.Ш. против „ЗАД Армеец”АД, при
участието на подпомагащата го страна Т.Г.Д., иск в частта за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата, представляваща разликата над 60 000лв. до 80 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат
смъртта на Б.Д.Ш.,
нейна сестра, починала при ПТП на 29.08.2015г., на главен път І-6 /Бургас-София/
в района на Т-образно кръстовище при с.Глушник, настъпило по вина на Т.Г.Д.,
при управление на л.а. „Киа Спортидж“, ДК № СТ 3407 АН, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./; 5/ Х.Д.Ш. е осъдена да
заплати на „ЗАД Армеец” АД сумата, представляваща разликата над 280лв. до 360лв.,
разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец”АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управ - ление гр. София, ул.„Ст.Караджа”№2, да заплати на Адвокатско
дружество „Краси - мира
Иванова и Явор Нотев“, Булстат 175216746, със седалище и адрес на
управ -ление гр.София,
бул.„Ген. М.Д. Скобелев“№6, ет. 1, сумата от 1 758лв., представ -ляваща
възнаграждение
за процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, осъществено
пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Х.Д.Ш., ЕГН **********, адрес ***, да
заплати на „ЗАД Армеец” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Ст.Караджа”№2,
сумата от 630лв., представляваща разноски, сторени пред първа и въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач - Т.Г.Д. на страната на „ЗАД Армеец”АД,
гр.София.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: