№ 37395
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110106156 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Л. Ц. В., А. Ц. В., В. С. П. и И. Т. А.,
с която срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД са предявени искове с правно
основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на М. И. С. /починал на 15.11.1989
г./, като сочат, че Л. В. и А. В. са деца на Ц. М.ов В. /починал на 03.09.2017 г./, който е
син на М. И. С., а В. П. и И. А. са деца на Г. М.ова Я. /починала на 28.02.2009 г./, която
е дъщеря на М. И. С.. Твърди се, че с решение № 141 от 24.02.2000 г. на поземлена
комисия в община Младост, област София – град за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на Горубляне, е било признато правото на собственост на наследниците на
М. И. С. /Б./ в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот:
нива от 88/270 ид. части от 3.605 дка, пета категория, находящ се в строителните
граници на гр. София в местността Грамадите, имот № 20024, при съседи – С. Ц. Б., А.
К. М., Ц. Т. Б., общинска, Д. Д. С., заявен с пореден № 8 от заявлението и установен с
емлячен регистър 1202/18.09.92г., т. V, стр. 517. Със същото решение е възстановено
правото на собственост на наследниците на М. И. С. /Б./ в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на нива от 88/270 ид. части от 2 020 дка, пета
категория, находяща се в строителните граници на гр. София в местността Грамадите,
имот № 20024, при съседи: по букви А-Б-Д-Е-А, съгласно скица на вещо лице от
22.04.1999 г. по гр. д. № 2150/96 г. на СРС, 48 състав, заявен с пореден № 8 от
заявлението и установен с емлячен регистър 1202/18.09.92г., т. V, стр. 517. Сочи се, че
решението на поземлената комисия е постановено въз основа на решение от 28.07.1999
г. по гр. д. № 2150/1996 г. на 48 състав, по описа на СРС /влязло в сила на 23.12.1999
г./, с което е отменено решение № 135/13.02.1996 г. по преписка № 505/14.04.1992 г.,
решение № 138/14.02.1996 г. по преписка № 322.26.02.1992 г. и решение №
141/14.02.1996 г. по преписка № 338/26.02.1992 г. на ПК „Младост“ и е постановено
възстановяването на правото на собственост на наследниците на Й. И. С. /починал на
02.03.1975 г./, Стойлка В.а Л. /починала на 10.11.1968 г./ и на М. И. С. /починал на
15.09.1989 г./, върху 2 020 кв.м., представляващи част от следния недвижим имот –
нива от 3 605 дка, находяща се в строителните граници на кв. Горубляне – гр. София,
1
при съседи: С. Ц., Д. С., Ц. Т. и селска мера, съставляваща имот пл. № 20024, в стари
реални граници, обозначени с червен цвят между буквите А-Б-Д-Е-А на приложената
към делото скица от 22.04.1999 г., при следните квоти – за наследниците на Й. И. С. и
М. И. С. – по 88/270 ид. ч., а за наследниците на Стойлка В.а Л. – 9/270 ид. ч. от
посочения имот. Съгласно регулационния план на НПЗ „Горубляне“, одобрен със
Заповед № РД-50-09-156А/20.04.1983 г., нива от 3,5 дка в землището на с. Горубляне,
м. „Грамадите“, попадала в терен, отреден за СД „Озеленяване“ и СД
„Водоснабдяване“, като били реализирани мероприятия, заемащи част от имота в
размер на 1 585 кв.м., а останалите 2 020 кв.м., попадащи между буквите А-Б-Д-Е-А на
скицата от 22.04.1999 г. /цитирана в решението на поземлена комисия в община
Младост и неразделна част от решение от 28.07.1999 г. по гр. д. № 2150/1996 г., на 48
състав по описа на СРС/ били свободни за възстановяване. Така на наследниците на М.
С., на лицата Й. С. и Стойлка Л., било възстановено правото на собственост върху
2 020 кв.м., представляващи част от нива от 3 605 дка, подробно описана, а от тези
2 020 кв.м., на ищците /като наследници на М. С./ били възстановени 88/270 ид. части.
Ищците претендират правото си на собственост на основание наследяване, в
качеството им на наследници на низходящите на М. И. С. – Г. М.ова Я. и Ц. М.ов В.,
като ищците Л. Ц. В. и А. Ц. В. /наследници на Ц. М.ов В./ се твърди, че са придобили
по ¼ идеална част /22/270 ид.ч./ от правото на собственост върху процесния имот, а
ищците В. С. П. и И. Т. А. /наследници на Г. М.ова Я./ се твърди да са придобили също
по ¼ идеална част /22/270 ид.ч./ от правото на собственост върху процесния имот, за
каквито части молят да се признае за установено правото им на собственост, както и
да им бъде предадено владението на процесния имот. Поддържа се, че влязлото в сила
решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на
констативен нотариален акт за собственост, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ,
като е посочено, че нито към 01.03.1991 г., нито към настоящия момент върху имота са
налице построени сгради, както и не е отстъпвано право на строеж. Имотът с площ от
2 020 кв.м., който се претендира на основание чл. 108 ЗС, се явявал част от поземлен
имот с идентификатор 68134.4093.1206, находящ се в гр. София, район Младост,
целият с площ от 69 930 кв.м., като съгласно представена от ищците скица-проект №
15-870102-23.09.2020 г., имотът бил обозначен с цифри 1 – 7 – 5 – 5 – 8 – 9 – 2 – 4 – 1.
Реалната част била с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: нива, при съседи /граници/ на целия имот с площ от 2 020 кв.м.:
68134.4093.3084, 68134.4093.1206, 68134.4093.3439.
С уточнителна молба е посочено, че на лицето Т. Й.ов И., на когото била
възстановена 88/270 ид. ч. от процесния имот, подал заявление в АГКК за изменение
на КККР относно поземлен имот с идентификатор 68134.4093.1206, като било
поискано нанасянето на поземлен имот с идентификатор 68134.4093.9430 с площ от
2 020 кв.м., попадащ в имот с идентификатор 68134.4093.1206, като площта на
последния се намалявала. По започналото административно производство били
уведомени заинтересованите лица, като в деловодството на СГКК, постъпило
възражение от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с което се възразявало срещу
поисканото изменение, тъй като последното дружество било собственик на целия
имот, който бил одържавен с АДС № 3019/19.06.1984 г., впоследствие актуван като
общински и апортиран в капитала му. Поради невъзможността на ищците да ползват
имота, същите претендират обезщетение за лишаване от ползване за период от 36
месеца, считано от 09.06.2020 г. до 09.06.2023 г. в общ размер на 18 000 лева /по 500
лв. месечно/, в условията на разделност, съответно по 4500 лева за всеки от ищците,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Представят писмени документи, които искат да се приемат като доказателства по
делото. Заявяват искане по чл. 195 ГПК – за допускане изслушването на съдебно-
2
техническа и на съдебно-счетоводна експертиза, за издаване на СУ, което да послужи
пред АГКК гр. София за снабдяване със скица от действащата кадастрална карта за
целия имот, част от който е и процесният, както и по чл. 186 ГПК за изискване на
преписката от ОСЗ. Искат съдът да допусне двама свидетели за установяване на
състоянието на имота, както и за обстоятелството, че същият не е и никога не е бил
застроен.
Ответникът е подал в срок отговор, с който оспорва исковете. Излага становище
за недопустимост на исковете по чл. 108 ЗС, тъй като по отношение на целия имот с №
20024, представляващ нива с площ от 2020 кв.м., в местност „Грамадите“, в землището
на Горубляне, гр. София, било налице висящо производство, образувано по-рано пред
СГС – гр. д. № 12144/2022 г., по описа на СГС, 1-7 състав, от наследниците на Й. И. С.
– Й. Т.ов И. и Е. Т.ов И., които претендирали установяване на правото на собственост
за целия имот 185/270 ид. ч. /2х88/270 + 9/270/ от 2 020 кв.м., по отношение на
ответното дружество, както и за предаване на владението върху имота от последното,
като исковете били предявени от името на всички наследници на Й. И. С., М. И. С. и
Стойлка В.а Л. /т.е. и от името на настоящите ищци/. Недопустимост се твърди да е
налице и по отношение на исковете за неоснователно обогатяване, тъй като същите
били обусловени от ревандикационните искове. Моли се за прекратяване на
производството, респ. за спирането му на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди се
също, че исковете са неоснователни, тъй като ответникът е собственик на поземлен
имот с идентификатор № 68134.4093.1206 на основание апорт, извършен от Столичен
общински съвет с решение № 41, обективирано в протокол № 12 от 29.05.2000 г.,
който имот представлявал терен – УПИ I, кв. 6 по плана на гр. София, местност „НПЗ
„Изток“, Горубляне, с площ от 80 850 кв.м., с балансова стойност 565 950 лева. Сочи
се, че чрез присъединяване владението на праводателите на ответника, имотът се
стопанисвал и ползвал от 1984 г., като бил застроен законно със средства на ответника
преди 01.03.1991 г. Поддържа, че сроковете за оспорване на решенията на СОС, с
които е извършен апортът от 29.05.2000 г., са изтекли и решенията са влезли в сила.
Твърди се, че преди стартиране на процедурата по реституция на земи, имотът с
идентификатор № 68134.4093.1206 е актуван с Акт за държавна собственост № 3019 от
19.06.1984 г., в който било отразено, че същият е станал държавна собственост по
силата на Разпореждане на МС № 404/68 г., изменено с разпореждане, обнародвано в
ДВ, бр. 9/81 г. В акта било отразено, че имотът е предоставен за оперативно
управление на държавната организация „РНС – район „Хр. Ботев“, като имотът бил
отреден за СД „Озеленяване“ и СП „Водоснабдяване“, съгласно заповед № РД-09-
156а/20.04.1983 г. на гл. архитект на гр. София, което било видно и от писмо № АБ-07-
00-235/01.07.1983 г., от което се установявало, че имотът е държавен. Впоследствие
имотът бил предоставен на ответното дружество, което в периода на 80-те и 90-те
години реализирало строителни мероприятия на СД „Озеленяване“ и СП
„Водоснабдяване“. Видно от писмо № 14-91-00-14/07.02.1996 г., били изградени
обекти на СД „Озеленяване“. От обяснителна записка и виза за обект – База
„Горубляне“ от м. юни 1986 г. било видно, че част от обектите кухненски салон и
трафопост били общи за СД „Озеленяване“ и изградената база СП „Водоснабдяване“.
След изчерпване на бюджета на СД „Озеленяване“, имотът бил предоставен на „ВиК“,
видно от писмо № 393/10.10.1994 г. на СД „Озеленяване“ до Столична община и до
„ВиК“, след което дружеството било преобразувано в еднолично акционерно
дружество с общинско имущество – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.
Ответникът се позовава на чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г., респ. чл. 17а ЗППДОбП
(отм.), съгласно които разпоредби, при преобразуване на държавни предприятия в
еднолични търговски дружества с държавно имущество, собствеността върху
недвижимите имоти и другото имущество, което е било предоставено от държавата на
3
предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на дружеството,
освен ако в акта за преобразуването е посочено друго, следователно актът за
преобразуване имал вещно-транслативно действие и представлявал производен
придобивен способ. Включването на имуществото в баланса на преобразуващото се
държавно предприятие и изразената от принципала воля за включване в капитала на
дружеството, се явявало пречка за възстановяване в реални граници на правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ, когато това имущество се явява държавна собственост
към момента на преобразуването, включено е в баланса на преобразуващото се
предприятие и в акта за преобразуване, това имущество не е изрично изключено,
твърди още ответникът. На следващо място се сочи, че на 01.09.1999 г., бил издаден
акт за частна общинска собственост № 611, в който било отразено, че имотът е станал
общинска собственост. На основание чл. 2, ал. 2 ЗОС, след включване на имота в
капитала на дружеството, същият е престанал да бъде общински имот и е станал
собственост на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, за което било издадено решение
№ 41 на СОС, обективирано в Протокол № 12 от 29.05.2000 г. /апорт/ и била
извършена отметка в акта за частна общинска собственост № 611/01.09.1999 г.
Отделно от посоченото, се твърди, че считано от момента на придобиване на правото
на собственост върху имота от 29.05.2000 г. /решение № 41 на СОС за апорта/,
евентуално от 15.10.2001 г. /решение № 22 на СОС за приемане на устава и
заприходяването му или евентуално от 03.04.2002 г. – датата на публикуване на
решението на СГС в ДВ за увеличаване на капитала, до настоящия момент, ответното
дружеството владее имота непрекъснато, необезпокоявано и явно, със съзнанието на
собственик, с оглед на което, в условията на евентуалност е въведено възражение за
настъпила придобивна давност. Счита, че към владението на ответника, следва да бъде
присъединено и владението на праводателя му Столична община, чрез РНС „Христо
Ботев“, от издаването на акт за държавна собственост № 3019 от 19.06.1984 г. и акт за
частна общинска собственост № 611/01.09.1999 г. предвид настъпилото
правоприемство, свързано с преобразуване на дружеството. Ответникът поддържа, че
процедурата по ЗСПЗЗ е незаконосъобразна и незавършена. Моли да се осъществи
косвен съдебен контрол по отношение на акта, възстановяващ право на собственост в
полза на ищците. В тази връзка се сочи, че решение № 141 на ПК Младост от
24.02.2000 г. е нищожно поради липса на компетентност на органа, който го е издал.
Уточнено е, че процесният имот бил отчужден с разпореждане на МС № 404/68 г. и
последващото изменение, обнародвано в ДВ – бр. 9/1981 г., видно от АДС №
3019/19.06.1984 г. (преписка № ДС-07-00-45/1984 г.), поради което същият попадал
извън приложното поле на ЗСПЗЗ и реституцията на процесния имот следвало да се
извърши по реда на друг нормативен акт. Горепосоченото решение на ПК не било
подписано от необходимия брой членове; липсвало изискуемото удостоверение по чл.
13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, както и годна скица с точни размери и характеристики на
имота, заверена от поземлената комисия и техническата служба /чл. 18ж ППЗСПЗЗ/.
Предвид, че представената към исковата молба скица от 22.04.1999 г. била без мащаб,
без посочена площ на имота и без конкретизиране на плана, с който е съобразена,
ответникът намира, че е налице незавършена процедура по възстановяване на
собствеността. Ответникът счита, че в случая е налице колизия между реституция и
приватизация, в която насока развива подробни съображения. Придобивното
основание на ищците се оспорва и поради това, че наследниците на М. И. С. се
позовавали в реституционната процедура на това, че процесният имот № 20024, заявен
с пореден № 8 от заявлението и установен с емлячен регистър № 1202/18.09.1992 г.,
том V, стр. 517, а наследниците на Й. И. С. /ищци в производството по гр. д. №
12144/2022 г. пред СГС, по описа на 1-7 състав/, заявили имота с пореден № 5, но
твърдяли, че същият бил установен с емлячен регистър № 459/27.01.1992 г., том V, стр.
4
245, т.е. и двете групи наследници твърдяли, че черпят права за един и същи имот /№
20024/, бивша нива от 3605 кв.м., при едни и същи съседи, от които били признати
2 020 кв.м. от различни емлячни регистри. Въведени са доводи за липса на
удостоверяване на правото на собственост на ищците поради липса на скица. На
следващо място ответникът е заявил, че процесният имот е загубил качеството си на
земеделска земя с включването му в строителните граници на гр. София. Твърди се, че
целият имот от 80 850 кв. м. (УПИ-I, кв. 6) бил урегулиран и отреден със Заповед №
РД-50-09-156А/20.04.1983 г. на главния архитект на гр. София, като парцел за СД
„Озеленяване“ и СП „Водоснабдяване“, а проведените върху имота комплексни
строителни и благоустройствени мероприятия не позволявали възстановяването на
собствеността в стари реални граници - чл. 2, чл. 10, ал. 7 и чл. 10б ЗСПЗЗ. Допълва,
че с отреждане на одържавения през 1984 г. терен за нуждите на СП
„Водоснабдяване“, държавата предоставила на „ВиК“ ЕАД /със статут на държавно
предприятие към онзи момент/ правото на ползване /стопанисване и управление/ върху
процесния имот. Стопанисването и управлението е обхващало и правото на
държавното предприятие да извършва застрояване на терена. Като нищожно на
основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 11 от ППЗСПЗЗ /наред с решение № 141 на ПК Младост
от 24.02.2000 г./ се оспорва и решение от 28.07.1999 г. по гр. д. № 2150/1996 г. на 48
състав, СРС. В подкрепа на доводите си, че е съществувала пречка за реституиране на
имота, ответникът е цитирал практика на ВКС. Извежда се, че теренът, в който попада
процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на „ВиК“, а при
извършеното преобразуване в търговско дружество, цялото имущество на „ВиК“
София – град, е преминало към учреденото ЕАД с общинско имущество – „ВиК“ ЕАД,
т.е. била налице хипотезата, при която земи, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ,
са били предоставени за стопанисване и управление на общинско предприятие,
впоследствие били включени в капитала на образуваните от тях еднолични търговски
дружества с държавно имущество и по този начин са станали собственост на
дружеството /ПМС № 201/25.10.1993 г. и чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) и пар. 10, ал. 3 от
ПЗР на ЗПСК/. Предвид изложеното и съгласно разпоредбата на пар. 6, ал. 6 от ПЗР на
ЗППДОбП (отм.) и аналогичната разпоредба на пар. 11 от ДР на ЗПСПК от 2002 г.,
праводателите на ищците имали право само на обезщетение върху процесния имот, но
не и на реалното му връщане. Искът за обезщетение за лишаване от ползване също се
оспорва, като дори и ревандикационният иск да се приеме за основателен, то този за
обезщетение пак би бил неоснователен, тъй като за периода 09.06.2020 г. – 09.06.2023
г., ответникът владеел имота на собствено основание, като внасял и данък. Сочи се, че
обедняването, респ. обогатяването не можели да бъдат само хипотетични. Оспорва
част от приложените към исковата молба доказателства. Заявява искане да се приемат
като доказателства по делото представените писмени документи /като доказателство
№ 48 следва да бъде представено в четлив вид/, за изискване и прилагане към
настоящото на производството по гр. д. № 2150/1996 г. по описа на СРС, 48 състав, за
допускане на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата относно упражняването на фактическата власт върху имота
единствено от ответника, включително и преди включване на имота в капитала на
дружеството, че до момента не са били допускани трети лица, за допускане на СТЕ, за
поставяне на допълнителен въпрос към поисканата от ищците ССчЕ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е заявил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за
привличане на трето лице помагач – Столична община, което следва да бъде уважено.
Оплакванията за недопустимост на производството по предявените искове,
направени от ответника с отговора, съдът намира за неоснователни. С разпореждане №
55379/15.04.2024 г., по описа на СРС, 41 състав, е изискана информация по гр. д. №
12144/2022 г. по описа на СГС, ГО 1-7 състав, за страните, предмета и етапа на
5
производството по делото, като в отговор е представено копие на исковата молба,
видно от което ищци по това дело са Й. Т.ов И. и Е. Т.ов И., като не е посочено тези
лица да упражняват права на ищците в настоящото производство, поради което съдът
намира, че не е налице субективен идентитет по делата, т.е. настоящото производство
не следва да бъде прекратявано. В този смисъл е и Решение № 649 от 6.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1735/2009 г., IV г. о., ГК, съгласно което пречка за воденето на второ
дело по един и същи спор /предмет/ е наличието и на субективен идентитет с първото
дело, т.е. страните по второто дело да са адресати на силата на присъдено нещо на
решението по първото.
По отношение на искането на ответника за спиране на настоящото дело на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно посочената разпоредба, съдът спира производството когато в същия
или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора. В случая, решението, което би постановил съдът при разглеждане
на гр. д. № 12144/2022 г. по описа на СГС, ГО 1-7 състав, не би било от значение по
настоящото производство, тъй като касае правоотношения с ответника /един и същ и в
двете производства/ и лица /в качеството им на ищци/, различни от ищците в
настоящото производство, макар и предметът и в двете производства да е сходен. Т.е.
дори и в мотивите към решението по първото образувано производство да се стигне до
различен извод относно съществуването на спорното право, това в конкретния случай
не е от значение за правилното решаване на настоящото дело. Този извод се подкрепя
от мотивите към т. 5 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
7/2014 г., ОСГТК, където се разисква въпросът за правилността на съдебните решения,
като е посочено, че противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се
отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието
е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното
гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който
чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между
решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на
двете решения. С други думи, дори и в производството по гр. д. № 12144/2022 г. по
описа на СГС, ГО 1-7 състав, да се възприеме, че спорното право съществува в полза
на ищците, респ. не съществува в тяхна полза, този извод не би бил от значение за
правилността на решението в настоящото производство, доколкото се касае за
правоотношения между ответника в двете производства, но с различни лица на
страната на ищеца и настоящият съд не е обвързан от това, което би възприел в
мотивите си по-рано сезираният съд относно съществуването/несъществуването на
спорното право.
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал.
1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
По иска по чл. 108 ЗС в тежест на ищците е да установят, че са собственици на
процесната реална част от поземления имот при твърдените квоти на заявените
основания - по силата на решение № 141 за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на
Горубляне, от 24.02.2000 г. на поземлена комисия в община Младост, област София –
град, както и че имотът се владее от ответника към предявяването на иска.
В тежест на ответника по този иск е да установи възраженията си – че се
легитимира като собственик на поземления имот на основание апорт, извършен от
Столичен общински съвет с решение № 41, обективирано в протокол № 12 от
6
29.05.2000 г., че имотът с идентификатор № 68134.4093.1206 е станал частна общинска
собственост към датата на апорта, съответно за ответника е налице правно основание
да го ползва, което е противопоставимо на ищците, както и че владее имота
непрекъснато, явно и необезпокоявано през посочените в отговора периоди; че
процесният имот е загубил качеството си на земеделска земя с включването му в
строителните граници на гр. София; че е съществувала пречка за реституиране на
имота.
По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да установят по делото, че са
собственици на реалната част от процесния имот, че през процесния период имотът е
ползван от ответника, с оглед което ищците, като собственици, са били лишени от
възможността да го ползват, както и размера на настъпилото за тях обедняване. В
тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си.
Между страните не е спорно, че фактическата власт върху процесната реална
част от имота се упражнява от ответното дружество.
Представените от страните с исковата молба и с отговора писмени документи
следва да се приемат като доказателства по делото.
В полза на ищците следва да се издаде исканото съдебно удостоверение.
Следва да се допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да
отговори на поставените с исковата молба и с отговора задачи.
Следва да се допусне изслушването на съдебно-оценителна експертиза с оглед
възложената на ищците доказателствена тежест. /Въпросът, формулиран в отговора се
припокрива с посочения в исковата молба, а за изчисляването по квоти не са
необходими специални знания./
Искането за разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищците ще
се остави без уважение, тъй като за посочените обстоятелства, за които биха били
разпитвани свидетелите е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза.
Ответникът е поискал да се допуснат трима свидетели при режим на довеждане,
като искането следва да се уважи частично и да бъде допуснат само един свидетел,
доколкото е посочено едно обстоятелство, за което биха били разпитвани свидетелите.
Ответникът е заявил искане да се приобщи към настоящото производство гр. д.
№ 2150/1996 г. по описа на СРС, 48 състав, което следва да се уважи.
Искането на ищците по чл. 186 ГПК за изискване на преписката ОСЗ Източна е
основателно и като такова следва да бъде уважено.
Страните следва да се приканят към доброволно уреждане на спора, а делото да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални ус. и съдебни разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
7
пълномощно.
КОНСТИТУИРА Столична община, ЕИК ., адрес: гр. София, ул. „М., като
трето лице помагач на страната на ответника.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението, като УКАЗВА на страните, че могат да изразят становище по същия, в
т. ч. по разпределената доказателствена тежест, по произнасянето на съда по
доказателствените искания и да заявяват нови искания най-късно в първото по делото
съдебно заседание, като след това нови искания са допустими само при условията на
чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищците с
исковата молба и от ответника с отговора документи, като УКАЗВА на ответника в
срок до първото заседание да представи доказателство № 48 в четлив вид.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ищците съдебно удостоверение, което да им
послужи пред АГКК, гр. София, за снабдяване със скица от действащата кадастрална
карта за поземлен имот с идентификатор 68134.4093.1206 с площ 69 930 кв.м.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК, от ОСЗ Източна, преписка по
заявление вх. № 338 от 26.02.1992 г. от Ц. М.ов В., за възстановяване правото на
собственост на наследниците на М. И. С. /Б./ на нива от 88/270 ид. части от 2 020 дка,
пета категория, находящ се в строителните граници на гр. София в местността
Грамадите, имот № 20024, при граници на целия имот: по букви А-Б-Д–Е-А съгласно
скица на вещо лице от 22.04.1999 г. по гр. д № 2150/96 г. на СРС, 48 състав; заявен с
пореден № 8 от заявлението и установен с Емлячен регистър 1202/18.09.92 г., т. V, стр.
517, възстановен в съществуващи (възстановими) стари реални граници с решение №
141 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на Горубляне от 24.02.2000 г. на
поземлена комисия в община Младост, гр. София.
ДА СЕ ИЗИСКА за ПОСЛУЖВАНЕ от СРС, служба „Архив“ гр. д. №
2150/1996 г. по описа на СРС, 48 състав.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ответника в насроченото открито съдебно
заседание, като му УКАЗВА, че към свидетеля ще бъдат допускани въпроси
единствено за обстоятелствата, за които е поискано събиране на тези доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част, както и това на ищците.
УКАЗВА на ответника да води допуснатия му свидетел в първото съдебно
заседание.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи,
формулирани от ищците с исковата молба и от ответника с отговора, при депозит в
размер на 600 лева, вносим както следва: 300 лева от ищците и 300 лева от ответника в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението, в който срок УКАЗВА
на страните ДА ПРЕДСТАВЯТ документи, че депозитите са внесени.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Л. Г., тел. тел. ., Специалност: Геодезия,
фотограметрия и картография.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложената задача и да се призове за
откритото съдебно заседание след представяне на доказателства, че депозитът е
внесен.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза със задачи
формулирани от ищците с исковата молба при депозит в размер на 400 лева, вносим в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението, в който срок УКАЗВА
8
на страната ДА ПРЕДСТАВИ документ, че депозитът е внесен.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н., тел. ., Специалност: Промишлено и гражданско
строителство – конструкции, Оценител на недвижими имоти.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложената задача и да се призове за
откритото съдебно заседание след представяне на доказателства, че депозитът е
внесен.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
14.11.2024 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им
представители. ДА СЕ ПРИЗОВЕ Столична община чрез ССЕВ.
Препис от определението да се връчи на страните в т. ч. и на третото лице
помагач, ведно с призовките им за насроченото ОСЗ, на ищците да се връчи препис от
отговора, подаден от ответника и приложенията към него.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от исковата молба и приложенията и от отговора на
исковата молба и приложенията на третото лице помагач ЧРЕЗ ССЕВ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9