Р Е Ш Е Н И Е
Номер 510 05.05.2020 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
на пети май година 2020
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 998 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба вх.№ 8289/30.03.2020г. на ЧСИ Т.Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ, с район на действие – района на
БОС, от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.2, чрез процесуален
представител адв. Стефан Митев, адв.дружество
„Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и
съдружници”, в качеството му на длъжник по
изп.дело № 20208030400483 против постановление
от 23.03.2020г на ЧСИ Таня Маджарова, с което е намален размерът на
възнаграждението на процесуалния представител на взискателя от 4000лв на 2142лв.
Твърди, че не следва да носи отговорност за разноските, понеже на дружеството
не е дадена възможност да изпълни доброволно задължението си. Освен това се
позовава на твърде краткия срок от постановяването на съдебния акт, послужил за
основание за издаване на ИЛ, до снабдяване с титула за изпълнение и образуване
на принудителното производство. Заявява, че е погасило задължението в срока за
доброволно изпълнение. Твърди злоупотреба с права от страна на взискателя. Моли
за отмяна на постановлението и възлагане на разноските по изпълнителното дело в
тежест на длъжника.
При условията на евентуалност моли за намаляване
на присъденото адвокатско възнаграждение до размера от 200лв. и изразява
несъгласие с размера на определената по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса. Подробни аргументи излага във въззивната жалба. Позовава се на довод, че при определяне
на тази такса не следва да се взема предвид
размера на приетите разноски в изп.производство,
а само размера на вземането по изп.лист, защото разноските
не са част от паричното вземане по смисъла на т.26 от Тарифата. Пропорционалната
такса следва да се начисли само върху посочената сума в изпълнителния титул. Освен
това, след като е намалил размерът на
приетите разноски от 4500лв на 2142лв, ЧСИ не е намалил размера на дължимата
такса по т.26. Не ангажира доказателства, претендира присъждане на разноски за
настоящото производство.
Взискателят А.Д.С., ЕГН: **********,с постоянен адрес: ***, чрез адв.Пл.Найденов,
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ № 18, оспорва
въззивната жалба. Твърди, че действията на ЧСИ са
правилни в частта относно възлагането на разноски на длъжника, понеже плащането
е извършено след образуване на принудителното изпълнение. Заявява, че размерът
на приетото като разноска адвокатско възнаграждение е
правилно определен от ЧСИ и не следва да бъде намален. Излага подробни аргументи, цитира съдебна практика. Моли атакуваното
постановление да бъде потвърдено. Не изразява становище относно таксата по т.26
ТТРЗЧСИ. Не сочи доказателства. Не претендира разноски. Оспорва
представителната власт на адв. Митев, процесуален
представител на въззивника.
По делото е
приложено становище на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 ГПК.
Жалбата е депозирана
в срок от легитимирано лице. Относно възражението за липса на представителна
власт на адв. Митев съдът установи следното: в
изпълнителното дело, копие от което е приложено по жалбата, е представено
пълномощно от длъжника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи”, с което е упълномощено адв.дружество
„Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и
съдружници” да представлява длъжника по изпълнителното дело с всички
процесуални права до приключване на делото. Учредена е представителна власт на адв. Стефан Митев, който да осъществи процесуалното
представителство. Пълномощното е подписано от главен секретар А. Л.,
представляваща сдружението, според извършената служебна справка от съда в
Търговския регистър. Ето защо възражението не е основателно.
По съществото на
жалбата съдът приема следното:
Изпълнителното
производство по изп.д.№ 483/20г. на ЧСИ Т.Маджарова е
образувано по молба от А.Д.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв.Пл.Найденов, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ № 18 с приложен към нея изпълнителен лист от 10.03.20г.
на БАС, издаден по решение № 24 по т.д.№ 11/20г. на БАС за сумата от общо 105 000лв.
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.01.2019г. до
окончателното й изплащане. Взискателят е молил за започване на принудително
удовлетворяване на вземането му срещу настоящия въззивник – изпращане на покана
за доброволно изпълнение и след изтичане на срока, при липса на погасяване на
задължението – преминаване към принудителни действия.
Безспорно е, че
пред същия ЧСИ са образувани и други изпълнителни производства по изпълнителни
листи, издадени по същото т.д.№ 11/20г. на БАС, но в полза на различни
взискатели. Макар и представлявани от един и същи процесуален представител – адв. Пл.Найденов, съдът приема, че липсва злоупотреба с
право, доколкото се касае за различни вземания на различни лица. Освен това,
дори и да бе образувано едно изпълнително производство, всеки един взискател
следва да упълномощи адвокат, който да го представлява, освен ако не се
защитава сам, съответно по всеки договор за правна помощ ще се дължи отделен
адвокатски хонорар. Затова, дори и да бе образувано едно производство,
адвокатското възнаграждение по всеки един договор за правна помощ щеше да бъде
дължимо, а също така щеше да бъде дължима и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
На следващо място е
нужно да се коментира незабавното снабдяване от страна на взискателя с ИЛ и
образуване на изпълнително производство два дни след постановяване на решението
по т.д.№ 11/20г. БАС. Действително,
срокът е извънредно кратък, но законът не предвижда възможност, след
постановяване на съдебното решение на длъжника да бъде даден срок, в който
доброволно да изпълни. Ето защо на взискателя не може да бъде вменена вина за
това, че незабавно се е снабдил с изпълнителен титул и е образувал принудително
производство.
Молбата е
депозирана пред ЧСИ Т.Маджарова на 11.03.2020г. и в същия ден е образувано
производството. В същия ден е постановено и изпращане на ПДИ до длъжника.
От ангажираните
писмени доказателства се установява, че на 20.03.2020г. – безспорно след
получаване на ПДИ (в тази връзка е приложеното на
стр.11 по приложеното копие на изп.дело известие) и узнаване от длъжника за предприетите действия по принудително
удовлетворяване от страна на взискателя,
той е погасил цялата дължима сума – на главницата и лихвата.
Спорът по делото се
състои в разрешаване на въпроса: коя е меродавната дата, определяща приложение
на разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 ГПК относно понасяне на разноските в
изпълнителното производство?
Текстът на чл.79,
ал.1, т.1, преценен в съвкупност със специалната разпоредба на чл.426 ГПК дават
ясен отговор по делото. Видно от първата законова норма: „Разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато…делото се
прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство“
Съгласно чл.426 ГПК: „Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение“.
Тълкуването на двете
разпоредби поотделно и в тяхната съвкупност, води до заключение, че започването
на изпълнителното производство става с депозирането на молбата с приложения към
нея изпълнителен титул.
Както бе изложено
по-горе, молбата е входирана при ЧСИ Т.Маджарова на
11.03.2020г. – т.е. преди извършването на плащането. Датата на предприемане на
действия по принудително удовлетворяване на вземането е тази, която следва да бъде зачетена за дата
на започване на изпълнението. Ето защо разноски следва да бъдат понесени от
длъжника.
По отношение на
размера им е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Възражението е основателно.
Видно е, че претендираният адвокатски хонорар е в
размер на 4000лв., намален с атакуваното постановление от 23.03.2020г на ЧСИ Таня Маджарова по изп.д.№ 483/20г. от 4000лв на 2142лв. Определен по
правилото на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, той
не може да е под минимума от 200лв. за образуване на изпълнително производство.
Делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност, а също така в
срока за доброволно изпълнение е извършено цялостно плащане на сумата на
главницата и лихвата. Ето защо съдът приема, че сумата на приетите за
адвокатско възнаграждение разноски от ЧСИ следва да бъде намалена до 200лв.
Това е сумата, до която длъжникът ще следва да понесе тежестта за разноски, без
значение какъв размер адвокатско възнаграждение са договорили страните по
договора за правна помощ.
Относно размера
на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, съдът намира следното:
неоснователно е възражението, че в размера на паричното вземане, което е основа
за определяне на размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, не
следва да се включват приетите разноски на взискателя. В разпоредбата на т.26 от ТТРЗЧСИ е посочено, че за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума. Събраната сума включва, според съда и
приетите разноски на взискателя, а не само сумата по изпълнителен лист. Освен
това, след като извърши изчисление на посочената в сметката на ЧСИ такса по
т.26 ТТРЗЧСИ, настоящият състав установи, че таксата е определена само върху
главницата и лихвата, а не и върху сума, включваща разноските на взискателя.
Ето защо възражението не е основателно.
Относно искането на
въззивника за присъждане на разноски в настоящото
производство: съгласно чл.10, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение при обжалване на действията на СИ е 200лв., а в случая се
претендира сума от 306лв. Приложена е фактура, издадена от адвокатско дружество
„А.Димоларова, Р.Градинарова и съдружници“, гр.София,
в която е посочено, че сумата за процесуално представителство ще бъде платена
по сметка. Данни за извършено плащане, обаче, няма. Затова и тя не може да бъде
присъдена.
По делото е внесена
д.т. в размер на 25лв., която също представлява разноска
за взискателя. Според изхода на делото в полза на въззивника
следва да се присъди сумата от 12.50лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
НАМАЛЯВА размера на приетите разноски на взискателя
А.Д.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** по изп.дело
№ 20208030400483 на
ЧСИ Т.Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС, за
платен адвокатски хонорар до сумата от 200лв.
ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Т.Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ, с
район на действие – района на БОС по изп.дело №
20208030400483, по определяне на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ по делото.
ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес *** да заплати на Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи„ с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.2 сумата от 12.50лв. за разноски в настоящото
производство.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на ЧСИ за прилагане по делото.
Решението е
необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :