Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 11.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 696 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 263031/01.11.2019 г., постановено по
гр. д. № 43928/2018 г. по описа на СРС, 173 състав, са отхвърлени като
неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Г.Д.
с ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът
Д.Г.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 254.28
лева – главница, от която 240.00 лв. за топлинна енергия за периода м.05.2012 г. до
м.06.2012 г., 14.28 лв. за дялово разпределение и сумата 74.05 лева -мораторна
лихва, от която 69.98 лв. върху главница за топлинна енергия и 4.07 лв. върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2012 г. до 17.06.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на
30.06.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 37702/2015 г. по описа на СРС, 27 състав.
С постановеното
решение е осъдена „Т.С.“ ЕАД, да заплати в полза на Д.Г.Д., сумата от 150.00
лева съдебно-деловодни разноски.
Делото е разгледано
с участието на трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в
която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове.
Същото се оспорва и като необосновано. Изразено е становище, че неправилно
първоинстанционния съд е формирал извод, че предявените искове следва да бъдат
оставени без уважение, като не е съобразил представените доказателства
установяващи, че ответникът е клиент за потребената в наетия имот топлинна
енергия. Моли за отмяна на решението в посочената част и уважаване на исковете
в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемият Д.Г.Д.
не е подал отговор на въззивната жалба.
Третото лице
помагач на страната на ищеца - „Т.с.“ ЕООД не е изразил становище по подадената
въззивна жалба.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 и чл.150 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.**********с
аб.№ 193785 за периода от м.05.2012 г. до м.06.2012 г., като наемател на имота.
В проведеното производство е представена
настанителна заповед № 2528/28.09.1978 г. на Софийски градски народен съвет, с
която Д.Г.Д. е бил настанен в ап.*******находящ се в
гр.София, ж.к.Л.ул.“*****“ на основание чл.22, б.Б“ и чл.23 от Закона за
наемните отношения /отм./ временно до уреждане на жилищния му въпрос като
наемател на общинско жилище. Доказателства на името на ответника Д.Г.Д. да е
била открита клиентска партида на абонат на топлинна енергия при ищеца-
топлопреносно предприятие, и респ. на негово име да са били съставени отчетни
документи за доставена и потребена топлинна енергия по делото не са представени
от ищеца, чиято е доказателствената тежест за установяване обосноваващите
спорното право факти и обстоятелства.
Основният спорен по делото въпрос е дали през
процесния период между страните е съществувало валидно договорно правоотношение
за продажба на топлинна енергия. Действащата през периода нормативна уредба
предвижда две алтернативни основания, при които такова договорно отношение
възниква- писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост или
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда-
етажна собственост- чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ легитимира
като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в
който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото
вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването
на вещта. Тази хипотеза е приложима, доколкото относно доставката на топлинна
енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149
ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.
Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл. 8 и чл.
9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.
149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост.
При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия
в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото
договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо
вещни права върху имота.
В случая от страна на ответника е заявено
оспорване на исковете, поради което и съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е било да докаже обосноваващите спорното право факти и обстоятелства,
каквото доказване от негова страна в процеса не е проведено. Безспорно е между
страните, че ответникът не е собственик или вещен ползвател на процесния имот,
доколкото е наемател на общинско жилище, а собственик е Столична община, поради
което и единственото основание за възникването на облигационно отношение с него
би било наличието на писмен договор, какъвто по делото не е представен, като
липсват твърдения и подкрепящи ги доказателства ответникът да е подала молба-
декларация за откриването на клиентска партида за абонат на топлинна енергия
при ищеца- топлопреносно предприятие. Не са представени от страна на ищеца и
каквито и да било документи, относими към доставката, потребяването и
отчитането на доставената в процесния имот топлинна енергия.
При така установената фактическа и правна
обстановка се налага приемането на извод, че ответникът Д.Г.Д. - като наемател на общинско
жилище не е пасивно материално- правно легитимиран да отговаря по предявените
искове. Същият няма качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди
нито по силата на закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, действащи
през процесния период/, тъй като не е притежател на вещно право на собственост
или на ограничено вещно право на ползване върху имота, нито е страна по сключен
с "Т.С." ЕАД индивидуален писмен договор за доставка на топлинна
енергия- няма твърдения, нито доказателства да е подал молба- декларация за
откриването на партида при ищеца.
Наемателят на топлоснабден имот няма качеството
потребител на топлинна енергия за имота по смисъла на ЗЕ и не дължи стойността
на използваната топлоенергия на доставчика на топлинна енергия /ищец в
производството/, а на наемодателя СО, но не в качеството на потребител на
топлинна енергия, а на наемател по наемно правоотношение и това задължение
съществува към наемодателя, а не към доставчика на топлинна енергия /в този
смисъл Решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на BKC, IV ГО, постановено
по реда на чл. 290 ГПК/.
При това положение, предвид непроведеното от
ищеца пълно главно доказване на производящите спорното право факти и отнасяне
на неблагоприятните последици в негова вреда, исковете му по чл. 422 ГПК като
недоказани и неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Неоснователността на
иска относно главницата- чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, обуславя извод за
неоснователност на иска за признаване дължимостта и на акцесорното вземане за
лихви за забава по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При тези съображения, поради съвпадане изводите
на двете съдебни инстанции по съществото на спора постановеното от СРС решение,
което е правилно в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
С оглед на цената
на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на
280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 263031/01.11.2019 г., постановено по гр. д. № 43928/2018 г. по описа
на СРС, 173 състав.
Решението е постановено при участието на
трето лице — помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.