№ 2657
гр. Варна, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря А. М. А
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110104092 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с молба от С. И. П., лично и като майка и законен представител на
детето Г. А. Д., родено на ****., с адрес в гр. Варна срещу А. С. Д. за защита по реда на чл.4
от ЗЗДН.
С. И. П. твърди, че с решение на РС - Чепеларе родителските права по отношение на
роденото от връзката между страните дете са предоставени на майката. Бащата дълго време
се бил дезинтересирал от детето. Сочи се, че С. П. е заживяла с друг мъж, от когото чака
дете и ответника решил да направи живота й непоносим.
Твърди, че на 22.03.25г., ответникът посетил адреса на С. П., където живее с детето и
приятеля си. Детето, когато го видяло, започнало да стиска ръката на майка си и казало
„скрий ме“. Детето се криело в майка си.
Твърди се, че на 22.03.2025год. в град Варна в ж.к ****, на пътя около 10.20-10.30
часа на детската площадка пред блока, С. П. е била обидена от ответника с думите: „Ти ще
видиш какво ще стане с тебе и мъжа ти да настройваш детето, ще видиш как ще отреагирам
спрямо тебе, ти не си майка, ще си получиш заслуженото и ще видиш ти в най-скоро време
какво ще стане.“
Тези думи били отправени пред С. П. със заплашителен тон в присъствието на детето
и същото стресирано от действията на своят баща, е започнало силно да стиска ръката на
майка си да не я дава.
Майката на ответника, се опитала да води разговор с детето, което е било стресирано
от говора на своя баща към неговата майка и е започнало да плаче и трепери. Бащата е
дърпал детето от ръцете на Ст.П. с помощта на своята майка. Ответникът извикал полиция,
което се твърди, че стресирало допълнително детето.
Правят искане за налагане на мерки за домашно насилие по ЗЗДН, като ответника се
задължи да се въздържа от домашно насилие, да бъде постановена мярка за забрана
извършителя да не приближава Детска градина № 29 Звънче, с адрес гр.Варна, кв.В. 3, до
бл.56, адреса на детето гр.Варна, ****, местата за социални контакти - детски площадки в
ж.к. В. и детски площадки м-ст ****, както и да осъщетвява контакт с молителите
1
Ответната страна с писмен отговор оспорва така предявената молба, както и
твърденията на молителката. В молбата излага подробни съображения.
ДСП - Варна изразява писмено становище за основателност на молбата, като
предоставя на съда да определи срока и вида на ограничителните мерки, които обаче да не
бъдат предпоставка за нарушаване на връзката между детето и неговия баща и не повлияят
на регулярното осъществяване на определения от съда режим за лични отношения между
тях.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Молбата е допустима, подадена от С. И. П. за защита и на дъщеря й Г. А. Д. срещу
лице попадащо в хипотезата на чл.3, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН.
В настоящия случай майката С. И. П. изрично под страх от наказателна отговорност е
посочила в декларация, приложена на л.15-16 от делото твърдените актове на насилие – на
22.03.2025г. ответникът извършил следното: дърпал детето, разревал го, с викове и крясъци
вместо да го приласкае като баща и да му говори като такъв; извикал полиция и детето при
вида на полицията още повече се травмирало; детето пищяло и ревало през цялото време и
майката получила контракции болки от преживения стрес от вербалните заплахи и нападки.
Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 407 от 9.10.2013 г. на ОС - София
по в. гр. д. № 496/2013 г., Решение № 109 от 28.03.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. №
167/2019 г., Решение № 1978 от 20.11.2014 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 3043/2014 г.,
Решение № 588 от 31.03.2015 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 442/2015 г., Решение № 779
от 30.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 837/2016 г., Решение № 3465 от 30.07.2019 г.
на ОС - Б.град по в. гр. д. № 445/2019 г. и Решение № 260134 от 29.12.2020 г. на ОС - София
по в. гр. д. № 798/2020 г.) "не всяко нарушение на лично или имуществено благо
представлява домашно насилие". Поради това, дали описаната от молителката проява
отговаря на признаците на домашно насилие е въпрос по същество, който следва да бъде
разрешаван конкретно и индивидуално по всяко отделно дело.
Неоснователно молителката С. И. П. тълкува желанието на бащата А. Д. да
осъществява режима си на лични отношения с дъщеря си като акт на насилие, както спрямо
нея и спрямо детето и то единствено по вина на ответника Д..
Страните са разделени, като детето Г. Д. се отглежда от майката, родителските права
са предоставени на нея с утвърдено съдебно споразумение по гр.д.№48/21г. по описа на
ЧРС, а на бащата е определен режим на лични отношения. Към момента между страните е
налице висящ спор по гр.д. 3853/25г. на ВРС за изменение размера на присъдената в полза
на детето Г. Д. издръжка и за изменение режима на лични отношения между детето и
бащата. Това обстоятелство само по себе си сочи за обтегнати отношения между родителите
на детето Г..
Действията на бащата Д. не биха могли да се тълкуват като насилие, тъй като същите
не излизат извън общоприетите норми и обичайно поведение на всеки един родител желаещ
да види детето си. По делото се установява, което не е и спорно, че бащата е отишъл да
2
вземе детето Г. в определения режим на лични отношения. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че детето е било подготвено и е била уговорена среща, тъй като
развилата се ситуация е пред **** гр.Варна. Свидетелят Г., очевидец на случилото се, чиито
показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, излага, че детето не е тръгнало
с бащата и започнали словесни дела между родителите. Това обстоятелство се потвърждава
и от свидетелката В., баба на детето. Съдът възприема от показанията на двамата свидетели,
че детето е било държано за ръка от майката, като създалата се ситуация по предаването му е
предизвикала рев и безпокойство у детето Г.. По делото се установи, че е пристигнала
полиция, в присъствието на която бащата и бабата са отвели детето. Не се установява
същите да са извършили каквито и да са действия извън общоприетите, доколкото липсва
реакция на присъствалите полицай. Още повече разпитания в о.с.з. полицай М. дори не
помни случилото се, от което следва, че не са се осъществили актове на насилие спрямо
което и да е от присъствалите лица, още по-малко детето в присъствието на служители на
реда, именно които са овластени от закона да бдят за обществения ред и спокойствие.
Предназначението на ЗЗДН е да осигури бърза, своевременна и ефективна защита на
опредЕ. категория лица, които се намират в реален риск по повод упражнено върху тях
насилие, но в никакъв случай механизмите, разписани от този нормативен акт, не могат да
се ползват за уреждане на дългогодишни имуществени или лични спорове между страните,
за чието разрешаване са налице други юридически способи. Същевременно, независимо, че
в случая липсва каквато и да е агресия в изложените от молителя С. П. действия на
ответника, следва да се отбележи, че и не всяко агресивно поведение следва да се
квалифицира като насилие по смисъла на ЗЗДН, а само онова, с което цЕ.сочено се нанасят
вреди на пострадалия, надхвърлящи тези, свързани с влошени отношения между близки,
като в този смисъл е и Решение № 653 от 31.10.2019 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. №
518/2019 г., съгласно което "от дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН и от разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че в случаите на твърдяно физическо и емоционално насилие идеята
на закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният
твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място и проявна форма".
От контекста на междуличностните отношения между страните по делото са ясно
очертани съществуващи обтегнати отношения между родителите на детето Г. Д. и
същевременно невъзможността на бащата да пътува ежеседмично от гр.София до гр.Варна,
за да осъществява контакт с дъщеря си, като още повече детето е малолетно и не разполага с
лични средства за комуникация, като телефон и други приложения. Не съставлява домашно
насилие поведение, което е съобразено със свободата на съвременния човек като личност с
емоции и право да изразява същите в обективната действителност, включително и по –
отрицателни такива като отправяне на критика спрямо майката или израз на несъгласие.
В случая дали С. П. е изпитала тревожност, гняв, чувство на безпокойство от
създалата се ситуация по предаване на детето, това са психо-емоционални състояния за
които не би могъл да се държи отговорен единствено и изцяло ответника А. Д., като същите
са свързани с индивидуалността, здравословно, психическо, социално, интелектулално и
общо състояние на всеки индивид. Като в случая С. П. е била и бременна и е нормално да е
по-чувствителна. Съдът не споделя изложеното от молителите, че именно ситуацията от
22.03.25г. е предизвикала преждевременно налагане С. П. да бъде оперирана с цезарово
сечение, както предвид изложеното по-горе, така и операцията не се е случила на същата
дата, а дни по-късно.
Не на последно място, налице е и несъответствие между изложеното в подадената до
съда молба с твърдени актове за насилие и декларираното от молителката в декларация по
чл.9 от ЗЗДН. В така представената декларация, липсва конкретика за казаното и
извършените действие по „дърпане на разплакано дете“.
За пълнота следва да се посочи, че причината детето да посещава психолог и да има
3
емоционални проблеми не може да се търси в изолиран епизодичен конфликт между
родителите на 22.03.25г., като причините за това следва да се търсят предимно в
ежедневната му среда-домът и детско заведение, както в начина на възпитаването му и
полаганите грижи в семейството, така и социални контакти и обучение, а не при кратката
среща между бащата и дъщеря му.
Съответно подадената молба е неоснователна по отношение твърдените актове за
домашно насилие както спрямо С. П., така и спрямо детето Г. Д. и следва да се отхвърли.
На основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН предвид, че подадената молба е за защита на
непълнолетно лице, държавна такса и разноски не се присъждат за молителя детето Г. Д..
Разноски следва да се присъдят срещу молителката С. П. - 25 лв. държавна такса. За
адв.възнаграждение, съдът приема, че от общата сума от 2000 лв., 1000 лв. е за
осъществената защита по молбата на С. П.. Предвид броя проведени съдебни заседания,
както и естеството на производството съдът намира направеното от молителката
възражение за прекомерност на така заплатеното адв.възнаграждение за неоснователно.
Поради което следва да се присъди сумата от 1000 лв. за адв.възнаграждение да бъде
заплатена от С. П. .
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. И. П., ЕГН **********, лично и като майка и законен
представител на детето Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.В. против А. С. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр.С. с искане за прилагане на мерки по ЗЗДН за извършен акт на
насилие спрямо С. И. П., ЕГН ********** и детето Г. А. Д., ЕГН ********** на 22.03.2025
г.
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС дължимата
за разглеждане на делото държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание
чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Д., ЕГН **********, с
адрес в гр.С. сумата от 1000 лв. (хиляда лева), разноски в производството на осн.чл.78,ал.3
от ГПК, вр.с чл.11,ал.3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 7-дневен срок, считано
от датата на обявяването му- 14.07.2025 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4