Решение по дело №70/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 197, във връзка с чл. 208, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Административното дело е образувано по жалба на В. С. И., [ЕГН], адрес: [населено място], община Тетевен, [улица], чрез адв. С. Г. от АК - Ловеч, против Решение по жалба срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки № 9/18.01.2024 година на директора на Т. дирекция на Н. /ТД на НАП/ - Велико Търново. С обжалваното решение е оставена без уважение като неоснователна жалба с вх. № 243/08.01.2024 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, заведена с вх. № 527/08.01.2024 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, и е потвърден като правилен и законосъобразен Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-012-0000096/22.12.2023 г., издаден от публичен изпълнител в Д. „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч.

По изложени в жалбата доводи за незаконосъобразност, поради неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и допуснати съществени нарушения на производствените правила се прави искане съдът да отмени решението по жалбата срещу отказ за отмяна на обезпечителни мерки и потвърдения с него отказ. В жалбата се твърди, че оспорващият е регистриран като земеделски производител. Във връзка с дейността си като такъв е кандидатствал по различни схеми и мерки за подпомагане, при което в различни банки по сметката му са постъпили определени суми. Същите са получени целево за подпомагане на дейностите му като земеделски производител, представляват средства от държавния бюджет и от фондовете на Европейския съюз. Позовава се на разпоредбата на чл. 100 от Закона за държавния бюджет на Р България /ЗДБ на РБ/, както и на чл. 11 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти № /ЕИО/ № 352/78, /ЕО/ № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета /Регламент /ЕС/ № 1306/2013/. Според жалбоподателя, цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделските производители със средствата от фондовете на ЕС изключва възможността тези субсидии да бъдат предмет на принудително изпълнение не само за публични задължения, но и за такива към трети лица. В заключение цитира и съдебна практика.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв. Г., който поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения и претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по делото - директорът на ТД на НАП Велико Търново, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да потвърди обжалваното решение, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В допълнително представени писмени бележки развива доводи по същество.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото няма спор, че в ТД на НАП Велико Търново е образувано изпълнително дело № *********/2021 г., по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, за събиране на неплатени в срок публични задължения на В. С. И., както и че за обезпечаване на задълженията по него с Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № [рег. номер]-022-0094695/19.12.2023 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч /л. 23/, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ/доставчик на платежни услуги „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД в размер на 30 748,83 лв.

Н. основание чл. 202, ал. 1-7 от ДОПК до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е било изпратено запорно съобщение /л. 24/.

Н. 20.12.2023 г. В. И. подал жалба срещу постановлението за налагане на обезпечителни мерки с вх. № 12764/20.12.2023 г. /л. 17/, в която посочил, че сумите, които постъпват по посочената банкова сметка са единствено от субсидии по линия на директни плащания от държавния бюджет на Р България и европейските земеделски фондове.

Въз основа на така подадената жалба, от страна на публичния изпълнител е издаден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-012-0000096/22.12.2023 г. /л. 14-15/, в който подробно са обсъдени изложените от И. възражения. Този отказ е връчен на оспорващия на 02.01.2024 г., видно от известието за доставяне на л. 16 от делото. В законоустановения срок по чл. 197, ал. 1, вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК В. И. е обжалвал същия пред директора на ТД на НАП Велико Търново /л. 12-13/.

Директорът на ТД на НАП Велико Търново се е произнесъл с Решение по жалба срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки № 9/18.01.2024 г. /л. 7-9/, с което е оставил без уважение като неоснователна жалба с вх. № 243/08.01.2024 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, заведена с вх. № 527/08.01.2024 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, и е потвърден като правилен и законосъобразен Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-012-0000096/22.12.2023 г., издаден от публичен изпълнител в Д. „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч.

В мотивите на процесното решение органът се е позовал на разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, която изключва прилагането по аналогия на чл. 444 от ГПК, уреждаща несеквируемостта. Според органа, в процесния случай няма данни да са налице предпоставките на чл. 100, ал. 1 от ЗДБ на РБ за 2023 г., т. е. няма данни за целево предоставяне на средства от държавния бюджет за изпълнение на възложени /делегирани/ от държавата дейности. Юридически лица, еднолични търговци, както и земеделски производители, на които се отпускат средства чрез ДФЗ за други цели, извън регламентираните в чл. 100, ал. 1 от ЗДБ на РБ за 2023 г. не са натоварени с извършване на дейности и функции по делегация на държавата, поради което същите не са сред субектите, ползващи се с регламентираната защита. Същите не се явяват „нефинансови предприятия” по смисъла на ЗДБ на РБ, доколкото не са натоварени с извършване на дейности и функции по делегация на държавата. Приел, че липсва забрана за обезпечаване и принудително изпълнение върху средствата, получени от земеделските производители.

В решението се сочи още, че изплащаните суми на земеделските производители чрез ДФЗ, със средства на Европейския съюз /ЕС/, не съставляват средства, отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги, т.е. европейското финансиране на тези лица не се обхваща от приложното поле на ежегодния ЗДБ на РБ. Прието е, че Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. не въвежда допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК, както и че посочените от жалбоподателя постъпления по банковата сметка не са сред изключенията предвидени с разпоредбата. Посочена е и правната възможност, установена с чл. 229 от ДОПК, при която публичният изпълнител с разпореждане до банката може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметките суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.

Решението е връчено, видно от известие за доставяне, на дата 23.01.2024 г. /л. 11 от делото/, а жалбата срещу него е изпратена на 30.01.2024 г. /видно от пощенското клеймо на л. 6 от делото/, като е постъпила в деловодството на ответния административен орган на 31.01.2024 г., видно от поставения вх. № 864#1/31.01.2024 г. /л. 3/.

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, като видно от депозираното заключение с вх. № 1572/13.05.2024 г. /л. 57-62/, при проверка в ДФЗ - Ловеч вещото лице е установило, че земеделският производител В. С. И. е кандидатствал по следните схеми и мерки: за 2022 г. - Директни плащания, кампания 2022 г.; Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна – 2022 г.; Национална програма по пчеларство за периода 2020 г. – 2022 г.; Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID 19 – 2022 г.; ПРСР - Мярка 22 „Извънредно временно подпомагане за засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“, Подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ – 2022 г.; за 2023 г. - Директни плащания, кампания 2023 г.; Държавна помощ de miminis, съгласно Регламент ЕС № 1408/2013, изменен с Регламент /ЕС/ № 2019/316, на регистрираните по Наредба № 3 от 1999 г. земеделски стопани в сектор „Животновъдство“, в т.ч. пчелен мед и в сектор „Растениевъдство“ – 2023 г.; Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна – 2023 г.; ПРСР - Мярка 22 „Извънредно временно подпомагане за засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“, Подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ – 2023 г.

От експертизата се установява още, че при проверка на банковото извлечение от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД през 2023 г. по различните схеми и мерки, по които е кандидатствал И. са постъпили суми от Държавен фонд „Земеделие“ /по подробна разбивка, дадена в заключението – л. 61/ в общ размер на 17 339,85 лв.

По същата сметка са постъпили и възстановени депозити от О. Т. в размер на 551,42 лв.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и прави уточнение, че след предаването му е получена Докладна записка от ДФЗ /л. 67-68/, в която се съдържа информация, която допълва заключението. Към същата е приложена справка за изплатените средства на В. С. И. с УРН 583360, които са национално плащане и директно плащане от Европейския съюз. Вещото лице сочи, че в тази докладна записка е отразено, че отпуснатите субсидии по линията на директни плащания не са целеви. Излага, че тези плащания са същите като описаните в заключението с изключение на 3 /три/ плащания, които са преведени в „Юробанк“, а не в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. Според вещото лице, плащанията са целеви, доколкото субсидиите са за гарантиране на земеделието и са безвъзмездна финансова помощ. Сочи още, че тези средства се дават за подпомагане дейността на земеделския производител, както и че е наличен публичен регистър за извършени плащания за финансова година и е достъпен в системата за електронни услуги на ДФЗ на електронен адрес [интернет адрес], меню „Публични справки“, секция „Данни за изплатени субсидии за финансова година“. Информацията, която се съдържа към момента е за финансовите години 2021 – 2022 година. За 2023 година няма.

Според вещото лице, към датата на налагане на запора – 19.12.2023 г. от постъпилите през 2023 г. суми налични и запорирани са 1 622,68 лева, като по сметката на В. С. И. са постъпили и 551,42 лева от Община Тетевен, представляващи възстановени депозити, които експертът счита, че могат да бъдат предмет на запор, доколкото не са част от средствата, получени от ДФЗ.

Съдът кредитира депозираното заключение, като намира същото за компетентно, обективно и професионално изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, с правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред съгласно чл. 197, ал. 1, вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК, в законоустановения срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК и пред компетентния да разгледа спора съд. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

Н. основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК, отказът за отмяна на обезпечението се обжалва по реда на чл. 197 от ДОПК. Следователно, отказът в случая подлежи на задължителен контрол по административен ред пред директора на съответната ТД на НАП, а негово решение, с което се потвърждава този отказ, според чл. 197, ал. 2 от ДОПК може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на същата ТД. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 197 от ДОПК се очертава, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са отказът на публичния изпълнител за отмяна на наложената обезпечителна мярка и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. В тази връзка, съдът на основание чл. 168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва да прецени дали при издаването на двата административни акта са спазени изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на органа, постановил съответния акт; изискването за писмена форма и реквизити; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им.

Отказът за отмяна на наложени обезпечителни мерки е издаден от компетентен орган съгласно - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП - Велико Търново, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 208, ал. 1 от ДОПК. Същият е изготвен в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, както и фактически и правни основания за издаването му.

Процесното решение, с което е отхвърлена жалбата на И. и е потвърден отказът за отмяна на наложената обезпечителна мярка, е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност. Постановено е лично от директора на ТД на НАП Велико Търново, който въз основа на чл. 197, ал. 1, вр. с чл. 208, ал. 2 от ДОПК е овластен с това правомощие. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата. Изложени са подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на НАП да потвърди обжалвания пред него отказ.

При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 197, вр. чл. 208 от ДОПК, като в хода ѝ не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

При проверка за съответствие с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

По делото не са спорни от фактическа страна обстоятелствата, че жалбоподателя има непогасени публични задължения, като и че е получавал безвъзмездна финансова помощ за дейността си като земеделски производител, като последното се установява и от приетото по делото заключение по изслушаната съдебно-икономическа експертиза.

Основният спорен между страните въпрос се свежда до това дали плащанията от Държавен фонд „Земеделие“ представляват секвестируемо имущество, върху което може да бъде насочено принудително изпълнение.

Н. първо място, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично на чл. 444 от ГПК, прогласява принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва да е предвидена изрично в закон, съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК. От своя страна специалната норма на чл. 213 от ДОПК не предвижда такива изключения, като в частност субсидиите от Държавен фонд „Земеделие“ към земеделските производители, не са посочени изрично в специалния закон. Следва да се има предвид обаче, че приложимата към казуса нормативна уредба е по-широка и включва както националното, така и правото на Европейския съюз.

В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ са уредени различни форми на финансово подпомагане: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители, включват такива от държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския съюз, в различно съотношение.

По своето естество и предназначение средствата, отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на земеделските производители, също са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно § 1, т. 50 от Д. З., предоставянето им съставлява публично финансиране. Според предвиденото в чл. 11а, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“, действащ като Разплащателна агенция за България, извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика.

Регламент /ЕС/ № 1306/2013 съдържа уредбата на финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика. Според изложеното в преамбюлната част на този регламент, бюджетът на Съюза следва да финансира разходите по Общата селскостопанска политика, включително разходите за развитието на селските райони чрез Фондовете. Съгласно чл. 3 от регламента, с оглед постигането на предвидените в ДФЕС цели на Общата стопанска политика, финансирането на различните мерки, попадащи в тази политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от Европейския фонд за гарантиране на земеделието /ЕФГЗ/ и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, като фондовете са включени в общия бюджет на Европейския съюз. С оглед на това, се налага изводът, че получаваните от длъжника като земеделски производител субсидии по различните схеми и мерки за подпомагане от европейските фондове, чрез Държавен фонд „Земеделие“, в частта, която не е целево предоставена от държавния бюджет на България, представляват публично финансиране от бюджета на Европейския съюз, което също е целево.

С. Р. /ЕС/ № 1306/2013, бенефициери на тези плащания - в пълния им размер, съгласно чл. 11 от Регламента, са регистрираните земеделски производители, а целта е влагане на средствата от ЕС в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда плащанията да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Същността на така посочената уредба е субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите и да се употребят за целта, за която са отпуснати, откъдето следва правният извод, че финансирането е и целево. Всяка мярка от общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената на бенефициерите се публикуват, с оглед засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства. От изложеното следва, че и при средствата от ЕФ като част от сумата на субсидията се касае за публично целево финансиране. Поради това, единственият овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициер – земеделски производител. Следователно, тези средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица.

Съдебната практика е константна, че Регламентът е акт с общо приложение, който се прилага пряко в държавите членки на ЕС. Това в случая означава, че цитираната норма на чл. 11 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. дава право на жалбоподателя да се позове на нея пред орган на държава членка и да обоснове несеквестируемостта на тези субсидии, за което говори правото му единствен да ги получи и то в пълен размер. Освен това да иска от съда да я приложи, когато национална правна норма и противоречи. Това произтича от принципа на примата на правото на ЕС, който изисква от националните съдилища да защитят правата, които правото на ЕС дава на гражданите на държавите членки, дори когато национални правни норми му противоречат. В случая не става въпрос за същинско противоречие, а за същностна черта на правото на ЕС, което е правна система, която действа едновременно с националното законодателство. Цялостната логика на публичното целево финансиране на ЗП със средствата от фондовете на ЕС изключва възможността тези субсидии да бъдат предмет на принудително изпълнение за публични задължения. Видно от ЗДБ, структурата на същия не включва попълването му със средства от европейските фондове по този ред - чрез принудително изпълнение върху публично целево финансиране от фондовете на ЕС.

С оглед този специален императивно установен режим те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, макар европейското и националното право да не съдържат изрична разпоредба, където е употребен този израз, то смисълът е точно такъв. След като финансирането от ЕС за земеделските стопани е целево, като не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на ЕС за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е отпусната и е с източник средства от ЕС, то се налага изводът, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Изложеното означава, че към тях не може да бъде насочено принудителното изпълнение, независимо че плащанията от ДФ „Земеделие“ не покриват в пълнота нормативната защита от принудително изпълнение по чл. 100, ал. 2 във връзка с чл. 100, ал. 1 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. /отм./. Да се приеме обратното означава да се допусне противоречие с нормата на чл. 11 от Регламент ЕС № 1306/2013 г. и цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделски производители със средствата от фондовете на ЕС. В крайна сметка тези средства на ЕС не са отделени за финансиране на бюджета на държавите членки и не могат да се ползват с такава цел.

Отделно от горното, изразходването на отпуснатите целеви средства от Държавен фонд „Земеделие“, подлежи на контрол по отделен ред, а установяването, че те не са използвани по предназначение би довело както до връщането им в европейския бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, респ. до финансови корекции или налагане на санкции, както на земеделския производител, така и на държавата, тъй като неизползването на средствата по предназначение е станало чрез нейните органи. Поради това, тези средства няма как да послужат за друго, освен за тази дейност, за извършването на която са отпуснати и предоставени на конкретния бенефициер.

От изложеното следва, че е въведено допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Визираните парични средства са целеви и са предназначени за подпомагане на земеделските производители в съответствие с чл. 4, ал. 3 и чл. 20 от Конституцията на Република България, и след като тези средства се предоставят в публичен интерес, то същите не могат да бъдат обект на индивидуално принудително изпълнение.

Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания, или вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления. В случая, видно от приетото заключение по допуснатата СИЕ, по запорираната банкова сметка на жалбоподателя постъпват и други средства освен тези от ДФЗ, които обаче предвид произхода им – „възстановени депозити от Община Тетевен“, се явяват секвестируеми вземания и върху които се допуска принудително изпълнение.

Правомощията на решаващия орган и съда при обжалване на отказ за отмяна на обезпечението са изрично визирани в разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от ДОПК, където се посочва, че съдът отменя обезпечението, при наличието на посочените в разпоредбата условия. С оглед на това, следва да бъде отменено и постановлението за налагане на обезпечителни мерки в частта за наложен запор върху постъпващите суми от Държавен фонд „Земеделие“ суми от субсидии по банковата сметка на длъжника в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. Следователно, несеквестируемостта на сумите от субсидии, изплащани от ДФ „Земеделие“ обуславя незаконосъобразност на оспорваните актове и е основание за тяхната частична отмяна до размера на получаваните от жалбоподателя субсидии.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че веднъж преведена, субсидията спира вече да бъде целева и се превръща просто в парични средства, по отношение на които могат да се провеждат обезпечителни и принудителни мерки. Самата субсидия е парична сума, но с целеви характер.

Н. следващо място, преценката да бъдат наложени обезпечителни мерки, а именно - че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане, следва да бъде основана на липсата на активно поведение от страна на длъжника по погасяване на задължението, както и липсата на доходи и имущество за покриването на това задължение към фиска. Такива мотиви не се съдържат нито в процесното ПНОМ, нито могат да бъдат изведени от преписката по издаването му. Няма данни дали и как е било изследвано имущественото състояние на жалбоподателя, има ли налично и секвестируемо имущество и/или такива доходи. Не са изследвани както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, доколкото обезпечителната мярка трябва да съответства на вземането на държавата.

По изложените мотиви съдът намира, че жалбата се явява частично основателна. Предвид установената несеквестируемост на сумите от субсидии от ДФЗ се следва частична отмяна на оспорените актове – решението на директора на ТД на НАП Велико Търново и потвърдения с него отказ, както и на постановлението за налагане на обезпечителната мярка в частта, с която е наложен запор върху несеквестируеми вземания на длъжника - постъпващите от Държавен фонд „Земеделие“ суми от субсидии по посочената в ПНОМ банкова сметка. Обезпечението в останалата част, касаеща секвестируеми вземания на длъжника е законосъобразно. Жалбата, в частта, с която се иска отмяна на запора извън средствата от ДФ „Земеделие“ е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото, тъй като жалбата е частично основателна, съобразно чл. 160, ал. 1 от ДОПК, всяка от страните има право да получи разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата. Оспорващият не е представил списък на разноските. Претенцията за разноски е заявена в съдебно заседание от 23.05.2024 г., като от страна на процесуалния представител на оспорващия са поискани единствено разноски в размер на 600,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие на л. 5 от делото.

По делото от страна на жалбоподателя са направени и разноски за внесена държавна такса в размер на 10,00 лева /л. 40/ и за внесен депозит за назначената СИЕ в размер на 300,00 лв. /л. 54/, но предвид обстоятелството, че същите не са заявени от жалбоподателя, респ. от неговия процесуален представител, като искане за присъждане на разноски не се съдържа дори и в жалбата, то съдът не може да се произнесе в повече от поисканото от страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде надлежно сезиран.

От страна на процесуалния представител на ответника са заявени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лв.

С оглед на това и на основание чл. 144 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъде осъдена Н. да заплати на жалбоподателя сумата от 300,00 лв., представляваща половината от направените от него разноски. Н. основание чл. 144 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъде осъден оспорващият да заплати на Н. 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 197, ал. 4, вр. чл. 208, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, А. съд – Ловеч, първи състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение по жалба срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки № 9/18.01.2024 година на директора на Т. дирекция на Н. - Велико Търново и потвърдения с него Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-012-0000096/22.12.2023 г., издаден от публичен изпълнител в Д. „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, В ЧАСТТА, с която е наложен запор върху несеквестируеми вземания на длъжника - постъпващите от Държавен фонд „Земеделие“ суми от субсидии по сметката на земеделския производител В. С. И. в банка „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0094695/19.12.2023 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч, В ЧАСТТА, с която е наложен запор върху постъпващите от Държавен фонд „Земеделие“ суми от субсидии по сметката на земеделския производител В. С. И. в банка „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

ОСЪЖДА Н. да заплати на В. С. И., [ЕГН], адрес: [населено място], община Тетевен, [улица], разноски за настоящото производство в размер на 300,00 лв. /триста лева/.

ОСЪЖДА В. С. И., [ЕГН], адрес: [населено място], община Тетевен, [улица], да заплати на Н. разноски за настоящото производство в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.

Да се изпрати препис от решението на страните по делото.