РЕШЕНИЕ
№ 803
гр. Добрич, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20223230102588 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Банка
ДСК“ АД с ЕИК ********* с адрес на управление: гр.София, район Оборище,
ул.‘Московска“19, чрез упълномощения ю.к. Б. Н., с вх. рег.
№15104/01.09.2022г., с която против О. Р. О. с ЕГН ********** с адрес с.Б.,
общ.Д., ул.“***“№***, са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на
издадената по ч.гр.д. №609/2022г. на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК №277 от
02.03.2022г., а именно: 6916.47 лв. / шест хиляди деветстотин и шестнадесет
лева и 47 ст. / - дължима главница по Договор за кредит и текущо
потребление от 09.06.2017г. , заедно със законната лихва от датата на
заявлението - 25.02.2022г. / дата на пощенско клеймо/ до окончателното
плащане; -355,39 лв. / триста петдесет и пет лева и 39 ст. / - неплатена
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 07.04.2021г. - 20.01.2022г.;
25,57 лв. / двадесет и пет лева и 57 ст. / - лихвена надбавка за забава за
1
периода 07.05.2021г. - 20.01.2022г.; 67,24 лв. / шестдесет и седем лева и 24 ст.
/ - обезщетение за забава/законна лихва преди подаване на заявлението / за
периода 21.01.2022г. - 25.02.2022г..
При отхвърляне на установителните искове поради ненадлежно
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането на банката по договора
за кредит преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, ищецът
предявява осъдителни за същите суми, на същото основание и за същите
размери.
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Ответникът е
страна по сключен с ищцовото дружество на 09.06.2017г. договор за кредит и
текущо потребление при ОУ, по силата на който ищецът, като кредитодател,
му е предоставил, в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 10
000 лв., при променлив лихвен процент от 6,80 % годишно, но не повече от
13,124%. Ответникът О. се задължил да върне кредита за срок от 120 месеца,
ведно с начислените лихви разсрочено на ежемесечни анюитетни вноски .
Кредитът е усвоен на 09.06.2017г., като последното плащане по него е на дата
07.04.2021г. Съгласно чл.18, т.2 от ОУ към договора вземането е станало
предсрочно изискуемо. Ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост с нарочно уведомление. Твърди се, че той дължи
възнаградителна лихва и лихва за забава. За събиране на вземането си ищецът
е подал заявление за издаване на ЗИ по реда на чл.417 от ГПК и е образувано
ч. гр. дело №609/2022г. по описа на ДРС. Заповедта по чл. 417 от ГПК е
връчена от ЧСИ при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което за „Банка
ДСК“ ЕАД е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на
искова защита. Моли се за постановяване на положително решение по
предявените искове. Претендират се разноски.
При отхвърляне на установителните искове поради ненадлежно обявяване
на предсрочната изискуемост на вземането на банката по договора за кредит
преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, ищецът предявява
осъдителни за същите суми, на същото основание и за същите размери.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа
исковата молба, като уточнява, че ответникът е просрочил 7 бр.
последователни погасителни вноски с падежи от 07.05.2021г. до 07.11.2021г.
2
вкл., което е дало основание на банката да обяви вземанията си по договора за
предсрочно изискуеми с нарочно уведомление, получено от длъжника на
28.10.2021г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомения
ответник, чрез назначения от съда с определение от 07.02.2023г. особен
представител - адв.И. М. - ДАК, в който се изразява становище за
неоснователността на претенциите. Моли се за отхвърляне на исковете по
следните съображения: длъжникът не е надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК;
договорът съдържа неравноправни клаузи - относно ГПР и ГЛП , които се
явяват нищожни, като нищожността на тези клаузи влече нищожност и на
целия договор за кредит.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства -
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 430 от ТЗ
вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД. Договорът за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна
банкова активна сделка - чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗКИ.
Към датата на сключване на договора за банков кредит е приложим Законът
за потребителския кредит и Законът за защита на потребителите.
Кредитополучателят отговоря на дефиницията за "потребител" по смисъла на
параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3 от ЗПК; банката - на
дефиницията за "търговец" по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП и на
чл. 9, ал. 4 от ЗПК; договорът има за предмет предоставяне на финансова
услуга, свързана с дейността на кредитна институция по смисъла на параграф
13, т. 12 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 1 от ЗПК; липсва предвиденото в този
закон основание за неприложимост.
Установява се, че въз основа на подадено от „Банка ДСК“ АД ЕИК
заявление за издаване на заповед за изпълнение е издадена Заповед по чл. 417
от ГПК №277/02.03.2022г. по образуваното ч. гр. д № 609/2022 г. на Районен
съд - Добрич, с която е разпоредено длъжникът О. Р. О. да заплати следните
суми : 6916.47 лв. – дължима главница по Договор за кредит и текущо
потребление от 09.06.2017г., заедно със законната лихва от датата на
3
заявлението – 25.02.2022г. / дата на пощенско клеймо/ до окончателното
плащане; 355,39 лв. - неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за
периода 07.04.2021г. – 20.01.2022г.; 25,57 лв. / двадесет и пет лева 57 ст. / -
лихвена надбавка за забава за периода 07.05.2021г. – 20.01.2022г. и 67,24 лв. /
шестдесет и седем лева 24 ст. / - обезщетение за забава/законна лихва преди
подаване на заявлението / за периода 21.01.2022г. – 25.02.2022г./, както и
сторените по делото разноски: 147,29 лв. - дължима държавна и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
След като е констатирал, че са налице условията по чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК - заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от
ГПК, заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземанията си. Установителните искове, предмет на делото, са предявени
на 01.09.2023г., при връчено съобщение на 23.09.2023г., т. е. в срока по чл.
415 от ГПК, поради което са допустими.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно
основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът -
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид
горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото
със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на
установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните
по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по който е
изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него или
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2
от ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем; размера на претендираното
обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и
стойност на лихвения процент. Респективно следва ответникът да не е провел
успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение
на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на
други правопогасяващи обстоятелства.
В настоящото производство съдът следи за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителски договор.
Съгласно чл.146 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
4
нищожни освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или
доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално
уговорено, тежестта за доказване пада върху него. Наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Защитата
при неравноправен характер на договор, сключен с потребител е изключена
за индивидуално уговорените клаузи - чл.146, ал.1 от ЗЗП, но се прилага към
останалата част на договора - чл.146, ал.3 от ЗЗП. При потребителски договор
и възражение за неравноправен характер на клаузи от същия, тежестта на
доказване, че определено условие от договора е уговорено индивидуално, е на
търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване на неравноправен
характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от
съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски
договор съгласно решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, I т.о.,
търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на
оспорената клауза.
От приложения по делото договор за кредит за текущо потребление от
09.06.2017 г., се установява, че е уговорено отпускането на кредит от банката
ищец на ответника в размер на 10 000 лв., със срок на усвояване: еднократно -
до 30 дни, считано от датата на сключване на договора, чрез разплащателна
сметка в Банка ДСК с титуляр - ответника с IBAN: *** със срок на
издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването, с месечни вноски,
включващи главница и лихва по погасителен план на 7-мо число на
месеца.Олихвяването на кредита е уговорено да се извършва с променлив
годишен лихвен процент 6.80 % и 0.02 % на ден, върху усвоената и
непогасена част от кредита, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR.
По делото не е спорно, а и от заключението по приетата ССчЕ, неоспорено от
страните и кредитирано от съда като компетентно и обективно, се установява,
че на 09.06.2017 г. посочената сметката е заверена със сумата от 10 000 лв., с
основание „Усвояване КТП”, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка 6.474 % при
изпълнение на условията по програма ДСК „ Партньори плюс”. Между
5
страните е уговорено, че при неизпълнение на условията -
кредитополучателят губи правото на преференциите изцяло или частично,
като приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличение на
надбавката, а максималния размер на лихвения процент е променливият
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на
6-месечен SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 13.124 % . Съгласно чл.8.1 от договора и т.7.2.1 от ОУ -
променливият лихвен процент е зависещ от 6-месечен SOFIBOR, който се
променя два пъти в годината на 15 януари и 15 юли, съгласно котировките
обявени на страницата на БНБ два дни преди 15 януари и 15 юли . За забава в
плащанията на месечните вноски от деня, следващ падежната дата, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент и надбавка от 10 процентни пункта, която ако до седмия ден след
падежната дата не се прилага, в случай че в този седмодневен срок
кредитополучателя погаси дължимата месечна вноска.
Вещото лице – счетоводител е пояснило, че предвид обявеното на 16
март 2017 г. решение на Управителния съвет на БНБ, че считано от 1 юли
2018 г. БНБ се преустановя изпълнението на дейностите, свързани с
изчислението и публикуването на справочните индекси СОФИБИД и
СОФИБОР, и съгласно чл.7.2.4. от Общите условия към Договора за кредит, с
решение в Протокол № 50/25.06.2018г. от заседание на Комитета за
управление на активите и пасивите / КУАП/ на Банка ДСК, са взети следните
решения: СОФИБОР да бъде заместен като компонент, формиращ
лихвите по кредитите от друг Референтен Лихвен Процент /РЛП/, и е избрал
като такъв да бъде индикатора „Среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“, който също
се обявява на интернет страницата на БНБ; с цел запазване крайната лихва,
дължима от клиентите да остане непроменена към датата на извършване на
замяната - по договорите за кредите в лева на физически лица, одобрени
преди 01.07.2018 г., използваният 6 месечен Софибор да бъде заменен с нов
РЛП, формиран от обявения от лихвена статистика на БНБ среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1
ден до 2 години и изравнителна надбавка или дисконт. Експертът докладва,
че при обявена стойност на индикатора „Среден лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“, на
6
сайта на БНБ към 01.07.2018 г. от 0.22 %, референтният лихвен процент,
който е следвало да приложи БДСК от 0.22 % е по-голям от последно
отчетената стойност на СОФИБОР от 0.163 %, което би довело до увеличение
на лихвите по кредитите. В тази връзка за всички кредити, отпуснати преди
01.07.2018 г., от банката е приложен изравнителен дисконт 0.057 % при
прилагане на РЛП.
Предвид по-горе изложеното при обявени на сайта на БНБ стойности на
6- месечен SOFIBOR до отмяната на публикуването му, и от 01.07.2018 г.
стойности на индикатора „ Ефективен годишен лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години “ към
15 януари и15 юли, и приложения от банката изравнителен дисконт 0.057 %,
експертизата е установила приложимата стойност на РЛП, съответно
прилагания за олихвяване променлив лихвен процент по процесния кредит /
таблица 2 към експертизата/ за периода 15.01.2017 г. – 15.01.2022г., който е в
размер от 6.507 % до 6.637.
Съобразно заключението по ССчЕ от ответника са извършвани
плащания през периода от първата месечна вноска 07.07.2017 г. до 07.04.2021
г.вкл. в общ размер 5252.10 лв., осчетоводени за погасяване на: 3083.53 лв.
главница, в пълен размер по месечни вноски с падежи от 07.07.2017 г. до
07.04.2021 г. вкл.и2168.57 лв. договорна лихва, в пълен размер по месечни
вноски с падежи за плащане от 07.07.2017 г. до 07.04.2021 г. Налице е забава
от страна на длъжника О. Р. О. при плащанията на суми по главница/лихви по
процесния договор за кредит, както следва: към 25.11.2021 г. /датата на
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост/ с 203 дни - на 7
/седем/ месечни вноски, с падежи за плащане от 07.05.2021 г. до
07.11.2021 г. /таблица 1, колона 7 и 8 към експертизата/ и към 25.02.2022г.
/датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/ с 295 дни - на 9 /девет/
месечни вноски, с падежи за плащане от 07.05.2021 г. до 07.01.2022 г. /
таблица 1, колона 9 и 10 към експертизата/. Вещото лице е установило, че
към датата на подаване на исковата молба /01.09.2022 г./, забавата в
изплащането на месечни вноски - при осчетоводена предсрочна изискуемост
на кредита, е с 482 дни . В заключение то посочва, че дължимата неплатена
главница /падежирани вноски и обявен за предсрочно изискуем остатък/,
както към датата на подаване на заявлението, така и към датата на подаване
на исковата молба и към датата на изготвяне на счетоводната експертиза, е в
7
размер на 6916.47 лв. Дължимата договорна лихва към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към датата на подаване на
исковата молба, за периода от 07.04.2021 г. до 20.01.2022 г., е в размер на
355.93 лв. Наред с това експертът е констатирал , че дължимата лихвена
надбавка за забава /санкциониращата лихва/ към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към датата на подаване на
исковата молба, за периода от 07.05.2021 г. до 20.01.2022 г., е в размер
на 25.57 лв., а дължимата законна лихва за забава за периода от 21.01.2022 г. -
25.02.2022 г., е в размер на 67.24 лв.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е
длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза -
Решение на Съда / четвърти състав / от 04.09.2009 г. по дело С - 243/08 и
Решение на Съда /първи състав / от 03.06.2010 г. по дело С - 484/08. Съгласно
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени
индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП - клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите,
сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като: т. 9 - при
налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 10 - при
предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по
договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 - при
възможност на търговеца да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата; т. 12 - при предвиждане цената да
се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно опредЕ.та
цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване
на договора.
8
В чл. 144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които определени
хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители,
визирани в чл. 143 от ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 от ЗЗП
нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансовите услуги.
От гореизложеното се налага извода, че за да е нищожна като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е
уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на
чл. 143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл.
144 от ЗЗП.
Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 от
ЗЗП е основание са следния извод: допустима е уговорка в потребителски
договор с предмет предоставяне на финансова услуга, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорената цена, когато са
налице следните кумулативни условия: 1. Обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени цената на финансовата услуга, трябва да бъдат
изрично уговорени в потребителския договор; 2. Обективен характер на
обстоятелствата; 3. Методиката за промяна на цената на финансовата услуга
трябва да е подробно и ясно описана в потребителския договор; 4. При
настъпването на обстоятелствата да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената цена на финансовата услуга.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправната клауза е уговорка във вреда
на потребителя. Липсата на вредоносен характер имплицитно изключва
квалификацията на уговорката в чл. 6 от Договора като неравноправна.
С оглед гореизложените доводи, Съдът не констатира наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Съдът установи, че договорът за банков кредит отговоря и на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7- 9 ЗПК, поради което не е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 22 ЗПК.
Гореизложените доводи обуславят извода за възникването на валидно
облигационно отношение, произтичащо от договор за банков кредит по
9
смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ, сключен между банката и кредитополучателя.
Предсрочната изискуемост, на която ищецът основава претенцията си,
настъпва при наличието на две условия: обективният факт на неплащане и
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата,
на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем е достигнало до длъжника при наличието на обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока - ТР - 4 - 2013 -
ОСГТК. Преценката относно упражняването на правото принадлежи на
кредитора. Настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя
осъществяването на два юридически факта - неизпълнение на длъжника и
изрично волеизявление на кредитора за отнемане на преимуществото на
срока. Когато кредиторът като заявител в заповедното производство се е
позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит, респ. остатъка от
кредита, настъпването й трябва да предхожда образуването на заповедното
производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основания.
Настоящият случай не е такъв. В процесния казус, последното извършено
плащане по кредита е на 07.04.2021г. Съдът намира за изцяло неоснователни
възраженията, релевирани в писмения отговор, за ненадлежно уведомяване на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията преди
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Представеното по ч.гр. дело
609/2022г. на ДРС на л. 18 уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост е надлежно връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ на
25.11.2021г. на лице от домашните му. Връчването е осъществено на
посочения в договора за кредит адрес на потребителя. Следователно към
25.11.2021 г., когато е редовно и надлежно връчено уведомлението за
предсрочната изискуемост на длъжника, същият вече е бил в просрочие.
Съобразно експертното мнение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, което съответства на събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, исковите претенции за доказани и
основателни в пълния претендиран размер. С оглед на това не са налице
предпоставките за разглеждане на предявените в условията на евентуалност
10
осъдителни искове.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея
съдебни разноски в заповедното производство в размер на 197,29 лв., от
които: 147,29 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Сторените от ищеца в хода на настоящото производство съдебно-
деловодни разноски също следва да се възложат в тежест на неизправната
страна. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в полза на „Банка ДСК“
ЕАД са дължими разноски, както следва:276,97 лв. държавна такса; 1000 лв.
– депозит за особен представител; 400 лв. – депозит за ССчЕ и 200 лв. –
юрисконсулстко възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ, съобразно фактическата и правна сложност на
делото /или общо сумата от 1876,97 лв./.
Така мотивиран, Добричкият районен съд :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ във вр. с
чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в отношенията
между страните, че О. Р. О. ЕГН ********** с.Б., общ.Д., ул.“***“№***,
дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* с адрес на управление
гр.София, район Оборище, ул.‘Московска“19, сумите, предмет на издадената
по ч.гр.д. №609/2022г. на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК №277 от
02.03..2022г., а именно:
6916.47 лв. / шест хиляди деветстотин и шестнадесет лева и 47 ст. / -
дължима главница по Договор за кредит и текущо потребление от
09.06.2017г. , заедно със законната лихва от датата на заявлението -
25.02.2022г. / дата на пощенско клеймо/ до окончателното плащане;
11
-355,39 лв. / триста петдесет и пет лева и 39 ст. / - неплатена
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 07.04.2021г. - 20.01.2022г.;
- 25,57 лв. / двадесет и пет лева и 57 ст. / - лихвена надбавка за забава
за периода 07.05.2021г. - 20.01.2022г.;
- 67,24 лв. / шестдесет и седем лева и 24 ст. / - обезщетение за
забава/законна лихва преди подаване на заявлението / за периода 21.01.2022г.
- 25.02.2022г.
ОСЪЖДА О. Р. О. с ЕГН ********** с адрес с.Б., общ.Д.,
ул.“***“№24, ДА ЗАПЛАТИ НА „Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* с адрес
на управление гр.София, район Оборище, ул.‘Московска“19, на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК, разноските по ч.гр. дело № 609/2022г. на ДРС в размер на 147,29
лв. , както и разноските по гр. дело № 2588/2022г. на ДРС в размер на
1876,97 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12