Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………..2021 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, четвърти касационен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Ивета Пекова
Йордан Димов
при секретаря Светлана Стоянова и
в присъствието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
председателя касационно адм. дело № 854 по
описа за 2021 год, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК
Образувано е по подадена касационна жалба от Областен отдел на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИААА/ гр. Варна, чрез
директора на регионалната дирекция, против решение №260351/11.03.2021 по нахд.
№ 5181/2020 на Районен съд гр. Варна, с което е отменено наказателно постановление /НП/
№ 23-0000976/ 18.11.2020г. на началника на областен отдел на ИААА-Варна
„Автомобилна администрация“-Варна, с което на
Т.З.Г. за нарушение на чл. 34, §5, б. „б“ от Регламент /ЕС/ №165/2014 е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание
чл.93 „в“, ал.14 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/.
Касаторът релевира допуснато
нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр.
с чл. 63 от ЗАНН. Подателят на жалбата счита за неправилна преценката на
районния съд за неспазени реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН и по-специално за
мястото на извършване на нарушението. Твърди, че от изложените фактически данни
в НП е ясно, че в деня на извършване на нарушението до 10:09:46, когато е
извадена картата е изминато разстоянието от 248 км при скорост от 77км/ч., като
няма как категорично да се установи точното място на извършеното нарушение, с
оглед различните възможни маршрути. Счита, че когато контролен орган по
обективна невъзможност не може да установи мястото на извършване на нарушение,
разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, следва да се тълкуват
разширително относно реквизитите за точно място на извършеното нарушение,
защото в противен случай целта на закона за санкциониране остава неосъществена,
което граничи с нарушаване на реда и най - висшите принципи в една правова
държава. Сочи, че правилно е приложена разпоредбата
на чл.34, § 5, б. „б“, тъй като нарушението е във връзка е установено
бездействие от страна на водача, изразяващо се в незадействане на съответния
превключвателен механизъм на дигиталния тахограф. В тази връзка оспорва изводите на
ВРС за приложимост на чл. 32, §1 от Регламента. На изложените основания се
отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на
друго, с което да се потвърди издаденото НП, като се претендира присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство съобразно чл. 37 от Закона за
правната помощ.
В открито съдебно заседание
касаторът не се явява и не се представлява.
Ответната страна по жалбата – Т.З.Г., не изразява становище по подадената жалба. В
открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Пледира за потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е процесуална
допустима, тъй като срочно е упражнено потестативното право на жалба от лице с
активна процесуална легитимация - страна в производството пред предходна
съдебна инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна
поради следните съображения:
С решение
№260351/11.03.2021 по нахд. № 5181/2020г., постановено от Районен съд гр.
Варна, 23 с-в, е отменено НП №
23-0000976/18.11.2020г. на началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което на Т.З.Г. е наложено
административно наказание „глоба”
в размер на 500 лв. на основание чл.93 „в“, ал.14 от ЗАвПр.
За да отмени издаденото
наказателно постановление ВРС е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила . В
АУАН и НП няма данни за място на извършване на нарушението. Неправилното използване на монтирания в автомобила
дигитален тахограф е началото на управлението на превозното средство на
18.08.2020 г. - гр. Г., а нарушението е установено в гр. Варна при проверката
на контролните органи на ИААА.
Допълнителен довод в насока
незаконосъобразност на постановеното НП според РС-Варна е обстоятелството ,че
неправилното въвеждане на символ на държавата
в дигиталния тахограф е нарушение на чл. 34, ал. 7 от Регламент 165/2014 г., а не на чл. 34, § 5
, б. „б“ от същия.
Касационната инстанция счита
атакуваното съдебно решение за валидно,
допустимо и правилно . Както в АУАН, така и в обжалваното НП не е посочено
мястото на извършване на административното нарушение. Има информация единствено
за мястото на неговото установяване- гр.Варна . Мястото на извършване на
нарушението е задължителен реквизит на АУАН и НП предвид чл. 42, ал.1 , т. 3 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Това нормативно изискване не е самоцелно. Първо ,
с посочване на мястото на нарушението се постига пълна индивидуализация на
конкретното правонарушение , осигуряваща възможност дееца да узнае в пълнота
административнонаказателното обвинение и способстваща за ефективна съдебна
проверка на това обвинение при евентуално съдебно обжалване. Второ, посочването
на данни за мястото на извършване на нарушението е от значение и за определяне
на териториално компетентния административнонаказващ орган и териториално компетентен съд , пред който
може да се оспори НП.
Според повдигнатото
административнонаказателното обвинение на
Т.Г. на 18.08.2020г. той не е използвал правилно превключващия механизъм
на записващото оборудване, като преди началото на работната си смяна е задал
режим на тахографа „начало на период“, вместо да въведе символа на държавата, в
която започва превоза. Предвид установения маршрут на движение от гр. Г., който
се потвърждава както от приложения пътен лист, където като час на тръгване е
посочен 06.30ч., така и от разпечатката на дигиталната карта на водача, където
е отбелязано „начало на събитието“ в 6:34:39ч., следва извод, че мястото на
нарушението е в гр. Г., обл. С.З., където е започнала работната смяна на
водача.
Съгласно разпоредбата на чл. 48,
ал. 1 от ЗАНН административнонаказателната преписка се разглежда от
административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В
случая процесното нарушение е извършено на територията на гр. Г. и компетентния
административнонаказващ орган се явява началникът на областния отдел на ИААА гр. С.З..
След като контролните органи при
областния отдел на същата агенция в гр. Варна са установили нарушението ,
събирайки нужните сведения за същото от представения от водача пътен лист и
проверените данни от дигиталния тахограф
, им е станало известно мястото на
неговото извършване , поради което е следвало да го посочат в АУАН и да докладват
административнонаказателната преписка на началника на Областен отдел "Автомобилна
администрация" – Варна, който е следвало да приложи правилото на чл.49 от ЗАНН, според което когато сезираният административнонаказващ орган установи, че
производството е от компетентността на друг орган, той следва незабавно да го
изпрати на този друг орган.
Пореден аргумент в насока
незаконосъобразност на издаденото НП е факта, че Т.Г. е наказан по чл. 93в,
ал.14 от ЗАвПр . Според тази правна норма водач, който не използва правилно превключващия механизъм на тахографа,
се наказва с глоба 500 лв .
В даденото описание на
извършеното от Г. нарушение по АУАН и НП той неправилно е използвал
превключващия механизъм на дигиталния тахограф като не е въвел символ на
държавата , в която извършва превоза . Това поведение е квалифицирано от
наказващия орган като неспазване на разпоредбата на чл. 34, § 5 , б. „б“ от
Регламент № 165/2014 г. Новелата на тази правна норма гласи, че водачите
задействат превключвателните механизми, които позволяват да се регистрират
отделно и различимо следните периоди от време:
i) обозначен със символа : време
на управление на превозното средство;
ii) обозначен със символа :
„друга работа“, което означава всяка дейност, различна от управление на
превозното средство по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО,
както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или
извън него;
iii) обозначен със символа :
„период на разположение“ по смисъла на член 3, буква б) от Директива
2002/15/ЕО;
iv) обозначен със символа :
почивки по време на работа или почивки.
Въвеждането
на символ на държавата в дигиталния
тахограф няма касателство към използването на превключващия механизъм на тахографа според цитираната
правна регламентация . Това е различно правно задължение , чиято нормативна
опора е чл. 34 , §7 от Регламент № 165/2014 г. , според който водачът въвежда в
дигиталния тахограф символите на държавите, в които започва и приключва ежедневния
си работен период.
В обобщение при осъществения инстанционния
съдебен контрол се установи неоснователност на подадената касационна жалба и
същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260351/11.03.2021 по нахд. № 5181/2020 на Районен съд гр. Варна, XXIII състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател :
Членове : 1.
2.