№ 6728
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20221110110371 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания:
сумата от 139,36 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, представляващ ап. 4, находящ се в гр. С.Х.Д................., за
периода м.07.2017 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 03.08..2022
г. до погасяването; мораторна лихва в размер на 38,93 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 15.07.2021 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
е доставена енергията.
Ответникът П. ХР. М. твърди, че е погасил изцяло задължението си.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1
1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Страните не спорят, че са обвързани от валидно облигационно
отношение, съществувало през исковия период /м.07.2017 г. до м.04.2018 г./.
Между страните няма спор за реално доставеното и консумирано
количество на топлинна енергия, поради което съдът приема, че посочените
от ищеца суми и обективирани в представените писмени доказателства
/фактури и изравнителни сметки/ съответстват на реално доставеното
количество топлинна енергия, възлизаща в общ размер на 139,36 лв. за
периода от м.07.2017 г. до м.04.2018 г., ведно с начислена мораторна лихва в
размер на 38,93 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г.
Като писмено доказателство по делото е представено платежно
нареждане от 27.04.2022 г. с основание „плащ. по ГД 20221110110371/2022,
аб. № 282144“, от съдържанието на което се установява, че ответникът е
заплатил в хода на процеса сумата в размер на 178,29 лв. С изрично изявление
ищецът потвърждава, че банковата му сметка е заверена с посочената сума,
но твърди, че останала незаплатена главница за топлинна енергия в размер на
76,83 лв.
Основният спорен между страните въпрос е с извършеното плащане
какви пера по задължението се погасяват.
Съгласно задължителните разяснения на т. 1 към Тълкувателно решение
№ 3/27.03.2019 г., постановено по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната
лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
условията и в поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД. В мотивите към
тълкувателното решение е прието, че при предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е
достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой
елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да
приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да
извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. Единствено, ако
предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника
задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът
обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се
позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към
2
друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането.
В случая при прилагане на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът
намира, че с извършеното плащане е погасена мораторната лихва в размер на
38,93 лв., дължима за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г., законната
лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /03.08.2021 г./ до датата на извършеното
плащане /27.04.2022 г./, чийто размер възлиза на 10,38 лв., както и дължима
главница в размер на 128,98 лв. Съдът не споделя съображенията на ищеца, че
с извършеното плащане следва да се погасят сторени съдебни разноски,
доколкото същите не са ликвидно и изискуемо вземане към момента на
плащането, а биха възникнали като такова под отлагателно условие – едва при
влизане в сила на съдебно решение, с което се установяват сторени по
основание и размер разноски. Следователно, останалата незаплатена главница
възлиза в размер на 10,38 лв. За тази сума искът за дължимост на продажна
цена за доставена топлинна енергия следва да се уважи, ведно със законната
лихва от 28.04.2022 г. /денят, следващ денят на плащането, доколкото с
извършеното плащане от 27.04.2022 г. законната лихва, начислена до този
момент, е платена/ до окончателното плащане, като искът следва да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 139,36 лв. поради плащане
извършено в хода на процеса, който факт съдът съобразява по реда на чл.235,
ал.3 ГПК.
Следва да се отхвърли и предявеният иск за мораторна лихва поради
плащане извършено в хода на процеса, който факт съдът съобразява по реда
на чл.235, ал.3 ГПК.
По разноските
На ищеца следва да бъдат присъдени всички строени по делото
разноски, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на заповедното и
исковото производство /плащането е извършено едва в хода на исковото
производство след получен препис от искова молба/. На ищеца следва да
бъдат присъдени разноски по исковото производство в размер от 175 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 37,50 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че П.
ХР. М., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 01.10.2021 г. по ч.гр.д. №45608/2021 г. по описа на СРС, 48 състав, както
следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 10,38
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден
3
имот, представляващ ап. 4, находящ се в гр. С.Х.Д................., за периода
м.07.2017 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 28.04.2022 г. до
погасяването;
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ до
пълния предявен размер от 139,36 лв., искането за присъждане на законна
лихва от 03.08.2021 г. до 27.04.2022 г., както и иска за мораторна лихва в
размер на 38,93 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. ХР. М., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 175
лв., представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 37,50
лв. - разноски по ч.гр.д. №45608/2021 г. по описа на СРС, 48 състав.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4