№ 322
гр. Пазарджик, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220104833 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Т. Р. П.,
с ЕГН **********, с адрес с. З., общ. Пазарджик, ул. „****** чрез пълномощник – адв. С. А.
от АК Пловдив, против Община Пазарджик, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, бул. „България“ № 2, представлявана от П. К.– кмет.
В исковата молба се твърди, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № 175/14.12.2021 г., като
ищцата постъпила на работа в Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“, ЦНСТДБУ
с. З. на длъжност „детегледач“. Сключеният трудов договор бил безсрочен със срок на
изпитване 6 месеца до 15.06.2022 г. включително, при пълно осемчасово работно време при
петдневна работна седмица и основно месечно възнаграждение в размер на 720 лева, вкл.
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит-
11,4%. Със сключването на Допълнително споразумение № 1191/08.04.2024 г. към трудов
договор № 175/14.12.2021 г. основно месечно възнаграждение било уговорено в размер на
1120 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 21 %. Посочва, че два пъти е връчвана длъжностна характеристика – на
15.12.2021 г. и на 03.07.2023 г..
Твърди, че на 08.11.2024 г. ищцата отишла в кабинета Г. И. - заместник-кмет по
социални дейности в Община Пазарджик, където й била връчена Заповед за уволнение №
200/08.11.2024 г., с която се прекратява трудовото правоотношение между страните. Като
причина за това се сочела липсата на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата. Заедно със заповедта на ищцата била показана жалба, написана от
1
лицето Н. А.- дете, което е напуснало центъра през май месец 2024 г. поради навършване на
пълнолетие и с което ищцата работила четири години. При запознаване с жалбата ищцата
констатирала, че почеркът не е на детето Н. А.. Ищцата отказала да подпиша заповедта,
поради което й била връчена в присъствието на двама свидетели. Излага твърдения, че
прекратяването на трудовото й правоотношение е свързано с личен конфликт между нейния
съпруг и общински съветник В. Я..
Посочва, че дъщеря й записала телефонен разговор, в хода на който детето Н. А.
разказал, че общинският съветник В. Я. го е завел в община Пазарджик и там жена му е дала
да разпише написан на ръка документ, като му било обяснено, че това е документ във връзка
с назначаването му на работа. Детето заявило, че е било излъгано, че се разписва на друг
документ за работа. Впоследствие разбрал, че се е подписал на жалба срещу ищцата.
Сочи, че оспорваната заповед е издадена на основание чл. 328, ал.1, т. 5 във връзка с
чл. 326, ал. 2 от КТ, като същата не е мотивирана. Изтъква, че посоченото в заповедта
основание е безвиновно и то не може да се мотивира с дисциплинарни нарушения, какъвто
мотив се вменил на ищцата при връчване на заповедта. На следващо място сочи, че
основанието за уволнение по т. 5 трябва да се преценява винаги конкретно и с оглед
изискванията на определената трудова функция по конкретното трудово правоотношение,
отразено в длъжностната характеристика на съответния работник или служител. При
наличие на такива факти можело да се обоснове основание за уволнение по този текст, като
това следвало да бъде изложено в доклад, но ако заповедта за прекратяване на трудово
правоотношение само възпроизвежда законовия текст, то тя е незаконна. Сочи, че е
необходимо в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ да се изброят
кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното
неефективно изпълнение на работата, а в оспорваната заповед конкретизация за причини за
прекратяване на трудовия договор липса и бланкетно е възпроизведен законовият текст
„липса на качества на работникът или служителят за ефективно изпълнение на работата“.
Посочва, че не е спазено и изискването за отправяне на писмено предизвестие до работника
или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да признае уволнението на Т. Р. П. за незаконно и отмени Заповед № 200/08.11.2024 г.,
издадена от Кмета на Община Пазарджик; да възстанови ищцата на длъжността, заемана
преди уволнението и да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1
от КТ в размер 8131,20 лева за времето, през което е останала без работа, а именно за
периода от 08.11.2024 г. до 08.05.2025 г.
Претендира разноски. Сочи доказателства.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищцата
се явява лично и с адвокат С. А. от АК Пловдив. Иска се от съда да постанови решение, с
което исковете да бъдат уважени в цялост.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло
2
исковете и счита, че същите са неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли.
Не се оспорва обстоятелството, че по силата на сключен между страните трудов
договор ищцата е заемала длъжността „детегледач“ при ответната община.
Оспорва твърденията на ищцата, че издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана. В този смисъл цитира
съдебна практика, съгласно която липсващите качества може да бъдат посочени, както в
заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника
документ.
Счита за неотносими твърденията на ищцата в ИМ, че винаги стриктно и отговорно е
изпълнявала задълженията си, тъй като за да е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ
е без значение дали в един предходен момент работникът или служителят се е справял с
трудовите си задължения, а също така и каква е продължителността на трудовия му стаж на
съответната длъжност.
Счита, че обжалваната заповед за прекратяване на трудовия договор на ищцата е
законсъобразна и издадена при спазване на изискванията на материалния закон.
Възразява по отношение на периода, за който се претендира обезщетението по чл.
225 от КТ.
Посочва, че в процесната заповед се съдържа изявление за заплащане на обезщетение
за неспазен срок на предизвестие и неспазването му е нетносимо към прекратяването на
трудовото правоотношение.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването,
ответникът изпраща процесуален представител – юрисконсулт А. Д., която моли съдът да
отхвърли исковата претенция. Депозират писмена защита в срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, че между
тях е било налице валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 175 от
14.12.12021 г., като ищцата е била назначена на длъжност „детегледач“ в Община
Пазарджик, Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“, ЦНСТДБУ с. З.. В трудовия
договор е уговорено, че същият се сключва за неопределено време, като е бил уговорен срок
за изпитване шест месеца в полза на работодателя. По силата на допълнително
споразумение № 1191/08.04.2024 г. към трудовия договор трудовото правоотношение е
изменено като е определено основно месечно възнаграждение в размер на 1120 лева и
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 21 %. Горното се установява от приложените по делото доказателства - трудов
договор № 175/14.12.2021 г. и и допълнително споразумение № 1191/08.04.2024 г. към
трудов договор № 175/14.12.2021 г.
По делото са приети като доказателства длъжностни характеристики за длъжността
„детегледач“ в Център за насТ.ване от семеен тип с идентично съдържание, връчени на
ищцата на 15.12.2021 г. и на 03.07.2023 г.
Приета като доказателство по делото е Заповед № 200/08.11.2024 г., издадена от кмета
на Община Пазарджик, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 вр. чл. 326, ал. 2 от КТ се
3
прекратява трудовото правоотношение на ищцата с ответника, считано от 08.11.2024 г., като
работодателят е посочил като причини за прекратяването – липса на качества на работника
или служителя за ефективно изпълнение на работата. В заповедта е отразено, че на ищцата
се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни, както и обезщетение
по чл. 220, ал. 1 от КТ – брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на
предизвестието. Заповедта е връчена на ищцата на 08.11.2024 г. при отказ, удостоверен с
подписите на двама свидетели – Д. С. В. и Д. Н. С..
Приобщени към доказателствата по делото са писма до и от Община Пазарджик,
видно от които в отговор на изпратено запитване на РУ на МВР Пазарджик до Община
Пазарджик във връзка с проверка по пр. пр. № 6851/2024 г. по описа на РП Пазарджик, пр.
вх. № 181800-21453/2024 г. по описа на РУ Пазарджик е постъпил отговор, че към 19.12.2024
г. в деловодството на Община Пазарджик не е постъпила жалба/сигнал от лицето Н. В. А.
срещу ищцата.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани свидетелите М. М.
Д. и Б. Л. В..
От показанията на свидетеля М. М. Д. /управител на ЦНСТДМБУ с. З. и пряк
ръководител на ищцата/ се установява, че ищцата е отговорен, съвестен, изпълняващ
качествено служебните си задължения служител. Работи в ЦНСТ от 2021 г. и до момента не
е получавала забележки във връзка с работата си. Не са констатирани качества, които да й
липсват, за да заема длъжността. При атестацията всяка година е получавала висока оценка,
защото отговаря на всички изисквания за заемане на длъжността. Посочва, че целият екип
работи с децата, които са в центъра. Конкретно с детето Н. ищцата е била в много добри
отношения, детето не се е оплаквало от нея. От ищцата свидетелката разбрала за
прекратяването на трудовото й правоотношение. Свидетелката разбрала, че имало жалба
срещу нея от детето Н., по повод на която тя и други служители давали обяснения. За
жалбата свидетелката разбрала от зам. кмета на община Пазарджик - г-жа И., която й казала,
че има жалба от детето Н.. Това дете от май месец не пребивало в ЦНСТ с. З.. Във връзка с
работния процес в ЦНСТ свидетелката посочва, че състоянието на детето се описва във
всяка смяна в рапортна книга, в която се отразява 12 часовото дежурство на дежурния
детегледач как е преминало. По този начин се показва на дневната смяна, когато идват
специалистите и психологът, какво се е случило. Сочи, че индивидуалният план за грижи на
детето Н. се изработва от социалния работник, както и оценка потребностите на детето.
Всичко това се изготвя от мултидисциплинарен екип, в който участва отдел „Закрила на
детето“, социален работник, детегледач, дете, родителите или близките, настойниците. Това
не е персонална задача на детегледача, а всички посочени взимат участие.
Свидетелят Б. Л. В., заемащ длъжността „огняр поддръжка“ в ЦНСТ с. З. споделя, че
ищцата добре се справя с работата и всички деца много я харесват. Не е имало конфликтни
ситуации между ищцата и децата, нито между нея и колеги. На свидетеля не е известно да е
установявано липса на качества у ищцата да изпълнява работата си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и В. като логични, последователно,
4
непротиворечиви помежду си и на останалите събрани по делото доказателства.
По делото са приети като доказателства материалите по преписка с вх. № 6851/2024 г.
по описа на РП Пазарджик, образувана по повод жалба от ищцата с изложени твърдения, че
общински съветник е завел детето Н. А. в Община Пазарджик, където се е подписал под
лист със съдържание, написано на ръка, като му е платена сумата от 20 лева за тази „услуга“.
Проверката е приключила с Постановление от 20.02.2025 г. за отказ да се образува досъдебно
производство, тъй като от материалите по преписката не се установява да е постъпила
твърдяната жалба от детето Н. А. против ищцата, поради което не са налице данни за
извършено престъпление от общ характер по чл. 315, ал. 1 от НК.
Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, че
размерът на полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за последния пълен
работен месец преди прекратяване на трудовото правоотношения възлиза на 1518,38 лева.
Това се потвърждава и от представения от ищцата фиш за работна заплата за месец октомври
2024 г.
От завереното копие на трудовата книжка на ищцата и извършената констатация на
трудовата книжка на ищцата, представена в съдебното заседание, се установява, че
прекратяването на процесното трудово правоотношение не е вписано в трудовата книжка,
както и че към момента на приключване на съдебното дирене - 13.03.2025 г. няма вписвания
за сключени трудови договори с друг работодател. Това обстоятелство се потвърждава и от
представените справки от ТД на НАП Пловдив офис Пазарджик на л. 33 до л. 37 от делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
РС Пазарджик е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ - за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението.
Съгласно нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ - при липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата.
Безспорно между страните по делото е, че са се намирали в трудово правоотношение
по силата на трудов договор № 175/14.12.2021 г., по което ищцата е заемала длъжността
„детегледач“ при ответника. Безспорен е и фактът, че същото е прекратено на 08.11.2024 г.
със Заповед № 200 от 08.11.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
В настоящия случай липсва предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл.
326, ал. 2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ обаче работодателят може да
прекрати трудовото правоотношение и без да е изтекъл срокът на предизвестието, като за
неспазения срок заплати обезщетение. Това означава, че в срока на предизвестие работникът
5
или служителят може да изпълнява трудовите си функции, но може и вместо това да му бъде
изплатено обезщетение. Преценката на работодателя за начина на изпълнение в този случай
е за целесъобразност, поради което съдебният контрол е недопустим. Поради това
неотправянето на предизвестие само по себе си не прави уволнението незаконно. В този
смисъл Решение № 1694/02.11.2006 г. по гр. д. № 312/2004 г. на ВКС, III г.о. и Решение №
1299/22.06.2005 г. по гр. д. № 832/2003 г. на ВКС, III г.о.. В случаите, когато по силата на
закона страната може да прекрати трудово правоотношение с отправяне на предизвестие,
трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването
на срока на предизвестието - с изтичане на съответната част от срока на предизвестието,
като меродавен е моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от
страната, решила да се възползва от законовата възможност да не спази срока на
предизвестието. Когато една от страните заяви, че не желае срокът на предизвестие да бъде
спазен, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението
до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на
трудовото правоотношение, като тази страна дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 от
КТ /В този смисъл Решение № 873 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о.;
Определение № 411 от 3.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 674/2018 г., IV г. о./ Съобразявайки
така установената практика съдът прие, че трудовото правоотношение между страните е
било прекратено на 08.11.2024 г., когато е връчена заповедта за уволнение - когато
волеизявлението на работодателя е достигнало до адресата, а чрез заплащане на
обезщетението по чл. 220 от КТ се уреждат последиците от неспазване на срока за
предизвестието.
За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ в тежест на
работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното
основание, а именно – че служителят не притежава конкретно посочени в заповедта за
уволнение качества, необходими за ефективното изпълнение на възложената работа и това е
обективно състояние, което не може да се вмени във вина на служителя. За да е налице
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за упражняване на субективното потестативно право
на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител
трябва уволнителната заповед да е издадена от компетентен орган на работодателя, ищецът
да е в невъзможност да изпълнява своите трудови задължения поради липса на
професионални или личностни качества, като това състояние следва да се дължи на негово
безвиновно поведение - обективни по своя характер причини, стоящи извън неговата воля и
заповедта за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретни качества на служителя,
липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ дава възможност на работодателя
едностранно да прекрати трудовия договор на работник или служител, когато той не
изпълнява поетите от него и възложени му от работодателя трудови задължения, доколкото
те не противоречат на закона и добрите нрави и се изискват с оглед заеманата от него
длъжност. Това неизпълнение трябва да се дължи на липса на качества у работника или
6
служителя, която се явява причина за невъзможността да се предостави надлежно
изпълнение. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици
за изпълнение на работата, като това е обективно състояние, което може да се дължи на
различни причини– недостатъчна образованост, недостатъчна професионална
квалификация, липса на опит или природни дадености, съобразителност, сръчност,
схватливост, концентрация, тактичност, способност за работа с хора и други.
Законът не предвижда наличието на вина на работника или служителя за
прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание, поради което и такава не
се изисква. Самата липса на качества трябва да е от такова естество, че да обоснове
прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя, което налага
неизпълнението на трудовите задължения да има продължителен характер, като не се дължи
на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника или служителя, а
освен това е необходимо то да е налице към момента на упражняване на потестативното
право по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ от страна на работодателя. Ако към момента на
уволнението е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, то без значение е това дали в
един предходен момент работникът или служителят се е справял с трудовите си задължения,
а също така и каква е продължителността на трудовия му стаж на съответната длъжност.
В разглеждания случай не се спори между страните, че процесната уволнителна
заповед е издадена от компетентен орган.
С оглед общото формулиране на уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от
КТ съдебна практика изисква при прилагането му заповедта да бъде мотивирана като бъдат
конкретизирани фактическите основания, обосновали преценката на органа на
работодателска власт, че работникът или служителят не притежава съответните качества за
ефективно изпълнение на възложената му работа. В този смисъл е и задължителната
тълкувателна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г.
по тълк. д. № 4/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, и по-конкретно в т. 3 от
посоченото ТР се приема, че „В заповедта за прекратяване на трудов договор на основание
чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или
като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа“. В мотивите си
ВКС пояснява, че основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 от
КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие – „липсата на качества за
изпълнение на работата“. Съдържанието на това понятие включва следните признаци:
трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево
отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. За индивидуализация на
волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 от
КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои
трайното неефективно изпълнение на работата /начинът по който работникът се справя с
възложената работа/. И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и
работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита.
7
Както бе посочено, липсата на качества на работника или служителя може да се
изразява в липсата, както на професионални или личностни качества, като липсата се
изразява в недостиг на тези качества, необходими за ефективно, резултатно изпълнение на
конкретно възложената работа и трябва да изразява едно трайно състояние на работника или
служителя. Това налага в съдебното производство да бъде установена по убедителен начин
от работодателя обективната невъзможност служителят успешно да се справя с възложените
му задачи в сравнително продължителен период от време, но това е необходимо в случай, че
в заповедта са посочени тези факти, които следва да бъдат доказани в хода на съдебното
производство. Поради това е необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи
конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества - професионални
умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява
възложената му работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни
обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва преценката правилно ли е
прекратено трудовото правоотношение. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства,
относими към посоченото в нея основание, обуславя незаконността й. От значение за
законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е посочването в заповедта за
уволнение на конкретни факти и данни, относими към възложената работа на работника или
служителя по трудово правоотношение, за да може съдът да направи преценка за
законността на уволнението като провери съществуването на фактите от действителността,
както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма. /В този смисъл
Решение № 150 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2014 г., III г. о., ГК/.
Приема се на следващо място в съдебната практика, че липсващите качества може
да бъдат посочени, както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг
известен на работника документ.
В конкретния случай е безспорно, че в атакуваната Заповед за прекратяване на
трудов договор № 200 от 08.11.2024 г. на кмета на Община Пазарджик е посочена
единствено цифрово нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а словом „липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“. Видно от съдържанието на
процесната заповед нито едно от горепосочените изисквания за индивидуализация на
фактическата причина за уволнението не е изпълнено. Заповедта не съдържа конкретни
обстоятелства, обусловили констатацията на работодателя за липса на качества у служителя,
като липсва и препращане към известен на работника документ – докладна записка или друг
такъв, в който липсата на конкретни качества да е констатирана и правото му на защита
срещу уволнението да е обезпечено. По делото от ответната страна не са ангажирани
никакви доказателства, още по – малко такива сведени до знанието на работника, с изложени
конкретни факти и качества, които липсват у работника и възпрепятстват ефективно
изпълнение на работата му.
Ето защо, тъй като не се установява работодателят да е спазил формалните
изисквания за надлежно упражняване на правото по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, уволнението е
незаконно, а предявеният иск за неговата отмяна е основателен и следва да се уважи без
8
съдът да изследва въпроса налице ли е трайно неефективно изпълнение на работата от
страна на ищцата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от
липсата на качества за изпълнение на работата.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Тъй като уволнението, извършено едностранно от работодателя със Заповед № 200 от
08.11.2024 г. на кмета на Община Пазарджик е незаконосъобразно, както и с оглед на
обстоятелството, че ищцата Т. Р. П. е полагала труд при ответника към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение по безсрочно трудово правоотношение,
настоящият съдебен състав приема, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. от 2 КТ и уволненият
работник следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност –
„детегледач“ в Община Пазарджик, Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“,
ЦНСТДБУ с. З..
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три
юридически факта: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се
в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление
съществуващото с ищцата трудово правоотношение; 2. ищцата да е претърпяла вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и е отменено.
Установи се в хода на производството, че към момента на приключване на съдебното
дирене ищцата не се намира в трудово правоотношение.
Следователно доказано е оставянето на ищцата след уволнението без работа за
периода от 08.11.2024 г. до 13.03.2025 г., което е в пряка причинно-следствена връзка с
незаконното прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя.
Съгласно чл. 228 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя се определя за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, получено през
календарния месец, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответно
обезщетение. С оглед на наведените от страните фактически твърдения съдът в доклада по
делото си е обявил за безспорно правнорелевантното обстоятелство, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата за пълния отработен от нея месец при работодателя преди
уволнението е в размер на сумата от 1518,38 лева. Следователно за периода от 08.11.2024 г.
до 13.03.2025 г. работодателят дължи обезщетение за принудителната безработица на
ищцата в размер на 6319,30 лева, като до претендирания размер от 8131,20 лева и за периода
9
от 14.03.2025 г. до 08.05.2025 г. следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение по
отношение на присъденото обезщетение за работа.
При този изход на делото ответникът, съобразно уважената част от кумулативно
обективно съединените искове, следва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на ищцата направените от него съдебни разходи, а именно в размер на 1388,60
лева.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от предявения осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ,
право на разноски има и ответникът. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в
размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По правилото на чл. 23, т.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и съобразно фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя възнаграждението за юрисконсулт в размер от 250 лева.
Ищцата следва да заплати на ответника сумата в размер на 18,57 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1,
т. 1 от ГПК да заплати в полза на РС Пазарджик дължимите държавни такси в размер на
412,78 лева, /включително по 80 лева за разглеждане на двата неоценяеми иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Т. Р. П., с ЕГН **********, с
адрес с. З., общ. Пазарджик, ул. „******, с пълномощник – адв. С. А. от АК Пловдив,
извършено със Заповед № 200/08.11.2024 г., издадена от кмета на Община Пазарджик П. К.
като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Р. П., с ЕГН **********, с адрес с. З., общ. Пазарджик, ул.
„****** на длъжността „детегледач“ в Община Пазарджик, Дирекция „Социални дейности и
здравеопазване“, ЦНСТДБУ с. З., която е заемала преди уволнението й със Заповед №
200/08.11.2024 г. на кмета на Община Пазарджик П. К., по иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Община Пазарджик, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
бул. „България“ № 2, представлявана от П. К.– кмет ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р. П., с ЕГН
**********, с адрес с. З., общ. Пазарджик, ул. „******, с пълномощник – адв. С. А. от АК
Пловдив, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ
сумата от 6319,30 лева, представляваща сборът от обезщетението за оставяне без работа
10
вследствие на незаконното уволнение за периода от 08.11.2024 г. до 13.03.2025 г., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен размер от 8131,20 лева и за
периода от 14.03.2025 г. до 08.05.2025 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Пазарджик, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
бул. „България“ № 2, представлявана от П. К.– кмет ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р. П., с ЕГН
**********, с адрес с. З., общ. Пазарджик, ул. „******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 1388,60 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Т. Р. П., с ЕГН **********, с адрес с. З., общ. Пазарджик, ул. „******, ДА
ЗАПЛТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Община Пазарджик, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2, представлявана от П. К.– кмет сумата от
18,57 лева разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК
Община Пазарджик, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. „България“ №
2, представлявана от П. К.– кмет, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Пазарджик сумата от
412,78 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението по отношение на
присъденото обезщетение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок след изтичане на срока по чл. 316 от ГПК, обявен на
страните в открито съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11