Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260076 19.08.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски
районен съд
ХVI граждански
състав
На
шести юли две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при
секретаря Марина Димова
изслуша
докладваното от съдията Петрова
гражданско
дело № 1557/2020г.
и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.310 от ГПК, вр.чл.128 от КТ, чл.19 от ЗИНЗС, чл.187 от ЗМВР и чл.16е от ППЗИНЗС и е образувано по повод исковата молба на С.Н.Н., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.Г.М. и адв.Д.к., против ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство за периода 02.03.2017г. – 02.03.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в периода 02.03.2017г. – 02.03.2020г. е полагал труд като надзирател в затвор първа категория – Затвора в гр.Бургас, за която длъжност има определен със Заповед № 453/14.08.2014г. на Началника на Затвора гр.Бургас режим на работа при 12 и 8 часови смени. Твърди още, че съгласно т.9 от заповедта, петнадесет минути преди работното време се провеждат ежедневни инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития, поради което и за дежурния главен надзирател са налице задължения по подготовка за провеждане на инструктаж, участие в инструктаж и сдаване на дежурството, в резултат на което явяването на работното място става 30 минути преди встъпване в дежурство, а последното продължава 45 минути след приключването му. До 11.05.2019 г. това време от час и петнадесет минути подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд, не е било съобразено от работодателя при заплащане на възнаграждението на ищеца, а след тази дата, когато е издадена Заповед № Л-2271/2019 г. на Гл.Директор на ГДИН, впоследствие отменена с допълнителна заповед №Л-2788/2019 г., е разпоредено това време да е в рамките на тридесет минути и да се включва към отработеното време, върху което се формира възнаграждението. Според ищеца отработеното от него време извън дежурството за периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г. е в размер на 200 лева и следва да му се заплати допълнително от ответника. Моли за уважаване на иска.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното ГД «Изпълнение на наказанията» гр.София, в който без да се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период е бил държавен служител при тях, като е полагал труд, исковете се оспорват като неоснователни на подробно изложени аргументи. Ответникът счита, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от работното време и следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар «отработено време», за разлика от 60 минутната почивка при 12 часово дежурство и 90 минутната почивка при 24 часово дежурнство, която не представлява работно време и не следва да се заплаща от работодателя. Твърди, че със Заповед № 453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора-гр.Бургас, за надзирателите освен време за отдих до четири часа са определени и почивки в размер на 180 минути, от които 90 минути за хранене и шест физиологични почивки по 15 минути на всеки четири часа, поради което и счита, че претенцията на ищеца би била основателна в случай, че същият установи ангажираност през установеното му време за почивка и не му е отчитан извънреден труд. Наред с това твърди, че считано от 27.06.2014 г., за служителите работещи на смени се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие, над които положеният извънреден труд не се компенсира. Ангажира доказателства, претендира разноски.
В съдебно заседание искът е увеличен по размер до 1600 лева възнаграждение за извънреден труд за посочения период.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.1 ЗИНЗС във вр. с чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността надзирател в Затвора. Страните не спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.
Приложени са заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г., допълнена със заповеди от 09.04.2015г. и 21.04.2017г., на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Със заповед № 453/14.08.2014г. на началника на затвора Бургас е определено работно време за служителите в корпуса на затвора“: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени – дневна смяна от 8 ч. до 20 ч. и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и 8-часови смени от 8 ч. до 16.30 ч. и от 6 ч. до 14.30 ч. С т. 9 на същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място.
По делото е представена заповед № Л-2271/13.05.2019г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Представена е заповед № 436/01.07.2019г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30 минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че през процесния период за ищеца са отчетени 391 смени, от които 210 броя 12-часови дневни смени, 179 броя 12-часови нощни смени и 2 бр. 8-часови смени, разпределени по години. Вещото лице също така е установило, че за периода от 02.03.2017г. до 30.06.2019г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – 02.03.2020 г. в начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време от 30 минути за 24-часови смени и за 12-часови дневни смени и 15 минути за 12-часови нощни смени и 8-часови нощни смени, които са приспаднати. Вещото лице е посочило размера на основната заплата през годините, като е изчислило, че на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 3220.95 лева за 455 часа и 45 минути положен извънреден труд.
Събрани по делото са гласни доказателства. Разпитани са свид. В.Д.– надзирател в затвора - Бургас и свид. Д.М.– „Началник сектор надзорно-охранителна дейност“ в затвора – Бургас, които описват задълженията на надзирателите във връзка със задължителния инструктаж, сдаване на постове и освобождаване на дежурна смяна. Свид. Д. посочва детайлно тези задължения на надзирателите и времето, което според него е необходимо за тях, но заявява, че задълженията на С.Н. не са същите, тъй като тя работи на централен пост, а там не се приемат затворници, а се приема видеонаблюдението, т.е. тя трябва да провери кои камери работят, има ли нарушения в системата, има ли нарушения за денонощието. Посочва, че е не присъствал на тяхното приемане и сдаване, но няма какво друго да се случи там. В показанията си свидетелят акцентира на продължителността на проверките на затворници, което се явява неотносимо за ищцата, тъй като същата приемала единствено оборудването, мониторите и кабелите. От своя страна свид. М. потвърждава, че С.Н. работи основно на 12-часови смени, като обикновеното й работно място е един трисменен пост, който се поддържа 24 часа в денонощието. На поста, на който работи мл. инспектор Н., не се водят „лишени от свобода“, там няма преброяване, тя не разполага с оръжие. На този пост, на който е Н. имат достъп само длъжностните лица, които осъществяват контрол на постовата служба в Затвора. При 12-часовите смени, инструктажът трае около 5 минути. Съгласно заповедта на Началника на Затвора, инструктажите започват в 7:50 часа, считано от 01.07.2019г., а преди тази дата са започвали в 07:45 часа, съгласно заповедта за работното време.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (същото е уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от отработеното време.
По делото не се спори, че ищцата е изпълнявала 12-часови и 8-часови дежурства по график, както и че регламентираното й работно време в процесния период е било съответно дневна смяна от 8.00 ч. до 20.00 ч. при 12-часово дежурство, нощна смяна – от 20 часа до 8 часа и 8-часови смени от 8 часа до 16.30 часа и от 6 часа до 14.30 часа. От анализа на събраните доказателства, включително гласни такива, според настоящия състав се установява, че инструктажът в конкретния случай е продължавал не повече от 5 мин. Съдът счита, че началото на инструктажа е времето преди 8.00 часа, което следва да се признае за допълнително отработено, тъй като времето за подготовка и привеждане във вид, което се твърди, че започва в 7.30 часа, не е сред дейностите, с които страната изпълнява служебните си задължения, освен това не е изброено в хипотезите на чл. 16е, ал. 1 ППЗИНЗС. Преценявайки показанията на двамата свидетели и дейностите, които се извършват по време на инструктажа, и въпросите, които се обсъждат, съдът счита, че за изпълнение на същите не са необходими повече от 15 минути, т.е. сумарно времето за инструктаж, сдаване на поста и освобождаване на дежурната смяна в конкретния случай е 15 минути, а това е така, тъй като ищцата С.Н. работи на пост, на който не се приемат затворници.
Не се спори, установява се и от заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба са заплащани по 30 минути за 12-часови дневни смени и за 12-часови нощни смени и 8 часови смени – по 15 минути, поради което за този период претенцията е неоснователна, тъй като е погасена чрез плащане. За периода 02.03.2017г. - 30.06.2019г. следва да бъдат присъдени неизплатените трудови възнаграждения за положен извънреден труд от 15 минути на дежурство. Съдът счита за нужно да отбележи, че изготвеното по делото заключение по икономическата експертиза не може да се ползва в цялост, а само частично, тъй като това заключение посочва какъв е размерът на нетното трудово възнаграждение за един час с увеличение от 50%, докато по настоящото дело е релевантен размерът на възнаграждението не за 75 минути, а за 15 минути. Ето защо размера на възнагражденията следва да се преизчисли от съда. Като взе предвид заключението на вещото лице на броя на положените през годините смени, както и размера на основното трудово възнаграждение за всяка година, съдът направи съответните изчисления като възнаграждението за 2017г., 2018г. до юни 2019г. е в размер на общо 524.10 лева за общо 76 часа и 15 минути извънреден труд. За периода 01.07.2019 г. – 31.12.2019 г. са положени дежурства по 12 часа, но от заключението на вещото лице е видно, че те са платени по 30 минути, респ. по 15 минути и съответно повече заплащане не се дължи. За 2020г. за периода до завеждане на делото също са положени дежурства по 12 часа, но и те са заплатени за 30 минути, съответно за 15 минути. Следователно други възнаграждения не се дължат.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от общо 524.10 лева за 76 часа и 15 минути извънреден труд, като се отхвърли иска за горницата над 524.10 лева до търсените 1600 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 98.27 лева за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът също следва да се осъди да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 67.24 лева, представляваща съответна част от дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати всички дължащи се такси и разноски в размер на 50 лева държавна такса за производството и 100 лева за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати на С.Н.Н., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.Г.М. и адв.Д.к., сумата от 524.10 лева (петстотин двадесет и четири лева и десет стотинки) главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 76 часа и 15 минути извън времето на дежурство за периода от 02.03.2017г. до 02.03.2020г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба – 02.03.2020г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1600 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати на С.Н.Н., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.Г.М. и адв.Д.к. сумата от 98.27 лева (деветдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА С.Н.Н., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.Г.М. и адв.Д.к. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., сумата от 67.24 лева (шестдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати по сметка на БРС сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) за разноски, от които 50 лева държавна такса и 100 лева възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД