РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Бургас, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500151 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано пред БОС
по повод въззивна жалба,подадена от М. С. С.,чрез пълномощника и
адв.Милев против съдебно решение №2449 от 19.11.2024г.,постановено по
гр.д.№ 5810/2024г.по описа на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения
от въззивницата М. С. иск за приемане на установено по отношение на
ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, че сключеният
между М. С. С., ЕГН **********, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
*********, Договор за потребителски кредит №398478 от 06.07.2016 г. е
нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 във вр.
чл.22 от ЗПК и чл.11 и чл.19 от ЗПК, както и предявеният в условията на
евентуалност иск за приемане на установено по отношение на ответника
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, че клаузата на чл.5 от
сключения между страните Договор за потребителски кредит №398478 от
06.07.2016 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение – поръчителство, е нищожна поради противоречие с
разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответното дружество,което не е
депозирало писмен отговор в законоустановения срок.
С въззивната жалба решението на БРС е оспорено като неправилно и
незаконосъобразно,като се сочи,че съдът е дал ход на устните състезания без
да е изяснил делото от фактическа страна.Съдът е задължил ответника да
1
представи на основание чл.190 ГПК заверен препис от оспорения договор за
кредит,като не е констатирал,че задължението е останало неизпълнено,тъй
като ответникът е представил друг договор.Ответникът е установил грешката
си и с молба от 22.11.2024г.е представил правилния договор за заем,но същият
не е приобщен като доказателство по делото,а искът е бил отхвърлен от съда
поради липсата на договор. Въззивницата моли съдът да отмени обжалваното
решение и да постанови въззивно решение,с което да уважи предявения от нея
иск. Отправено е доказателствено искане да се приеме като доказателство
намиращият се в кориците на делото договор №398478 от 06.07.2016г.и
справка от БНБ.
Въззивният съд уважи доказателственото искане на основание чл.266
ал.3 ГПК,като прие във въззивното производство нови писмени
доказателства-представеният от ответника с молба от 22.11.2024г.по делото на
БРС изискан по реда на чл.190 ГПК договор №398478 от 06.07.2016г., писмо
от БНБ от 22.11.2024г.и приложена към него справка от информационната
система на ЦКР за наличие на данни за предоставени кредити от ответното
дружество на посоченото в съдебното удостоверение физическо лице-ищцата.
В съдебно заседание въззивницата С.,редовно уведомена,не се явява и
не се представлява.Постъпила е писмена молба от пълномощника и
адв.Милев,в която се изразява становище в смисъл,че се поддържа въззивната
жалба и се моли за уважаването и,както и за приемане на представените
писмени доказателства.Моли решението на БРС да бъде отменено и
предявеният иск да бъде уважен.Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,не
изпраща представител.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд
намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС
установи следното:
Производството е образувано по искова молба от М. С. С., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. Димитър Милев от АК-София, с която е
предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ №51, бл.0, вх.А, ет.9,
представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова
Николова, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит
№398478 от 06.07.2016 г. е нищожен поради противоречие с разпоредбите на
чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл.22 от ЗПК и чл.11 и чл.19 от ЗПК, както и
евентуален иск за нищожност на договора на основание чл.26 ЗЗД поради
липса на съгласие и евентуален иск за нищожност на клаузата на чл.5 от
сключения между страните Договор за потребителски кредит №398478 от
06.07.2016 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение – поръчителство, поради нарушение на разпоредбите на чл.10,
ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК.
Ищцата е твърдяла,че е страна по Договор за потребителски кредит
2
№398478 от 06.07.2016 г., сключен със „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,като е
получила по договора сума в размер на 400 лв., при ГПР в размер на 49, 66 %.
В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Фератум банк“ в полза на дружеството –
ответник. При сключване на договора за потребителски кредит никъде не било
посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението
за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество. След като
усвоила сумата от 400 лв., отпусната по договора за кредит, ищцата
установила, че освен заемната сума били начислени такса за обезпечение с
поръчителство, която услуга била предоставяна от партньор на „Фератум
България“ ЕООД в размер на 200 лв. Ищцата е твърдяла,че процесният
договор е недействителен поради това, че дължимите вноски по договора не
били посочени в договора за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че
сключването на договор за гаранция било задължително условие за
предоставяне на кредит, а не като задължително условие за кандидатстването,
какво се явявало всъщност. Твърдяла е също така, че договорът не бил
подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради
което липсвало съгласие. Навела е и твърдения,че процесният договор за
кредит е нищожен на основание чл.10, ал.1, във вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не
била спазена предвидената в закона форма. Нищожен бил и поради неспазване
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не съдържал начина на
изчисляване на ГПР и липсвало яснота как е формиран същия, респ. общо
дължимата сума по него. Разписаният ГПР бил неточен и подвеждащ, защото
в него не била включена сумата по предоставяне на поръчител. Ответникът не
предоставял възможност за включване на договор без да му бъде предоставен
поръчител, за което събирал допълнително възнаграждение С това
допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и е следвало тези разходи да бъдат включени в ГПР,
съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, което не е било сторено,поради което при което
при включването им,същият би надхвърлил законовото ограничение. Счита,
че сумата, претендирана от ответното дружество несъмнено е следвало да
бъде включена в ГПР, тъй като била разход във връзка с предоставянето на
кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК.Твърдяла е,че договорът не е
подписан нито с квалифициран,нито с обикновен електронен подпис,поради
което липсва съгласие за сключването му. Посочва, че клаузата на чл.5 от
договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна, като
неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗПП и като нарушаваща
разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК. Отправеното
до съда искане е за приемане на установено по отношение на страните, че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит №398478 от
06.07.2016 г. е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл.11, ал.1,
т.10 във вр. чл.22 от ЗПК и чл.11 и чл.19 от ЗПК, а в условията на евентуалност
– да се приеме за установено,че договорът е нищожен поради липса на
съгласие,а в случай че бъде отхвърлен главния иск да се приеме за установено,
че клаузата на чл.5 от сключения между страните Договор за потребителски
кредит №398478 от 06.07.2016 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение
3
за предоставяне на обезпечение – поръчителство, е нищожна поради
противоречие с разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от
ЗПК. Представят се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото е подал писмен
отговор на исковата молба, с който е оспорил изцяло предявения иск. В
отговора се сочи, че с клаузата на чл.5 от сключения между страните договор
за потребителски кредит било уговорено обезпечение на задължението на
ищеца да върне получените кредитни средства, ведно с възнаградителна
лихва, чрез поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк /Малта/. Оспорва
твърдението, че поръчителството от Мултитюд Банк /Малта/ било
задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит,като
сочи,че потребителят можел да избере свой поръчител или този, предложен от
кредитора. Според сайта на „Фератум България“ потребителят сам избирал
обезпечението. Исковете за нищожност на договора за гаранция не били
недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна. Договорът
за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответното
дружество не била страна. Ищецът сам бил избрал Мултитюд Банк като
поръчител в електронния формуляр, след като бил информиран за дължимите
такси, след което подал заявление за кредит. Получил преддоговорна
информация по имейл, която изрично посочвала, че за сключването на
договора за кредит дружеството изисквало поръчителство. Сочи, че
претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства. Чл.5
от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без
задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно
описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитюд
Банк, които ищецът приел доброволно. Относно твърдяното нарушение на
чл.19, ал.4 от ЗПК ответникът прави довод,че договорът за гаранция бил
възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй
като не била задължителна. Твърденията на ищеца за допълнителни разходи
според ответника са неоснователни, тъй като обезпечението било в резултат
на оценка на кредитоспособността по закон. Ответното дружество
предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът
имал време да избере обезпечение и правото да се откаже от договора.
БРС е уважил доказателствените искания на ищцата,като е задължил
ответното дружество да представи процесния договор,индивидуализиран от
ищцата в исковата молба като договор №398478 от 06.07.2016г. ,както и
всички приложения към него,включително и договор за потребителска услуга-
поръчителство на Мултитюд Банк,погасителен план и стандартен европейски
формуляр,както и е допуснал издаването на съдебно удостоверение на
ищцата,по силата на което да се снабди с информация от БНБ относно
сключени договори между нея и ответното дружество и движението по тях.
С молба от 11.11.2024г. ответникът е представил договор за потребителски
кредит и прилежащи към него документи,които районният съд в съдебно
заседание на 18.11.2024г. е приел като доказателство по делото, без да
констатира,че не е бил представен договор за кредит със посочения в исковата
молба номер и дата,а друг договор- № 318413 от 12.11.2015г.,очевидно
4
неотносим към спора.Съдът е приключил събирането на доказателствата и
съдебното дирене в с.з.на 18.11.2024г.,а на следващия ден- 19.11.2024г.е
постановил съдебното решение,с което е отхвърлил предявеният иск като
недоказан по основание,тъй като по делото не са били представени
доказателства между страните да е бил сключен договор за потребителски
кредит № 398478 от 06.07.2016г. Приел е,че представеният от ответника
договор не е относим към спора,тъй като е с друг номер,дата и година на
сключването и различна сума на кредита.
Ответникът е установил грешката си и с молба от 22.11.2024г.е
изпратил процесния договор,който не е могъл да бъде приобщен и взет
предвид от съда,вкл.и чрез отмяна на хода по същество,тъй като решението
вече е било постановено. На 22.11.2024г.,също след постановяване на
решението,по делото е постъпило и писмо от БНБ,с приложена към него
справка ,издадена по молба на М. С. въз основа на издадено и по делото
съдебно удостоверение,съдържаща информация за процесния договор за
кредит. Като не е констатирал неотносимостта на представения с молбата от
11.11.2024г. договор към предмета на спора, не е дал указания за представяне
на процесния договор,индивидуализиран с номер и дата в исковата молба и
възможност за представяне на изисканата от БНБ справка, БРС е допуснал
процесуално нарушение ,довело до обективна невъзможност делото да бъде
попълнено с относимото доказателство- договор №398478 от
06.07.2016г.,чиято действителност е оспорена с предявения иск.
Във въззивното производство са приети като доказателства относимият
към спора договор №398478 от 06.07.2016г.,представен на 22.11.2024г.от
ответното дружество,приета е и справка от информационната система на ЦКР
към БНБ за наличие на данни за предоставяне на кредити от финансова
институция „Фератум България“ЕООД на М. С. С..В справката не се съдържат
данни за процесния кредит,тъй като данните в системата на регистъра
обхващат период от пет години – 30.11.2019г.-31.10.2024г.От справката обаче
се установява,че ищцата С. е ползвала често услугите на ответното дружество
през последните пет години,като получените кредити през този период е
издължила изцяло.
Видно от съдържанието на приетия във въззивното производство
договор № 398478 от 06.07.2016г.,същият е с предмет предоставяне на
финансови услуги /заеми/от разстояние и е сключен между „Фератум
България“ЕООД,представлявано от Десислава Николова като заемодател и М.
С. С. като заемател.Размерът на заема е 400 лв.,като заемателят се е задължил
да върне сумата в срок от 30 дни,съобразно чл.3.2 от Общите условия.
Съгласно т.3 от договора,общо дължимата сума от заемателя е 413.52 лв.,от
които 400 лв.главница и 13.52 лв.договорна лихва,определена при лихвен
процент 3.38%. В т.4 е посочен ГПР по заема- 49.85 %, а в т.5 е уговорено,че
заемът се обезпечава с поръчителство,предоставено от „Фератум банк“ в
полза на дружеството,като договорът за поръчителство се сключва не по-
късно от края на работния ден,в който е сключен договорът за заем.С
одобряването на обезпечението от дружеството заемодател ,уговорката
свързана с обезпечението не може да се отмени от страните по договора,като
5
одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на
заема.Ответникът не е представил Стандартният европейски формуляр
съдържащ преддоговорната информация относима към сключването на
процесния договор за кредит.Представеният стандартен европейски формуляр
е относим към другия договор за кредит,сключен през 2015г.,като изрично във
формуляра е посочено,че тази информация е валидна за 12.11.2015г./част
четвърта,т.6/. Не е представен и погасителен план,както и договорът за
поръчителство. Твърденият от ищцата факт, че договорът за кредит е бил
обезпечен с договор за поръчителство не е оспорен от ответника,който в
отговора на исковата молба е признал този факта,като е развил пространни
доводи,че ищцата сама е избрала този вид обезпечение,а иск за нищожност на
договора за гаранция е недопустим,тъй като не е насочен срещу поръчителя.
Ответникът не е оспорил и твърдението на ищцата,че за тази допълнителна
услуга е била договорена и заплатена от нея сума от 200 лв.,която е била
включена в месечната и вноска по кредита,като е твърдял,че договорът за
гаранция е отделна възмездна услуга,която е незадължителна,поради което
разходът за нея не следва да се включва в ГПР. По гореизложените
съображения и съобразно чл.161 ГПК,въззивният съд приема за установен
фактът,че ищцата е сключила договор за поръчителство/гаранция/,за
обезпечение на процесния договор за потребителски кредит,сключен на
06.07.2016г.,одобрен от заемодателя,съгласно уговореното в договора,по
силата на който е дължала заплащане на сумата 200 лв. такса за
поръчителя/гаранта. Тъй като по отношение на представените пред БРС Общи
условия не са наведени твърдения,че са неотносими към сключения договор,а
ответното дружество с представянето на процесния договор за кредит не е
представило други Общи условия,различни от вече представените,въззивният
съд приема,че те са относими и приложими и към процесния договор,сключен
на 06.07.2016г.
Предявеният главен иск за установяване нищожността на договора за
потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК,тъй като не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е основателен.
В процесния договор е посочен ГПР 49.85 %,но не са посочени взетите
предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР по начина,определен
в Приложение №1 към ЗПК. Обстоятелството,че лихвеният процент по
кредита е фиксиран не освобождава кредитора да посочи допусканията,които
използва при изчисляване на ГПР по конкретния кредит.Това следва да бъде
сторено изрично,ясно и недвусмислено,в съответствие и по начина,определен
в Приложение №1 към ЗПК. Освен брой и размер на погасителните вноски, в
ГПР се включват и плащания на разходи по кредита,каквито представляват
разходи за банкови преводи на месечните вноски,разходи за застрахователна
премия, месечни такси и др. По отношение на разхода по кредита – заплащане
на месечна такса по договор за поръчителство с посочено от кредитора
юридическо лице, липсват данни да са включени като компоненти при
изчисляване на ГПР,а в договора липсва яснота относно начина,по който е
формиран ГПР 49.85 %. Съдът съобрази и твърдението на въззиваемото
дружество,което е в смисъл,че разходът по договора за
6
гаранция/поръчителство не е включен в ГПР,тъй като според него той не
представлява разход по кредита.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно нормата на §1, т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Цитираните разпоредби водят до извод, че в
общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва
да бъдат включени, респ. – да са отразени в крайния му размер и сумите, напр.
неустойки и/или такси за услуги, които са пряко свързани с договора за кредит
и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати.В
настоящия случай между страните е договорено,че потребителят ще дължи
такса, чийто размер е ½ от размера на главницата по кредита. на посочено от
кредитора трето лице- гарант/поръчител за предоставена услуга- обезпечаване
на задължението по договора за кредит. Между страните не е било спорно,че
тази „такса“ е била дължима от потребителя заедно с вноските по кредита,
следователно има характер на разход по кредита, пряко свързан с него и
известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати. Но по делото не
се установява/а и не се твърди от ответника/ тази сума да е включена като
елемент при определяне на годишния процент на разходите, в който случай
размерът на ГПР не би бил такъв, какъвто е посочен в договора. При това
положение въззивният съд достигна до извод,че е нарушена нормата на чл.19,
ал.4 ЗПК, досежно формирането на размера на ГПР,както разпоредбата на чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в
законовия размер,този процент очевидно не е коректен и не е определен при
съблюдаване на изискванията на закона.
Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Константната
практика на СЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата на
потребителите във всяко производство, в което се предявяват вземания по
договори, сключени с потребител - заповедно, исково, дори изпълнително.
Целите, които се преследват водят до санкциониране на доставчици на стоки и
услуги, които си служат с нелоялни търговски практики за заобикаляне на
7
закона и добрите нрави, чрез създаване на неравноправни клаузи в договорите
във вреда на потребителите, които клаузи не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика.
В същия смисъл е и актуалната практика на съдилищата в Република
България,която трайно се ориентира към възприемане на тълкуванията на
СЕС, дадени във връзка с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
Директива 93/13, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23април 2008 година относно договорите за потребителски кредити
и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, свързани с потребителската
защита – напр. Решение №50013/05.08.24г. по т.д.№1646/22г. на ВКС, във
връзка с решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и Решение
№491/23.07.24г. по гр.д. №1767/2023г.
Водим от горните мотиви,БОС достигна до извод,че процесният договор
за потребителски кредит е недействителен на основание ние чл.22 ЗПК,тъй
като не отговаря на императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,поради
което предявеният главен иск следва да бъде уважен. С оглед уважаването на
главния иск,съдът няма да разгледа предявените при условията на
евентуалност искови претенции. Решението на БРС,с което искът е отхвърлен
следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода от въззивното обжалване,ищцата С. има право да и се
присъдят разноските пред двете съдебни инстанции,в какъвто смисъл е
своевременно заявено искане и представен списък на разноските по чл.80
ГПК. На основание чл.78 ал.1 ГПК на М. С. следва да бъдат присъдени
разноските,направени пред БРС- 55 лв.държавна такса и 1800 лв.с ДДС -
адвокатско възнаграждение на адв.Милев,за което са представени
доказателства за плащането му в брой от ищцата. За въззивното производство
се претендират разноски за държавна такса- 25 лв. и също 1800 лв.адвокатско
възнаграждение,от които съдът присъжда само разноските за държавната
такса. По отношение разноските за адвокатско възнаграждение не са
представени доказателства за плащането им от въззивницата С.,а освен това
по делото не е приложено пълномощно за въззивното производство на
адв.Милев. Представен е договор за правна защита и съдействие,съставен от
адв.Милев,който няма за предмет защитата на С. в настоящото въззивно
производство,а изготвяне на искова молба във връзка със сключени договори
за кредит,с клауза,че се предоставя правна помощ по чл.38 ал.2 от ЗА,а страна
по договора е друг адвокат-Борислав Спасителов Златков от АК-София.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение №2449 от 19.11.2024г.,постановено по гр.д.
№ 5810/2024г.по описа на БРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.22 от Закона за
8
потребителския кредит по отношение на ищцата М. С. С., ЕГН **********, с
адрес: *** и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ №51,
бл.0, вх.А, ет.9, представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава
Веселинова Николова,че сключеният между М. С. С., ЕГН **********, и
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* Договор за потребителски
кредит №398478 от 06.07.2016 г. е недействителен поради противоречие с
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ №51,
бл.0, вх.А, ет.9, представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава
Веселинова Николова да заплати на М. С. С., ЕГН ********** с адрес: ***,
сумата от 1855 лв.разноски,направени в първоинстанционното производство
и сумата от 25 лв.разноски,направени във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9