Р Е Ш Е Н И Е №81

Гр. Шумен 31.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд в публично заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

Окръжен съдия: С. Станчев

при участието на секретар Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия търг.дело № 143 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е осъдителен иск с  правно основание чл. 226 ал. 1 във вр. с чл. 208 ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане от застрахователя на застрахователно обезщетение на основание застраховка „Гражданска отговорност” и вследствие настъпило застрахователно събитие – средна телесна повреда при пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от застрахованото лице, с цена на иска 40 000 лева, и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД с цена на иска 9874 лева.

Обстоятелства, на които се основава искът.

В исковата молба до съда Н.В.Р. като законен представител на ищеца Т.Н.Р. излага, че на 26.04.2015 г. в гр. Ш...Т.Н.Р. при управление на велосипед бил ударен от лек автомобил БМВ  318i, с рег. № ..., управляван от лицето Д.И.Е.. Вследствие произлязлото пътнотранспортно произшествие, пострадалият Т.Н.Р. получил травматични увреждания – обширна разкъсно-контузна рана на горна трета на лявата подбедрица, придружена със силна болка и кръвоизлив. Полученото травматично увреждане наложило хоспитализация на пострадалия и провеждане на хирургично лечение, включващо двукратни оперативни интервенции, с последващо следоперативно възстановяване. Законният представител на ищеца твърди, че вследствие настъпилото събитие ищецът изпитал силни и продължителни болки, получил обезобразяване на левия крак, както и сериозни психични и емоционално-волеви смущения. Пътнотранспортното произшествие било причинено от виновно и противоправно поведение на водача на автомобила Д.И.Е.. С решение № 580 от 09.11.2016 г. по НАХД № 2520/2016 г. на Шуменския районен съд, постановено при приложение на чл. 78а от НК, деецът Д.И.Е. бил признат за виновен в това, че на 26.04.2015 г. в гр. Ш...при управление на лек автомобил БМВ  318i, с рег. № ... нарушил правилата за движението – чл. 20 ал. 2 от ЗДП, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.Н.Р. – престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” от НК. Към датата на произшествието автомобилът бил застрахован по риск „гражданска отговорност” със застрахователна полица № 11114002651524 от 27.10.2014 г.  със срок до 30.10.2015 г. в ответното дружество „ЗАД Армеец” АД. Причинените неимуществени вреди представлявали покрит застрахователен риск, което обуславяло дължимост от ответното дружество на възмездяването на вредите.

Искане.

На основание изложените обстоятелства, Н.В.Р. като законен представител на ищеца Т.Н.Р. прави искане до съда да осъди ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. С.да заплати на ищеца Т.Н.Р. сумата от 40 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания, лишения, неудобство , дискомфорт в резултат на пътнотранспортно произшествие, причинено от Д.И.Е. като водач на МПС, което събитие представлявало покрит застрахователен риск по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” в „ЗАД Армеец” АД с полица № 11114002651524 от 27.10.2014 г.  със срок до 30.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Прави и искане до съда и да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 9874 лева, представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница от датата на застрахователното събитие – 26.04.2015 г., до датата на завеждане на исковата молба. Претендира и за разноските по делото.

Възражения срещу иска.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. С.чрез процесуалните си представители адвокат П. и адвокат И. в отговорите и в съдебно заседание прави възражения срещу размера на иска, както следва:

1. възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в предприемане от пострадалия на маневра „пресичане на лявото платно” без подаване на сигнал за предприемането на маневрата;  

2. възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Установени по делото факти.

Приети са по делото като ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1. наличието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. С.и застрахованото лице Д.И. Д., обективиран в представеното по делото копие от застрахователна полица № 11114002651524 от 27.10.2014г., както и че застрахователната закрила по договор за застраховка се простира и спрямо водача на л. а. „БМВ” 318i с рег. № ..., управляван от Д.И.Е. – не се спори между страните;

2. настъпилото застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на 26.04.2015 г., причинило на пострадалото лице Т.Н.Р. средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на ляв крак – установена с решение № 580 от 09.11.2016 г. по НАХД № 2520/2016 г. на Шуменския районен съд, влязло в сила на 25.11.2016 г.  (в доклада погрешно е отбелязан „акт за смърт”);

3. виновното причиняване на телесната повреда от застрахованото лице Д.И.Е. при извършване на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” предл. 2 от НК – установено с решение № 580 от 09.11.2016 г. по НАХД № 2520/2016 г. на Шуменския районен съд, влязло в сила на 25.11.2016 г. и на осн. чл. 300 от ГПК задължително за настоящия съд относно факта на деянието, неговата противоправност и вината на застрахования. 

Обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, са установени от приложените в наказателното производство писмени доказателства: протокол за оглед на ПТП от 26.04.2015 г. (ДП 1119/2015 л. 37-48), протоколите за разпит на Т.Н.Р. като свидетел (ДП л. 54-59) и протоколите за разпит на Д.И.Е. като свидетел (ДП л. 62) и като обвиняем (ДП л. 135). Самите показания на свидетеля и обяснения на обвиняемия в наказателния процес нямат качеството на гласни доказателства в последвалото гражданско производство. Протоколите за разпит в наказателното производство обаче са официални документи по смисъла на 179 ал. 1 от ГПК, защото са издадени от длъжностно лице – орган на досъдебното производство в кръга на службата му, и следва да бъдат кредитирани в гражданския процес като доказателства за направените пред органа на досъдебното производство изявления. Обстоятелствата по настъпването на произшествието се установяват и от изготвените в настоящото производство първоначална и допълнителна автотехнически експертизи. От тези доказателства е видно, че на 26.04.2015 г. в гр. Ш.водачът Д.И.Е. управлявал л. а. „БМВ” 318i с рег. № ... по ул. ...в посока от ...към кв. .... В същата посока и лента на движение се движел пострадалият Т.Н.Р. с управляван от него велосипед. В района на „...” (непосредствено преди механа „...”) водачът на автомобила предприел маневра за изпреварване на велосипедиста. В същото време велосипедистът, без да подаде сигнал, предприел маневра за завиване наляво. Водачът на автомобила е задействал аварийно спирачната система, но въпреки това е произлязъл удар на автомобила с велосипедиста. От автотехническата експертиза е установена скоростта на движение на автомобила непосредствено преди произшествието – 48,9 км/ч, при ограничение до 40 км/ч, регулирано с пътен знак B 26 (протокол за оглед на ПТП – ДП л. 39). Установено е мястото на удара, което е било изцяло в лентата за насрещно движение, на около 16,2 метра от приетия в протокола за оглед ориентир. Първоначалната и допълнителната автотехнически експертизи дават заключение, че при констатираната скорост на движение от 48,9 км/ч, при предприемане на маневрата завой наляво велосипедистът е попадал в опасната зона на движение, а при скорост на автомобила 40 км/ч, каквото е ограничението, велосипедистът не би попадал в опасната зона за движение.

Причинените на ищеца Т.Н.Р. травматични увреждания се установяват от приложената по делото медицинска документация, изискана от МБАЛ Шумен, МБАЛ Варна към ВМА С., и първоначалната и допълнителната съдебно-медицински експертизи. Вследствие пътнотранспортното произшествие, пострадалият Р. е получил обширна разкъсно-контузна рана по задна страна на лява подбедрица в горната й трета, с наличие на дълбок тъканен ефект, без неврологичен дефицит (СМЕ стр. 6 л. 160). Полученото нараняване наложило две оперативни интервенции – на 27.04.2015 г. в МБАЛ Шумен и на 04.05.2015 г. в МБАЛ Варна при ВМА. При втората оперативна интервенция в МБАЛ Варна на пострадалия били извършени тангенциална кръвна некректомия и свободна и несвободна кожна автопластика за намаляване на раневия дефицит, като при интервенцията били взети две свободни кожни присадки от лявото бедро, за покриване на раневата повърхност. Болничното лечение на пострадалия продължило до 14.05.2015 г., когато бил изписан от ВМА Варна с подобрения, но с непълно зарастнала и епитилизирана рана (СМЕ стр. 7 л. 161).

Продължителността на възстановителния период и състоянието на пострадалия през това време се установяват от показанията на свидетелката Д.К.Р.– майка на ищеца и съдебно-медицинската експертиза. От показанията на св. Р.е видно, че лечението и възстановяването на пострадалия били съпроводени със силни болки, значителни неудобства и неприятни усещания в ежедневния живот. Това се потвърждава и от съдебно-медицинските експертизи. Продължителността на възстановителния период не е била посочена изрично от вещото лице, но от заключението на допълнителната експертиза в частта му за заздравяването на нараняването (стр. 6 л. 238) може да се направи извод, че периодът на физическото възстановяване от непосредствените последици на нараняването е бил 6-8 месеца.

Последиците от увреждането състоянието на пострадалия Р. и външният вид на наранения крайник се установяват от съдебно-медицинските експертизи и извършеното от съда освидетелстване на живо лице по реда на чл. 204 и 206 от ГПК. Следите от нараняването по тялото на пострадалия са описани от вещото лице като напълно съзрял (матуриран) кожен ръбец, разположен в областта на лявата задколянна ямка с височина 10 см и широчина 16 см; по задно-вътрешната страна на лявата подбедрица от основния кожен ръбец в задколянната ямка вертикално надолу допълнителен кожен ръбец с дължина 12 см и ширина 4 см в най-широката му част; по външната страна на лявата подбедрица, от основния кожен ръбец вертикално надолу друг кожен ръбец с дължина 8 см и ширина 3 см. Описаните следи от нараняването са с размери и цвят, които са ясно забележими и обективно се отразяват на външния вид на наранения крайник в тази му част. Това е видно от извършеното освидетелстване в съдебно заседание от 07.06.2018 г. (л. 221) и изготвения по време на това процесуално действие фотоалбум (л. 227-230).

От показанията на свидетелите Д.К.Р.и С.М.Б.се установява, че травматичното увреждане е причинило значителни нарушения в емоционалното и психичното състояние на лицето. Пътнотранспортното произшествие причинило на пострадалия силен стрес, последван от физиологични и психологични проблеми (показания на св. Р.л. 193, показания на св.Б.л. 195). Заради претърпения инцидент пострадалият изпитвал страх от придвижване по улицата, отрицателни емоции при спомен за събитието, ограничаване на излизанията от дома му. Вследствие претърпяната психична и емоционална травма пострадалиятстанал затворен, ограничил контактите с приятели. Загрозяващият белег на левия крак вследствие нараняването оказал отрицателно въздействие върху самочувствието на лицето и неговото душевно и емоционално равновесие.

Претърпеният от произшествието стрес и неговите последици се установяват и от съдебно-психиатричната експертиза. Заключението на вещите лица е, че пострадалият е претърпял остър стрес, свързан с инцидента и последващия от това до периода след възстановяването болков синдром. Вещите лица са констатирали сериозна психична травма и нарушения в емоционално-волевата сфера на детето с продължителен характер и невъзстановени до момента.

От правна страна.

Основание за възникване на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.

Възникването на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение се предпоставя от наличие на валидно сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” и настъпване на застрахователно събитие. Наличието на договор за застраховка „гражданска отговорност” с ответника като застраховател по застрахователна полица № 11114002651524 от 27.10.2014г. не е спорно между страните и е прието за безспорно установено с доклада на съда. Настъпването на застрахователното събитие – пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от застрахованото лице, и претърпяното вследствие на това телесно увреждане с характер на средна телесна повреда, са установени с решение № 580 от 09.11.2016 г. по НАХД № 2520/2016 г. на Шуменския районен съд, влязло в сила на 25.11.2016 г. Решението има характер на присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК и е задължително за настоящия съд относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тези обстоятелства обуславят правния извод на съда, че ответникът дължи на ищеца заплащане на застрахователно обезщетение, на основание чл. 226 ал. 1 във вр. с чл. 208 ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).

Определяне размера на обезщетението.

Претенцията е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като критерият за неговото определяне е справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД. При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът взе предвид тежестта на физическото увреждане, претърпяно от ищеца – нараняване на левия крак, което е причинило на пострадалия силни и продължителни болки и страдания, наложило продължително лечение с двукратна хирургична интервенция и продължил 6-8 месеца период на възстановяване. Следва да се вземе предвид и обективното загрозяване на наранения крайник с остатъчния белег от нараняването, което се отразява на външния вид на пострадалото лице. Съдът следва да вземе предвид и установените по делото психични увреждания, причинени на ищеца от произшествието и последващото телесно увреждане: тежка психична травма, причинена от силния стрес, продължителни нарушения в емоционално-волевата сфера на пострадалия, с прояви на ниско самочувствие и и повишена ситуативна тревожност.

         При определяне размера на обезщетението следва да се отчете също, че описаните увреждания са получени от пострадалото лице в детска възраст, непосредствено преди началото на периода на физическо и емоционално израстване и съзряване. Това прави претърпените вреди особено тежки и трудни за преодоляване на лицето. Някои увреждания, каквото е обективното загрозяване на левия крак на пострадалия, не биха могли да бъдат преодолени и за много дълъг период от време, а настъпилото психично и емоционално разстройство не е изцяло преодоляно и до днес.

При така изложените обстоятелства и предвид горните съображения съдът приема, че справедливият размер на присъденото обезщетение е 30 000 (тридесет хиляди) лева.

         По възражението за съпричиняване.

Съдът приема от фактическа страна за безспорно установено, че непосредствено преди произшествието пострадалият при управление на велосипед е предприел маневра за завиване наляво, без да подаде сигнал с ръка. Въпреки това, в конкретния случай съдът намира, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Управлявайки автомобила с превишена скорост, водачът сам се е поставил в невъзможност за своевременна реакция на поведението на велосипедиста. Същевременно, велосипедистът е дете – по време на произшествието на .. години. Това обуславя задължението на водача по чл. 117 от ЗДП, независимо от разрешената скорост, да намали скоростта на движение или при необходимост да спре управлявания от него автомобил. Самата опасност за движението, каквато по същество е дете на пътното платно, е възникнала в момента на възприемането от водача на управляващото велосипед дете, в който момент автомобилът е бил на достатъчно разстояние за своевременна и адекватна на изискванията на закона реакция.

По претенцията за законна лихва. Ищецът е направил искане за присъждане на сумата от 9874 лева, представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница от датата на застрахователното събитие – 26.04.2015 г., до датата на завеждане на исковата молба – 28.08.2017 г. При непозволено увреждане причинителят на увреждането се счита изпаднал в забава от датата на увреждането, съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Както обезщетението за вреди, така и обезщетението за забава по чл. 86 от ЗЗД в този случай има компенсаторен характер и се определя от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Но доколкото ищецът е посочил точна сума и период – 9874 лева за периода 26.04.2015 г. – 28.08.2017 г., следва съдът да се произнесе в рамките на това искане. Законната лихва върху сумата от 30 000 лева за визирания период е в размер на 7147,05 лева (www.calculator.bg). Следва искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД да бъде уважен в този размер. В останалата част от пълния предявен размер от 9874 лева искът следва да бъде отхвърлен.

По претенцията в частта й над 30 000 лева до пълния размер от 40 000 лева и възражението за прекомерност.

Неоснователна е претенцията за обезщетение над сумата от 30 000 лева до пълния размер от 40 000 лева. Независимо от тежестта на нараняването вследствие застрахователното събитие, не е била съществено нарушена анатомичната цялост на наранения крак на ищеца, а вследствие проведеното лечение физиологичното състояние на крайника и неговите функции са били изцяло възстановени.  Описаните от вещото лице усещания за физиологичен дискомфорт (опъване и лека болезненост в задколянната ямка при максимално опъване на крака в колянната става, намалена чувствителност на кожата на лявата подбедрица – СМЕ л. 161-162) не са съществени и не влияят върху правилното и пълноценно функциониране на крайника. Настъпилата психична травма, въпреки нейната тежест и продължителност, не е психично разстройство в тесния смисъл на това понятие (СПЕ л. 167), а има по-скоро последици в емоционално-волевото състояние и поведението на ищеца, които последици принципно отзвучават с врмето (в.л. С. в с.з. от 07.06.2018 г. л. 222). Тези съображения дават основание на съда да отхвърли предявения иск в частта му над 30 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева.

Разноските по делото.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. С.следва да заплати на Н.В.Р. като законен представител на ищеца Т.Н.Р. разноски по делото в размер на 1275 лева, съобразно уважената част от иска. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. С.следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 1200 лева и разноски по делото в размер на 771,65 лева. На основание чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК, ищецът Т.Н.Р. не дължи заплащане на разноски по делото.

Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. С., ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С... да заплати на Т.Н.Р.Р. ЕГН , адрес: *** сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица № 11114002651524 от 27.10.2014г. за причинени неимуществени вреди – претърпени физически болки и страдания, нараняване на ляв крак с последващо обезобразяване, и психическа травма и увреждания на емоционално-волевото състояние на пострадалия, вследствие претърпяно застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на 26.04.2015 г. в гр. Ш.ул. ..., виновно причинено от застраховано лице Д.И.Е. при управление на л. а. „БМВ” 318i с рег. № ..., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. С., ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С... да заплати на Т.Н.Р.Р. ЕГН, адрес: *** сумата от 7147,05 лв (седем хиляди сто четиридесет и седем лева и пет стотинки) обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на застрахователното събитие – 26.04.2015 г., до датата на предявяване на исковата молба – 28.08.2017 г., като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД над тази сума до пълния предявен размер от 9874 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.Р.Р. чрез законния му представител Н.В.Р. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. С.иск с правно основание чл. 226 ал. 1 във вр. с чл. 208 ал. 1 от Кодекса за застрахованекто (отм.) над сумата от 30 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева, като неоснователен.

         ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. С.да заплати на Н.В.Р. като законен представител на ищеца Т.Н.Р. разноски по делото в размер на 1275 лева, съобразно уважената част от иска.

         ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. С.да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 1200 лева и разноски по делото в размер на 771,65 лева, съобразно уважената част от иска.

         В тежест на ищеца Т.Н.Р. не се присъждат разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апетитен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: