РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Търговище, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. П.
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П. Търговско дело №
20243500900012 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от
КЗ.
Производството е образувано по депозирана искова молба от Г. М. А., ЕГН
**********, с адрес с. *******, общ. *******, ул. „*******“, № 1, Г. Х. Х.,
ЕГН **********, с адрес: с. *******, общ. *******, ул. „*******“ № ****, М.
С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. „*******“, № ****, и С. Х. В.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка С. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: с. *******, общ.*******, ул. „*******“, № ****, всички,
действащи чрез процесуален представител, адвокат Н. А. М.-ПА., съдебен
адрес гр. *******, район „*******“, ул. „*******“ № **** против „ЗД Бул
Инс“ АД ЕИК *********, за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Предявените искове са частични: Г. М. А., ЕГН ********** е предявила
иск за сумата от 30 000 лв., частичен от 50 000 лв.; Г. Х. Х., ЕГН ********** е
предявил иск за сумата от 30 000 лв., частичен от 50 000 лв.; М. С. П., ЕГН
********** е предявила иск за сумата от 5 000 лв., частичен от 30 000 лв.; С.
Х. В., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка С. Р. А.,
ЕГН ********** е предявила иск за сумата от 5 000 лв., частичен от 30 000 лв.
Вредите се твърди, че са причинени на 12.09.2023 година, като последица от
ПТП. Претендира се обезщетение от ответника, в качеството му на
застраховател на причинителя на ПТП. Твърденията в исковата молба са
следните: На 12.09.2023 г., около 12:45 ч., по път 11-74, управляваният от Н.
А. Ч. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с per. № СВ 9360 ММ,
1
предприема маневра изпреварване на движещо се пред него моторно превозно
средство, като навлиза в лентата за насрещно движение, в която в
срещуположна посока се движи лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с per. № Т 4502 АМ, управлявано ищеца Г. Х. Х.. Ищецът Х. прави
опит да избегне удара, като завива на дясно, но въпреки това настъпва такъв
между двата автомобила. Вследствие на силния удар л. а. „Фолксваген“, модел
„Пасат“ излиза в дясно от пътното платно и се преобръща три пъти и се удря в
крайпътно дърво. В автомобила на Х. пътували и останалите ищци, като при
настъпилото ПТП, са пострадали всички. Ищцата Г. А., която е пътувала на
предната дясна седалка била с оплаквания от силни болки, оток, както и
ограничени движения в областта на лявата гривнена става. Приета е за
лечение в „МБАЛ - Търговище“ АД, където е установяват, че пострадалата е
получила счупване на долния край на лъчевата кост, закрито в ляво. На
14.09.2023 г. е извършена оперативната интервенция, изразяваща се в
закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, поставена е гипсова
имобилизация. По време на болничния престой е проведена
медикаментозна терапия и подкожно са приложени антикоагуланти
Изписана е на 17.09.2023 г. Освен счупването на лъчевата кост на лявата
предраменница са констатирани и болезнени и разклатени горни и долни
централни резци. Възстановяването било съпроводено с болки в областта на
увредения горен крайник. Поради увреждането не била в състояние да движи
свободно ръката си, наложило се близките да помагат в ежедневието. Все
още изпитва болки в лявата ръка, като движенията й се осъществяват в
ограничен обем. Поради уврежданията приемала предимно течна храна в
продължение на няколко месеца. Станала раздразнителна и сприхава.
Оплаквала се от безсъние и тревожност.
Ищецът Г. Х. при удара между двата автомобила усетил силни болки в
областта на левия глезен, не е можел да стъпва и да ходи. Също бил приет в
„МБАЛ - Търговище“ АД, където на 14.09.2023 г. му е извършена
оперативната намеса, изразяваща се в закрито наместване на фрактура на
тибия и фибула без вътрешна фиксация, фрактурата е обездвижена чрез
поставяне на гипсова имобилизация. Лечението му продължило 17.09.2023 г.,
след което бил изписан. Освен счупването на глезена на левия крак, получил
рани по окосмената теменна част на главата; кръвонасядания по тялото.
Търпял силни болки, а движенията му били ограничени. Бил прикован на
легло, като първите месеци той не можел да се движи и обслужва
самостоятелно. Все още движенията му са ограничени и се придвижва с
патерица. Оплаква се още и от понижено настроение, тревожност, често
сънува кошмари, свързани с инцидента и постоянно се връща към спомена на
случилото се. Изпитва и сериозни притеснения за бъдещото си състояние, тъй
като кракът му все още не се възстановил.
Ищцата М. П. при ПТП изпитала силни болки в дясното рамо, главата,
гръдния кош и шията, поради което също потърсила медицинска помощ на а
14.09.2023 г. След проведените прегледи и изследвания и е поставена диагноза
2
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, като й е проведено
консервативно лечение. На 18.09.2023 г е изписана от болничното заведение.
Възстановяването продължило в домашна обстановка. След инцидента се
оплаквала от главоболие, отпадналост и световъртеж, поради което приемала
и обезболяващи медикаменти. Тя избягвала пряка светлина, както и ползване
на телефон и телевизор. Изпитвала трудности и дискомфорт в ежедневието си.
Вследствие на изживения силен стрес, тя се оплаква от понижено настроение,
тревожност, нарушения на съня. Чувствала се потисната и изпитва страх да
пътува с автомобил.
След произшествието ищцата С. Х. В. получила се оплаквала от
главоболие, световъртеж и гадене, съчетани с увеличаващи се при движение
гръдна и коремна болка. Поради това на 13.09.2023 г. потърсила медицинска
помощ. Била прегледана и е поставена диагноза мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма. Проведено й е лечение с медикаментозна
терапия и на 18.09.2023 г. е изписана от болничното заведение.
Възстановяването продължило в домашна обстановка като продължило
силното главоболие, световъртеж и отпадналост, което наложило честия
прием на обезболяващи медикаменти. В резултат на тези оплаквания
избягвала месеци наред слънчева светлина, стояла в затъмнена стая и се
ограничавала от към дейности, свързани с гледане на телевизор, работа с
компютър, четене, употребата на телефон и други електронни устройства.
Изпитвала болки в областта на ребрата при движение и дишане. Освен
физическите травми, тя изпитвала силна тревожност, безсъние, понижено
настроение, чувствала се потисната и избягвала социални контакти.
Всеки един от пострадалите е отправил искане до ответното
застрахователно дружество да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП, като молбата е заведена от тяхно име и получена при
ответника на 11.10.2023 г. Въз основа на нея били образувани щети за всеки
един от тях, но от страна на ответника не последвало изплащане на
обезщетение.
Предвид гореизложеното, ищците молят съда да осъди „ЗД Бул Инс“ АД
ЕИК ********* да заплати на всеки един от тях обезщетение за търпените
неимуществени вреди, както следва : Г. М. А. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, в размер на 30 000 лв.,
предявен като частичен иск от 50 000 лв.; на Г. Х. Х. застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, в
размер на 30 000 лв., предявен като частичен иск от 50 000 лв.; на М. С. П.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП, в размер на 5 000 лв., предявен като частичен иск от 30
000 лв. и на С. Х. В. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП, в размер на 5 000 лв., предявен като частичен
иск от 30 000 лв. Обезщетенията се претендират ведно със законната лихва
3
върху главницата, считано от датата на завеждане на щетата пред
застрахователя - 11.10.2023 г. Претендира от ответника дължимото
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„ЗД Бул Инс“ АД ЕИК *********, чрез упълномощен процесуален
представител - адвокат М. И. Г., вписан в САК съдебен адрес: гр. *******, бул.
******* № ****, ет. ****, в който се изразява следното становище по исковите
претенции: Оспорва се механизма на произшествието, като се твърди, че
претендираните вреди не са следствие от ПТП. Заявените от пострадалите
увреждания и болки и страдания се дължат единствено на предходни
заболявания, от които пострадалите са страдали преди ПТП. А оздравителния
процес не е бил с такава продължителност. Въвежда и възражение за
съпричиняване, с твърдение, че са пътували без поставен предпазен колан.
Оспорва се и размерът на претендираните обезщетения, като се твърди, че са
прекомерно завишени. В обобщение ответникът моли съда да отхвърли
изцяло исковите претенции като неоснователни и присъждане на разноските в
производството.
В законовия срок е постъпила допълнителна искова молба, в която се
твърди, че водачът на другия автомобил Н. А. Ч. е признат за виновен в това,
че на 12.09.2023 г., на територията на община *******, при управление на
моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл. 25, ал. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на Г.
Х. Х. от с. *******, общ. *******, изразяваща се в счупване на двете кости на
лявата подколенница в областта на глезенната става, което му е причинило
трайно затрудняване движението на левия долен крайник със среден срок на
възстановяване около 5-6 месеца и на Г. М. А. от с. *******, общ. *******,
изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата предраменница в
областта на гривнената става, което и е причинило трайно затрудняване
движението на ръката със среден срок за възстановяване около 3-4 месеца,
като му е наложено и съответното наказание. Оспорва се и възражението за
съпричиняване.
Депозиран е отговор на допълнителната искова молба, с който признават,
че е постановена присъда, с която водачът на другият автомобил е признат за
виновен, като в тази връзка не оспорват наличието на извършено деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца. Поддържа се възражението
за съпричиняване, както и за прекомерност на претендираните обезщетения.
В съдебно заседание, по реда на чл. 214 от ГПК, ищците увеличиха
исковите си претенции, както следва: Г. М. А. увеличи предявеният иск от 30
000 лв. на 50 000 лв.; Г. Х. Х., увеличи предявения иск от 30 000 лв. на 50 000
лв.; М. С. П. увеличи предявения иск от , 5 000 лв. на 30 000 лв.; С. Х. В., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка С. Р. А., ЕГН
********** увеличи предявения иск от 5 000 лв. на 30 000 лв.
4
Предявеният по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ иск се явяват допустим. Ищците
са предявили претенция пред застрахователя за доброволно уреждане на
спора. Споразумение не е постигнато, поради което те имат правен интерес от
предявяване на настоящите искови претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, представени с
исковата молба, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
С присъда № 9 от 15.04.2024 година по НОХД № 100/24 година по описа на
Районен съд – Търговище, съдът е признал подсъдимия Н. А. Ч. за виновен в
това, че на 12.09.2023 г., на територията на община Търговище, по път П-74,
км. 22+000, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген Голф” с рeг. № СВ 9360 ММ, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 25, ал. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице,
както следва: на Г. Х. Х. от с. *******, общ. *******, изразяваща се в счупване
на двете кости на лявата подколенница в областта на глезенната става, което
му е причинило трайно затрудняване движението на левия долен крайник със
среден срок на възстановяване около 5-6 месеца и на Г. М. А. от с. *******,
общ. *******, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата
предраменница в областта на гривнената става, което и е причинило трайно
затрудняване движението на ръката със среден срок за възстановяване около
3-4 месеца, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1,6.
„б“ във вр. чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК във вр. с чл. 25, ал. 2 и
чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и ме у наложено съответното наказание. След
извършена служебна справка се установява, че присъдата е влязла в законна
сила на 04.09.2024 година.
Механизмът на обсъжданото ПТП, с оглед оспорването от страна на
ответника беше установен със съдебно техническа експертиза, съгласно която,
на 12.09.2023 година, около 12.45 часа Н. А. Ч. се движи с лек автомобил
„Фолксваген Голф” с рeг. № СВ 9360 ММ, по път П-74, км. 22+000, с посока
гр. Търговище- с. Руец. В същото време, в насрещното платно се е движил
автомобилът, управляван от ищеца Г. Х.. Н. Ч. предприема маневра
изпреварване на, движещия се пред него автомобил и навлиза в лентата за
движение на Г. Х., при което настъпва удара между двата автомобила.
Автомобилът на Г. Х. се преобръща по таван, преминава в другата пътна лента
и се удря в дърво. Произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието, при много добра видимост и сухо пътно платно. Травмите,
установени по Г. Х. и М. С., които са се движили на предните седалки на
автомобила, установяват, че те са били с поставен предпазен колан. Другите
две пътнички, на задната седалка Г. А. и С. В. са пътували без предпазен
колан. При прехода на автомобила по таван, върху телата на пострадалите
започват да действат многокомпонентни сили и телата им започват да се
движат хаотично, поради което предпазният колан би ограничил травмите.
5
Ищците са депозирали при ответника на 11.10.2023 г., молба за
изплащане на обезщетение за причинените при ПТП произшествие вреди.
Относно последиците от процесното ПТП спрямо ищците съдът
приема за установено следното:
В резултат на ПТП всеки един от пътниците в автомобила е получил
травматични увреждания, които са установени от съдебно медицинската
експертиза. Ищцата Г. М. А. при ПТП е получила болки, оток и силно
ограничени движения в областта на лявата гривнена става, счупване на
лъчевата кост на лявата предраменница, в областта на лява гривнена става.
Приета е на лечение ортопедично отделение, продължило от 13.09.2023 г. до
17.09.2023 г. Извършено е наместване на счупената кост и е поставената
гипсова имобилизация. Счупването на лъчевата кост, на лявата ръка е
причинило на пострадалата трайно затрудняване на движението на горния
крайник, със среден срок за възстановяване 3-4 месеца, като след зарастване
на счупването ще има болки в продължителен период от време, предимно при
студено и влажно време и при по- тежък физически труд. Получила е и
мозъчно сътресение от лека степен, причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Г. Х. Х. е получил две разкъсно-контузни рани по окосмената теменна
област на главата. Кръвонасядания по лявата раменница и дясната
подколенница. На 13.09.2023г. е приет в ОТО към МБАЛ Търговище АД за
провеждане на изследвания и лечение, имал силни болки и силно ограничени
движения, в областта на левия глезен, с оток и невъзможност да стъпва и ходи.
Установено е счупване на двете кости в областта на глезенната става, с лека
дисклокация на фрагментите. В следствие на травмите не е могъл сам да се
обслужва за около 1-2 месеца след инцидента. Счупването на двете кости на
лява подколенница в областта на глезенната става му е причинило трайно
затрудняване в движението на левия долен крайник със среден срок за
възстановяване 5-6 месеца. Лекуван е до 17.09.2023 г. Болките, които е търпял
са за продължителен период от време след инцидента, които ще се появяват
при студено и влажно време, при по-тежък физически труд, при стоене
продължително време прав и при ходене на дълги разстояния. Няма данни за
съпътстващи заболявания. Проведеното лечение се изразява в закритото
наместване на разместените кости и поставянето на гипсова имобилизация.
М. С. П. е била приета на 14.09.2023г. за изследване и лечение в ХО към
МБАЛ Търговище АД. Била е контактна, ориентирана за време и място,
поставена е диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.
Няма съпътстващи заболявания. Освен мозъчно сътресение, в следствие на
удара по главата в лявата тилна окосмена част се е получил болезнен оток,
оток на дясната раменница в средно- горната и трета и по лявото коляно. Била
е на лечение до 18.09.2023 г. Мозъчното сътресение е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Макар и леко в следствие на
мозъчното сътресение за период от 3-4 месеца, ще останат упорито
6
главоболие, световъртеж, емоционална лабилност, лесна раздразнителност,
умствена умора. Та няма съпътстващи заболявания.
С. Х. В. при ПТП е получила разкъсно-контузни рани по задната
повърхност на лявата лакътна става. Кръгловато дълбоко охлузване по горната
повърхност на дясното рамо. Постъпила е на лечение в хирургично отделение
на 13.09.2023 г. и е изписана на 18.09.2023г. Препоръчано е лечението да
продължи в домашни условия за около 2-3 месеца след инцидента, поради
получено мозъчно сътресение. То е било от леките и е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Оплакванията като главоболие,
световъртеж, емоционална лабилност, раздразнителност, умствена умора и др.
са продължили около 2-3 месеца. Тя няма предходни заболявания.
Уврежданията на всички са получени в следствие на ПТП и са в пряка
причинно-следствена връзка с него.
По делото са разпитани свидетели, чиито показания касаят
здравословното състояние, болките и страданията, които е претърпял всеки
един от ищците след произшествието. Свидетелите са съседи на ищците.
Свидетелката Б. Х. посетила първите трима, които са семейство и живеят в
едно домакинство, непосредствено след инцидента, като Г. била с гипсирана
ръка, Г. не можел да стане, понеже кракът му бил гипсиран. М. имала
замайване и се оплаквала от главоболие. Г. не можела сама да се обслужва,
поради болките в ръката, като това продължило около 3-4 месеца. Г. не можел
да ходи, лежал на легло и не можел сам да се обслужва. След като му махнали
гипса започнал да се движи, но с помощта на патерица, не можел да кара кола,
не можел да ходи на работа. Г. също не можела да ходи на работа.
Свидетелката често ги викала срещу заплащане да и помагат в
селскостопанската работа, но след инцидента вече не можели да работят
тежка работа и останали без доходи. Тя често им помагала с пари, и ходела да
им пазарува, защото никой от тях не можел да излиза. М. е съпруга на Г.. След
инцидента, тя изпитвала главоболие и била силно уплашена.
Свидетелката Г. Ю., помагала при отглеждането на детето на М. и Г..
Водила го и го прибирала от детската градина, докато пострадалите били в
болница, както и след като се прибрали, докато се възстановят. Помагала в
домакинството, понеже и тримата били зле, не били в състояние сами да си
пазаруват, да си сготвят, да почистят дома си. Нито Г., нито М. можели да се
грижат за домакинството, поради което свидетелката им приготвяла храна и
им помагала. В началото Г. не можела да яде твърда храна, защото зъбите
били разклатени. Г. бил обслужван от неговия баща, тъй като бил на легло
няколко месеца и не можел да става. Свидетелката познава и семейството на
ищцата С.. Тъй като имала световъртежи и замайване, тя не можела да ходи на
училище след инцидента.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка
7
„Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е
функционално обусловена от основанието и размера на имуществената
отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на
виновния извършител на противоправното деяние - до размера на
установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Застрахователят отговаря за причинените вреди само на
основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован - делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност”.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: - валидно застрахователно правоотношение,
виновно причинени вреди, който са в причинно следствена връзка с деянието.
Доказателствата, сочат, че към датата на ПТП е била налична сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
автомобила, управляван от виновния водач. В резултат на това ПТП са
причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка и в
резултат на виновното поведение на застрахования водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК „Влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“ В този смисъл,
постановената присъда № 9 от 15.04.2024 година по НОХД № 100/24 година
по описа на Районен съд – Търговище /влязла в сила на 04.09.2024 г./ е
задължителна за гражданския съд. Това са безспорните въпроси.
Изложеното по-горе ангажира отговорността на застрахователя да
покрие претърпените вреди- в случая неимуществени.
Спорните въпроси, са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Ищците са четирима и следва да бъдат обсъдените вредите следващи
произшествието за всеки един по отделно, а възражението за съпричиняване,
касае това дали те, т.е. всеки е поставил обезопасителен колан по време на
движението, е едно за четиримата, то съдът ще обсъди първо наведеното
възражение за съпричиняване.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл
т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
8
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди –решение № 165/26.10.2010г. по
гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно.
В случая застрахователят е навел като основание за съпричиняване от
страна на пострадалата, липсата на поставен от нея предпазен колан. Съгласно
заключението на автотехническата и медицинска експертиза, Г. А. и Г. Х.,
пътували на предните седалки на автомобила са били с поставен предпазен
колан, което с оглед механизма на ПТП така или иначе не е ограничило или
намалило вредите. По отношение на тях възражението е неоснователно.
Другите две М. П. и С. В., според експертите, вероятно са пътували без
поставен предпазен колан. Правилно поставен предпазен колан ограничава
движението на снагата напред, но не би ограничило, движението на
крайниците и главата. Те не се задържат от колана и могат да извършват
свободно движения в пространството. При осъществения механизъм на ПТП-
въртенето на автомобила и падането му по таван, коланът не би предотвратил
уврежданията, тъй като не ограничава движението на главата и при въртенето
на автомобила ще последва такъв удар, така че пострадалите биха получили
същите увреждания, дори и да са били с поставен предпазен колан. Приносът
на пострадалия освен, че следва да бъде релевиран от застрахователя, то
следва да бъде и доказан по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник
е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за
да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В този
смисъл е и практиката на ВКС- решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. №
35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/1 Зг. на ВКС, ТК,
I т.о., решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение
№ 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение № 144 от
27.12.2016 г., по т.д. № 1000/2015 г. на II т.о на ВКС. В случая е установено, че
вредите за двете пострадали М. П. и С. В., са щели да настъпят дори и при
наличие на поставен предпазен колан, при което не може да се приеме, че те са
9
съпричинили вредите, непоставяйки такъв. Възражението на застрахователя за
съпричиняване е неоснователно и не следва да доведе до намаляване на
обезщетението на това основание.
По отношение размерът на вредите, съдът намира следното:
Имуществените вреди се присъждат до размера, който е установен, докато
обезщетението за неимуществени такива, съгласно разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД, се определя от съда по справедливост. За да се определи справедливо
обезщетение, то в хода на производството следва да бъдат установени редица
факти и обстоятелства, които да бъдат съобразени и които да обусловят
размера на обезщетението. Не е възможно единствено и само въз основа на
твърдението на пострадалия, че е преживял страх, болка и страдание, да се
определи размера на справедливото обезщетение. Следва да се прецени
характера и последиците от създаденото неприятно преживяване на
пострадалия, начина по който е преживял, е възприел тези неудобства,
изпитаните затруднения в ежедневието. Според постановките на ППВС №
4/1968 г., т. II, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Напълно споделяно в практиката на ВС и
ВКС е установеното разбиране, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това
понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и които
подлежат на доказване за всеки конкретен случай. ВС подчертава, че от
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Тези обстоятелства
следва да бъдат посочени и доказани от страна на ищците. Справедливото
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда
на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните в
случая и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице, а
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които неизменно съпътстват болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане
на лечението през всичките му етапи, психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Изразът “всички вреди” дава обхват на нормата по отношение на вредите,
които са настъпили, както и на тези, които ще настъпят като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане.
10
Съобразявайки посоченото, съдът намира, че следва да определи на
ищцата Г. А. справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30
000 лева, а на Г. Х. в размер на 50 000 лв. При определяне на размера на
обезщетението съдът съобразява следните обстоятелства: преди
произшествието, Г. А. и Г. Х. са били трудоспособни; извършвали са
физически труд не само в домашни условия, но и като основния им начин за
осигуряване на финансови средства в семейството. Работили са в селското
стопанство макар и спорадично, при отглеждане на селскостопанска
продукция на техни съседи от селото, в което живеят. След получените
увреждания, те не могат да извършват такава работа, не могли да възстановят
физическия капацитет, който са имали преди това. Г. А. е получила мозъчно
сътресение, което е съпроводено със силно главоболие, световъртеж, което я
ограничавало както в извършването на домакинската работа, така и в
социалната сфера, доколкото не можела да излиза и да общува с други хора.
Наложило се да бъде подпомагана при ежедневното си обслужване,
храненето и било ограничено, поради разклащането на зъбите в устата .
Заедно с това възстановяването е било съпроводено с болки в областта на
счупването и нараняванията по главата. Това съгласно експертизата и
свидетелските показания, продължило около 3-4 месеца. Но след зарастване
на счупването има болки в продължителен период от време, предимно при
студено и влажно време и при по- тежък физически труд. Поради горното
справедливо за нея обезщетение е именно такова в размер на 30 000 лв., като
до пълният размер от 50 000 лв., искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Г. Х. е млад човек, установено е, че е бил активен полагал е труд преди
инцидента, макар и непостоянно, но се е грижел за осигуряване издръжката на
семейството си, независимо, че живее в едно домакинство с родителите си.
След получените увреждания, той е бил неподвижен, като това състояние е
продължило в рамките на 1-2 месеца след инцидента. През това време е
разчитал изцяло на чужда помощ. Не е бил в състояние сам да се обслужва,
сам да се обгрижва в ежедневните си нужди. Счупването на двете кости на
лява подколенница в областта на глезенната става му е причинило трайно
затрудняване в движението на левия долен крайник със среден срок за
възстановяване 5-6 месеца. От което следва, че в период от около осем месеца
не е можел нито да се грижи за семейството си, нито да осигурява неговата
издръжка. Това несъмнено се е отразила крайно негативно и на
самочувствието на този млад човек. Като такъв е имал нужда и от контакти с
близки и приятели, които също са били невъзможни в началото, а в
последствие силно ограничени. Лечението му е било болезнено,
възстановяването също, а при промяна във времето винаги ще усеща болка.
Това увреждане е ограничило физическата му активност и издържливост,
което пък от своя страна, ограничава възможностите му да намери подходяща
работа, която да не е физически натоварваща. При определяне размера на
обезщетението му съдът изхожда и от установените по отношение на него
11
увреждания, и последиците от тях, като счита, че справедливо такова е
обезщетение, в размер на 50 000 лв.
За ищцата М. П. съдът намира, че следва да определи справедливо
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. При инцидента
тя е получила нараняване на главата, което е довело до леко мозъчно
сътресение. Други увреждания няма. Това леко мозъчно сътресение не е
създало опасност за живота , няма да създава и за напред. Действително то е
било съпроводено със световъртеж, главоболие, които са влошили качеството
и на живот за определен период от време- в рамките на 1-2 месеца.
Непосредствено след катастрофата, тя не е можела да излиза, не е можела да
се среща с други хора и най-важното не е можела адекватно да се грижи за
детето си. Помагала и е за това близка приятелка. Но това нейно състояние не
е било продължително и болезнено. Възстановяването ще я върне към
обичайния за нея начин на живот, без никакви ограничения. Не бяха
представени доказателства относно твърдените негативни последици и
психически страдания, който да обусловят по-висок размер на обезщетението,
което следва да бъде определено. С оглед на това искът до пълният размер
от 30 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
Последната от пострадалите в това ПТП е С. В.. Тя е непълнолетна и е
ученичка. При катастрофата е получила наранявания по главата, които са
довели до леко мозъчно сътресение, без сериозни последици и без опасност за
живота . Сътресението и е причинило главоболие, затруднение при пазене
на равновесие, но това е продължило около 2 месеца. Периодът на
възстановяване е бил свързан с ограничения във връзка със умствено
напрежение, поради което и не е посещавала в началото училище. Колко време
това нейно състояние е продължило и как това се е отразило на психиката ,
доказателства не бяха събрани. Не бяха събрани доказателства, които да
обусловят определяне на справедливо обезщетение в по-висок размер от 5 000
лв. Поради горното, предявеният иск до пълния размер от 30 000 лв. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Ищците са освободени от държавна такса и такава следва да се възложи
в тежест на ответното застрахователно дружество. На всеки от ищците е
оказана безплатна правна помощ от адвокат. На последния се дължи
възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2014 за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: при интерес от 25 000 лв. до 100 000
лв. – 2 650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв.; т.е. дължимото
адвокатско възнаграждение за присъденото от съда обезщетение за
неимуществени вреди за оказаната защита на ищцата Г. А. е в размер на 3 050
лв.; за оказаната защита на Г. Х. се дължи възнаграждение, в размер на 4 650
лв.; за М. П. и С. В. възнаграждението на адвоката следва да бъде определено
12
по т.2 от наредбата, при интерес от 1 000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв., а именно в размер на по 800 лв., за всяка от тях.
Общото възнаграждение, което следва да бъде определено на процесуалния
представител на ищците е в размер на 9 300 лв.
Поради изхода на спора, ищците Г. А., М. П. и С. В. дължат на ответника
сторените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете им.
Ответникът е сторил разноски за изготвените по делото експертизи, в размер
на 800 лв., които следва да се възложат на ищците по равно. От приложените
договори за правна защита и съдействие е видно, че за оказаната защита по
иска предявен от Г. А. ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение, в
размер на 5 640 лв., за защита по исковете предявени от М. П. и С. В. е
заплатил адвокатско възнаграждение, в размер на 3 720 лв., за всяка. При
направеното възражение за прекомерност, съдът съобрази правната сложност,
продължителност и фактите по делото, при което намира, че на ответника
следва да бъде присъдено възнаграждение за оказаната правна помощ,
определено съобразно Наредба № 1/2014, а именно за защита по иска,
предявен от Г. А., определено по чл. 7, ал. 2, т. 4- при интерес от 25 000 лв. до
100 000 лв. – 2 650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв.; т.е. дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 3 050 лв.; възнаграждението по
исковете, предявени от М. П. и С. В., възнаграждението на адвоката следва да
бъде опретелено по т. 2 при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 %
за горницата над 1 000 лв., а именно в размер на по 800 лв., за всяка от тях.
Така ищцата Г. А. следва да бъде осъдена да заплати съразмерно на ответника
разноски по делото, в размер на 1 066.67 лв.; М. П., следва да заплати
съразмерно разноски на ответника, в размер на 177.78 лв.; С. В. разноски, в
размер на 177.78 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД ЕИК *********, чрез упълномощен
процесуален представител - адвокат М. И. Г., вписан в САК съдебен адрес: гр.
*******, бул. ******* № ****, ет. ****, да заплати на от Г. М. А., ЕГН
**********, с адрес с. *******, общ. *******, ул. „*******“, № ****,
действаща чрез процесуален представител, адвокат Н. А. М.-ПА., съдебен
адрес гр. *******, район „*******“, ул. „*******“ № ****, сумата от 30 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за травматични
увреждания, болки и страдания, причинени при ПТП на 12.09.2023 година,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.10.2023 година, до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД, чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск до пълният му размер от 50 000 лв., като
13
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД ЕИК *********, чрез упълномощен
процесуален представител - адвокат М. И. Г., вписан в САК съдебен адрес: гр.
*******, бул. ******* № 87, ет. 2, да заплати на Г. Х. Х., ЕГН ********** с
адрес с. *******, общ. Търговище, ул. „*******“, № ****, действаща чрез
процесуален представител, адвокат Н. А. М.-ПА., съдебен адрес гр. *******,
район „*******“, ул. „*******“ № ****, сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за травматични увреждания, болки и
страдания, причинени при ПТП на 12.09.2023 година, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.10.2023 година, до окончателно изплащане
на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД ЕИК *********, чрез упълномощен
процесуален представител - адвокат М. И. Г., вписан в САК съдебен адрес: гр.
*******, бул. ******* № ****, ет. ****, да заплати на М. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, ул. „Руен“, № ****, действаща чрез
процесуален представител, адвокат Н. А. М.-ПА., съдебен адрес гр. *******,
район „*******“, ул. „*******“ № ****, сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за травматични увреждания, болки и
страдания, причинени при ПТП на 12.09.2023 година, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.10.2023 година, до окончателно изплащане
на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до
пълният му размер от 30 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД ЕИК *********, чрез упълномощен
процесуален представител - адвокат М. И. Г., вписан в САК съдебен адрес: гр.
*******, бул. ******* № ****, ет. ****, да заплати на С. Х. В., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка С. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: с. *******, общ.Търговище, ул. „*******“, № ****,
действаща чрез процесуален представител, адвокат Н. А. М.-ПА., съдебен
адрес гр. *******, район „*******“, ул. „*******“ № ****, сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за травматични
увреждания, болки и страдания, причинени при ПТП на 12.09.2023 година,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.10.2023 година, до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД, чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск до пълният му размер от 30 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД ЕИК *********, чрез упълномощен
процесуален представител - адвокат М. И. Г., вписан в САК съдебен адрес: гр.
*******, бул. ******* № ****, ет. ****, да заплати в полза на бюджета на
съдебната система по сметка на Окръжен съд – Търговище държавна такса
върху уважения размер на предявените искове, в размер на 3 600 лв.
14
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН ********** с адрес с. *******, общ. *******,
ул. „*******“, № ****, действаща чрез процесуален представител, адвокат Н.
А. М.-ПА., съдебен адрес гр. *******, район „*******“, ул. „*******“ № ****
да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД ЕИК *********, чрез упълномощен
процесуален представител - адвокат М. И. Г., вписан в САК съдебен адрес: гр.
*******, бул. ******* № ****, ет. ****, разноски по делото по съразмерност, в
размер на 1 066.67 лв.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. „Руен“,
№****, действаща чрез процесуален представител, адвокат Н. А. М.-ПА.,
съдебен адрес гр. *******, район „*******“, ул. „*******“ № **** да заплати
на „ЗД Бул Инс“ АД ЕИК *********, чрез упълномощен процесуален
представител - адвокат М. И. Г., вписан в САК съдебен адрес: гр. *******, бул.
******* № ****, ет. ****, разноски по делото по съразмерност, в размер на
177.78 лв.
ОСЪЖДА С. Х. В., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята
майка С. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. *******, общ.*******, ул.
„*******“, № ****, действаща чрез процесуален представител, адвокат Н. А.
М.-ПА., съдебен адрес гр. *******, район „*******“, ул. „*******“ № **** да
заплати на „ЗД Бул Инс“ АД ЕИК *********, чрез упълномощен процесуален
представител - адвокат М. И. Г., вписан в САК съдебен адрес: гр. *******, бул.
******* № ****, ет. ****, разноски по делото по съразмерност, в размер на
177.78 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
15