Решение по дело №3687/2015 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от Ц.Н.И., адрес-*** против ревизионен акт № Р-25-1401392-091-001/24.08.15г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 539/16.11.2015г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, с който са му установени задължения за внасяне на данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 34 809.65лв.-главници и 8368.95лв. лихви.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният РА е незаконосъобразен, немотивиран и необоснован, издаден в противоречие с писмените доказателства, при липса на законосъобразен анализ и непълнота на събраните доказателства, както и в противоречие с материалните норми на ЗДДФЛ. Твърди, че органите по приходите се позовават на данни от движение по сметките му Уникредит Булбанк АД, за която банка не е декларирал съгласие за разкриване на банкова тайна и разрешение не е давано и от съд. Твърди, че при пълно и коректно направено насрещно запитване до Уникредит Булбанк АД гр.Търговище, ревизиращият екип е щял да установи, че банковата сметка е запорирана с определение на РС-Търговище, поради което разпореждания със сумата от 28452.20лв. няма как да бъдат извършвани и изводът на органите по приходите по отношение на тази сума е незаконосъобразен и немотивиран. Не е възможно разпореждане с тези средства по банкова сметка, *** обезпечаване на „конфискация“ по текущо досъдебно производство и неправилно сумата останала по банковата сметка е приета за доход по смисъла на ЗДДФЛ. Твърди, че необоснован е и изводът на органите по приходите, че изтеглените от него парични средства в общ размер на 310000лв. са негов облагаем доход по смисъла на чл.35 т.6 ЗДДФЛ, като е приета крайна стойност 297900лв.- доход от други източници и при това облагаеми. Счита и че с оглед това, че е привлечен като обвиняем по ДП № 182/2012г. по описа на ОД на МВР гр.Търговище и ако за сумата от 312000лв. се докаже, че е причинена имотна вреда от измама в големи размери, то същата не представлява облагаем доход по ЗДДФЛ. За незаконосъобразен счита подходът на органите по приходите за облагането по средно претеглена цена от по 358,16лв. за липсващите 24 ДПЗС. Такъв подход при условията на ревизия по чл.122 от ДОПК е необоснован, а и липсва какъвто и да било анализ по ал.2. Твърди, че органът по приходите изобщо не е изследвал пазара на адвокатските услуги - търсене и предлагане, липсва анализ на квалификацията и приоритетно поеманите ангажименти в отделните области на правото, липсва анализ и съпоставка с обявените приходи от останалите действащи на територията на колегията адвокати за 2012г., липсва обоснованост на определения размер с действащата Наредба за адвокатските възнаграждения, лисва каквото и да е доказателство за действително получен доход по тези 24 ДПЗС. Неясно е и защо органът по приходите не приема, че част от тези 24 ДПЗС не съдържат уговорено възнаграждение, съответно липсва получаване на такова, процентно на броя на установените такива при анализа на стр.15,16 и стр.17 от РД - 26 от общо 78 или 33,33% са договори с нулеви стойности, което би редуцирало непредставените ДПЗС на 16 броя. Още по-вече, че съгласно анализът на органа по приходите, платеното възнаграждение за 2012г. е в размер на 28652,50лв., установено от ревизорите съобразно доказателствата от трети лица и тези от предоставените и приобщени ДПЗС, а в годишната си декларация е декларирал сумата от 35100лв. или 6447,50лв. в по-вече, което „средно претеглено“ прави по 415,47лв. за липсващите 16 броя ДПЗС. Моли да бъде отменен обжалваният РА.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Обжалва се ревизионен акт № Р-25-1401392-091-001/24.08.15г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 539/16.11.2015г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени задължения за довнасяне на данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 34 809.65лв.-главници и 8368.95лв.- лихви.

От Заповед за възлагане на ревизия № 1401392/14.04.14г., издадена на основание чл.112 и чл.113 ДОПК от началник сектор при ТД на НАП-Варна се установява, че е възложено извършване на ревизия на Ц.Н.И. от инспектори по приходите, която да обхване задълженията за данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. и да завърши до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, която е връчена на 24.04.2014г., като относно други обстоятелства, имащи значение за ревизията е посочено, че ЗВР се издава във връзка с решение № 102/07.04.14г. на директора на Дирекция ОДОП. Със заповед № 1400257/09.07.2014г. производството по извършване на ревизията е спряно, със заповед № Р-25-1401392-143-001/23.04.2015г. е възобновено, а със ЗИЗВР № Р-25-1401392-020-002/23.04.2015г. е изменен съставът на ревизиращия екип, определено е ревизията да обхване задълженията за данък върху доходите на ФЛ-свободни професии, граждански договори и др., като ревизията следва да завърши до 08.05.15г. Със ЗИЗВР № Р-25-1401392-020-003/08.05.2015г. срокът за извършване на ревизията е продължен до 08.07.15г. От заповеди № 10/3.01.2014г., № Д-614/08.05.2014г., №2353/29.04.14г., № 36-349/02.09.14г., № Д-1230/15.09.14г., №3.244/01.07.2014г., №3-277/07.04.2015г. се установява, че ревизията е възложена от компетентен орган, както и че заповедите за изменение на ЗВР са издадени от компетентен орган.

За резултата от ревизията е изготвен ревизионен доклад № Р-25-1401392-092-01/22.07.15г., а въз основа на него е издаден РА, обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, който с решение № 539/16.11.2015г. го е потвърдил, като е обсъдил и направените възражения в жалбата до него, които е приел за неоснователни.

В хода на ревизионното производство, органите по приходи, въз основа на събраните писмени доказателства – писмени обяснения и доказателства, представени от жалбоподателя, от трети лица и контролни органи във връзка с връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, както и присъединени с протоколи, са приели, че са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 ДОПК, поради което на ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124 ал.1 ДОПК, с което е уведомено, че основата за облагане с данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2012г. -31.12.2012г. ще бъде определена по реда на чл.122 ДОПК. Връчено му е и уведомление по чл.17 ал.1 т.2 ДОПК.

Установено е, че жалбоподателят за реализираните доходи през 2012г. е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с деклариран доход от упражняване на свободна професия като адвокат в размер на 35100лв. и данъчна основа след приспадане на разходите за дейността и задължителните осигурителни вноски в размер на 20133 лв., деклариран дължим данък в размер на 2013лева, който не е внесен; вследствие заявеното от ревизираното лице във връзка с връчено му ИПДПОЗЛ, че съгласно чл. 33 от ЗА се касае спазване на адвокатска тайна са събрани доказателства, при анализ на които е констатирано по отношение на издадените от жалбоподателя договори за правна защита и съдействие /ДПЗС/ от трети лица, обобщени в таблица на стр. 15-17 от РД, че през ревизираният период адвокат И. е получил адвокатски възнаграждения в общ размер на 28 652,50 лв., като е установено, че от иззетите кочани липсват ДПЗС от №5926 до 5950 и от № 6426 до 6450. Тъй като от кочан с номера от 6426 до 6450 последно събрания екземпляр е №6435 от 20.09.2012г., но не е установено, че последващите договори са издадени през 2012г., е прието от органите по приходите, че от непредставените кочани използвани през 2012 г. са издавани договори от №5926 до 5950 и от №6426-6435 за оказани адвокатски услуги през ревизирания период. Предвид това, че липсват екземпляри от ДПЗС с отпечатани на гърба пълномощни от кочани, за които безспорно е установено, че са изписани през 2012 г., е прието, че липсващите екземпляри от договори са изписани и предадени на институции, пред които е осъществено представителство. Поради факта, че ревизираното лице не е представило издадените от него през 2012 г. договори за правна защита и съдействие, ревизиращият екип е установил, че са налице укрити доходи от адвокатски възнаграждения от липсващите ДПЗС, определено на база на средно възнаграждение за извършени адвокатски услуги по наличните попълнени ДПЗС /събрани в хода на ревизията/ в размер на 358.16лв. или за 24 бр. липсващи ДПЗС е определен доход от 8 595,84 лева. Определена е данъчна основа по реда на 122 ал.2 ДОПК, както следва: получени доходи по установени попълнени ДПЗС- 28 652,50 лева, от липсващи ДПЗС- 8 595,84 лева, всичко доходи от упражняване на свободна професия- 37 248,34 лева, разходи за дейността - 25%- 9 312,09 лева, общ размер на облагаемия доход-27 936,25 лева, задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО-6 192 лв., годишна данъчна основа- 21 744,25 лева.

При анализ на движението на парични средства по банковата сметка на ревизираното лице в Уникредит Булбанк АД е установено, че в периода от 03.09.2012г. до 31.12.2012г. чрез банкови преводи са постъпили 6 691 091,56 лева от „А. С. Т. интернешънъл“ ЕООД и 311 900 лева от Р.А. Г. по договор за управление. От същата сметка за същия период са правени преводи към трети лица, както и са изтеглени суми в брой общо в размер на 360 000лв. Констатирано е, че основанията за извършените преводи от „А. С. Т. Интернешънъл“ ЕООД по банкова сметка Фактури за доставка на стока - слънчоглед, издадени от „Г.“ ООД, съгласно сключени договори. Сумите са превеждани по сметката на адвокат Ц.И. след получено Уведомително писмо от управителя на „Г.“ ООД с писмено указание за това. Към протокола за извършена насрещна проверка на „А. С. Т. Интернешънъл“ ЕООД са приложени фактури на обща стойност 7 419 916,10 лева, като е посочено, че стойността по фактурите е в по-голям размер, тъй като не всички от фактурите са платени по банковата сметка на Ц.И.. При извършения анализ на получените и преведените парични средства за разплащане по фактури за доставка на слънчоглед е констатирано, че на разположение на жалбоподателя остава неизразходвана сума в размер 28 452,20 лева, която е приета за придобит доход, подлежащ на облагане.

По отношение на получената сума в размер 311 900 лева на 21.09.2012г. по банковата сметка в Уникредит Булбанк в хода на ревизията е установено, че наредителят Р. Г. е декларирал, че е превел по сметката на адв. И. сума в размер на 300 000 лева /което не съвпада с размера на постъпилата сума по сметката/, като не е посочил основание за превода, а в писмени обяснения е декларирал, че няма сключени договори или други документи с адв. И., няма върнати суми от него, което е в противоречие на дадените писмени обяснения от ревизираното лице, че е върнал сумите на А. по негово желание. Установено е, че преводът от страна на Р.А. по сметка на жалбоподателя в размер на 311 900 лв. е с произход от „Агрикс България“ ООД, който е превел сумата на Р.А. с посочено основание „ф.№27/19.09.2012г.” С представеното от ОД на МВР – Търговище заключение на съдебно-икономическа експертиза е извършен анализ на движението на парични средства по банкова сметка ***Г.от който е видно, че сума в размер на 312 000 лева е постъпила по сметката на 21.09.2012 г. от „Агрикс България“ ООД, като от тях са платени 100 лв. банкови такси и разликата от 311 900 лв. са преведени по сметка на Ц.И.. Съгласно Разписка от 24.09.2012г. с посочен издател Р.А. Г., същият декларира, че е получил в брой всички дължими суми по договор за правна помощ и съдействие и няма никакви имуществени претенции. Получената сума в сметката на жалбоподателя е изтеглена от него, като към всяко нареждане разписка за теглене на сумите има приложена декларация за произхода на средствата - „по договор за управление”, общо изтеглената сума е 310 000лв. в периода 21.09.2012г.- 01.10.2012г. На 10.10.2012 г. от сметката са преведени 14 000 лева на „Агрикс България“ ООД, за която сума жалбоподателят заявява, че е превод без основание, а от „Агрикс България“ ООД е декларирано, че е частично възстановена сума от причинена имотна вреда на дружеството. Разписката от 24.09.2012г., издадена от Р.А. не е кредитирана от органа по приходите като доказателство, тъй като противоречи на другите доказателства. Органите по приходите приемат, че сумата в размер на 297900 лева, получена като разлика между 311 900 лева /получената сума по банковата сметка на ревизираното лице от Р.А. Г., чийто произход е от „Агрикс България“ ООД/ и 14 000 лева /възстановена сума на „Агрикс България“ ООД/ е останала на разположение на Ц.Н.И., тъй като няма доказателства за разходването и връщането й .

Предвид установеното, органите по приходите са приели, че сумите в размер на 28452,20 лева/останали на разположение по сметката на ревизираното лице, преведени от „А. С. Т. интернешънъл“ ЕООД/ и 297 900 лева/преведени от Р. Г. с произход от „Агрикс България“ ООД/ са получени доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Установена е данъчна основа от друга стопанска дейност- 21 744.25лв. и годишна данъчна основа от други доходи- 326352.20лв., данъчна основа на общия годишен доход- 348096.45лв., дължим данък- 34809.65лв., внесен- 0лв., данък за внасяне- 34809.65лв. и лихви- 8368.95лв.

Видно от приложеният обвинителен акт и решения се установява, че срещу И. е водено съдебно производство- по НОХД № 175/2016г. за това, че за времето от 14.09.12г. до 21.09.12г. в гр.Търговище и гр.Варна, в съучастие като помагач с К., Е., К.. и с посредствения извършител Г. –обещал помощ след деянието- че ще получи предмета на престъплението с оглед подялбата му; набавил средства, като създал имейл адрес, на който приел документи относно сделката за продажба на царевица; съставил фактури за плащането; след подписване и подпечатване ги предал на представител на ощетеното дружество, с цел да набави за себе си и други лица имотна облага, с което умишлено улеснил К., Е. и К.. след предварителен сговор помежду им да възбудят у Д. заблуждение, че земеделски производител Г. ще му продаде и достави 700т. царевица и с това причинил имотна вреда на „Агрикс България“ООД в големи размери- 312 000лв., като измамата е извършена от повече от две лица, предварително сговорили се за нейното извършване, с което осъществили състава на престъпление по чл.210 ал.1, т.2 и 5 вр.чл.20 ал.4 НК. С присъда № 569 по ПОХД № 175/2016г. на РС-Горна Оряховица съдът е признал подсъдимите К.К.. и Ц.И. за невинни в повдигнатите им обвинения и е осъдил К.С.К. на три години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено за срок от пет години, като е признат за виновен в това, че за времето от 14.08.2012г. до 17.08.2012г., след предварителен сговор с П.Е. и с посредственото извършителство на Р. Г., с цел да набави за себе си и П.Е. имотна облага възбудил у К Д. заблуждение, че е земеделски производител Р. Г., който ще му подаде и достави 600т. царевица и с това причинил на „Агрикс България“ООД имотна вреда в размер на 329 400в. и за времето от 14.09.12г. до 21.09.12г., след предварителен сговор с П.Е., с посредственото извършителство на Р. Г., с цел да набави за себе си и П.Е. имотна облага възбудил у К Д. заблуждение, че ще му подаде и достави 700т. царевица и с това причинил на „Агрикс България“ООД имотна вреда в размер на 312 000лв., като общата причинена имотна вреда е в големи размери, измамата е извършена от две лица, предварително сговорили се за нейното извършване- престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК, като е оправдан в останалата част на обвинението, а именно, че е извършил двете деяния след предварителен сговор с К.К.., а по отношение на второто деяние –че го е извършил в съучастие с Ц.И. в качеството му на помагат, както и че измамата е извършена от повече от две лица. С решението за същите деяния за виновен е признат и Е. и е осъден също на три години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено с изпитателен срок от три години. С присъда № 15 от 07.02.19г. по ВНОХД № 378/18г. Великотърновският окръжен съд е отменил присъда № 569/21.11.2017г. по НОХД №175/2016г. на РС-ГО в частта, с която К.. и И. са признати за невинни, признал ги е за виновни и ги е осъдил на по три години лишаване от свобода, изпълнението на които е отложено за срок от пет години, като е потвърдил присъдата в останалата част. С решение №135/18.07.2019г. ВКС е отменил присъда №15/07.02.19г. по ВНОХД № 378/18г. на Великотърновския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. С присъда №108/10.10.2019г. по ВНОХД № 244/2019г. Великотърновският окръжен съд е отменил присъда № 569/21.11.2017г. по НОХД №175 /2016г. на РС-ГО, като вместо това е признал подсъдимите К., Е., К.. и И. за виновни за деянията, посочени в присъдата, като ги е осъдил на по три години лишаване от свобода, изпълнението на които е отложено за срок от пет години.

С решение №64/06.08.2020г. по нак.д.№ 62/2020г. ВКС, Трето наказателно отделение е отменил присъда №108/10.10.2019г. по внохд № 24482019г. на Великотърновския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. С присъда № 18н/26.10.2021г. по ВНОХД № 291/2020г. Великотърновският окръжен съд е отменил присъда № 569/21.11.2017г. по НОХД № 175/2016г. на РС-ГО в частта, с която са признати за невинни К.. и И. за извършено от всеки от тях деяние по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 НК, като ги е признал за виновни за извършване на описаните в присъдата деяния и ги е осъдил на лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, като е изменил и присъдите на К. и Е.. С решение № 50152/12.01.2023г. по нак.дело № 337/22г. ВКС е отменил въззивната присъда в частта, с която И. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20 ал.4 НК го е оправдал по повдигнатото обвинение, както и е отменил частично присъдата на К...

Представени са по делото протоколи за претърсване и изземване от 11.10.12г.

От показанията на св.Д. се установява, че през месец октомври 2012 г. е работил като старши разследващ полицай в ОД МВР – гр. Търговище; участвал е в ДП №182 за 2012 г.; извършвани са обиски в дома и в офиса - адвокатската кантора на жалбоподателя, но не ги е извършвал той; разследването по ДП № 182/2012 г. е било за измама; не е извършвал претърсването и изземването; имало е компютри и пари, но няма спомен дали са изземвани по това досъдебно производство договори за правна помощ и кочани с адвокатски пълномощни; в протоколите за претърсване и изземване от 11.10.2012 г. по ДП № 182/2012 г. има описано едно пълномощно; имало е и друго образувано досъдебно производство, но не помни за какво престъпление, нито номера му, по което с протокол за доброволно предаване от бившият защитник на жалбоподателя са предадени въпросните кочани; впоследствие е предал тези кочани на данъчните органи.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира следното:

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган- изрично определен в заповед № 10/3.01.2014г. и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи- орган по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: по т.1.- до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2.- налице са данни за укрити приходи или доходи; т.3.- когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; т.4.- липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; т. 5.- документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване; т.6.- данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28; т.7.- декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно чл. 124, ал.1 ДОПК когато установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1 ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал.2 на чл. 124 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.

В случая ревизиращият екип в хода на ревизията е установил наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2 и 7 ДОПК, а именно т.2- налице са данни за укрити приходи или доходи и т.7- декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. С оглед изискванията на чл. 124, ал.1 ДОПК е изготвено уведомление до задълженото лице, че поради наличие на обстоятелство по чл. 122 ДОПК основата за облагане за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК, което е връчено на ревизираното лице.

Въз основа на извършен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства органът по приходите е приел, че през ревизирания период адвокат И. е получил адвокатски възнаграждения в общ размер на 28 652,50 лв., видно от представените договори за правна защита и съдействие /ДПЗС/ от трети лица, обобщени в таблица на стр. 15-17 от РД, а за липсващите от кочаните ДПЗС /от №5926 до 5950 и от №6426-6435/ общо 24 е прието, че същите са изписани и предадени на институции, пред които е осъществено представителство и са налице укрити доходи от адвокатски възнаграждения по тях от 8 595,84 лева, определени на база на средно възнаграждение за извършени адвокатски услуги по наличните попълнени ДПЗС в размер на 358.16лв. За укрити доходи са приети и сумите от 297900 лева, получена като разлика между 311 900 лева /получената сума по банковата сметка на ревизираното лице от Р.А. Г., чийто произход е от „Агрикс България“ ООД/ и 14 000 лева /възстановена сума на „Агрикс България“ ООД/ и останала на разположение на Ц.Н.И., тъй като няма доказателства за разходването и връщането й, както и сумата от 28 452,20 лева, останала на разположение на жалбоподателя в края на годината като неизразходвана, преведена от „А. С. Т. Интернешънъл“ ЕООД по банковата му сметка за разплащания по фактури за доставка на стока - слънчоглед, издадени от „Г.“ ООД.

В тежест на органите по приходите е да обосноват основанията по чл. 122 от ДОПК.

Действително, разпоредбата на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК има предвид данни за укрити приходи и внасянето/превеждането на суми по сметка на ревизираното лице или липсата на ДПЗС от кочаните може да бъде индиция за наличие на неотчетени услуги, съответно доходи, но за да се приеме, че е налице облагаем доход, в тежест на органите по приходите е да го докажат, тъй като извън хипотезите на чл. 123 от ДОПК, наличието на данъчна основа за облагане не може да се предполага.

В случая, за да обосноват основанието по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК и наличието на укрити доходи, в тежест на органите по приходите е да установят, че жалбоподателят е получил доход, който подлежи на облагане. Извън хипотезите на чл. 123 от ДОПК не може да се предполага, че е налице подлежащ на облагане с данъци доход, а следва да е безспорно установен, като тежестта за това е на приходната администрация.

При облагането по особения ред следва да се спазва принципа на обективност по чл. 3 от ДОПК и се определи основа за облагане, която максимално се доближава до действителната, като се обложи само онова несъответствие в имущественото състояние, които недвусмислено обосновават извод, че са налице укрити облагаеми доходи. Хипотезите на чл. 123, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК са различни и доколкото установяват презумпции за наличие на подлежаща на облагане данъчна основа, следва да се прилагат стриктно и самостоятелно.

Движението и салдата по банковите сметки са достоверен източник на информация за платеца /източника/ и основанието, на което са получени сумите, и поради това от тях по несъмнен начин може да се установи получаването на облагаем доход. Основата за облагане на такъв доход се определя по общия ред, а не по аналог.

Органите по приходите са приели, че сумата от 28 452,20 лева, останала на разположение на жалбоподателя в края на годината като неизразходвана, преведена от „А. С. Т. Интернешънъл“ ЕООД по банковата му сметка за разплащания по фактури за доставка на стока - слънчоглед, издадени от „Г.“ ООД е негов доход. Видно от събраните доказателства в периода от 03.09.2012г. до 31.12.2012г. чрез банкови преводи са постъпили 6 691 091,56 лева от „А. С. Т. интернешънъл“ ЕООД и 311 900 лева от Р.А. Г. по договор за управление. От същата сметка за същия период са правени преводи към трети лица, както и са изтеглени суми в брой общо в размер на 360 000лв. Установено е, че основанията за извършените преводи от „А. С. Т. Интернешънъл“ ЕООД по банкова сметка Фактури за доставка на стока - слънчоглед, издадени от „Г.“ ООД съгласно сключени договори. Сумите са превеждани по сметката на адвокат Ц.И. след получено Уведомително писмо от управителя на „Г.“ ООД с писмено указание за това. Към протокола за извършана насрещна проверка на „А. С. Т. Интернешънъл“ ЕООД са приложени фактури на обща стойност 7 419 916,10 лева, като е посочено, че стойността по фактурите е в по-голям размер, тъй като не всички от фактурите са платени по банковата сметка на Ц.И.. Останалата на разположение неизразходвана сума в размер 28 452,20 лева не представлява доход на жалбоподателя, подлежащ на облагане. Обстоятелството, че сумата е останала по сметката не прави по презумпция сумата доход на титуляра на сметката. По безспорен начин е установено, че основанието за внасянето на сумите от наредителя е плащане по фактури за доставка на стока - слънчоглед, издадени от „Г.“ ООД, съгласно договори. Не са налице каквито и да е доказателства, че сумата е доход за ревизираното лице или че е преведена или оставена за него като възнаграждение, доход или друго. Както бе посочено получаването на доход не може да се предполага, а следва да е доказано, като тежестта в случая е на органите по приходите.

По отношение на сумата от 297900 лева, получена като разлика между 311 900 лева /получената сума по банковата сметка на ревизираното лице от Р.А. Г., чийто произход е от „Агрикс България“ ООД/ и 14 000 лева /възстановена сума на „Агрикс България“ ООД/ и останала на разположение на Ц.Н.И., тъй като няма доказателства за разходването и връщането й, също не са налице доказателства да е доход за И..

Видно от представените по делото присъди за водено наказателно производство срещу К.., И., К. и Е., както и от обясненията на управителя на „Агрикс България“ООД сумата, приета за облагаем доход на И., не представлява такъв.

С влязла в сила присъда лицата К.. и Е. са осъдени за деяния, включващи и причинена имотна вреда на „Агрикс България“ООД в размер на сумата, преведена от дружеството по сметка на Р. Г., а впоследствие на жалбоподателя. Имущество, придобито от престъпна дейност не представлява облагаем доход по реда на ЗДДФЛ. В случая не се установи и че сумата е останала на разположение на И..

Неоснователно е прието и че е налице укрит доход в размер на 8 595,84 лева, определени на база на средно възнаграждение за извършени адвокатски услуги по наличните попълнени ДПЗС в размер на 358.16лв. за липсващите 24 бр. ДПЗС. Както бе посочено не може да се предполага наличие на доход, подлежащ на облагане, а следва да е безспорно установен. В случая не е извършен анализ по чл.122 ал.2 ДОПК. Не е анализирана извършваната от лицето дейност, обстоятелството, че съгласно Закона за адвокатурата адвокатът може да предоставя и безплатна правна помощ, както е и установено от представените ДПЗС, както и че плащането може да е договорено да бъде извършено в друг данъчен период. Не са взети предвид и декларираните от жалбоподателя реализирани доходи през 2012г. в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Не е налице и анализ на органите по приходите, който да установява, че стойността на имуществото на ревизираното лице не съответства на декларираните му доходи.

За да се обоснове правилното или не прилагане на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин получаване на доход, който да е облагаем, като в тежест на органите по приходите е да установят тези обстоятелства с надлежни доказателства, каквито в случая не се събраха.

Обстоятелството, че ревизията е по особения ред не може да се счита за основание за отклонение от принципни положения.

В тежест на ответната страна е да установи основанието по чл. 122 ДОПК. Не са налице доказателства, че са налице укрити доходи за ревизираното лице, поради което изводите на ревизиращите, че е налице основанието по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК са необосновани и недоказани.

Наличието на данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК може да е основание за облагане по особения ред, но не и да се предполагат получени доходи. Разпоредбата на чл. 123 от ДОПК въвежда презумпция за подлежаща на облагане основа, но в настоящата ревизия не се твърдят такива обстоятелства.

Не се спори, че жалбоподателят през 2012г. е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с деклариран доход от упражняване на свободна професия като адвокат в размер на 35100лв. и данъчна основа след приспадане на разходите за дейността и задължителните осигурителни вноски в размер на 20133 лв., деклариран дължим данък в размер на 2013лева, който не е внесен.

Предвид горното, дължимият за внасяне данък по ЗДДФЛ за 2012г. следва да е в размер на декларирания, а именно 2013лв., ведно със съответните лихви.

РА в частта, с която са определени за внасяне задължения за данък върху доходите за 2012г. над 2013лв. и съответните лихви е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-25-1401392-091-001/24.08.15г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 539/16.11.2015г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП в частта, с който са му установени задължения за внасяне на данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2012г. за разликата над 2013лв. –главница до 34 809.65лв. и за разликата над 474.02лв. до 8368.95лв. лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Н.И., адрес-*** против ревизионен акт № Р-25-1401392-091-001/24.08.15г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 539/16.11.2015г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП в частта, с която са му установени задължения за внасяне на данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 2013лв. –главница и 474.02лв. лихви.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

	Председател: