Р Е
Ш Е Н И Е № 166
Номер Дата . 20.05. 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
в открито съдебно заседание на 23.01.2019 г. разгледа
докладваното от Емил Митев въззивно търговско дело № 676 по описа за 2018 година и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба вх. № 26562 от 1.09.2017 г. на ответника търговско дружество „А.Т.Д.
-Б“ООД,ЕИК ****,представлявано от Управителя
В.И.Ч., против Решение № 415 от 8.08.2017
г.,постановено от Пловдивския окръжен съд
по търговско дело № 299/2016 г. по описа на съда, в частите му, с които
са отменени като незаконосъобразни всички решения, приети на 22.04.2016 г. от
общото събрание на съдружниците в „А.Т.Д. –Б“ООД-гр.П. с ЕИК **** и обективирани
в констативен протокол ****., съставен от В.Т.в качеството й на
помощник-нотариус на нотариус *******на НК ш с район на действие района на ПРС,
а именно решения за изключването на ищеца К. А. Д. като съдружник в ответното
дружество „А.Т.Д. –Б“ООД, за изплащане на стойността на притежавания от него
дружествен дял в посоченото дружество, изчислена към края на месеца, през който
е проведено събранието, за задължаване на управителя на дружеството да извърши
всички необходими действия във връзка с уреждане на имуществените отношения на
изключения съдружник с дружеството, както и за поемане на дяловете на
изключения съдружник от оставащия съдружник В.И.Ч., и е осъдено „А.Т.Д. – Б“ООД,
ЕИК ****, да заплати на К.А.Д. сумата 1376,52 лв. съдебни разноски.
Образувано е също така и по въззивната
жалба вх. № 26657 от 17.09.2018 г. на ответника търговско дружество „А.Т.Д. -Б“ООД,ЕИК ****,представлявано
от Управителя В.И.Ч., против Решение №
425 от 20.07.2018 г.,постановено от
Пловдивския окръжен съд по търговско
дело № 299/2016 г. по описа на съда, с което първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразни
всички решения, взети на 22.04.2016 г. от В.И.Ч. като едноличен собственик на
капитала на ответното дружество А.Т.Д. –Б“ООД- град П..
В двете въззивни жалби се поддържа
оплакването,че обжалваните решения са
постановени в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения.
Ответникът по въззивните жалби К. А.Д. чрез процесуалния си
представител адвокат Д.П. с писмения отговор с вх. № 29 599 от 4.10.2017
г. взима становище, че първата подадена въззивна жалба е неоснователна, а
относно втората въззивна жалба не е подаден писмен отговор.
Пловдивският апелативен съд след преценка на събраните по делото доказателства ,приема за установено следното:
Производството е по чл.74,ал.1 от ТЗ.
По
делото е установено, че на 22.04.2016 г. от 15.00 часа в кантората на нотариус *******в регистъра на
НК се е провело Общо събрание на
съдружниците на „А.Т.Д. -Б„ООД-
град П., на което е присъствал само съдружникът В. Ч., и са взети решения за
изключването на К.А.Д. като съдружник в дружеството „А.Т.Д. –Б“ООД, за
изплащане на стойността на притежавания от него дружествен дял в посоченото
дружество, изчислена към края на месеца, през който е проведено събранието, за
задължаване на управителя на дружеството да извърши всички необходими действия
във връзка с уреждане на имуществените отношения на изключения съдружник с
дружеството, както и за поемане на дяловете на изключения съдружник от
оставащия съдружник В.И.Ч..
Установено е и че на 22.04.2016 г. са
взети от В.И.Ч. като едноличен собственик на капитала на ответното дружество
„А.Т.Д. –Б“ООД вследствие изключването на ищеца К.А.Д. и поемането на
дружествения му дял от В.И.Ч., решения за преобразуване на ответното дружество
от ООД в ЕООД, за промяна на адреса му на управление ***, дружеството да
продължи да се представлява и управлява и занапред от В.И.Ч. – едноличен
собственик на капитала и за промяна на дружествения договор в съответствие с
предходните решения.
В
исковата молба ищецът К.А.Д. твърди, че е съдружник в ответното търговско
дружество, притежаващ 50% от неговия капитал. Твърди, че на 25.04.2016 г. му станало
известно за провеждането на 22.04.2016 г. на ОСС на ответното дружество. Твърди,
че не е уведомяван и канен за насрочването на това общо събрание, проведено на
22.04.2016 г., не е получавал поканата, нито предупреждението, приложени към
констативния протокол, а същите видял за първи път по партидата на дружеството,
приложени към подаденото на 25.04.2016 г. в търговския регистър заявление за
вписване на промени. Посочва, че към заявлението не е приложена обратната
разписка, от която да е видно, че пратката е получена лично от него като
съдружник. Заявява, че няма и доказателства какво е било съдържанието на
пратката. Оспорва, че дори и такава пратка да е изпращана, каквато теза в
никакъв случай не поддържа, то тя не е съдържала твърдените покана и предупреждение,
още повече че преди няколко години е получил празен плик от В.Ч., който
твърдял, че е изпратил документи до него. Оспорва и всички факти, твърдени в
предупреждението, с чието съдържание се е запознал от търговския регистър.
Затова твърди, че общото събрание, проведено на 22.04.2016 г., не е редовно
свикано и проведено и взетите на него решения са незаконосъобразни,
противоречат на повелителните разпоредби на закона и на подписания между
съдружниците дружествен договор. Твърди, че тази незаконосъобразност е
процесуална и материалноправна.
Според ищеца процесуалната незаконосъобразност
е свързана с нередовността на свикването на ОСС и на провеждането му. Заявява,
че приложеното удостоверение, издадено от куриерска служба „И.Т.“ООД, не може
да санира липсата на представена обратна разписка, подписана от него, а освен
това не установява и съдържанието на самата пратка. Твърди, че същото не
установява редовно уведомяване съгласно изискванията на чл. 139,ал.1 от ТЗ и
чл. 23,ал.1 от дружествения договор, т.е. поканата не е получена от съдружника.
Заявява, че връчването на поканата лично на съдружника е императивна норма и
нарушаването й винаги е свързано с последица нередовност на свикването му.
Заявява, че в случая приложените към констативния протокол предупреждение и
покана не само, че не са му връчени лично, но и никога не са изпращани до него,
а е видно, че въпросните документи са създадени за целите на т.нар. ОСС,
проведено на 22.04.2016 г. и крайната цел е той да не бъде уведомен за него.
Според ищеца материалната
незаконосъобразност е в противоречието на решението по т.1 със закона и
дружествения договор, както и с трайната практика на ВКС и ТР № 1/2002 г.
Заявява, че е недопустимо да се приема решение за изключване на съдружник, ако последният
не е бил предупреден за конкретни нарушения по смисъла на чл. 126,ал.3 от ТЗ.
Посочва, че дори да се приеме хипотетично, че такова предупреждение е
изпратено, което не е така, то същото е изпратено от управителя В.Ч., който
няма това качество, считано от 1.01.2014 г. Твърди, че решенето е порочно и
защото е прието без да са налице основанията на чл. 126,ал.3 от ТЗ, той никога
не е препятствал с действията си редовното провеждане на заседания на ОСС и
винаги е оказвал съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Заявява,
че, напротив, извършил е действия, чрез които осъществил част от законните си
права като съдружник, уредени в чл. 123 от ТЗ – да участва в управлението, да
преглежда книжата на дружеството и да бъде информиран за дейността му, и
естествената му реакция на установените нарушения, извършени от съдружника В.Ч.,
не могат да се квалифицират като виновни и увреждащи дружеството действия.
Заявява, че той по никакъв начин не е нанесъл вреди на дружеството, такива е
причинил с действията си именно съдружникът В.Ч.. Твърди още, че представеното
на ОСС на 25.04.2016 г. от адв.П. и адв.Г. пълномощно с рег. № 1204/15.04.2016
г. на нотариус К.А., въз основа на което са взети решенията, чиято отмяна
претендира, не е изготвено съгласно разпоредбата на чл. 137,ал.4 от ТЗ, която
предвижда, че съдружниците могат да гласуват чрез представител само с изрично
писмено пълномощно, а съгласно чл. 15 от дружествения договор същото следва да
е заверено нотариално. Заявява, че изричното пълномощно предполага да бъде
конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и да бъде
за конкретно действие/действия, по повод на конкретно събрание с посочване на
дневния ред и въпросите по него, по които пълномощникът има право да гласува.
Твърди, че, видно от съдържанието на цитираното пълномощно, то не отговаря на
изискванията за изричност и не се отнася за представителство и гласуване за
конкретното заседание на ОСС, проведено на 22.04.2016 г., което е достатъчно основание
да се приеме, че съдружникът В.Ч. не е представляван надлежно на заседанието и
гласовете на пълномощника му са недействителни.
Претендира с оглед изложените
обстоятелства съдът да отмени всички решения, приети на 22.04.2016 г. от ОСС на
ответното дружество, както и взетите впоследствие на същата дата 22.04.2016 г.
от В.Ч. като ЕСК решения, след като ще отпаднат последиците от изключването.
Ответното дружество счита
иска за процесуално допустим, но неоснователен. С писмения отговор твърди, че
сочено от него системно неизпълнение на задълженията на ищеца като съдружник
представлява основание за изключването му съгласно чл. 126,ал.3,т.1,т.2 и т.3
от ТЗ, поради което управителят на дружеството изпраща на съдружника Д. писмено
предупреждение за изключването му като съдружник в ответното ООД, както и
покана за свикване на ОСС на 22.04.2016 г. в 15 ч. при дневен ред изслушване на
съдружника Д. относно констатирани нарушения, извършени от него в качеството му
на съдружник, посочени в писмено предупреждение за изключване, и изключване на
съдружника К.Д. и поемането на притежаваните от него дялове от капитала на
дружеството от другия съдружник. Твърди, че предупреждението за изключване с
изх. № А-24-1/24.03.2016 г. и поканата за свикване на ОСС с изх.№
А-24-2/24.03.2016 г. са връчени чрез куриерска служба „И.. Т.“ООД-гр.С. лично
на К.Д. на 30.03.2016 г., за което е представено писмо от куриерската фирма. Твърди,
че на 22.04.2016 г. е проведено ОСС и са взети посочените в исковата молба
решения, след като посочените документи са връчени на адреса на съдружника в Г.,
който той е записал в дружествения договор, и са получени от него 22 дни преди
датата на събранието. Заявява, че пощенският оператор „И. Т.“ООД е вписан в
публичния регистър към Комисията за регулиране на съобщенията като оператор,
извършващ универсална пощенска услуга по смисъла на чл. 38, т.1-3 от ЗПУ, чрез
куриерска услуга. Заявява, че предупреждението за изключване и поканата са
факт, като видно от потвърждението от куриерската служба, приложено като
документ, удостоверяващ връчването, същите са достигнали не само адреса, но и
адресата и това е всъщност обратната разписка, удостоверяваща изпращането и
получаването на поканата и предупреждението.
С обжалваното съдебно решение
№ 415 от 8.08.2017 г. окръжният съд приема, че в нито един от изпратените от
куриерската фирма документи не е удостоверено чрез подпис на ищеца лично
получаване от него на поканата за ОС, насрочено за 22.04.2016 г., и на предупреждението
за изключването му, а редовността на връчването на тези два документа изисква
личното им получаване от съдружника-техен адресат, удостоверено чрез неговите
имена и подпис. Приема още, че дори и да е било установено, че пратката е била
връчена на ищеца на датата 30.03.2016 г., както е посочено в писмата на
куриерската фирма, то липсват доказателства за това какво е било съдържанието
на самата пратка, защото описанието на съдържанието на пратката не е базирано
на лична проверка и констатация на службата, а единствено въз основа на
описанието, дадено от изпращача на пратката, видно от тези писма. Освен това
съдът намира, че има три документа от куриерската фирма на чужд език, които не
могат да бъдат ценени като годни писмени доказателства в процеса, а дори и да
се ценят, то от тях, както и от представената и съставена на български език
разпечатка от системата ЕТТ на UPS става видно, че изпращач на пратката е дружеството „Д. Т.“, а не
ответното дружество, което обстоятелство допълнително внася съмнение за това,
че с въпросната пратка са изпратени и връчени на ищеца предупреждението за
изключване и поканата с посочените изходящи номера. Затова съдът намира, че не
е доказано предупреждението за изключване на ищеца като съдружник и поканата за
ОСС на 22.04.2016 г. да са били получени от ищеца и да са му надлежно връчени,
поради което следва да бъдат приети за незаконосъобразни да бъдат отменени като
такива атакуваните решения на ОСС от 22.04.2016 г., защото вземането на тези
решения следва да бъде предхождано от редовно връчено на ищеца предупреждение
за изключване по чл. 126,ал.3 от ТЗ, съответно от изминал достатъчен срок до
датата на събранието за евентуално поправяне от ищеца на визираните в
предупреждението нарушения, както следва да се предхожда и от редовно свикване
на самото събрание, взело решенията, а в случая тези процедурни законови
изисквания не е доказано да са спазени, което опорочава и взетите решения. Затова
съдът преценява, че е излишно да се изследват обстоятелствата относно сочената
от ищеца материалноправна незаконосъобразност на атакуваните решения на ОСС,
като намира иска за отмяна на тези решения за основателен.
С обжалваното съдебно решение
№ 425 от 20.07.2018 г. окръжният съд намира, че взетите решения от В. Ч. като
едноличен собственик на капитала на ответното дружество, обективирани в
протокола от 22.04.2016 г., се явяват следствие от предходните решения, които
са взети от ОСС на същата дата, и конкретно от основното решение за
изключването на ищеца като съдружник. Съдът посочва, че след като е приел за
незаконосъобразно и е отменил решението за изключването на ищеца като съдружник,
то и всички останали решения, взети от съдружника Ч. на 22.04.2016 г. като
едноличен собственик на капитала на дружеството, се явяват незаконосъобразни и
като такива подлежат на отмяна. Затова преценява, че искът за отмяна на тези
решения следва да бъде уважен.
С двете подадени въззивни
жалби жалбоподателят твърди, че решенията са неправилни, необосновани и
незаконосъобразни, не кореспондират на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и са постановени при неправилно и превратно тълкуване на
събраните доказателства. Отново са изложени твърденията, вече заявени от
ответника в отговора на исковата молба, относно редовно според него връчване на
ищеца на предупреждението за изключване като съдружник и на поканата за ОСС на
22.04.2016 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ТЗ всеки съдружник може да предяви срещу
дружеството иск за отмяна на решението на общото събрание, когато то
противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор.
Съгласно нормата на чл. 74, ал.2 от ТЗ искът се предявява в 14-дневен срок от
деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно
поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно
от 3 месеца от деня на ОС. Срокът е преклузивен (ТР №1/6.12.2002 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2002 г., ОСГК, т.4). Затова, въпреки че между страните не се спори
изрично относно допустимостта на иска, на първо място в настоящото производство следва да се извърши
проверка относно допустимостта на предявения иск. Това е наложително и защото
спорът между страните относно законосъобразността на обжалваните решения на ОСС
на 22.04.2016 г., респективно на тези на В. Ч. от същата дата в качество на
едноличен собственик на капитала на ответното дружество вследствие на
изключването на ищеца като съдружник, се концентрира върху въпроса получил ли е
ищецът покана за това ОСС, респективно бил ли е той редовно поканен за него.
Законодателят
е предвидил изрично с разпоредбата на чл. 74, ал.2 от ТЗ преклузивният 14-дневен
срок за предявяването на иска да започва да тече от деня на събранието само
когато съдружникът-ищец е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в
останалите случаи той започва да тече от узнаването. Упражняването на правото
на съдружника на защита срещу решения на ОС на съдружниците в ООД, които
противоречат на повелителни разпоредби на закона или на учредителния договор,
законът ограничава с един много кратък срок, но за започването му изисква
наличие на категорични данни, че съдружникът знае за провеждането на ОС и за
взетите от него решения – първо, защото е присъствал, второ, защото е бил
редовно поканен и е могъл да присъства, но по свой избор не го е направил, или
трето, защото нито е присъствал, нито е бил редовно поканен, а е узнал впоследствие
за проведеното ОС и взетите решения. В третата хипотеза е очевидно, че още при
свикването и провеждането на ОС е налице нарушение на правото на съдружника да
участва в провеждането на ОС. Затова в такава хипотеза му е предоставена
възможността да установи по какъв начин и кога е узнал за събранието и взетите
решения. В случая в исковата молба е ясно заявено твърдението на ищеца, че той
е узнал на 25.04.2016 г., когато е трябвало да бъде проведено свикано от него
ОСС, от адвокат-пълномощник на В.Ч. за проведено на 22.04.2016 г. ОСС, след
което при справка в ТР е установил, че на 25.04.2016 г. е постъпило заявление
за вписване на обстоятелства въз основа на решения на ОСС от 22.04.2016 г., като
ищецът представя с исковата молба в копия документите, представени от страна на
дружеството в регистърното производство пред Търговския регистър. Като
приложение към исковата молба ищецът е представил в копие протокол от
25.04.2016 г., изготвен от И. К., помощник-нотариус по заместване на нотариус Т.
Д., в който е отразено явяването на адвокати-пълномощници на В. Ч. и на
адвокат-пълномощник на К.Д. да провеждане на ОСС на ответното дружество, както
и изявление на адвокат-пълномощник на В.Ч. (адвокат П.), че с решение на ОСС на
22.04.2016 г. Д. е изключен като съдружник в дружеството. Безспорно е, видно е
и от представената от ищеца справка-разпечатка от делото на дружеството в ТР,
че на 25.04.2016 г. са подадени документи за вписване на обстоятелства въз
основа на решения на ОСС от 22.04.2016 г. Исковата молба е подадена, изпратена
по пощата (видно от пощенския плик, лист 86), на 9.05.2016 г. (получена е в
съда на 11.05.2016 г.), т.е. в 14-дневен срок от датата 25.04.2016 г. като ден,
от който започва да тече срокът. Безспорно е между страните, видно е и от
представения от ищеца в копие с исковата молба протокол от ОСС на 22.04.2016
г., че той не е присъствал на събранието. Спори се дали ищецът е бил поканен за
това общо събрание, респективно, дали му е била изпратена и дали той е получил
поканата за ОСС на 22.04.2016 г., представена от ответника с документите в ТР,
респективно в изготвено от там копие, представено от ищеца с исковата молба,
като доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство е за
ответника.
Няма
спор между страните, видно е и от представения от ищеца в копие с исковата
молба дружествен договор от 11.07.2005 г., че съгласно чл. 23,ал.1 от него общото
събрание на дружеството се свиква с писмена покана до всеки съдружник най-малко
7 дни преди заседанието, като в поканата се посочва и дневният ред, каквото е и
изискването на нормата на чл. 139,ал.1 от ТЗ. Видно също от представения от
ищеца в копие с исковата молба дружествен договор (лист 28-32), който съгласно
данните в ТР е и актуалният такъв, в него няма специално посочени изисквания за
начина на връчване на писмената покана, нито адрес за кореспонденция със
съдружника Д., а в началната му част като адрес на този съдружник е посочен
гр.К., ул.“Д.“35, Г..Уведомяването чрез изпращане на покана по пощата или чрез
куриер е по начало допустим способ за свикване на ОСС на ООД. В случая
ответникът твърди, че е изпратил поканата (както и предупреждение за
изключване) чрез куриерската фирма „И. Т.“ООД-гр.С.. Видно от изпратените от
тази фирма документи с писмото, получено в съда на 16.12.2016 г., сред които
товарителница на български език, пратка е изпратена на 28.03.2016 г. от фирма
„Д. т.“ с лице за контакт Н. С. до К.Д. ***35, като фирмата е изпратила и две
потвърдителни писма, адресирани, съответно, едното до В. Ч., „А.Т.Д. Б“-П. и другото
до Н. С., „Д. т.“-П., които са с еднакво съдържание, съгласно което пратката,
съдържаща документи, до К.Д. е доставена на 30.03.2016 г. в 14,20 ч. на
посоченото лице, като съдържанието според приложеното от изпращача описание, е
покана А-24-2/24.03.2016 г., отговор В-24/24.03.2016 г., предупреждение
А-24-1/24.03.2016 г. Видно от изпратеното от фирмата при условията на чл. 192
от ГПК писмо, получено в съда на 17.01.2017 г., в архива й няма оригинал на
документ обратна разписка относно пратката, за такъв вид пратка (UPS) не се предоставя услуга „Обратна разписка“, при
която традиционно при изпращача на пратка се връща документ (разписка), носеща
саморъчен подпис на получателя на пратката, за UPS пратките се предлага услуга „Потвърждение за
доставка“, при която изпращача получава потвърждение, че пратката е доставена
до получателя й по пощата или чрез факс, но за посочената пратка не е била
поискана услуга „Потвърждаване на доставка“ от изпращача й при предаване на
пратката за превоз, представеното с предходното писмо копие на документ „Delivery notification“ й е предоставено от UPS при извършеното разследване по повод изготвянето на
потвърдителните писма.
Видно е следователно, че документи са били
изпратени до ищеца не от ответното дружество, респективно от неговия управител,
а от друго дружество с посочване на лице, което несъмнено не е управителят на
ответното дружество. Направеното от изпращача изявление какво има в пратката не
е доказателство, от което да може да се установи за целите на настоящия правен
спор в пратката да се е намирала конкретно покана до ищеца и именно за ОСС на
22.04.2016 г. Липсва обратна разписка с подпис на лице, което да е получило
пратката, поради което в случая не се установява ищецът да я е получил. Следва
още да се посочи и че е видно, че адресът, на който е изпратена пратката, не
съвпада с адреса, посочен като такъв на ищеца в дружествения договор, относно
наименованието на улицата, на която той живее. Не се установява от така
събраните писмени доказателства следователно при доказателствена тежест за
ответника да е била надлежно изпълнена от него процедурата по чл. 139,ал.1 от ТЗ и чл. 23,ал.1 от дружествения договор за връчване на ищеца в качеството му
на съдружник на покана за ОСС за датата 22.04.2016 г.
От
показанията на свидетеля А.М., разпитан в съдебното заседание на 28.03.2017 г.
на окръжния съд по искане на ищеца, се установява, че през 2009 г. или 2010 г.
е получен празен плик от Ч. до ищеца. Видно от показанията на свидетелката Н. Г.
Д.-С., разпитана по искане на ответника в съдебното заседание на окръжния съд
на 28.03.2017 г., тя работи в „Д. Т.“ от 2000 г., г-н Ч. я е ангажирал за
препращане, изпращане, координиране на кореспонденция, защото „А.Т.Д.“ нямали
база и назначен персонал, спомня си, че е пращала документи на ищеца през месец
март на 2016 г. с куриерска фирма „И Т“, които били предупреждение за
изключване, покана за свикване на ОС и отговор на покана, „А.Т.Д.“ няма входящ
и изходящ дневник за документите, документацията на това дружество се съхранява
у В. Ч. в „Д. Т.“, в кабинета му. С оглед така събраните гласни доказателства
не се установява при доказателствена тежест за ответника именно ответното
дружество да е изпратило до ищеца покана
за ОСС на 22.04.2016 г., като относно това дали поканата е била получена от ищеца свидетелката няма
впечатления, включително не свидетелства да е имало при ответника подписан от
ищеца документ за получаване на пратката.
При
тези обстоятелства и настоящата съдебна инстанция намира, че ответното по спора
дружество не установява спазване на изискването на чл. 139,ал.1,изр.1 от ТЗ и
на чл.23,ал.1 от дружествения договор, общо събрание на съдружниците за 22.04.2016
г. да е свикано с писмена покана, която да е получена от съдружника Д..
При
тези обстоятелства следва да се приеме, на първо място, че искът и
производството по спора, съответно и постановеното от окръжния съд съдебно
решение, не са недопустими, тъй като срокът по чл. 74,ал.2 от ТЗ за предявяване
на иска от съдружника Д. е започнал да тече, тъй като той не е бил редовно
поканен за ОСС на тази дата и безспорно не е присъствала на събранието, не от дата 22.04.2017 г., а след датата, на
която е узнал за проведено ОСС на 22.04.2016 г. и за взети от него решения,
която дата не се нито твърди, нито установява от ответника да е по-ранна от
посочената от ищеца в исковата молба дата 25.04.2016 г. Не се нито твърди, нито
установява от страна на дружеството, във времето от 22.04.2016 г. до 25.04.2016
г. Д. да е бил уведомен за приетите решения.
Също
така следва да се приеме, на второ място, че поради нарушението на изискването
за свикване на ОСС на 22.04.2016 г., всички взети решения от ОСС на 22.04.2016
г. са незаконосъобразни и искът по чл. 74,ал.1 от ТЗ се явява основателен, поради
което правилно с първото обжалвано решение, от 8.08.2017 г., окръжният съд е отменил
всички решения от ОСС на 22.04.2016 г. Установява се при тези обстоятелства, че
първата подадена въззивна жалба, с вх. № 26562 от 1.09.2017 г., е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение –
потвърдено в обжалваните сега негови части.
Взимането
на решенията от В. Ч. на 22.04.2016 г. в качество на едноличен собственик на
капитала на ответното дружество е предпоставено от изключването на съдружника К.Д..
След като за такова изключване няма законосъобразно взето решение от ОСС на
дружеството на 22.04.2016 г., както бе прието по-горе, то и всички така взети
от В.Ч. решения се явяват незаконосъобразни и като такива подлежат на отмяна,
както правилно е приел и постановил окръжният съд с второто обжалвано решение,
от 20.07.2018 г.
Установява се следователно, че и втората
подадена въззивна жалба, с вх. № 26657 от 17.09.2018 г., е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
Установява се, че следва да се потвърдят и двете обжалвани решения ,при
постановяването на които съдът е приложил точно материалния закон. Затова в
полза на ищеца по делото следва да се
присъдят направените от него съдебни разноски пред въззивната инстанция в
размер на 800 лева. за платеното адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 415 от 8.08.2017 г.,постановено от Пловдивския окръжен
съд по търговско дело № 299/2016 г. по описа на съда, в обжалваната му част , с
които са отменени като незаконосъобразни всички решения, приети на 22.04.2016
г. от Общото събрание на съдружниците в „А.Т.Д. –Б“ООД-гр.П. с ЕИК **** и
обективирани в констативен протокол ****., съставен от В.Т.в качеството й на
помощник-нотариус, а именно решения за изключването на ищеца К.А.Д. като
съдружник в ответното дружество „А.Т.Д. –Б“ООД, за изплащане на стойността на
притежавания от него дружествен дял в посоченото дружество, изчислена към края
на месеца, през който е проведено събранието, за задължаване на управителя на дружеството
да извърши всички необходими действия във връзка с уреждане на имуществените
отношения на изключения съдружник с дружеството, както и за поемане на дяловете
на изключения съдружник от оставащия съдружник В.И.Ч., и е осъдено „А.Т.Д. – Б“ООД,
ЕИК ****, да заплати на К.А.Д. сумата 1376,52 лв. съдебни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
425 от 20.07.2018 г.,постановено от
Пловдивския окръжен съд по търговско дело № 299/2016 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „А.Т.Д. –Б“ООД-град П., ЕИК **** да заплати на ищеца К.А.Д.,
гражданин на Република Г., роден на *** г., притежаващ лична карта № ..,
издадена на 6.02.2007 г. от Полицейско управление-гр.К., с постоянен адрес ***
и със съдебен адрес ***, офис №2.1, адвокат Д.П.П., сумата 800 лева,
представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок,считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.