Определение по дело №8/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

 

 

                                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                       17.02.2020г., гр.Кюстендил

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на седемнадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                              Председател:Ваня Богоева

                                                                                                      Членове:Евгения Стамова

                                                                                                                      Веселина Джонева

 

            След като разгледа докладваното от съдия Стамова ч.гр.д.№8/2020г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

            Делото е образувано по частна жалба, подадена от И.М.Ч., чрез пълномощника му адв.А.с адрес: гр.Дупница, ул.”Солун”№2, ет.3 срещу разпореждане от 21.11.2019г. по гр.д.№1661/2019г. на Дупнишкия районен съд.С посоченото разпореждане съдът е прекратил производството по делото поради неотстраняване нередовности на исковата молба, а именно поради липса на уточнение относно основанието за възникване на съсобственост върху сграда, във връзка с ремонт на която е предявен иск за заплащане на определена сума и притежателите на правото на собственост, към момента на извършване на ремонта, липса на уточнение дали искът е предявен срещу наследниците на съсобственик във времето на извършване на необходимите разходи, не уточнен размер на претенцията срещу всеки от наследниците, които отговарят с оглед на припадащата им се част от наследството, несъответствие на петитума с уточнения на исковата молба с молба вх.№15144/15.11.2019г.

 

            В жалбата се поддържа, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, като препис от същата е връчен на ответника.Посочено е, че ищецът не  е  получил препис от отговора, с молба от 15.11.2019г. са изложени обстоятелства във връзка с указания на съда, които са му съобщени, относно посочване притежателите на правото на собственост, към момента на извършване на необходимите разходи, и основанието за съсобствеността, както и в случай, че искът е предявен срещу наследници да се има предвид, че всеки наследник отговаря с оглед на припадащата се част от наследството.Жалбоподателят изтъква, че указания във връзка с обстоятелствата, неуточняването на които е станало повод за прекратяване на производството не са давани, поради което прави искане за отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

            Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

 

            Препис от жалбата е връчен на насрещната страна М.Ч. - конституирана, като ответник по делото, на която е връчен препис от исковата молба.Писмен отговор тя не  е подала.

           

            Друго лице не е било конституирано, като ответник по делото и не е връчван препис от исковата молба.

 

            Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

 

            Производството пред ДнРС е образувано по искова молба, подадена от И.М.Ч. от гр.Кочериново срещу М.Х.Ч. ***.Ищецът е посочил, че с ответницата са съсобственици на парцел и двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.Кочериново при права по ½ ид.ч., като е уточнил, че нему принадлежи първия етаж от сградата и е споменал нотариален акт, от който се установяват правата му.Заявил е, че е била възникнала необходимост от извършване ремонт на сградата, за което ответницата и нейния съпруг – брат на ищеца били дали съгласие.Посочил е, че ремонтът е извършен,описал е какви СМР са извършени и каква цена е заплатил за тях и е заявил искане за осъждане на ответницата да му заплати половината от тази сума- 10 000 лева, представляваща припадащата и се част от извършените разходи по ремонт на покрива, комините, терасите, външното стълбище и фасадата на сградата, като общи части на същата, споменати в изложението относно извършените СМР.

 

            След като препис от исковата молба е връчен на ответницата, в писмен отговор тя е оспорила иска, като наред с друго е посочила, че споменатата в исковата молба сграда е притежавана в режим на етажна собственост, като братът на ищеца, който е бил съсобственик е починал и е наследен от ответницата и негова дъщеря.Като собственик на горния етаж признава, че от покрива е имало течове, но оспорва това да е налагало извършване на всички ремонтни дейности описани в исковата молба, както и изобщо посочената цена на ремонта.Излага, че както наследодателя й така и ответницата не е живяла и не е ползвала имота, като по време на ремонта покойния С.Ч. е бил извън страната.Оспорени са представени с исковата молба доказателства.Формулирано е искане за отхвърляне на предявения иск.   

 

          С разпореждане от 23.10.2019г. на основание чл.129, ал.2 ГПК съдът е оставил исковата молба без движение, с оглед уточняване основанието за възникване на съсобствеността върху сградата и кои са били съсобствениците и в периода на извършване на твърдените разходи.В случай, че искът е предявен срещу наследници на тези съсобственици, да се направи уточнение, като се има предвид, че всеки наследник отговаря с оглед на припадащата му се част от наследството, поради което следва да се уточни и размера на претенцията спрямо всеки от наследниците.

 

          Препис от това разпореждане е връчен на ищеца чрез пълн-ка му на 12.11.2019г.В срока за отстраняване нередовности на исковата молба е подадена молба вх.№15144/15.11.2019г. в която е уточнено, че между ищеца ответницата  М.Ч. и лицето М.А.съществува съсобственост на имота, при права ½ ид.ч. за ищеца и по ¼ ид.ч. за всеки от ответниците, както и, че ответниците са придобили правото на собственост по наследство от С.Ч..

 

           Предвид изложените обстоятелства, съдът намира обжалваното разпореждане за неправилно.Съображения:

 

          Съгласно чл.6 ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

 

            Като условие за надлежно упражняване правото на иск, законът въвежда като изискване исковата молба да притежава определено съдържание, когато не отговаря на  изисквания по чл.127 ГПК за съдържание, задължение за съда да даде указания до ищеца да отстрани нередовностите, а при неотстраняването им да прекрати производството и да върне исковата молба – чл.129 ал.2 и ал.3 ГПК.В исковата молба следва да са изложени

обстоятелствата, на които ищецът основава иска си (чл. 127, ал. 1, т.4 ГПК), т.е. да е индивидуализирано спорното право чрез неговото основание, като се посочат фактите, от които то произтича. Тази част от исковата молба,  следва да е разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. На следващо място, ищецът следва да посочи в какво се състои искането му към съда (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК), или това е т.нар.“петитум” на исковата молба. В него ищецът следва да посочи каква защита на спорното материално право иска – установяване единствено на неговото съществуване или несъществуване (при установителните искове), осъждане на ответника (при осъдителните искове)или правна промяна (при конститутивните искове).Отправеното до съда искане подлежи на разумно тълкуване с оглед на изложените твърдения.

 

            В разглеждания случай е заявена осъдителна претенция за сума, като  припадаща се част от извършени разходи, необходим ремонт на общи части.Независимо от твърдението за съществуваща съсобственост между страните, то изложените фактически обстоятелства сочат на спор между етажни собственици във връзка с ремонт на общи части.Понятията съсобственост и етажна собственост с оглед съдържащата в ЗС регламентация не са тъждествени.Несъмнено наличието на изложение относно обстоятелствата, обосноваващи отговорността на ответницата е условие за редовността на исковата молба респ. непосочването и, като притежател респ. наследник на притежателя на обект в индивидуална собственост и размерът на делът в общите части е нередовност на същата.Дадените обаче указания относно основанието за възникване на съсобственост, при твърдения сочещи на етажна собственост в двуетажна сграда  са неточни.Предвид това  неизпълнението им не обосновава настъпването на предвидените в чл.129, ал.2 ГПК последици -  прекратяване на производството.Не без значение е и факта, че ответницата в отговора на исковата молба сочи своя починал съпруг, като собственик на индивидуален обект втория етаж от сградата, в която ищецът притежава първия, и за което в исковата молба не са изложени твърдения, като не се твърди наличие на други самостоятелни обекти както и, че по определение на закона при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

 

            Следва да се отбележи, че непосочването на всички наследници на починалия  етажен собственик, като ответници по предявения иск за припадаща се част от извършените разноски - необходим ремонт не е основание за оставяне на исковата молба без движение и прекратяване на производството, поради това, че те не са необходими задължителни другари.

 

            Не е такова и несъответствието на заявения в исковата молба осъдителен петитум по отношение на ответницата М.Ч., с изложените обстоятелства, относно обема на притежаваните от нея в сградата права, доколкото както бе отбелязано, указания касаещи уточняване на основанието за възникване на съсобственост на неточни, от друга страна указания във връзка с така възникналото несъответствие не са давани. Освен това по въпроса, дали претендираната сума надхвърля твърдяната и установена, припадащата се, с оглед обема на правата на ответницата, съдът дължи произнасяне с решението по делото.   

 

            С оглед на изложеното и като има предвид, че съгласно Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д.№6/2017г. ОСГТК е прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ от ГПК не се прилагат в производството по частна жалба, съдът ще отмени обжалваното  разпореждане.

 

           Водим от горното, съдът

 

                                                                       О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

            ОТМЕНЯ разпореждане от 21.11.2019г. по гр.д.№1661/2019г. на Дупнишкия районен съд и

 

             ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с изложеното в мотивите на определението.

 

                Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1- седмичен срок от връчването му на страните.

 

             Председател:                                           Членове: