Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1418
30.11.2022 година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на трети ноември,
две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА
АТАНАСОВА
2. ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на прокурора Соня Петрова,
като разгледа докладваното от съдията Икономов касационно административно
наказателно дело № 1590 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Oбразувано е по касационна жалба на Г.Й.Т., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител, против
решение № 791 от 19.07.2022 г. по АНД № 1578/2022 г. по описа на Районен съд-
Бургас.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради нарушение
на закона, съставляващо отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В
нея се сочи, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
след изтичане на тримесечния давностен срок от откриване на нарушителя, посочен
в чл. 34, ал. 1, изр. 2, предложение 1 на Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/. На следващо място се сочи, че в
административнонаказателното производство е допуснато нарушение на
изискванията, предвидени в разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като не е посочена в АУАН и НП датата на извършване на нарушението. В
тази връзка е отбелязано, че не става ясно дали според наказващия орган
нарушението е извършено на датата на издаване на конкретна фактура, с която е
надвишена стойността или в края на предходните 12 месеца, когато е трябвало да
се извърши прогнозиране на разходите. Въведено е също оплакване за допусната
неяснота относно формата да изпълнителното деяние- дали се санкционира
възложителя за неприлагане на предвидения в ЗОП ред за възлагане на обществена поръчка
или сключване на договора при по-облекчени условия. Наведени са и доводи за
неправилно санкциониране на физическото лице, без посочване на длъжностното му
качество. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него
наказателно постановление. Претендират се разноски.
В съдебното заседание
касаторът не се явява и не изпраща процесуален представител.
За ответната страна не
се явява представител, редовно уведомена. Не е заявено становище по жалбата. Не
се сочат нови доказателства.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането ѝ по същество, съдът намира следното:
С решението, предмет на
касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 11-01-589/30.03.2021
г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което
на основание чл. 256, ал.1 от ЗОП е наложено на касатора Г.Й.Т. административно
наказание- глоба в размер на 504,36 лева за нарушение по чл. 17, ал.1, вр. чл.
20, ал. 3, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП. Прието е от съда, че деянието е
доказано по несъмнен начин и е съставомерно.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Според настоящия съдебен
състав жалбата е неоснователна.
По делото не е спорно,
че касаторът Г.Й.Т. заема длъжността изпълнителен директор на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД и в това качество е възложител на обществени поръчки по
смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП.
В периода от 28.04.2017
г. до 22.02.2018 г. от дружеството са извършени разходи за покупка на тест
набори за химичен анализ за фотометри и спектрофотометри на обща стойност 42 030,22
лева без ДДС (50 436,26 лева с ДДС) по 28 бр. фактури, издадени от „Мерк
България“ ЕАД, за които не е проведена процедура по възлагане на обществена
поръчка по реда на ЗОП. На 22.02.2018 г. с издадената фактура № **********/22.02.2018
г. е превишен установеният в чл. 20. ал. 3, т. 2 от ЗОП стойностен праг от 30
000 лева без ДДС.
С нормата на чл. 17, ал.
1 от ЗОП е предвидено задължение за възложителите да приложат предвидения в
закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за
това- при извършване на разходи, достигащи или надвишаващи определените в чл.
20 от същия закон минимални стойностни прагове. Неизпълнението на това
задължение съставлява нарушение по чл. 256, ал. 1 от ЗОП. В случая
съставомерните елементи на нарушението са налице - извършените разходи за
доставка на тест набори за химичен анализ за фотометри и спектрофотометри
надхвърлят минималния стойностен праг от 30 000 лева и не е приложен
предвиденият в закона ред за възлагане на обществена поръчка.
Не е налице соченото от
касатора противоречие, нито съществува неяснота относно фактическите и правните
рамки на обвинението, очертани с наказателното постановление, в т.ч. досежно
датата на извършване на нарушението - 22.02.2018 г. (датата на плащане по
фактура № **********/22.02.2018 г., издадена от „Мерк България“ ЕАД, с което е
надвишен минималният стойностен праг), поради което и не би могло да се приеме,
че е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Не съставлява съществено процесуално нарушение
и пропускът на наказващия орган да отрази в диспозитивната част на
наказателното постановление качеството на наказаното лице - в обстоятелствената
част на НП подробно са изложени всички обстоятелства, съставляващи фактическо
основание за налагане на наказанието и ясно е посочено качеството на наказаното
лице, с което е осигурено правото на защита на последното.
Неоснователни са също
доводите за съставяне на акта след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2,
предл. 1 на ЗАНН. С нормата на чл. 260 от специалния Закон за обществените
поръчки е установен по-дълъг срок за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение- шестмесечен срок, който тече от датата на откриване
на нарушителя, но не по-късно от три години от извършване на нарушението.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС
по т. д. № 3/2019 г., „откриване има, когато компетентният орган разполага с
данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или
информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически
и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи
субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със
съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав“.
В случая със Заповед № ФК-10-557 от 22.04.2020 г., издадена от директора на
АДФИ (на л. 23 от делото), е възложена на старши финансов инспектор от ИРМ -
Бургас да извърши финансова инспекция на „ВиК“ ЕАД- Бургас. Финансовата
инспекция неколкократно е спирана и възобновявана със заповеди на директора на
АДФИ, като с последната от тях е определена крайна дата за приключването
и́ до 24.03.2021 г. На 15.09.2020 г. е съставена справка относно
доставените механични и челни уплътнения през процесния период, подписана от
главния счетоводител и от изпълнителния директор на търговското дружество, като
едва с нейното представяне пред контролния орган, ведно с фактурите за
доставки, може да се приеме, че последният разполага с данните, въз основа на
които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. По делото няма
данни относно момента на представяне справката на контролния орган, но от
датата на нейното изготвяне до датата на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение на 02.10.2020 г. не е изтекъл 6-месечният срок,
установен в специалната норма на чл. 260 от ЗОП. Към този момент не е изтекъл и
установеният в нормата 3-годишен срок от извършване на нарушението. С оглед
изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Мотивиран от горното,
Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 791 от 19.07.2022 г. по АНД № 1578/2022
г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.