№ 326
гр. П., 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100329 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „А. с. в.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Д-
р П. Д.“ № 25, офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, ЕИК ***, твърди, че между „С. К.“ ООД
(като кредитодател) и ответника (като кредитополучател) е бил сключен Договор за
потребителски кредит с № 628062 от 30.01.2022 г., подписан в гр. П.. Поддържа, че по
силата на тази сделка кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от
800 лв. – главница, върху която е била уговорена и възнаградителна лихва. Сочи, че
кредитният дълг е следвало да бъде погасяван на месечни погасителни вноски, с краен
падеж до 30.11.2022 г. Заявява, че кредитополучателят не е погасявал редовно
задълженията си и поради настъпването на финалния срок на кредита, те възлизат на:
800 лв. – неплатена главница; 190,38 лв. – договорна (възнаградителна) лихва,
отнасяща се за периода от 28.02.2022 г. до 30.11.2022 г.; 542,30 лв. – обезщетение за
забава, имащо характер на мораторна лихва, което е начислено върху главницата, за
периода от 01.03.2022 г. до 27.11.2024 г. Изтъква, че вземанията, произтичащи от
описаното правоотношение, са му били прехвърлени от „С. К.“ ООД (като цедент),
съгласно Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от същата дата. Пояснява, че, действайки като пълномощник на
цедента, е уведомил кредитополучателя за цесията, а в условията на евентуалност –
уведомяването е настъпило в хода на сегашния съдебен процес. Уточнява, че за
визираните вземания е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът
е депозирал възражение. Иска дължимостта на вземанията да бъде призната за
установена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в първоначално сезирания съд – 27.11.2024 г.,
1
до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – И. П. Д., с настоящ адрес в с. М., общ. П., ул. „К.“ № 3, ЕГН
**********, намира предявените искове за неоснователни, настоява за тяхното
отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че: не е
подписвал договора, от който произтичат ищцовите претенции, нито е получавал
сумата по кредита; размерът на начислените лихви е прекомерен и не е определен
правилно; самият договор противоречи на разпоредби на ЗЗП и на ЗПК, както и на
добрите нрави, заради което е нищожен.
Съдът приема за установено следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) съединени установителни
искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – за
главницата;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – за
договорната лихва, както и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр.
1 ЗЗД – за мораторната лихва.
За вземанията по предявените искове е била издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с № 5/06.01.2025 г. по ч. гр. д. № 11/25 г. на Районен съд – гр. П..
Цитираната заповед е била връчена на настоящия ответник (като длъжник в
заповедното производство) и същият в срок е подал възражение, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът (като заявител в заповедната процедура) е
предявил сегашните установителни претенции относно съществуването на оспорените
вземания.
Уважаването на ищцовите претенции е предпоставено от следните изисквания:
- Относно главницата – 1/ облигационно правоотношение, създадено
между ответника (като кредитополучател) и цедента (като кредитодател) по силата на
процесния договор за кредит; 2/ реално предоставяне от кредитодателя на
кредитополучателя на сумата по кредита; 3/ настъпване на падежа за нейното
връщане; 4/ неизпълнение на това задължение от страна на кредитополучателя; 5/
наличието на твърдения договор за цесия, с който вземанията по кредитната сделка са
прехвърлени в полза на ищцовата страна и 5/ уведомяване на ответника за цесията.
- Относно възнаградителната лихва – 1/ уговорка, постигната в рамките на
кредитния договор, за дължимост от кредитополучателя на възнаградителна лихва в
определен (или определяем) размер; 2/ изискуемост на вземането за нейното
заплащане и 3/ липса на изпълнение.
- Относно мораторната лихва – 1/ съществуването на сочения главен дълг,
който е изискуем, и 2/ допускането на забава в неговото погасяване.
Следователно основната предпоставка за възникването на търсените вземания е
съществуването на договора за кредит, от който те произтичат, и валидното му
2
облигационно действие спрямо ответника. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е
този, който трябва да установи обсъждания факт.
С цел да проведе доказване в коментирания аспект ищцовото дружество е
представило по делото копие, а впоследствие и оригинал на документите,
материализиращи кредитната сделка, погасителния план и формуляра за предоставяне
на информация към нея. От съдържанието им е видно, че те са подписани за
„кредитополучател“ и като такъв в тях фигурира ответникът. Последният (в срока по
чл. 133 ГПК) е оспорил автентичността на посочените документи, в тази им част.
Тъй като дружеството ищец е заявило, че ще се ползва от така оспорените
писмени доказателства, с протоколно определение на съда е било открито
производство за проверка на тяхната автентичност, в оспорената част. Съобразно
нормативния регламент на чл. 193, ал. 3 ГПК, тежестта за установяване на
неавтентичността им се носи от ответника, по чието искане е била назначена съдебно-
графическа експертиза.
От заключението на изслушаната графическа експертиза, както и от разпита на
изготвилото я вещо лице, се изяснява, че и в трите оспорени документа нито подписът
за „кредитополучател“, нито ръкописното изписване на имената на ответника изхождат
от него. Експертното заключение подлежи на цялостно кредитиране. То е подробно и
дава точен отговор на поставените задачи. Изводите на вещото лице са категорични и
са подробно мотивирани с очертаването на множество разлики по общи и частни
признаци между истинския подпис и почерк на ответника и онези в изследваните
писмени доказателства. Констатациите на експерта не са оспорени от страните и по
никакъв начин не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност.
Напротив – получават подкрепа в разпита на свидетелката Мая Д.а, която е майка на
ответника. Според нейните показания, по времето, в което се поддържа, че ответникът
е сключил процесния договор, същият изобщо не е бил в гр. П., тъй като от началото
на 2022 г. е бил на работа в гр. С., откъдето не се е прибирал до началото на месец
февруари на същата година.
В обобщение на казаното дотук трябва да се изтъкне, че поради
неавтентичността на кредитния договор, на който се основават разглежданите искове,
се налага изводът, че не е доказано твърдяното от ищцовата страна облигационно
отношение, в чието съдържание да са включени претендираните вземания. Само на
това основание исковите претенции подлежат на цялостно отхвърляне.
Що се отнася до останалите възражения, релевирани от ответника по
съществото на спора, е нужно да се има предвид, че те са относими към ситуация, при
която е установено съществуването на валидно договорно правоотношение. Ето защо и
тяхното разглеждане в случая е безпредметно.
По реда на чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК, след влизане в сила на съдебното решение,
препис от него, от документите, чиято неавтентичност беше установена, и от
заключението на графическата експертиза е необхоД. да бъдат изпратени на Районна
прокуратура – гр. Благоевград, Териториално отделение – гр. П..
2. По съдебните разноски:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на съдебни
разноски има само ответникът.
3
Съдебно-деловодните разходи, които му се полагат, съобразно депозирания
списък по чл. 80 ГПК и ангажираните доказателства за тяхното извършване, възлизат
общо на 800 лв. Те включват заплатено адвокатско възнаграждение (400 лв.) и сторени
разходи за вещо лице (400 лв.).
Не може да бъде споделено възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, за
прекомерност на разноските за адвокат. Паричната им величина не е
непропорционална спрямо материалния интерес от делото (1 532,68 лв.), неговите
особености от фактическо и правно естество и осъществените от адвоката процесуални
действия (изготвяне на подробен отговор на исковата молба, участие в две открити
заседания, в които са приети писмени доказателства, проведен е разпит на свидетел и е
изслушано заключение на експертиза). Тук допълнително е важно да се каже, че
според принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 г. на СЕС, преценката на съдилищата на държавите-членки от ЕС при решаване
на проблема дали разноските за адвокатски хонорар са прекомерни трябва да се
концентрира именно върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството,
събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не
трябва да се пропуска, че все пак става въпрос за строго квалифициран труд, полаган
от лице с юридическа правоспособност, което носи и завишена отговорност за своята
дейност. Пренасянето на тези критерии в полето на сегашното дело показва, че сумата,
платена от ответната страна за адвокатско възнаграждение, не може да се приеме за
прекомерна.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ обективно (кумулативно) съединените искове на „А. с. в.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис-сграда
„Л.“, ет. 2, офис 4, ЕИК ***, предявени срещу И. П. Д., с настоящ адрес в с. М., общ.
П., ул. „К.“ № 3, ЕГН **********, с които се претендира да бъде признато за
установено, на основание чл. 422 ГПК, че последният дължи на първото следните
суми, включени в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
5/06.01.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 11/25 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 800 лв., представляващи неплатена главница по Договор за
потребителски кредит с № 628062/30.01.2022 г., за който се сочи, че е бил сключен в
гр. П. между „С. К.“ ООД (като кредитодател) и И. П. Д. (като кредитополучател) и
вземанията по който са били прехвърлени с Приложение № 1/14.06.2023 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от същата дата в полза на „А.
с. в.“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в първоначално сезирания съд (27.11.2024 г.) до погасяването;
- 190,38 лв., представляващи договорна (възнаградителна) лихва по
кредита, дължима за периода от 28.02.2022 г. до 30.11.2022 г., и
- 542,30 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва (мораторна лихва) върху главницата, начислено за периода от 01.03.2022 г. до
4
27.11.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „А. с. в.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4,
ЕИК ***, да заплати на И. П. Д., с настоящ адрес в с. М., общ. П., ул. „К.“ № 3, ЕГН
**********, сумата от 800 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по
делото.
РАЗПОРЕЖДА, на основание чл. 194, ал. 3, изр. 2 ГПК, след влизане в сила на
настоящото решение, препис от същото, от Договора за потребителски кредит с №
628062/30.01.2022 г., от погасителен план и от стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити към този договор, както и от
заключението на приетата съдебно-графическа експертиза, да бъдат изпратени на
Районна прокуратура – гр. Благоевград, Териториално отделение – гр. П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в 2-
седмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото, с въззивна
жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5