Р Е Ш Е Н И Е
Номер 147 30.10.2019 г.
град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ
Наказателен състав
На 25.09. Година 2019
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
Секретар И. Г.
Прокурор РАДОСТИН
РАХНЕВ
като разгледа
докладваното от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВНОХ дело номер 1086
по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
намери за установено следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С присъда № 35 от 13.03.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 2121/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимата
Т.И.Г. е призната за виновна в това, че на 20.08.2014 г., в гр.Стара Загора,
потвърдила неистина в писмена декларация с вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г.,
която по силата на закон – чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, се
дава пред орган на властта – служител на отдел “Местни данъци и такси“ в
Дирекция „Финанси, бюджет и счетоводни дейности“ при Община Стара Загора, за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че собственият
й лек автомобил марка/модел „Фиат Брава“, с рег. № ******, е с мощност на
двигателя 66 kw, при
действителни 76 kw, като деянието е извършено с
цел да се избегне заплащане на дължимия данък върху превозното средство – престъпление по чл.313, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като
на основание чл.78а, ал.1 от НК съдът я е освободил от наказателна отговорност
и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
Недоволна от така постановената присъда
е останала Т.И.Г., която я е обжалвала в законния срок, чрез защитника си адв. П.К..
Жалбоподателката
твърди, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и
постановена в противоречие с процесуалните правила. Моли въззивния съд да
отмени обжалваната присъда и да я оправдае по повдигнатото обвинение. Подробни
съображения за това развива в жалбата, в допълнителните писмени изложения към
нея и в пледоарията си защитникът й адв. П.К..
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и
правилна и като такава следва да бъде потвърдена.
-
2 -
Окръжният съд, след като се запозна с
направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 2121/2018
г. по описа на Старозагорския районен съд и в хода на въззивното съдебно
следствие, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, намери за установено следното:
Жалбата на Т.И.Г. е неоснователна.
Първоинстанционният съд при разглеждане
на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за
извършеното деяние, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното
решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се
подкрепят от доказателствата по делото.
Оплакванията на жалбоподателката Г. са в
две основни насоки – че обжалваната присъда е постановена от незаконен и
предубеден съдебен състав, който е трябвало да си направи отвод на основание
чл.29, ал.2 от НПК, и че въз основа на събраните по делото доказателства
районният съд е следвало да приеме, че тя не е осъществила от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Тези оплаквания са неоснователни и
въззивният съд не може да ги възприеме.
Според жалбоподателката Г., първоинстанционният
съд предварително е изразил своето преждевременно формирано вътрешно убеждение
по казуса, като преди приключване на съдебното следствие е коментирал по същество
факти и обстоятелства от предмета на обвинението. Като пример за това жалбоподателката
Г. сочи мотивите на постановеното на 13.03.2019 г. определение по н.о.х.д. №
2121/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което съдът е заличил от
списъка на лицата за призоваване свидетеля Б.А.В..
Действително, с посоченото по-горе определение
от 13.03.2019 г. от списъка на лицата за призоваване е заличен свидетелят В.,
въпреки становището на подсъдимата Г., че държи на разпита на този свидетел.
Въззивният съд, обаче, не може да се съгласи с твърдението на жалбоподателката,
че с това си действие първоинстанционният съд е изразил предубеденост по
отношение на един от основните въпроси по делото – начина на попълването и
подаването на инкриминираната декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ.
В
случая районният съд се е обосновал с това, че изясняването на делото от
фактическа страна не налага събирането на исканите от подсъдимата Г.
доказателства – назначаване на още една допълнителна съдебно-почеркова
експертиза и отлагане на делото за разпит на вече допуснатия, но нередовно
призован свидетел В., в чиято призовка е било отбелязано, че е в чужбина за
неопределено време.
Никъде в мотивите на посоченото по-горе
определение от 13.03.2019 г. първоинстанционният съд не е анализирал събраните
до този момент доказателства, нито е изложил правни или фактически изводи,
базирани на тях.
Старозагорски окръжен съд - 3 - в.н.о.х.д. № 1086/2019 г.
В мотивите на определението си от
13.03.2019 г. районният съд не е изразил нагласа, че начинът на попълването и
подаването на инкриминираната декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ е „ненуждаещ се
от доказване факт”, както се твърди във въззивната жалба, нито е изразил
предубеденост относно изхода на делото, както се твърди пред въззивния съд.
Едва по-късно, в мотивите на обжалваната
присъда, първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства, събрани в хода
на съдебното следствие, коментирал е становищата на страните и е изложил своите
правни и фактически изводи по повдигнатото против подсъдимата Г. обвинение.
Въззивният съд не възприема като
относима към настоящия казус цитираната от жалбоподателката Г. съдебна
практика, тъй като тя визира други хипотези, в които съдът е взел отношение
относно извършеното деяние, неговата правна квалификация и участието на обвиняемия
в него – това са въпросите по чл.102, т.1 от НПК, които не могат да получат
отговор от съда преди постановяването на присъдата.
Според Р-153-13-І н.о, предубеждението
по чл.
29, ал. 2 от НПК може да се изрази по различен начин, но винаги означава,
че вътрешното убеждение на член от състава не може да се формира свободно и
само въз основа на обсъждането и оценката на събрани и проверени по делото
доказателствени източници. В случая не е налице основание да се твърди, че вътрешното
убеждение на първоинстанционния съд не е формирано свободно и че е повлияно от
доказателствени източници извън тези, събрани и проверени по реда на НПК.
По време на първоинстанционното съдебно
производство по делото съдът по никакъв начин не е изразил предубеденост или
проявил заинтересованост от изхода на делото. Няма и каквито и да е било данни
за това.
Разпоредбата на чл.107, ал.2 и ал.3 от НПК задължава съда да събира доказателства по искане на страните и по свой
почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина, да събира и
проверява доказателства в подкрепа както на обвинителната теза, така и на
защитната теза на подсъдимия. Следва да се отбележи, че според константната
съдебна практика, отказът да събере определени доказателства, поискани от
защитата, не представлява процесуално нарушение по събиране на доказателствата,
тъй като право на решаващия съд е да прецени относимостта на дадено
доказателство към предмета на доказване (Р-233-10-І н. о., Р-112-12-І н.о.,
Р-377-16-ІІІ н.о и др.). Според последното цитирано решение, отказът да бъдат
събрани доказателства би се отразил върху правото на защита на подсъдимия, и
съответно, би могъл да бъде преценен като съществено нарушение на процесуалните
правила, ако отказът на съда да събере поисканите доказателства е немотивиран,
или ако този отказ е довел до непопълване на доказателствената съвкупност и е
попречил за изясняване на всички релевантни обстоятелства.
Определението от 13.03.2019 г.,
постановено районния съд, с което е заличен от списъка на лицата за призоваване
свидетелят В., не отговаря на нито един от посочените по-горе критерии. То не е
немотивирано и не е попречило за изясняване на обективната истина по делото.
- 4 -
Поради това въззивният съд приема оплакването
на жалбоподателката Г., че с постановяването на горното определение районният
съд е допуснал съществени процесуални нарушения по чл.348, ал.3, т.1 и т.3 от НПК, за неоснователно.
Районният съд подробно и задълбочено е
обсъдил твърденията на подсъдимата Г., че не е подписала текста, съдържащ се в
инкриминираната декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, а е подписала празна бланка,
както и че не е подала лично посочената декларация пред орган на властта –
служител на отдел “Местни данъци и такси“ в Дирекция „Финанси, бюджет и
счетоводни дейности“ при Община Стара Загора. Обосновано и правилно
първоинстанционният съд е приел тези твърдения за защитна позиция на
подсъдимата, тъй като те се опровергават от доказателствената съвкупност по
делото.
Събраните в хода на въззивното съдебно
следствие доказателства –разпит на свидетеля Б.А.В. и нотариално заверено
пълномощно от 22.10.2014 г., изцяло подкрепят
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд.
Поради това въззивният съд счита за
неоснователно твърдението на жалбоподателката Г., че не е извършила
престъплението, в което е обвинена, и че районният съд е следвало да я
оправдае.
Въззивният съд изцяло споделя
установената в хода на първоинстанционното съдебно следствие фактическа
обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда.
А именно, че през 2014 г. подсъдимата Г.
си купила лек автомобил марка/модел „Фиат Брава“, който бил регистриран в
Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР – Стара Загора по съответния ред.
Това станало на 05.08.2014 г., когато лекият
автомобил получил регистрационен номер – рег.
№ ******. На същата дата били издадени и двата регистрационни талона на
автомобила, които били предоставени на подсъдимата Г..
В
големия регистрационен талон – Свидетелство за регистрация Част І, №
*********/05.08.2014 г., издаден за лек автомобил марка/модел „Фиат Брава“,
рег. № ******, в графа (Р.2), била
отразена мощността му, а именно 76 kw.
Такава била действителната мощност на автомобила и тя съответствала на отразеното
в придружаващите го документи, представени при регистрацията му в Сектор „Пътна
Полиция” към ОД на МВР – Стара Загора (л.132, т.1 от д.п.).
Съгласно
разпоредбата на чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (в сила до 01.01.2015
г., сега чл.54, ал.4), подсъдимата Г. била длъжна да декларира превозното си
средство пред общината по постоянния си адрес, за да й се открие партида и
ежегодно да заплаща местен данък.
Размерът
на местният данък за леките автомобила се определял според мощността на
двигателя им, посочена в kw, според чл.43, ал.1 от Наредба за определянето и
администрирането на местните данъци на територията на Община Стара Загора (л.65
– л.74, т.1 от д.п.).
На 20.08.2014 г.
подсъдимата Г. отишла в „Бюро център” на отдел “Местни данъци и такси“ в
Дирекция „Финанси, бюджет и счетоводни дейности“
Старозагорски окръжен съд - 5 - в.н.о.х.д. № 1086/2019 г.
при
Община Стара Загора, находящо се в гр. Стара Загора, бул. „Митрополит Методи
Кусев” № 35. Там, на едно от гишетата, подсъдимата Г. подала изискуемата
декларация по чл.54,
ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за притежавания от нея лек
автомобил марка/модел „Фиат Брава“, с рег. № ******, ведно с ксероксно копие на
големия регистрационен талон на автомобила (л.143 и л.144, т.1 от д.п).
Текстът
в бланката на декларацията не бил попълнен подсъдимата Г., а от трето лице.
Подсъдимата Г. подписала декларацията, в която било посочено, че мощността на
лекия автомобил марка/модел „Фиат Брава“, с рег. № ******, е 66 kw, а не 76 kw, както
било в действителност.
Макар
да знаела, че мощността на придобития от нея лек автомобил, описан по-горе, е
76 kw, подсъдимата Г. декларирала, че мощността му е 66 kw. Така тя потвърдила неистина относно това
обстоятелство, което имало пряка връзка с определяне размера на местния данък
върху лекия автомобил.
Подписаната от нея декларация подсъдимата Г.
подала лично пред орган на властта – инспектор по приходите Т. Д. Г., която
била длъжностно лице в отдел “Местни данъци и такси“ в Дирекция „Финанси,
бюджет и счетоводни дейности“ при Община Стара Загора. Последното обстоятелство
се установява от приложените трудов договор, допълнително споразумение към него
и длъжностна характеристика (л.100 – л.104, т.1 от д.п.).
Свидетелката
Т. Д. Г. лично приела декларацията, завела я с вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г.
и я обработила с програмния продукт.
По
този начин, вместо да заплаща годишен данък в размер на 52,25 лв. за лекия си
автомобил, който бил с мощност 76 kw,
подсъдимата Г. заплащала годишен данък в размер на 13,37 лв. за лек автомобил с
мощност 66 kw.
Видно
от заключението на назначената в хода на досъдебното производство почеркова
експертиза – протокол № 633/1410.2016 г. (л.147 – л.148, т.1 от д.п.), подписът, положен срещу текст „Декларатор/и:...”
в долния десет край на втора страница на декларация вх. №
ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. по
чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежаван
автомобил от Т.И.Г., е изпълнен
от Т.И.Г..
В
хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е назначена още една
съдебно-почеркова експертиза. Видно от нейното заключение – протокол № 134/05.03.2019
г. (л.75 – л.78 от н.о.х.д. № 2121/2018 г. по описа на Старозагорския районен
съд), ръкописните буквени и цифрови
текстове, обект на изследването – в декларация вх. №
ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. по
чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежаван
автомобил от Т.И.Г., не са изпълнени от Т.И.Г. или от Б.А.В.. Експертът е отговорил, че не може да даде отговор
дали саморъчният подпис в декларацията е изпълнен преди изписването на
ръкописния текст.
В
съдебното заседание на 13.03.2019 г. експертът Терзиев заявява, че поддържа
заключението си и обяснява, че обектът на изследването – текстът в т.5 от
инкриминираната декларация, е малък и затова няма как да се намери повторение
на някои писмено-двигателни признаци на пишещия.
- 6 -
В мотивите на обжалваната присъда
районният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, изложил е своите съображения и е обосновал своите изводи. Поради
това въззивният съд не възприема оплакването на жалбоподателката Г., че районният
съд е направил погрешна интерпретация на доказателствената съвкупност по
делото, поради което и неправилно е постановил осъдителна присъда.
Въззивният съд не възприема като
основателно и оплакването на жалбоподателката, че установената в хода на първоинстанционното
производство фактическа обстановка противоречи на тази, изложена в обвинителния
акт.
При внимателния анализ на събраните в
хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие доказателства се
налага единственият възможен правен извод, а именно – че обвинението е доказано
по несъмнен начин.
По делото е безспорно, че:
-на
20.08.2014 г. свидетелката Т. Д. Г. (инспектор по приходите в отдел “Местни
данъци и такси“ при Община Стара Загора) лично приела декларацията вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014
г. по чл.54, ал.1 от ЗМДТ;
-декларация
вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. по чл.54, ал.1 от ЗМДТ била подписана от
подсъдимата Г.;
-текстът
на декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. не бил попълнен от подсъдимата Г.;
-в
декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. било посочено, че мощността на
лекия автомобил марка/модел „Фиат Брава“, с рег. № ******, собственост на
подсъдимата Г., е 66 kw, а не 76 kw, както било в действителност;
-в
резултат на така декларираната мощност на лекия автомобил марка/модел „Фиат
Брава“, с рег. № ******, вместо да заплаща годишен данък в размер на 52,25 лв. за
него (при действителна мощност 76 kw),
подсъдимата Г. заплащала годишен данък в размер на 13,37 лв. за лек автомобил с
мощност 66 kw;
-свидетелката
Т. Димова Г. – инспектор по приходите, длъжностно лице в отдел “Местни данъци и
такси“ в Дирекция „Финанси, бюджет и счетоводни дейности“ при Община Стара
Загора, която приела декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г., е орган на
властта.
По
делото се спори за следните обстоятелства:
-лично
подсъдимата Г. ли е подала декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. или
посочената декларация е подадена от свидетеля В.;
-на
празната бланка на декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. ли се е
подписала подсъдимата Г. или се е подписала след попълването на посочената
декларация;
-знаела
ли е подсъдимата Г. че в т.5 от декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. се
съдържат неверни обстоятелства.
Въззивният
съд счита, че посочените по-горе спорни въпроси се изясняват след съпоставяне
между процедурата по подаването на декларацията по чл.54, ал.1 от ЗМДТ и
събраните по делото доказателства.
Старозагорски окръжен съд - 7 - в.н.о.х.д. № 1086/2019 г.
В
т.VІІ от заповед № РД-25-824/10.05.2012 г. на Кмета на Община Стара Загора е
утвърдена вътрешна процедура за работа в отдел “Местни данъци и такси“ при
Община Стара Загора – Процедура № О – МДТ 1 – Приемане, проверка и обработка на
подавани декларации по ЗМДТ и Наредбите на Община Стара Загора (л.22, т.1 от
д.п.).
В
Процедура № О – МДТ 1 – Приемане, проверка и обработка на подавани декларации
по ЗМДТ и Наредбите на Община Стара Загора подробно са описани
последователността от действия за прием, обработка, корекция и определяне на
задължения по декларации по ЗМДТ и Наредбите на Община Стара Загора, като сред
видовете декларации фигурира и декларацията по чл.54 от ЗМДТ за притежаван лек
автомобил (л.23 – л.25, т.1 от д.п.).
От
горния документ и от показанията на свидетелката Т. Д. Г. (инспектор по
приходите в отдел “Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора) се
установява следната процедура по приемането и обработката на декларациите по чл.54,
ал.1 от ЗМДТ:
-декларациите
се приемат в ИМР на отдел “Местни данъци и такси“ от инспектори или
специалисти, работещи там;
-служителят,
който обслужва подателя на декларацията, проверява за реквизитите и документите
– подпис и пълномощно, и за наличието на основанията на чл.99, ал.5 от ДОПК (приемането
на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена
от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3);
-ако
са налице основания за приемане на декларацията, тя се завежда в съответния
електронен регистър на програмния продукт;
-върху
формуляра на декларацията се записва издаденият вх.№ и датата на получаване, а
на лицето се връчва съобщения с вх.№;
-ако
не са налице основания за приемане на декларацията – липсва подпис или
пълномощно, подателят се уведомява, че декларацията не може да бъде приета;
-към
декларацията следва да бъдат приложени документ за собственост и талон на ПС,
както и копие от пълномощното (ако е подадена от пълномощник).
Свидетелката
Т. Димова Г. обяснява, че при приемане на декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ тя
сравнява съдържанието й с представеното копие от големия талон и че ако
декларацията е подадена от пълномощник, това се отбелязва в нея, както и името
на пълномощника.
С
приемо-предавателен протокол от 17.06.2015 г. на органите на разследването са
предадени оригинали на описани по номера декларации по чл.54, ал.1 от ЗМДТ,
ведно с приложението към тях документи (л.64, т.1 от д.п.).
Към
декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. са приложени само незаверени
ксероксни копия на големия регистрационен талон – Свидетелство за регистрация
Част І, № *********/05.08.2014 г., издаден за лек автомобил марка/модел „Фиат
Брава“, рег. № ******, където в графа (Р.2) е посочено, че мощността му е 66 kw (а не действителните 76 kw), и на договор от 07.01.2014 г. на италиански език
(съответно, л.144 и л.145, т.1 от д.п.).
- 8 -
В
т.2 от декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. не е вписано, че същата се
подава от пълномощник (с посочени имена, ЕГН, постоянен адрес, данни за личната
карта и за номер и дата на нотариално завереното пълномощно), нито към нея е
приложено ксероксно копие на пълномощно (л.143, т.1 от д.п.). Напротив, в т.1
от декларацията е посочено, че се подава от Т.И.Г..
Следва
да се отбележи и това, че представеното пред въззивния съд нотариално заверено
пълномощно от Т.И.Г., с което тя упълномощава Б.А.В. да управлява лекия
автомобил марка/модел „Фиат Брава“, с рег. № ******, и да я представлява пред
всички държавни, финансови и административни органи във връзка с управлението и
стопанисването на автомобила, е с дата 22.10.2014
г. (л. 39 от настоящото
дело). А инкриминираната декларация вх. №
ДК54007554БЦ е подадена на 20.08.2014
г. – т.е., почти два месеца преди изготвянето на пълномощното.
Видно
от заключението на съдебно-почерковата експертиза – протокол № 134/05.03.2019
г. (л.75 – л.78 от н.о.х.д. № 2121/2018 г. по описа на Старозагорския районен
съд), ръкописните буквени и цифрови
текстове, обект на изследването – в декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014
г. по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежаван автомобил от Т.И.Г., не са
изпълнени от Б.А.В..
Предвид
гореизложеното въззивният съд приема за правилен и обоснован извода на районния
съд, че декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. е подадена лично от
подсъдимата Г., а не от свидетеля Б.А.В., придружен от свидетеля Диан Райчев Иванов.
Въззивният
не кредитира обясненията на подсъдимата Г. и показанията на свидетелите В. и Иванов,
тъй като изложеното от тях не съответства на описаната по-горе процедура по
подаването и приемането на декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ, в частност – на декларация
вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. Тезата на защитата, макар и подкрепена от свидетелите
В. и Иванов, не съответства и на съдържанието на декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014
г., както и на приложените към нея документи, обсъдени подробно по-горе, и на
показанията на свидетелката Т. Димова Г., която лично е приела инкриминираната декларация.
Твърденията
на подсъдимата Г. и на свидетелите В. и Иванов, че и в КАТ лекият автомобил
марка/модел „Фиат Брава“, с рег. № ******, е регистриран по същия начин – без
личното присъствие и участие в регистрацията на подсъдимата Г., а според двамата
свидетели – със съдействието на някаква жена, която е помогнала и за
попълването на декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г., е несъстоятелно. Това
твърдение не е подкрепено от доказателствата по делото, включително и от
приложената преписка по регистрацията на лекия автомобил в Сектор „Пътна
Полиция” към ОД на МВР – Стара Загора (л.129 – л.134, т.1 от д.п.).
Относно
спорния въпрос дали подсъдимата Г. се е подписала на празната бланка на
декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. или се е подписала след попълването
на посочената декларация, въззивният съд изцяло споделя разсъжденията на
районния съд.
Старозагорски окръжен съд - 9 - в.н.о.х.д. № 1086/2019 г.
Горното
обстоятелство не може да се установи по експертен път, видно от заключението на
съдебно-почерковата експертиза – протокол № 134/05.03.2019 г.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени подробно по-горе, и предвид изложената
фактическа обстановка – че подсъдимата Г. лично е подала декларация вх. №
ДК54007554БЦ/20.08.2014 г., се налага изводът, че подсъдимата Г. се е подписала
след попълването на посочената декларация. Но, както правилно е отбелязал
районният съд, това няма съществено значение за нейната наказателна
отговорност, тъй като подписът на подсъдимата Г. я прави автор документа.
Декларация
вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. представлява истински частен удостоверителен
документ с невярно съдържание. Безспорно е, че подсъдимата Г. е подписала
инкриминираната декларация и че съдържанието на документното изявление е
изготвено от трето лице. Подписването на декларацията й е придало вид на
конкретно изявление на подсъдимата Г.. В случая, при подаването на декларация
по чл.54, ал.1 от ЗДМТ, документирането на истина е възведено в правно задължение
на декларатора, за което има изрично предупреждение долу, и на двете страница на
бланката. Точно над предупреждението за отговорността за невярно съдържание по
чл.313 от НК на стр.2 от декларацията се е подписала подсъдимата Г. – по този
начин тя се е съгласила да отговаря за верността на декларираните от нея
обстоятелства.
Възражението
на жалбоподателката Г., че не би могло подписването на празна декларация, без
наличието на каквито и да е неверни обстоятелства вътре, да сочи на извършване
на престъпление по чл. 313 от НК, не може да се възприеме от въззивния съд.
Както беше изложено по-горе, с оглед на приетото и от двете инстанции, че
декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г. е подадена лично подсъдимата Г., се
налага изводът, че тя се е подписала след попълването на посочената декларация,
а не на празна бланка.
Действително,
неверните обстоятелства са само в т.5 от декларацията, но към нея е приложено и
ксероксно копие на големия регистрационен талон – Свидетелство за регистрация
Част І, № *********/05.08.2014 г., издаден за лек автомобил марка/модел „Фиат
Брава“, рег. № ****** (л.144, т.1 от
д.п.). В това ксероксно копие в графа (Р.2) е посочено, че мощността на
автомобила е 66 kw, а не 76 kw, както е в действителност и както е отразено в
оригиналния документ (копие от него, заверено от подсъдимата Г., е на л.142,
т.1 от д.п.). Подсъдимата Г. е разпитвана като свидетел за разминаването в
посочените данни в двата документа по д.п. № 349 ЗМ-37/2015 г. по описа на ОД
на МВР, образувано по този повод за престъпление по чл.308, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК.
За
субективната страна на деянието, изразяваща се в психическото отношение на
дееца към извършеното, съдът е длъжен да направи своите изводи не от съобщената
от дееца субективна оценка на собствените му действия и възприятия, а от
обективните факти и действия, реализирани към момента на деянието, установени
по надлежен ред (Р-542-09-І н.о.).
- 10 -
Подсъдимата
Г. е собственик на лек автомобил марка/модел „Фиат Брава“, рег. № ******, тя го е регистрирала в КАТ, на нея са
предоставени двата регистрационни талона на автомобила и тя лично е подала декларация
вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г., към която е приложено и описаното по-горе
ксероксно копие на големия регистрационен талон, където в графа (Р.2) е
посочено, че мощността на автомобила е 66
kw. Всичко това подкрепя извода на районния съд, че
подсъдимата Г. е действала умишлено – с цел да избегне заплащането на дължимия
данък на лек автомобил марка/модел „Фиат Брава“, рег. № ******, в пълен размер.
Поради това обосновано и правилно
районният съд е приел твърденията на подсъдимата Г., че не е подала лично
декларация вх. № ДК54007554БЦ/20.08.2014 г., че се е подписала на празната
бланка на посочената декларация и че не е знаела, че в т.5 от същата се
съдържат неверни обстоятелства, като нейна защитна позиция, неподкрепена от доказателствата
по делото.
Обоснован и законосъобразен е изводът на
районния съд, че подсъдимата Г. с описаните по-горе действия е осъществила от
обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.313, ал.2, във вр. с ал.1
от НК, предмет на настоящото наказателно
производство.
Въззивният съд не споделя изложените в
жалбата на подсъдимата Г. съображения за липса на достатъчно доказателства за съставомерността
на инкриминираното деяние, тъй като такива са налице и те са анализирани от
районния съд, както беше изложено по-горе. От този анализ районният съд е
направил единствения възможен извод, а именно – че подсъдимата Г. е извършила инкриминираното
деяние.
Обжалваната присъда е изцяло съобразена
с изискванията на чл.303 от НПК – не почива на предположения и подсъдимата Г. е
призната за виновна, защото обвинението е доказано по несъмнен начин.
Първоинстанционният съд подробно и
задълбочено е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
относно деянието на подсъдимата Г. – отчел е чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни, както и високата степен на обществена опасност на
деянието. Всичко това е дало основание на първата инстанция обосновано и
правилно да приеме, че определянето на размера на наказанието на Г. следва да се
направи при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Настоящият съдебен състав напълно споделя
горната преценка на районния съд и счита, че наложеното наказание на
жалбоподателката Г. по чл.78а от НК е справедливо, законосъобразно и правилно.
С освобождаването от наказателна
отговорност и с налагането на административно наказание глоба в размер на 1 000
лв. (чл.78а от НК предвижда глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв.) ще се
постигнат целите на наказанието по отношение на подсъдимата Г.. Наложената
глоба е в минималния размер, предвиден от закона.
При извършената
цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за нейната отмяна или изменение.
Старозагорски окръжен съд - 11 - в.н.о.х.д. № 1086/2019 г.
Поради гореизложените съображения съдът
счита, че жалбата на Т.И.Г. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.6, и чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 35 от 13.03.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 2121/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.