ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна
Варненският районен съд, ХХI състав в закрито заседание на 26.09.2018 год., в състав:
Районен
съдия: МИХАИЛ
МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 13259 по описа за 2018 год.
С разпореждане № 34904/03.09.2018г.
връчено на ищеца на 14.09.2018г.,производството по делото е оставено без
движение, като е дадена възможност съответно е указано на ищеца да отстрани
нередовността на исковата си молба в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. С уточнителна молба от 17.09.2018г. ищеца релевира искане за
прогласяване нищожността на договор от 27.12.2013г. за предоставяне на обща
инфраструктура в к.к. „Св.Св
Константин и Елена“, поради невъзможен предмет, а в евентуалност в случай, че
съдът отхвърли главния иск да бъде прието за установено, че процесния договор е
развален.
С цитираното разпореждане на
ищеца са дадени указания да отстрани противоречието в исковата си молба,
досежно това, че се позовава и желае прогласяване на нищожност на договора, а
излага твърдения за неизпълнение на договорно задължение. С уточнителна молба
от 17.09.2018г. се посочва, че нищожността на договора произтича от
неосигурения пропускателен режим в
комплекса, както и лошото състояние на пътищата в същия, което предполагало
невъзможност за достъп с автомобил. По своята същност тези твърдения предпоставят поведение на насрещната страна с оглед
неизпълнение на задължения по договора, като същевременно липсват твърдения
съобразно формулирания петитум за нищожност поради невъзможен предмет –
фактическа или правна невъзможност на досежно обект, съоръжение и пр. посочени
в договора. Отделно от това не става ясно в какъв размер и дали въобще се
предявява осъдителен иск досежно посочените в петитума „реституционни
претенции“, за което също на страната вече указания са дадени. При това съдът
намира, че страната в даденият й срок не отстрани нередовността на исковата си
молба, поради което производството по делото следва да бъде прекратено на осн. 129, ал.3 ГПК.
Отделно от изложеното следва да
бъде посочено, че искът за установяване, че договорът е развален е недопустим
предвид това, че развалянето на договора е факт, а иск за установяване на факти
е допустим само в посочените от закона случаи, при тези съображения в частта
досежно установителния иск претенция е недопустима.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 13259/2018г.
по описа на ВРС – ХХІ състав, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: