ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№97
гр. Враца, 20.02.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав,
в закрито заседание на 20.02.2023 г. /двадесети февруари две хиляди двадесет и
трета/ година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Раденкова адм. дело № 82 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 34, ал. 5 и ал. 6
във вр. с ал.
1, т. 1 - т. 6 от ДОПК.
Образувано е по жалба
на П.И.В. *** срещу Решение за отказ за спиране на производство №
П-04000623002312-104-001/25.01.2023 г. на В. Т. Д. като началник на сектор при
ДТ на НАП – Велико Търново.
Твърди се, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени в
жалбата доводи.
Съдът, като прецени жалбата и изложеното в нея, във
връзка с приложената преписка, приема следното:
С Резолюция за извършване на проверка
№ П-04000623002312-ОРП-001/09.01.2023 г. са определени длъжностните лица, които
да извършат проверка на „А.К.“ ЕООД *** за периода от 05.05.2022 г. до
31.12.2022 г. относно корпоративен данък и ДДС, със срок за осъществяване на
проверката – до 11.04.2023 г. съгласно Промяна на резолюция за извършване на
проверка № П-04000623002312-ОРП-002/18.01.2023 г. са определени други
длъжностни лица, които да извършат проверката.
С молба от 19.01.2023 г., П.И.В. ***,
като представляващ „А.К.“ ЕООД е поискал спиране на ревизията/проверката, на
основание чл. 34, ал. 1, т. 6 от ДОПК, във връзка с нормативно определеното от
чл. 4, чл. 6, чл. 7, чл. 12 и чл. 13 от АПК.
С оспореното Решение за отказ за
спиране на производството, възложителят на ревизията е отказал спирането по
издаване на актовете от органите по приходите, свързани с извършваната
проверка, възложена с Резолюция за извършване на проверка №
П-04000623002312-ОРП-002/09.01.2023 г.
Оспореното Решение е връчено на
адресата електронно на 25.01.2023 г., а жалбата по делото е подадена в съда на
07.02.2023 г.
С оглед така установената фактическа
обстановка, жалбата е допустима като подадена от надлежен правен субект с право
на обжалване по чл.
147, ал. 1 от АПК, във вр. § 2 от ДР
на ДОПК, пред компетентния за разглеждането й съд и в преклузивния срок по чл. 34, ал. 5 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Оспореното Решение е издадено от
компетентен орган. Нормата на чл.
34, ал. 3 от ДОПК възлага в правомощие на органа, възложил производството,
произнасянето по молбата на дружеството. В конкретния случай се касае за образувана
проверка за установяване на факти и обстоятелства (а не ревизия) на дружеството,
като проверката е възложена с Резолюция на издателя на оспореното Решение.
Решението по правни последици и орган-издател
представлява индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл.
21, ал. 1 от АПК и като такова отговаря на общите изисквания за форма по чл.
59, ал. 2 от АПК. Налице са наименование на органа-издател, наименование на
акта, адресат, фактически и правни основания за издаване, ясна разпоредителна
част, дата на издаване, подпис на издателя и единство между волеизявлението на
органа и мотивите за неговото формиране. Нормите в чл. 34 от ДОПК не съдържат особени правила относно формата на акта, явяващи се
изключение от общите такива в АПК.
При издаване на Решението органът е
спазил изискванията на чл. 35
и чл.
36 от АПК за изясняване на относимите факти и обстоятелства по молбата на
субекта и служебно събиране на относимите за случая доказателства от
информационната система на НАП.
Представените и събраните в хода на
съдебното производство допълнителни доказателства не опровергават приобщените
такива в административното производство, поради което е спазен принципа за
истинност по чл.
7 от АПК във вр. с принципите за законност и обективност по чл. 2
и чл. 3
от ДОПК. Липсва нарушение на правото на защита на ревизиращото лице по чл. 6,
ал. 3 от ДОПК.
Решението съответства на материалния
закон.
Молбата на дружеството за спиране на
ревизионното производство е подадена в хипотезата на чл. 34, ал. 1, т. 6 от ДОПК. Процесуалните условия
за нейното подаване са изпълнени, т. к. изхожда от субекта на проверката и
искането е еднократно /за първи път в производството/. Нормата на чл.
34, ал. 3 от ДОПК освен определяща компетентния орган съдържа и
материалноправното основание за уважаване на молбата, свързано с необходимостта
от преценка на органа. Тази преценка следва да бъде обективна и обоснована, което
означава съобразяване на посочените в молбата причини за исканото спиране с
конкретните обстоятелства и наличните доказателства в производство. Няма данни, а и не се твърди по делото,
наличието на обстоятелства, предвидени в закон, обуславящи спирането на
производството. В този аспект не е налице хипотезата на чл. 34, ал. 1, т. 6 от ДОПК.
Не са налице и обстоятелства по чл.
34, ал. 1, т. 5 от ДОПК, в който случай, доказателствата следва да са от
естество да затрудняват или препятстват временно развитието на проверката,
както и такива, във връзка с които би се затруднило упражняването на правото на
защита на субекта. При извършване на посочената в чл.
34, ал. 3 от ДОПК преценка дали обстоятелствата и наличните доказателства
съставляват основания за спиране на производството органът действа в условията
на оперативна самостоятелност, като издаденото Решение подлежи на съдебен
контрол за съответствие с целта на закона.
По делото се установи, че отказа за
спиране на производството почива на действителните факти за проверяваното лице,
фактите и обстоятелствата, които следва да се установят и нуждите на проверката.
Целта на образуваното производство е бързина и ефективност, а обхватът на
възложената проверка по ЗКПО и ЗДДС не е голям /в рамките на 7-месечен данъчен
период/. Исканите документи и сведения следва да се намират в счетоводството на
дружеството като технически носители на търсената в хода на проверката
информация, поради което не е необходимо полагане на допълнителни и особени
усилия от субекта за снабдяване със същите. Искането за представяне на
обяснения и документи е до ФЛ П.В. и касае друга проверка.
Наведените в искането и жалбата доводи
са неоснователни и неотносими към настоящето производство. Няма данни за
невъзможност на управителя да ръководи дейността на фирмата; дружеството не се
е възползвало от възможността по чл. 25 от ДОПК за продължаване срока за предоставяне на документите; няма данни и да
е предприело действия за представяне на по-голямата част от исканите документи,
справки и обяснения.
С оспорения отказ не е нарушено и
правото на задълженото лице за участие в производството по извършваната
проверка, като остава открита възможността да поиска удължаване на срока, при
нужда.
Проверката, съгласно разпоредбата на чл.
110, ал. 3 от ДОПК е съвкупност от действия на органите по приходите
относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка
могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Изрично е посочено в
цитираната разпоредба, че с проверка не се установяват задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Последното се извършва
с ревизия съгласно чл.
110, ал. 2 от ДОПК.
Изводът от изложеното е, че органът е
упражнил оперативната самостоятелност в рамките на закона и при съобразяване с
целта на производството без нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.И.В. ***
срещу Решение за отказ за спиране на производство №
П-04000623002312-104-001/25.01.2023 г. на В. Т. Д. като началник на сектор при
ДТ на НАП – Велико Търново.
Определението е
окончателно на основание чл.
34, ал. 7 от ДОПК.
На основание чл. 138 от АПК на страните да се изпрати препис от настоящото определение.
АДМ.
СЪДИЯ: