Р Е Ш Е Н И Е
№ 556 10.04. 2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на пети март, две хиляди и двадесета година, в
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ХРИСТО Х.
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И. Л.
прокурор: Д.Х.
Като
разгледа докладваното от съдия Хр. Х.
КАН дело № 454 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ЕТ „З.В.“ с ЕИК
*********, чрез адв. И.С., против Решение № 42/13.01.2020г. постановено по НАХД
№ 5028/2019г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено НП №
394716-F387982/02.11.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас,
при ЦУ на НАП София, с което на ЕТ „З.В.“ с ЕИК *********, за нарушение на
чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.42, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., и на
основание чл.185, ал.2 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00
лв.
Касаторът оспорва решението, като счита, че е неправилно
и незаконосъобразно. Излага доводи, че при провеждане на
административно-наказателната процедура са допуснати груби процесуални
нарушения, които въззивният състав е приел за несъществени и отделно от това
търговецът е санкциониран по отменена материална норма. Иска се отмяна на съдебния
акт и отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът ЕТ „З.В.“ се представлява
от физическото лице З.В. и от процесуален представител адв. С., която поддържа
жалбата на посочените в нея основание.
Ответникът Отдел оперативни
дейности – гр.Бургас, редовно и своевременно призован, не се представлява.
Участващият
в процеса представител на ОП - Бургас при ЦУ на НАП София счита,
че решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните
съображения:
С обжалваното решение Районен съд
гр. Бургас е потвърдил наказателно постановление НП № 394716-F387982/02.11.2018г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, при ЦУ на НАП София, с
което на ЕТ „З.В.“ с ЕИК *********, за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр.
чл.42, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., и на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. Наказанието е наложено за
това, че при извършена проверка на 28.05.2018г. около 09.30 часа в гр.Бургас,
к-с „Славейков“ в търговски обект за продажба на плодове и зеленчуци,
стопанисван от касатора ЕТ „З.В.“ с ЕИК *********,
е установено, че търговецът не съхранява паспорта за регистрация на
функциониращото в обекта ФУ модел TREMOL ZM-UL, с инд.№ ZU061441 и № на ФП
*********. За да постанови решението си, съдът е приел, че издаденият АУАН и НП
съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Приел е, че фактическата
обстановка не е спорна и кореспондира по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Мотивирал е извод, че нарушението е безспорно доказано, поради
което е потвърдил издаденото НП.
Съгласно чл.63 от
ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от
АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Настоящият касационен състав намира за
основателни възраженията на касатора.
Административно-наказващият орган е
квалифицирал извършеното деяние като нарушение по чл.42, ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на
него НП.
Посочената норма е отменена с Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. (Обн. - ДВ, бр.49 от 2010г., в сила от
29.06.2010г.).
Съгласно чл.42, т.5 от ЗАНН АУАН трябва да съдържа
законните разпоредби, които са нарушени, а според чл.57, ал.1 т.6 в НП също
следва да се посочат законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
В конкретния случай актосъставителят
и административно – наказващият орган са посочили като нарушена разпоредбата на
чл.42, ал.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г., която обаче не е съществувала към този момент, тъй като е
била отменена с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №
Н-18/13.12.2006г. (Обн. - ДВ, бр.49 от 2010г., в сила от
29.06.2010г.). Това от една страна е довело до накърняване правото на защита на
санкционираното лице, тъй като не е могло да разбере каква е правната
квалификация на извършеното от него нарушение, което му се вменява, съответно
да му стане ясно коя е правната норма, която е нарушил осъществявайки деянието,
за което му е съставен АУАН и съответно издадено НП. От друга страна
квалифицирайки извършеното деяние като нарушение по несъществуващ текст от
съответния нормативен акт, административнонаказващият орган е издал НП в
нарушение на материалните разпоредби на закона.
Настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд
неправилно е приел, че допуснатото нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон е без значение за законосъобразността на процесното НП, като
е приел, че в случая извършеното деяние следва да се квалифицира като нарушение
по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., като на практика е
преквалифицирал деянието, без да има правомощия за това. Административнонаказателното
производство е строго формален процес и липсата или неточно определената правна
квалификация на извършеното деяние представлява особено тежък порок на
издаденото НП и е основание за отмяната му.
Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната
жалба за основателна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода,
че атакуваното в настоящото производство решение на РС – Бургас е неправилно и
следва да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС,
касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 42/13.01.2020г.
постановено по НАХД № 5028/2019г. на Районен съд - Бургас, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 394716-F387982/02.11.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр.
Бургас, при ЦУ на НАП София, с което на ЕТ „З.В.“ с ЕИК *********, за нарушение
на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.42, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., и на
основание чл.185, ал.2 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00
лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.