Р Е Ш Е Н И Е
№..............................
гр. С., 20.02.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 5-ти състав в открито заседание
на първи февруари, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретар Кр.Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско
дело № 8220 по описа за 2013г. . и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК (в
сила от 01.03.2008г.).
Образувано е по искова молба вх.№ 71319/14.06.2013г.
на Л.Н.И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: адв. Н.С.Ц., гр.С., ул. „С.” № **, ет. * срещу С.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес: адв. В.М.,***, с която е поискал от съда на основание на чл. 93, ал.2 и чл. 86 от ЗЗД да
осъди ответника да му заплати сумата от 50 000
евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-14.06.2013г., до изплащането й, представляваща двойния
размер на задатъка, платен по предварителен договор от 12.03.2011г. за покупко-продажба на
апартамент № 7, ул. „*****” № 10, ет. 3, в сграда на бл. А, вх.А с обща площ от
105,43кв.м., заедно с мазе № 18 в същата сграда и съответните идеални части от
общите части на сградата. Навел е твърдения, че с ответника сключили
предварителния договор като ищецът платил на ответника задатък от 25 000
евро, окончателен договор следвало да се сключи на 12.03.2012г. , но това било
направено, нещо повече – ответник на 12.07.2012г. продал имота на ІІІ-то лице и
сключването на договора вече било невъзможно, поради което и съобразно
уговорката в чл. 10 от договора ответникът дължал плащане на сума в размер на
двойния размер на платения задатък. Посочил
е, че предал оригинала на предварителния договор по досъдебното производство,
образувано по сигнал на ответника и същият не му бил върнат. Претенедирал е
разноски. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. доколкото представлявал ищеца безплатно.
Ответникът в
предоставения му срок е оспорил исковете. Заявил е, че не е подписвал
предварителен договор с ищеца, посочената в договора № на лична карта не била
негова, личните му данни били в досег на неограничен кръг хора поради
пребиваването му в от април до юни 2013г. специализирано заведение за лечение
на параноидна шизофрения.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приет заверен от ищеца препис на предварителен договор от 12.03.2011г., носещ подписи, положени
за страните по него, съгласно който ответникът С.М. като продавач е поел
задължение да прехвърли на ищеца Л.И. като купувач имот, представляващ апартамент № 7, ул. „*****”
№ **, ет. *, в сграда на бл. А, вх.А с обща площ от 105,43кв.м., заедно с мазе
№ 18 в същата сграда и 4,01% идеални части от общите части на сградата срещу
задължение на ищеца като купувач да му заплати сумата от 75 000 евро. , от
които 25000 евро като задатък платими в брой и по опис в деня на сключване на
предварителния договор, а остатъка от 50 000 евро, платими при
нотариалното изповядване на сделката. В предварителния договор е посочено, че
ответник е с лична карта № *********, издадена на 07.07.2000г. Съгласно чл. 8
от договора окончателния договор е следвало да се сключи в срок който с цифри е
изписан „до 12.03.2012г.”, а в скоби
с думи ръкописно е поправена годината на две хиляди и двадесета без да има отбелязване кой и кога е извършил тази
поправка. Съгласно чл. 5 от договора продавач е декларирал, че е единствен
собственик на имота и се е задължил да не прехвърля имота на ІІІ-ти лица и да
не го обременява с вещни тежести, да не сключва договори за наем за него.
Съгласно чл. 10 от договора при неизпълнение на задълженията на продавача по
чл. 3, чл.4,чл.5 и чл. 6 от договора,
ответникът е поел задължение да плати на ищеца двойния размер на задатъка. За продавач е положен подпис като под подписа
са изписани ръкописно и трите имена на ответника.
По делото е приет заверен препис от личната карта на
ответника, съгласно която издадената такава на 11.11.2008г. с валидност до
11.11.2018г. е с № *********.
По делото е приет препис от епикриза от 24.06.2013г., издадена от ДПБ”Св.И. Р.”,
съгласно която ответникът е бил в болницата в периода от 19.04.2013г. до
24.06.2013г. за лечение на заболяване с
диагноза „параноидна шизофрения”, като е посочено че преди това е бил хоспитализиран
през 2011г.
По делото са приети заверени преписи от книжа по
прокурорска преписка № 11880/2013г. на Софийска районна прокуратура, съгласно
които същата е образувана по жалба от 19.03.2013г. на ответника М., сочещ че
предварителния договор не е подписан от него, по преписката ищецът Н. на
08.05.2014г. е предал оригинала на предварителния договор от 12.03.2011г. и по
него е назначено да работи експертиза и вещото лице е работило по оригинала на
договора, в преписката се съдържа към момента само препис от предварителния договор.
С писмо изх.№ 11880/18.11.2016г. на СРП по пр.пр. №
11880/2014г. е посочено, че по данни на оперативния работник И.П. И. вероятно оригинала на предварителния договор
е върнат на Л.Н.И., но по преписка не е приложена разписка за същото.
С прието по делото заключение по основната
съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира изцяло, вещото лице след
запознаване с документи по делото, масиви по БДС е посочило, че е работило само
по копие на процесния предварителен договор поради липса на оригинал на същия
както в прокурорска преписка, така й по делото, като изводът му е, че подписът
на договора за продавач е копие на подписа на ответника. Посочило е, че има
съвпадения по общи признаци(част от транскрипция, степен на обработеност,
наклон, размер), но и по частни признаци
(форма, направление и количество на движение; вид на свързване, относително
разстояние на точки на начало и край и пресичане), тези съвпадения били
устойчиви и достатъчни за извода, че подписа е копие на подписа на ответника.
Вещото лице е посочило, че е установило различия в транскрипция, допълнителни
праволинейни елементи пресичащи подписа, но те можело да се обяснят с моментно
психическо състояние, вариативност или умишлено изменение. Вещото лице е посочило,
че ако му е предоставен оригинал на договора, то извода му може и да е
различен, защото при работата по оригинала може да се проведе основен етап на
графическото изследване за предварителна подготовка за полагане на подписа,
тоест дали има имитация на същия, това би позволило да се установи и дали
подписа е пренесен с техническо средство.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт
№ 64/12.07.2012г., носещ подписи на страните по сделката и на нотариус,
съгласно който на 12.07.2012г. ответникът е продал процесния апартамент на М.Б.И..
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 93, ал.2 и чл. 86 от ЗЗД - иск за плащане на двоен
размер на задатък по предварителен договор за покупко-продажба на вещни права
върху недвижим имот, вземане за което е възникнало поради неизпъленние на
задължение за сключване на окончателен договор в срок, а и прехвърляне на имота
на ІІІ-то лице, ведно с обезщетение за забава.
При така
предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е имало
валиден предварителен договор за покупко-продажба на вещни права върху недвижим
имот, по който ищец е платил на ответника сумата от 25000 евро, представляваща задатък, че се е отказал от
договора, поради неизпълнение на задължения на ответника по договора.
При така
депозирания отговор в тежест на ответника е да докаже, че предварителния
договор за покупко-продажба на имота е нищожен поради липса на съгласие за
сключването му, тоест , че положения подпис за ответника не е положен от него.
Задатъкът е уреден
в разпоредбата на чл. 93 от ЗЗД. Тази
разпоредба намира приложение тогава, когато страните са се уговорили предварително да се даде определена вещ,
включително и определена сума, на която
е придадена потвърдителна, обезпечителна, но и обезщетителна функция, като се уговори предварително правно положение на
тази вещ при изпълнение, както и при неизпълнение на договора съобразно чл. 93
от ЗЗД. Задатъкът е акцесорно,
неформално и реално съглашение. За
да възникне валидно това съглашение следва има фактическо предаване на
вещта/сумата. До момента на предаването на вещта/ сумата е налице само обещание за задатък (В този смисъл
проф. А.К., стр. 478 и сл., стр. 480 на „Облигационно право, обща част“, пето
издание, 2010г. ; Решение № 298/31.10.2013г. по дело № 1312/2012г. на ВКС, ІV-то Г.О.).). Страните са свободни да уговарят в съглашението помежду си съдържанието на правоотношението, възникнало
между тях. Задатък може да се претендира при отказ от договора, като
претенцията за връщането на задатъка в двоен размер, води до разкъсване на
договорната връзка поради отказ от договора. Предявяване на искане за връщане
на задатък съдържа в себе си изявление, че страната не е съгласна договора да
поражда други последици, свързани с конкретно неизпълнение на определено
задължение на насрещна страна, освен връщането на задатъка. ( В този смисъл Решение № 137/20.04.2011г. по
гр.д.№ 1161/2010г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и
като такова задължително за настоящия състав).
Съдът приема, че от
приетия по делото предварителен договор, заключение по съдебно-графическата
експертиза, която съдът изцяло кредитира, по делото е установено, че на
12.03.2011г. между страните е възникнало валидно правоотношение по
предварителен договор, съгласно който ответникът се е задължил да продаде на
ищеца апартамент № 7, ул.
„*****” № 10, ет. 3, в сграда на бл. А, вх.А, заедно с мазе № 18 и
припадащите се идеални части от общите части на сградата срещу сумата от
75 000 евро при задатък от 25 000 евро, които ще се платят на
купувача в деня на сключване на предварителния договор по опис. Неоснователни
са доводите на ответника, че договора е нищожен. В негова тежест е било да
установи неавтентичност на подписа си, положен в договора, а това не е
направено по делото. Съдът изцяло кредитира заключението по графическата
експертиза, посочило, че подписа за ответника в договора е копие на неговия
подпис. Вещото лице е обосновало извода си с установени съвпадения на общи и
частни признаци, които са достатъчни за този извод. Действително, вещото лице
не е работило по оригинала на договора, но в случая не може да се приеме, че
ищецът е създал затруднения за изследване на оригинала на този договор. По
делото е установено от приети книжа по прокурорска преписка, че ищецът е предал
на органите на досъдебно производство оригинала на този договор, не е
установено същият да е бил върнат на ищеца, поради което и липсата на този
договор в прокурорската преписка не може да се постави в отговорност на ищеца.
Същевременно, съдът
приема, че по делото не е установено между страните да е възникнало валидно
съглашение за задатък. Това е така, защото по делото не е установено ищецът да
е предал на ответника сумата от 25 000 евро като задатък по предварителния
договор от 12.03.2011г. Действително, с чл. 2, буква „а” от предварителния
договор страните са уговорили, че такава сума ищецът ще предаде на ответника и
че тя ще служи като задатък. По делото, обаче, не са ангажирани доказателства,
че такава сума действително е предадена от ищеца на ответника. Изявленията по
предварителния договор обосновават извод, че тази сума ще се предаде
допълнително – под опис в деня на сключване на предварителния договор. В
договора не се съдържат изявления на ответника, удостоверяващи получаване на
тази сума. Други доказателства за предаването и получаването на тази сума по
делото не са ангажирани. В тежест на ищеца
по делото е било да ангажира доказателства за това обстоятелство и това
изрично е указано на ищеца с доклада по делото. Необходимостта от доказателства
за това обстоятелство би отпаднала, само ако същото бъде признато от ответника.
Това обстоятелство не е признато от ответника, поради което и ищецът не е бил освободен
от тежестта на доказването му. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че ищецът е
предал на ответника сумата от 25 000 евро като задатък по договора, то
съдът приема, че по делото не е установено валидно възникнало съглашение на
страните, попадащо в хипотезата на чл. 93 от ЗЗД. Съглашението за задатъка е реално, тоест за валидното му
възникване освен съгласие за правния режим на определена вещ/сума следва да има
фактическото предаване на същата и съображения за този извод съдът изложи
по-горе. В случая по делото не е установено, че ищецът е предал сумата от
25 000 евро на ответника, поради което правното положение на тази сума не
е на задатък, а задължения на страните във връзка със същата по смисъла на чл.
93 от ЗЗД не са възникнали. Ищецът не може да претендира права по чл. 93 от ЗЗД
в хипотеза, в която не е изпълнил задълженията си по отношение на задатъка, а
именно да предаде сумата на ответника като задатък по
договора.
При така възприето
съдът приема, че исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на
ищеца следва да се постави отговорността за разноски по делото. Ответникът не е
претнедирал такива, поради което и такива не му се следват. Претенцията за
разноски по делото е облигационна претенция, за която независимо, че е уредена
в процесуален закон, се прилагат на общите правила за субективните материални
права, предмет на съдебна претенция. За тази претенция се прилага
диспозитивното начало, тоест съдът не дължи служебно произнасяне по
отговорността за разноски. В случая ответникът не е претендирал разноските по
делото, поради което и съдът не следва да се произнася по същите.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 71319/14.06.2013г.
на Л.Н.И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: адв. Н.С.Ц., гр.С., ул. „С.” № **, ет. * срещу С.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес: адв. В.М.,***, с която е поискал от съда на основание на чл. 93, ал.2
и чл. 86 от ЗЗД да осъди
ответника да му заплати сумата от 50 000
евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-14.06.2013г., до изплащането й, представляваща двойния
размер на задатъка, платен по предварителен договор от 12.03.2011г. за покупко-продажба на
апартамент № *, ул. „*****” № **, ет. *, в сграда на бл. *, вх.А с обща площ от 105,43кв.м., заедно с мазе № 18
в същата сграда и съответните идеални части от общите части на сградата.
Решението може да се обжалва
пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: