Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр. Велико Търново,03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10008/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 73 от 21.10.22г. по АХД №
20224150200060/2022г. по описа на Районен съд - Свищов е потвърдено НП №
22-**********/22.03.2022г. на началник на РУ – Свищов при ОД МВР Велико
Търново, с което на Л.Й.Ц. *** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП от същия закон е наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв. и за нарушение на чл. 104а от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 50лв, като на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от Л.Й.Ц. ***, чрез ***Х.Т., с адрес за съобщения и
призовки в ***, с което
въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено
при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че
въззивният съд не е обсъдил всички направени в процеса възражения и не е събрал
допълнителни доказателства във връзка с тях, при което е достигнал до
необосновани правни изводи. Счита че при издаване на АУАН е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като функциите на
актосъставител и свидетел били смесени, което било и проявна форма на
заинтересованост на лицето. Наред с това, намира за нарушена и разпоредбата на
чл. 58г от ЗАНН, тъй като АНО не бил предложил сключването на споразумение в
производството, с което било нарушено и правото му на защита. Намира за
недоказано извършването на вменените му две нарушения по ЗДвП. Според касатора
неправилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за което излага
подробни доводи. По тези съображения моли решението да бъде отменено и да се
постанови друго, с което НП да се отмени.
В
съдебно заседание чрез упълномощения ***Т., и в представената писмена
защита, поддържа касационната жалба по
изложените в същата съображения. Не се претендират разноски.
Ответникът
по касация не заема становище по касационната жалба.
Представителят
на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението
е постановено въз основа на вярно
установена фактическа обстановка, която кореспондира на събраните по делото
доказателства. Счита че въззивният съд е обсъдил всички направени пред него
възражения, при което наведените от касатора твърдения в тази насока за
неоснователни. С оглед на това
счита, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно. Предлага същото да бъде оставено в
сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от РС Свищов и наведените от касатора
възражения намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 04.03.2022 г., в 09:45 часа, в
гр. Свищов, Л.Ц. управлявал лек автомобил "Мерцедес Спринтер 411 ЦДИ"
с рег. № ***, като се движил по ул. "Петър А.“ в посока МБАЛ - Свищов,
когато е спрян за проверка от контролните органи, които се намирали на
цитираната улица и били извън патрулиращия автомобил и забелязали, че водачът
на МПС–то е без обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, и
използвал мобилен телефон. Тъй като времето навън било студено и
мл.автоконтрольор бил без ръкавици, помолил колега си мл. автоконтрольор Б.Д.
да напише АУАН, като на служебния таблет се влизало с профила на мл.автокотрольор
А. като старши на патрула. Така за нарушението бил съставен АУАН №422328 от
04.03.2022г., текстът на който бил изписан от мл. автоконтрольор Д., но в графа
актосъставител се бил подписал мл. автоконтрольор А., а като свидетел бил посочен
Д.. Тези обстоятелства били възприети и от лицата И.С. и Г.Т.. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН били депозирани възражения срещу съставения АУАН. В тази връзка
двамата служители на МВР представили пред началника на РУ на МВР - Свищов
сведения от 11.03.2022г. и 18.03.2022г., в които изложили своите обяснения във
връзка с обстоятелствата около съставянето на АУАН. Приемайки, че АУАН е
съставен от овластен за това орган, началника на РУП – Свищов е издал НП №
22-**********/22.03.2022г., с което за нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и
на чл. 104а от ЗДвП и на основание съответно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на Л.Й.Ц. са наложени две административни
наказания „глоба“ от по 50 лева и са отнети 12 контролни точки на основание
Наредба №Iз-2539
на МВР.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление като
е приел, че АУАН и НП
са издадени от компетентен орган и не са допуснати нарушения в хода на
производството, които да налагат отмяната на наказателното постановление.
Според съда са съобразени са всички изискуеми от закона реквизити, установени в
разпоредбите на чл. 42, съответно в чл. 57 от ЗАНН. За неоснователно е счетено
оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да нарушава правото му на защита, поради това, че проектът за
АУАН е изготвен под диктовката на мл. автоконтрольор А. от полицейския служител
Д., посочен и като свидетел по акта. Съдът е кредитирал показанията на двамата
полицейски служители, разпитани като свидетели относно фактическата
невъзможност на св. А. да напише акта поради измръзване на ръцете предвид
външната температура към този момент. Районният съд не е кредитирал показанията
на другата група свидетели – И.С. и Г.Т., приемайки, че същите не допринасят за
изясняване на обстоятелства по делото и предвид отстоянието, на което са се
намирали от нарушителя и служителите на реда. Прието е, че по несъмнен начин се установява
извършването на нарушенията по чл. 104а и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, което е
основание за реализирането на административнонаказателната му отговорност.
Наказанието е правилно и законосъобразно определено по вид и размер. Изложени
са подробни мотиви защо не са приложими разпоредбите на чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН.
Настоящият състав намира решението
за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия
състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Въззивният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до
правилен извод за законосъобразността на НП. Противно на наведените в
касационната жалба твърдения в обжалваното решение от Свищовския районен съд са
обсъдени всички направени пред него възражения и са събрани относимите за тях
доказателства, като правилно същите са преценени за неоснователни. Констатациите на РС съответстват на
доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения
процесуален ред. РС е интерпретирал правилно показанията на свидетелите, които
са непротиворечиви, кореспондират с писмените доказателства по делото и на
които не са противопоставени други доказателствени средства.
Районният съд не е
нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към
спора доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти. Правилни са изводите, че при издаване на АУАН и
НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до тяхната отмяна. При
съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Не
е налице смесване на фигурата на актосъставител и свидетел по АУАН, тъй като в
случая отразените за такива в акта лица са различни. Обстоятелството, че
текстовата част на АУАН е написана от свидетеля мл. автоконтрольор Д., под
диктовката на свидетеля мл. автоконтрольор А., не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното
производство, тъй като положеният в края
на АУАН от името на актосъставителя подпис, неоспорен от касатора, е именно на
мл. автоконтрольор В. А., посочен и като такъв в началната част на АУАН. И двамата
полицейски служители са присъствали на нарушението и непосредствено са
възприели неговото извършване. Дори и съдържанието на АУАН да е въведено технически
от сочения като свидетел на нарушението, то тъй като това е станало от профила
на актосъставителя и положеният подпис е именно на сочения като актосъставител,
то не може да се възприеме тезата, че едно и също лице изпълнява функциите и на
двете фигури.
Неоснователни са и наведените от
касатора твърдения за нарушение на правото му на защита поради липсата на
отправено към него предложение от наказващия орган за сключване на споразумение
по реда на чл. 58г от ЗАНН. Принципно цитираната разпоредба предвижда правна
възможност за приключване на административнонаказателното производство със
споразумение, като законодателят не е предоставил инициативата за това
единствено АНО, а и на нарушителя, който също може да отправи предложение в
14-дневен срок от връчването на акта. В случая, обаче, разпоредбата на чл. 58г
от ЗАНН е неприложима, доколкото действащата към момента на извършване на
нарушението (04.03.2022г.) специална разпоредба на чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.) въвежда забрана за прилагане на чл. 58 г от ЗАНН по повод на нарушенията по
ЗДвП, за каквито е санкциониран касатора, поради което е ирелевнатно за делото
имало ли е или не предложение за сключване на споразумение в
административнонаказателното производство.
Описаните административни нарушения
по чл. 104а и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП са доказани по несъмнен и категоричен
начин като в обжалваното решение е направен цялостен анализ на събраните гласни
и писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от които е
видно, че фактическата обстановка, описана в АУАН е достоверна. От
безпротиворечивите показания на изслушаните пред районния съд свидетели А. и Д.
- преки очевидци на извършените нарушения и възприели ги през предното стъкло
на автомобила, се установява, че водачът на лекия автомобил и настоящ касатор
не е бил с поставен обезопасителен колан при управление, като същевременно е
използвал и мобилен телефон, без наличие на устройство, позволяващо
използването му без участие на ръцете. Двамата свидетели подробно са описали
поведението на водача на пътя и техните показания съответстват на приобщените
по делото писмени доказателства. В касационната жалба се твърди липса на доказателства
относно обстоятелството, че процесния лек автомобил е притежавал конструктивно
обезопасителен колан. Принципно всеки един лек автомобил следва да бъде
оборудван с обезопасителен колан с цел да бъдат намалени и сведени до минимум
нараняванията на водача и пътниците при евентуални транспортни произшествия. Не
контролните органи е следвало да изследват въпроса за непоставянето на такъв
колан от производителя, а жалбоподателят е този, който трябва да представи
доказателства (например, документ от оторизиран вносител на процесната марка и
модел автомобили, съдържащ конкретните технически спецификации, в които е
упоменато, че при стандартна поръчка автомобилът излиза от завода –
производител без обезопасителен колан за водача), за да опровергае направените
в акта констатации към момента на извършената проверка. Не е представена
техническа спецификация на притежавания от него модел и марка автомобил, от
който съдът да може да установи това твърдяно обстоятелство. Следователно,
твърденията на касатора са недоказани и последният не е оборил вписаните в АУАН
констатации.
Налице е пълно съответствие между
описанието на нарушенията от фактическа страна и нарушената законова
разпоредба, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма
съответства на установеното нарушение. Не следва да се обсъжда и евентуалното
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, предвид
цитираната вече разпоредба на чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.),
действаща към момента на извършване на деянията (04.03.2022г.) и изключваща
преценката за маловажност за нарушения по ЗДвП.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73 от
21.10.2022г. по НАХД №
20224150200060/2022г. по описа на Районен съд - Свищов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.