Р Е Ш Е Н И Е
№260750/19.10.2020г.
гр. Варна, 19.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIІ – ри състав, в публично заседание проведено
на двадесет и пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1213 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба с вх.№ 850/31.01.2020 год. Предявен е иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета от
ищците В.С.Д., ЕГН **********
*** и Б.Ч.Т., ЕГН **********,***,
действаща със съгласието на своята майка В.С.Д., ЕГН **********,*** – С.Б., със съдебен адрес *** против ответното дружество „Б.Е.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, *, представлявано от изпълнителните Директори Х. Т. и Я. Г.
и прокуриста Б. М.с цена на иска общо 800 евро. С Разпореждане №7094/18.2.2020 г. е било разпоредено връчване на
преписа от исковата молба на ответника а ответникът е получил преписа на дата
06.03.2020 г.След приключване на обявеното извънредно положение в страната и
изтичане срока по чл.131 ГПК отговор на
исковата молба не е бил подаден.
Искът с който е
сезиран РС Варна е осъдителен и с него ищците желаят ответното дружество да
заплати на всяка от двете СУМА от 400,00 (четиристотин) евро – или общо за двете ищци 800,00 евро - представляваща обезщетение за закъснение на полет *на „Б.Е.“ АД *** до *, довело до закъснение до крайната
дестинация *с повече от три часа от разписанието, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищците основават
исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата молба:За периода от
30.08.2019 г. до 03.09.2019 г. двете ищци били организирали екскурзия в гр.*-
Франция с туристическа агенция „*“ ООД, София ЕИК *. Програмата била
предварително планирана, чрез туристическата агенция, като ищците ползвали и
закупили самолетни билети отиване и връщане с полети на ответното дружество „Б.Е.“
АД *** до *и обратно. Закупените от ищците самолетни билети за 30.08.2019 г. за
полет Flight *на „*“ от Летище София -Терминал 2 до */ Летище „*“ били със
следните номера ЕТКТ *за първата ищца и ЕТКТ *за втората ищца. Съгласно
разписанието часът на излитане на полета от София бил в 07,10 ч. и на кацане в *09,10
ч. На 30.08.2019 г., сутринта в 05,30 ч. ищците се явили в Летище София,
чекирали се и очаквали да излетят за *в предвидения час на излитане 07,10 ч.
Полетът обаче *закъснял с близо четири часа ,поради което вместо в 09,10 ч.
самолетът им кацнал на Летище „*“ в *в 12,50 ч., т.е. със закъснение от 3 часа
и 40 минути.Това драстично объркало плановете на ищците за деня, създало им
изключителни неудобства, извънредни разходи и финансови загуби. Заради
закъснението на полета се съкратило и пребиваването на ищците в *, като
пропуснали и организираните за тях посещения на обекти във френската столица.
Това пораждало правото на ищците на обезщетение в размер на по 400 евро,
дължимо на основание чл. 7, т. 1, буква „а” от Регламент (ЕО) 261/2004, тъй
като между ищците и ответното дружество бил сключен валиден договор за въздушен
превоз.Разстоянието между отправна точка и местоназначение е 1758 км. Твърди
се, че по отношение на превозвача не са налице освобождаващи го от отговорност
извънредни обстоятелства. Сочи, че ищците са се възползвали от предвидената
възможност за извънсъдебно уреждане на спора, като предявили до ответното
дружество чрез формуляра на сайта на същото претенции за заплащане на дължимото
се обезщетение, непосредствено след завръщането в РБ, но и до момента на
сезиране на съда плащане не било постъпило.Горните факти и обстоятелства ищците
твърдят като мотивират правото си на обезщетение въз онова на нормата на чл. 7
Регламент ЕО 261/2014 г. в който са и определени паричните обезщетения на
пътници във фиксирани размери – в случая за закъснение на полет от 3 часа и
повече в зависимост от разстоянието – над 1 500км., по права линия – 1758
км. – в размер на 400 евро за един пътник. При тези твърдения и ищците са
отправили исканията си до съда, допълнително е дадено съгласие и от втория
родител на непълнолетната за водене на исковото производство а с уточнителна молба от 09.07.2020 г. ищците
са представили актуални банкови сметки.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищците
представлявани от адвокат от АК Варна С.Б., са оттеглили частично осъдителните
искове досежно главниците, поради което с Определение постановено в о.с.з., на основание чл.232 ГПК производството
по делото е било частично прекратено
досежно сумата от по 400,00 (четиристотин) евро – или общо за двете ищци 800,00 (осемстотин) евро
- представляваща обезщетение за
закъснение на полет *на Б.Е. АД ***
до *, довело до закъснение до
крайната дестинация *с повече от три часа от разписанието.Прекратявайки
частично производството съдът е обявил на страните, че производството по делото
продължава единствено и само за законните лихви за забава, дължими
от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2020
г. до датата на извършено плащане, а именно 12.06.2020 г.
В хода по същество на
спора процесесуалният представител на ищците адв.Б. моли съдът да уважи исковата претенция като бъде осъдено ответното дружество „Б.Е.” АД да
заплати дължимата се законна лихва от датата на завеждане на иска – 31.01.2020
г., до датата на извършеното плащане от страна на ответното дружество –
12.06.2020 г. Поддържа се и искането да бъдат присъдени и направените по делото
разноски от страна на ищците.Адв.Б. подчертава,че са се мотивирали защо искат присъждане на разноски,
в молбата си, която е депозирана в откритото съдебно заседание, като са
посочили, че оспорват твърдението, изложено в становището на „*”, че плащането
било извършено при обработка на жалбите на ищците.Жалбите,акцентира адв.Б.,че
са били получени от ответното дружество на дата 09.09.2019 г. и „*” не е
извършил плащане. Това именно наложило ищците да заведат иска на 31.01.2020 г.,
поради което считат, че йм се дължат и разноските по делото.В същото съдебно
заседание процесуален представител на ответника не се явява,но депозирана
становище приобщено на л. 58 – ми поделото .
Със становището си
по същество ответното дружество желае съдът да отхвърли исковете поради
извършено плащане на сумата от
1 564,66 лв. –левовата равностойност на 800 евро, сторено на 12.06.2020 г.
като прилага и писмени доказателства.Направено и възражение по реда на чл. 78,
ал.5 ГПК – в случай,че ищците претендират разноски като са наведени
твърдения,че делото не се отличава с фактическа и правна сложност .
Представител на контролиращата страна в процеса – ДСП
Варна не се явява, не изразяват и становище .
СЪДЪТ въз основа на събраните,по делото
доказателства и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са
приобщени единствено и само писмени доказателства а именно надлежно заверени за
вярност с оригинала копия на : договор за туристически пакет
Е0000107005/08.07.2019 г.; сертификат № **********/01.01.2019 г. за сключена
задължителна застраховка „Отговорност на туроператора”; договор за туристически
пакет Е0000107006/08.07.2019 г.; сертификат № **********/01.01.2019 г. за
сключена задължителна застраховка „Отговорност на туроператора”; 2 бр. писма от
електронна поща от 21.08.2019 г., ведно с превод на български език; 2 бр.
бордни карти; 2 бр. екранни снимки от мобилен телефон с информация за полет;
информация за случай № 047-W-9773/09.09.2019 г.; информация за случай №
047-W-9775/09.09.2019 г.; удостоверение за раждане № *г., издадено въз основа на акт за раждане № * г.; извлечение от Търговски регистър за актуално
състояние на „Б.Е.” АД (т.е. писмени
доказателства представени от ищците със сезиращата искова молба).Приобщени по делото са представените от ответната страна
„Б.Е.“ АД писмени доказателства депозирани със становището преди о.с.з. а
именно : заверени за вярност с оригинала копия на : платежно нареждане от интернет банкиране от 12.06.2020 г.; 2 бр.
извлечение от интернет сайт calculator.bg; пълномощно; извлечение от
Търговски регистър за актуално състояние на „Б.Е.” АД.
Така представените и от двете страни писмени
доказателства не са оспорени и установяват и доказват твърденията на ищците
залегнали в исковата молба. Видно от л;.5 – 10
и л.12 – 17 всяка от ищците на 08.07.2019 г. е сключила с тероператора „
* „ ООД писмен договор за туристически пакет а именно договори с номера Е
**********/за В.С.Д. / и Е **********.Предмета на договора е посочен в раздел I като представлява
туристически пакет с начална
дата на тръгване 30.08.2019 г, продължителност
пет дни, екскурзия *– пет дневна с
транспорт – самолет. В договора на първа страница е към предмет на договора
изрично е записано „ Лети се с : „*“ или „* „.“
Приложените на л.19 и л. 22 електронни билети на
английски език, ведно с преводите на българиски удостоверят факта,че туроператора,чиито услуги е са ползвали
ищците е организирал пътуването на пътниците от Летище София –Втори Терминал до
Летище * –*с полет номер *от 30.08.2019 и полет номер FB 432 от 03.09.2019 с часове на излитане съответно 09,10 ч. и 14,05ч. с авиокомпания „* „
Спор няма,че ищците са пътували с „*“
от Летище София, като този факт е доказан от копията на бордните карти/
л.25,26/.
Дори и без специални знания съдът
констатира, че в бордните карта е вписано , че ищците са
пътували от Летище София – Р.България
за Летище–*/летище * / с полет номер *за дата 30.08.2019 излитащ
по разписание в 06:30 часа,(от гейт В1 ).Именно във връзка със закъснението на точно
този полет по делото са приложени разпечатки от екранни снимки от които е видно
, че полет номер *е закъснял и
вместо в 06,30 ч. да излети от Летище София е излетял в 12,50 ч. За закъснението на полета и двете ищци са поискали на 09.09.2019 г. от
ответника обезщетения като са сезирали писмено Б.Е. АД / л. 29 -32 .От
приложеното на л. 33 –ти заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение
за раждане, приложено по делото се доказва ,че ищцата Б. Ч.Т. ЕГН **********,
род. на *** г.е непълнолетна и В.С.Т. и Ч. Т. са родителите на непълнолетната .
От представените допълнителни
доказателства в откритото съдебно заседание – ангажирани и от двете страни се
извежда извода,че на 12.06.2020 г. ответното дружество „Б.Е.“ АД по банков път
е превело сумата от 1 564,66 лева на ищците с вписано основание за превода
„ Обезщетение В.Д. и Б.Т. „.
Плащането ищците не
оспорват. Спор няма ,че сумата от
1 564,66 лв. се явява левовата равностойност на 800 евро, като това
е видно дори и от приложения на л. 60 - ти в заверено за вярност с оригинала
копие на лист чрез който „ Б.Е.„ АД, посредством Calculator bg са превалутирали
и пресметнали левовата равностойност на търсеното обезщетение от ищците общо
800 лева . Към датата на подаване на исковата молба обаче – дата 31.01.2020
г. реално не е имало представени доказателства затова ответникът да е платил на
ищците обезщетение за закъснението на полета номер *
Спор не е имало по
делото и съдът с доклада по делото си е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че
разстоянието между двете летища София –*е 1 758 км.
При така изложеното от фактическа страна съдът приема,че
е доказано по несъмнен начин изплащането на сумата от общо 1 564,66 лева сторено от ответника на дата 12.06.2020 г.,след
като на дата 09.09.2020 г. ищците се
отправили исканията си до ответника и след като на 31.01.2020 г.са завели иска си във ВРС .
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ достигна до следните изводи от ПРАВНА
СТРАНА:
Предявеният иск е с правно основание чл. 7, т. 1, буква „а“
вр. чл. 6 от Регламент (ЕС) № 261/2004 г.
Регламент 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване
на пътниците при закъснение
или отмяна на полети е приложим, доколкото
е част от Общностното право на ЕС и представлява законодателство с пряко приложение в страните от
ЕС, а съгласно чл. 3 т.1 б.”а” от Регламента, се прилага
за пътници, пристигащи на летище, намиращо се в държава-членка, към която договора се прилага .В
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. са разграничени
няколко различни хипотези, за възникване на правото за пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени
в чл. 7. Две са основните хипотези - при отмяна на полета (чл. 5) и при отказан достъп на борда
(чл. 4 ), като към тях съобразно
съдебната практика е приравнено и закъснението повече
от три часа (чл. 6).От това следва, че в настоящия процес, ищецът носи доказателствената тежест да
установи обстоятелствата, че е страна по договора за превоз, че е изпълнил собствените си задължения по
договора /че се явил за превоза в указаното
от превозвача време/,
както и вида и размера на претърпените
вреди /претърпяна
загуба и пропусната полза/, които са в пряка и непосредствена
последица от неизпълнението
и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при твърдение за недобросъвестност на длъжника
– наличието на такова, респ. ответникът-обстоятелствата за изправността си по договора - че е изпълнил превоза съгласно договореното /в указаното време и до указаното място, или че е налице причина за
неизпълнението, която изключва отговорността му /форсмажорно обстоятелство или случайно събитие/
или, че са налице други изключващи
отговорността му обстоятелства – задължение на друго
лице да уведоми пътниците за промяна датата и часа на полета.
От събраните по делото
писмени доказателства се налага извод, че посочените обстоятелства,
които са били възложен в тежест за установяване
на ищцците, се установяват дори и само на база
писмения доказателствен материал, като с извършеното в хода на
процеса плащане на главница от по 400 евро за всяка от двете ищци, ответникът
реално признава основателността а и размера на иска. Ето защо и ВРС намира, че главните искове са изцяло основателени и доказани, но извършеното
плащане в хода на процеса следва да бъде съобразено,така както
повелява разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК.
Точно поради тази причина
е и предприетото от процесуалния представител на ищците процесуално действие –
частично оттегляне на исковете за главниците ,съгласно чл.232 ГПК.
При прекратяване на исковото
производство за главниците от по 400 евро и с оглед становищата на страните и
доказателствата по делото, съдът отчита, че следва да се произнесе само за тази
част от исковете,която продължава да се поддържа. Настоящият съдебен състав
намира,че предвид основателността на двата иска за сумата от 400 евро,
погасяването на вземанията за главници - чрез плащане на дата 12.06.2020 г. за
периода от датата на сезиране на ВРС 31.1.2020 г. до 12.06.2020 г /датата на
плащането / ответникът е останал задължен към всяка от двете ищци поради
изпадането си в забава по см. на чл. 86, ал.1 ЗЗД за акцесорното вземане за
законна лихва. Доказателства затова
ответникът да е заплатил на ищците В.Д. и Б.Т. законна лихва върху дължимите се
главници от по 400 евро /платени в левова равностойност/ по делото няма, поради
което и съдът присъжда законната лихва върху всяка от двете главници от по 400,00 евро от предявяване
на иска до датата на плащане. Единствено и само за прецизност, съдът намира,че не би представлявало произнасяне извън предмета на делото ако съдът
изчисли посредством програмния
продукт „Апис „ – „ Изчислителни системи“
законната лихва върху главницата от 400 евро
от 31.01.2020 г.до 12.06.2019 г., така че определяемият размер на тази
лихва да фигурира в диспозитива
на съдебния акт а не съдебното
Решение да доведе до нов спор между страните. Ползвайки посочения програмен продукт настоящият състав пресметна,че законната
лихва върху сумата от 400 евро възлиза на точно 14,89 евро-така както е пресметната в о.с.з. и
от адв.С.Б./л.72 –гръб/ .
При този
изход на спора съдът дължи изрично произнасяне по въпроса с отговорността за
разноските.
Разноските
по делото при уважен иск следва да се присъдят в полза на ищцовата страна
съгласно чл.78, ал.1 ГПК.
Частичното
оттегляне на иска за главниците от по 400 евро не променя извода на съда,че
приложимата норма в случая е именно чл.78, ал.1 ГПК . Факт е, че обезщетението
е било платено след сезиране на ВРС с иска и че признание на иска не е било
направено за да обсъжда съда хипотеза при която да не възложи разноските в
полза на ищците и в тежест на ответника, като в този смисъл е изявлението на процесуалния
представител на ищците обективирано в протокола от откритото съдебно заседание
и в писмената молба приложена по делото в същото о.с.з. Отделно от горното
съдът приема и за некоректно твърдението на „Б.Е.“ АД ,че плащането е било
извършено при обработка на документите на ищците .Плащането е доказано че е
сторено на 12.06.2020 г. а ищците са отправили писмените си искания до
авиокомпанията още на 09.09.2019 г., след което са завели и иска си във ВРС на
31.1.2020 г. Ето защо съдът присъжда в полза на ищците сторените от тях съдебно
деловодни разноски. Видно от лист 70 – ти в списъка по чл.80 ГПК ищците са
претендирали репариране на следните съдебно –деловодни разноски : 100 лева за
платена държавна такса, 300 лева адвокатски хонорар за ищцата В.Д. и 300 лева
адвокатски хонорар за ищцата Б.Т. – общо 700 лева. Тези два разхода,сторени от
двете ищци съдът присъжда на осн. чл. 78,ал.1 ГПК в полза на двете ищци и в
тежест на ответника .Касателно възражението на ответника по реда на чл. 78,
ал.5 ГПК следва да бъде посочено,че ищците са доказали,че са заплатили
минималния размер на адвокатски хонорар в полза на упълномощения от тях
процесуален представител, хонорар съобразен с нормата на чл. 7, ал.2 Наредба
№1/2004 г., поради което дори и само при изчисляване на дължимия се минимум на
адвокатско възнаграждение се налага извода,че адвокатското възнаграждение не е
прекомерно,независимо че делото не се отличава с фактическа и или правна
сложност.
Общо
разноските които настоящият съдебен състав присъжда в полза на ищците възлизат
на точно 700,00 лева и т.к. разходите за процесуално представителство не могат
с оглед минималния йм размер да бъдат определени като прекомерни.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество „Б.Е.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, *, представлявано от изпълнителните Директори Х. Т. и Я. Г.
и прокуриста Б. М.ДА ЗАПЛАТИ на всяка от
двете ищци В.С.Д., ЕГН **********
*** и Б.Ч.Т., ЕГН **********,***,
действаща със съгласието на своята майка В.С.Д., ЕГН **********,*** – С.Б., със
съдебен адрес *** ) СУМА от по 14,89 евро (четиринадесет лева и осемдесет и
девет стотинки ) – или ОБЩО за
двете ищци 29,78 евро ( двадесет и девет
евро и седемдесет и осем евроцента ) – представляваща ЗАКОННАТА ЛИХВА върху сумата от общо 800,00 евро за
двете ищци ( по 400 евро
главница за всяка ищца ) - обезщетение за
закъснение на полет *на „Б.Е.“
АД *** до *, довело до закъснение до
крайната дестинация *с повече от три часа от разписанието, за периода от датата
на подаване на исковата молба в съда – 31.01.2020
г. до датата на плащане на главните задължения -12.06.2020 г., на основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество „Б.Е.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано
от изпълнителните Директори Х. Т. и Я. Г. и прокуриста Б. М.ДА ЗАПЛАТИ на двете ищци В.С.Д., ЕГН ********** *** и Б.Ч.Т., ЕГН **********,***, действаща
със съгласието на своята майка В.С.Д., ЕГН **********,*** – С.Б., със съдебен
адрес *** ) СУМАТА от ОБЩО 700,00 лева (седемстотин лева ) представляващи сторените от ищците съдебно-деловодни разноски в производството, пред настоящата инстанция, за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: