Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр. Габрово, 22.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от двадесет и пети ноември, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
И секретар Радина Церовска, като
разгледа материалите по адм. дело № 256 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /АСГ/ Искова молба с вх. № СДА-01-1384 от 17.09.2019
г., подадена от М.Т.И. ***, с ЕГН: **********, чрез адв. Е. Д. Ц. ***, против
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, в качеството й на ответник.
Стойността на предявения иск е 1 300.00 /хиляда и триста/ лв.
Фактическото
основание на исковата претенция се изразява в следното:
Срещу
ищеца било издадено наказателно постановление /НП/ № 612 от 10.04.2017 г., с
което му била наложена глоба за нарушение в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за
извършено нарушение по чл. 275, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/.
За
да предотврати неблагоприятните последици на държавната репресия, следващи се
от това НП, ищецът се възползвал от законово гарантираното си право на
адвокатска защита и е оспорил НП по съдебен ред. С Решение на Районен съд
Севлиево, постановено по н.а.х.д. № 342 от 2017 г. това НП е отменено.
Съдебният акт е бил оспорен пред горестоящата съдебна инстанция, въз основа на
което било образувано к.а.н.х.д. № 21 от 2018 г. на АСГ, като с решение на
същата първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила. За обжалването на това
НП и процесуално представителство ищецът е заплатил хонорар в размер на 150.00
лв., като намаляването на патримониума му с тази сума той намира, че е в пряка
връзка с така издаденото и в последствие отменено като незаконосъобразно НП. В
резултат на това ищецът намира, че направените от него разходи по организирането
на съдебната му защита пред съда съставляват присъщ и законосъобразен разход за
обезпечаването на успешен изход от правния спор и имат характера на имуществени
вреди, причинени и следващи се от незаконосъобразно упражняване на функции и
правомощия на АНО, представляван от Директора на РДГ – Велико Търново.
При
същите обстоятелства той е направил още един разход в същия размер от 150.00
лв. – по повод незаконосъобразно и отменено като такова Наказателно
постановление № 613 от 10.04.2017 г. на същия административен орган. По
отмяната на това НП РСС се е произнесъл със свое Решение по н.а.х.д. № 343 от 2017 г., което е било
също потвърдено от касационна съдебна инстанция.
Така
с общата сума от 300.00 лв., заплатена за процесуално представителство на
адвокат по двете дела, на ищеца е причинена имуществена вреда, която той счита,
че ответната страна следва да му репарира.
Освен
така причинената му имуществена вреда, ищецът твърди, че от издаването на двете
незаконосъобразни НП за него са произтекли и други вредоносни последици под
формата на неимуществени вреди, като последица от ежедневни проверки от страна
на контролните органи на РДГ, които били извършвани в продължение на повече от
месец. По този повод в района започнали подмятания от страна на негови колеги -
лесовъди, че той бил некомпетентен, че не разбирал от професията си и т.н. В
следствие на това той бил притеснен, пренесъл проблемите си в семейството, бил
силно изнервен и започнали разправии у тях. Изгубил спокойния си сън. Започнал
да приема успокоителни лекарства. Започнали и съдебните дела по тези НП, които
допълнително го стресирали. Негови колеги му съобщили, че били дочули за
предстоящо отнемане на лиценза му като частен лесовъд, което го травмирало
допълнително, тъй като щял да изгуби възможността да изкарва прехраната си и
тази, на семейството му. За така причинените му неимуществени вреди ищецът моли
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение на стойност от 1000.00 лв.
Въз
основа на така претендираната главница от 1 300.00 лв. И. моли и за присъждане
в негова полза на лихва за забава от предявяването на исковата молба до
заплащането на главницата.
Настоящият
съдебен състав намира исковата претенция за редовна и допустима, с оглед на
което я разгледа по същество, по повод на нейната основателност.
По
подадения иск е депозиран писмен отговор от ответната страна – РДГ Велико
Търново, с който същият се оспорва като недоказан и неоснователен. Твърденията
за наличие на обстоятелства, свързани с издадените и в последствие отменени
като незаконосъобразни НП, причинили неимуществени вреди на ищеца, не са
доказани и не се сочат доказателства в тази връзка. Съответно не са установени
и твърдяните от него неимуществени вреди, а такива не могат да се презумират
само въз основа на факта, че са му били издадени такива НП и той ги е оспорил,
което е наложило участието му съдебни производства.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Е.Ц.
***, който поддържа иска от името на своя подзащитен.
Ответникът
се представлява от юрисконсулт Светлана Иванова, която оспорва исковата
претенция.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово прокурор Шикова, намира, че искът е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Освен че
претенцията за репариране на неимуществени вреди е недоказана, такава се явява
и претенцията за обезщетяване на имуществените, тъй като в приложените договори
за адвокатска защита и съдействие по двете адм. н.х.д. на РСС липсва
доказателство за направено по тях реално плащане.
По
отношение допустимостта на производството съдът отчита, че предявеният иск е с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира
безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон, трябва да са
налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на
комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие,
отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни
лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в
резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила
вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка
между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При
липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Дейността
по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията,
насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно
сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост
и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН
и представлява санкционираща управленска дейност. Законодателят не предвижда
ред за присъждане на "разноски" в производствата по ЗАНН, но искът по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили
вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване. Затова и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. След като едно от условията на АПК за образуване на
производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен
и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити или е преценил, че така
шансът му да се защити е по-голям, то заплатеният на адвоката хонорар за
осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията /в настоящия случай наказателно постановление/ и е
непосредствена последица от него. Въпросът за допустимостта на производството и
споровете в тази връзка в практиката е решен с Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, съгласно
което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Това решение е задължително за съдилищата и решава както въпросът за
допустимост на исковата молба, така и спорът за основателност на иска при наличието
на доказани предпоставки за това.
Настоящият
състав на ГАС отчита, че искът е предявен от дееспособен правен субект,
физическо лице, против юридическото лице - Регионална дирекция по горите –
Велико Търново /чл. 158, ал. 2 от ЗГ и чл. 2, ал. 1 от Правилника за
устройството и дейността на главните дирекции по горите /, от чието име е
издадено процесното НП, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени
вреди. Предпоставките за завеждане на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и развиване на
процедура по чл. 203 и сл. от АПК са отменен акт на администрацията
/респективно прогласен за нищожен такъв/ и/или незаконосъобразно действие или
бездействие; претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична
причинно-следствена връзка между вредата и отменения акт, респ. неправомерно
действие или бездействие, които предпоставки в случая са налице. Налице са и
останалите реквизити на искова молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК - посочени са
страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на
определена администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/.
С
оглед на гореизложеното ГАС намира, че настоящото производство е допустимо за
разглеждане по настоящия ред. Исковата молба съдържа всички изискуеми по ГПК
реквизити - страни, искова претенция, мотиви, предпоставки, доказателства.
Накратко
фактологията по случая се изразява в следното:
Против
ищеца М.Т.И. са били издадени посочените в исковата молба НП № 612 от 10.04.2017 г. и НП № 613 от
същата дата, с автор – директор на РДГ – Велико Търново, като с тях на И. са
наложени санкции /глоби/ за нарушения, съответно, на чл. 157, ал. 1, т. 1 от Закона
за горите, еднотипни по своя вид, но във връзка с две различни позволителни за
сеч.
За
да осъществи правото си на защита, И. е подал жалби против така издадените му
НП. По делата – н.а.х.д. № 342/2017 г. и № 343/2017 г. по описа на РСС, той е
бил представляван от адв. Ц. от ЛАК по силата на пълномощни, приложени по тях.
Освен пълномощните, по делата на РСС са представени и договори за правна защита
и съдействие.
По
н.а.х.д. № 342 от 2017 г. по описа на РСС, л. 20, е приложено пълномощно с
договор за правна защита и съдействие от 12.09.2017 г., като в договора
страните действително са се споразумели за заплащане на възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство в размер на 150.00 лв., но в
отметката за изплатена сума не е налице отразяване и липсва както твърдение,
така и доказателство, че във връзка с този договор е налице реално плащане,
осъществено от клиента и настоящ ищец по делото.
Аналогична
е и ситуацията по н.а.х.д. № 343 от 2017 г. на РСС, като на л. 20 от това дело
е приложено отново пълномощно и договор за адвокатска защита и съдействие от
12.09.2017 г., но в договора е налице само вписано съглашение за размер на
дължимо възнаграждение, но не и доказателство или твърдение, че такова плащане
е реално извършено от страна на клиента.
Не
са налице доказателства за извършени плащания и по касационните съдебни
производства, образувани по повод проверка за законосъобразността на
първоинстанционните решения по тези две административнонаказателни дела.
В
настоящото исково производство ищецът не е представил също доказателства както
за намаляването на неговия патрумониум със сумата, с която твърди, че му е
причинена имуществена вреда, така и по отношение на причинени му и твърдяни в
исковата молба неимуществени вреди. За да е налице причинена имуществена вреда,
то следва да е доказано от ищеца по несъмнен начин че е налице намаляване на
този негов патримониум, или пропускането на негово бъдещо сигурно увеличение. „Следва да се посочи, че няма пречка, доказателствата за плащане на
възнаграждението да бъдат представени в производството по предявения иск за
обезщетение, но е задължително договорът за правна защита и съдействие, с
уговорен размер и начин на плащане, да е представен най-късно до приключване на
съдебното заседание пред съответната съдебна инстанция.“ - Решение № 14127 от
22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4362/2019 г., III о. „За да възникне правото на обезщетяване на вреди от разноски за
адвокатско възнаграждение при
съдебно обжалване на НП за жалбоподателя, то той следва да е доказал в рамките на същото дело, че е
договорил адвокатска услуга, че тя е осъществена и че адвокатското възнаграждение за нея е заплатено към момента на
приключване на делото.“ - Решение № 11511 от 29.07.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 14385/2018 г., III о. – т.е. тук е налице и нещо повече, в този съдебен
акт се изисква да се установи заплащането на осъществената адвокатска услуга
още в хода на административно наказателното производство. Настоящият
съдебен състав приема, че за целите на настоящото исково производство би била
налице претърпяна имуществена вреда и когато сумата е била заплатена на
по-късен етап, на дата, следваща датата на подписването на договора за
адвокатска услуга, но такива доказателства страната нито е ангажирала, нито е
представила до настоящия момент, поради което не може да се приеме, че
претенцията й за репариране на причинена й имуществена щета е доказана и
основателна, с оглед на което същата следва да се отхвърли.
По
отношение на твърдението за претърпени неимуществени вреди съдът отново намира,
че то е недоказано и като такова се явява неоснователно, с оглед на което
следва да се остави без уважение. Ищецът не е доказал нито един от фактите,
които твърди, че са се породили като последица от издаването на двете отменени
като незаконосъобразни НП. А наличието им не може да се презумира. Извършването
на чести проверки от контролните органи не е установено, но дори и да бе налице
такова доказване, то не може да се счита, че проверките, сами по себе си,
когато са законни, причиняват вреди на човек, който е изряден в работата си.
Той не би следвало да се притеснява от такива. Не е налице и установяване за
наличие на „подмятания“ по адрес на ищеца от страна на негови колеги-лесовъди в
насока, че той не си разбира от работата. Няма основания да се приеме, че
издаването на процесните НП са стресирали ищеца повече от обичайното, че са го
изнервили и той пренесъл тези свои проблеми в дома си. Нито че водените от него
съдебни дела са довели до такива последици. Съответно не са установени по
делото нито причинени неимуществени вреди за ищеца, нито причинно-следствена
връзка между претърпени такива и отменените НП.
В
проведено по делото открито съдебно заседание и с участието на процесуален
представител на ищеца – адв. Ц., страната не е представила нито с исковата си
молба, нито в последствие каквито и да било доказателства в подкрепа на
претенцията си и на твърдяните с нея факти и обстоятелства, на които почива
същата, въпреки императивната разпоредба на чл. 127, ал. 2 от ГПК. В заключение
и въз основа на същото АСГ счита, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло като
недоказана и неоснователен.
В
писмения си отговор по исковата молба, надлежно връчен на ищеца, ответникът
претендира за присъждане на разноски, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение. По отношение на този въпрос обаче ВАС има специална установена
съдебна практика, според която при искове с материално правно основание ЗОДОВ,
независимо от техния изход, юрисконсултско възнаграждение не се дължи. Така,
напр.: „Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на
ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.“ - Решение
№ 13781 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1011/2018 г., III о. „…липсата на
изрично предвиждане на отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при частично или пълно отхвърляне на иска /исковете
му означава, че такова не се дължи.“ - Решение № 13066 от 3.10.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 3373/2018 г., III о. „Независимо от изхода на спора на ответника
не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2
и ал. 3 ЗОДОВ
се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК
във връзка с чл. 143 АПК.
Те не предвиждат заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при
пълно или частично отхвърляне на иска.“ - Решение № 11811 от 9.08.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 12966/2018 г., III о.; Решение № 11472 от 26.07.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 14631/2017 г., III о.; и
др. С оглед на така цитираната съдебна практика и на така посоченото по-горе
специално нормативно основание, което не предвижда присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът следва да остави искането на ответната страна за
присъждане на разноски от този вид без уважение.
Воден
от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, във вр. с чл. 144, чл. 203
и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявеният иск от ищец М.Т.И. ***, с ЕГН: **********, подаден чрез адв.
Е. Д. Ц. ***, против Регионална дирекция по горите – Велико Търново, със
стойност от 1 300.00 /хиляда и триста/ лв., съставляваща претенция за причинени
имуществени и неимуществени вреди и лихва за забава от предявяването на
исковата молба до заплащането на главницата, като недоказан и неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му чрез Административен
съд Габрово пред Върховен административен съд.
Препис
от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА