О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д. №1695/2018г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е въз основа въззивна жалба на Т.И.Д., ЕГН **********,***,
срещу решение №3194/05.07.2018г., постановено по ГД №19055/2017г. на 43 състав
на ВРС, с което съдът на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
спрямо ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА ООД, ЕИК *********, че ответницата Т.И.Д.,
ЕГН **********, адрес *** ДЪЛЖИ на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.„Прилеп“№33, по
заповед за изпълнение на парично задължение с № 8594/20.10.2017г., издадена по
ч.гр.д. № 15876/2017г., по описа на ВРС, сумата в размер на 1 301.89 лв.(хиляда
триста и един лева и 89 ст.), представляваща остатък от главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 08.10.2014г. до 03.10.2017г. на адрес
гр.Варна, ул.Любен Каравелов, бл.31, вх.Б, ап.37 по партида с абонатен
№1602152; сума в общ размер на 170.40 лв. (сто и седемдесет лева и 40 ст.),
представляваща обезщетение за забава върху тази главница за периода от
05.12.2014г. до 09.10.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 18.10.2017г. до окончателното
ѝ плащане, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В жалбата се
излага, че решението на съда, с което отхвърля иска, е неправилно и
незаконосъобразно. Претендира се решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло ведно с присъждане разноски на въззивника.
Твърди се,
че от събраните доказателства се установява, че монтираното в имота на
ответницаа СТИ не е метрологично годно и технически изправно /СТЕ/ тъй като
операторът е осъществил нарушения на чл.42, ал.1, т.2, 6 и т.10 от Наредба
№4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на ВиК системи. Поддържа се, че потребителя като се усъмнил в изправността на
водомера, поискал с подаване на заявление, неговата проверка. За посещенията на
операторите са съставени два КП от 26.04.17г. и от 25.05.2017г. като въпреки,
че са констатирали неизправността на монтирания водомер /без пломба и с
метрол.такава от 2004г., не са подменили СТИ. Съдът изобщо не бил взел тези
възражения на ответника като не ги обсъдил. Твърди се, че поради това е
постановен несправедлив съдебен акт, в нарушение на принципа на
равнопоставеност на страните в процеса. Твърди се, че на имота е монтиран
водомер с №9425, а в исковата молба и приложените от ищеца писмени
доказателства е посочен друг номер водомер №146779. Според въззивника се
проверява един водомер, а се начисляват задължения въз основа на среден разход
по съвсем друг водомер, който неизвестно защо също се води на името на
ответника. Твърди се несъответствие на посочения номер СТИ в справката за
недобора и представените по-късно карнети. Твърди се нарушение на чл.35 от
цит.Наредба. Според въззивника, насрещната страна злоупотребява с монополно
положение като години наред отчита показанията на водомера служебно. Тези
нарушения не са обсъдени от ВРС. Според въззивника, постановеното съдебно
решение дава явен превес на ищеца. Поддържа се петитум за отмяна на решението и
отхвърляне на исковете.
В срока за
отговор е постъпил отговор на насрещната страна ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
–ВАРНА ООД, чрез ю.к.Якимова. В същия се оспорва основателността на жалбата.
Поддържа се, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Според
въззиваемата страна, всеки потребител е длъжен да монтира СТИ – водомер както и носи отговорност за неговата
изправност – чл.18, ал.3 от ОУ и чл.11, ал.4 и 5 от Наредба №4/2004г. Твърди
се, че поради монтирано на място СТИ, което е извън метрологична годност, на
потребителя са давани указания за подмяната му като в противен случай ще се
начислява служебно количество вода. Освен това, последната не е осигурила
достъп за снемане на реалните показания, поради което и количеството потребена
вода е отчитано служебно ежемесечно в съгласие с чл.49 от ОУ и чл.37 от
Наредбата. /цит./ Въззиваемият се позовава и на чл.32, ал.10 от Наредбата като
прави разграничение между общия водомер и индивидуалните водомери на
потребителите, респ. отговорността за същите. Според страната, в случая е
установена негодността на водомера – извън срока на годност на метрологичната
пломба от 2004г.; водомерът е без пломба на холендъра, което представлява
нарушение на ОУ. Липсата на изправен водомер не освобождава потребителя от
задължението да заплаща консумираните ВиК услуги. Поради посоченото, операторът
е начислявал консумацията по компенсаторен механизъм. Поради липса на
съдействие от страна на потребителя, в смисъл на осигурен достъп до имота,
реалното доставено количество вода не е могло да бъде отчитано. Въззиваемият
счита, че поради това различните номера на водомера не са от значение за спора.
Поддържа се довод, че начисляването на служебно количество ВиК услуги не
представлява санкция на потребителя, а компенсационен механизъм за отчитане и
заплащане на неотчетеното количество вода. Претендира се отхвърляне на жалбата
ведно с присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
При преценка
редовността на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена от надлежно
легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване акт и в
преклузивния срок за това.
След
прекратяване на производството за администриране на ВЖ от първата инстанция и
връщане на делото по компетентност, въззивният съд констатира, че са отстранени
нередовностите по жалбата.
В жалбата не
се твърдят процесуални нарушения на първата инстанция, във връзка с които се
налага допускане на доказателствени средства; не се правят нови доказателствени
искания. Направено е общо възражение за процесуално нарушение от първоинст.съд
за неспазване принципите на гражданското съдопроизводство по осигуряване
равенството на страните в спора.
Въз основа
на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ на Т.И.Д., ЕГН **********,***, срещу решение №3194/05.07.2018г., постановено по ГД №19055/2017г. на
43 състав на ВРС, с което съдът на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК,
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –ВАРНА ООД, ЕИК
*********, че ответницата Т.И.Д., ЕГН **********, адрес *** ДЪЛЖИ на
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД, ЕИК *********, гр.Варна,
ул.„Прилеп“№33, по заповед за изпълнение на парично задължение с №
8594/20.10.2017г., издадена по ч.гр.д. № 15876/2017г., по описа на ВРС, сумата в размер на 1 301.89 лв. (хиляда
триста и един лева и 89 ст.), представляваща остатък от главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 08.10.2014г.
до 03.10.2017г. на адрес гр.Варна, ул.Любен Каравелов, бл.31, вх.Б, ап.37
по партида с абонатен №1602152; сума в общ размер на 170.40 лв. (сто и седемдесет лева и 40 ст.), представляваща
обезщетение за забава върху тази главница за периода от 05.12.2014г. до
09.10.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 18.10.2017г. до окончателното ѝ плащане,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА производството в съдебно
заседание на 12.12.2018г. от 14.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: