Решение по КНАХД №964/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против решение № 346 от 06.08.2025 г., постановено по АНД № 961/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменен електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 10284330 на ОД на МВР Стара Загора и ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на Л. И. Б. направените по делото разноски в размер на сумата от 400 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се извода на районния съд за недоказаност на административнонаказателното обвинение (АНО), като формиран в резултат на неправилна преценка на събраните доказателства. Твърди се, че извършването на описаното в ЕФ нарушение от санкционираното лице е доказано по несъмнен начин от снимковия материал, генериран от АТСС, при използването на което са били спазени всички изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяване на друго, с което ЕФ да бъде потвърден, като законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Л. И. Б., чрез пълномощника си адв. В. К., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира за направените разноски в касационното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Като обсъди оплакванията на касатора, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, съдът намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Л. И. Б. срещу ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 10284330 на ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) й е наложена глоба в размер на 420 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП.

Като описание на нарушението в ЕФ е посочено, че на 22.12.2024 г. в 11:05 часа на път І-5, км. 228.6, разклон за [населено място], община Стара Загора, в посока към [населено място], при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 50 км/ч, с АТТС СПУКС (ARH CAM S1) № 120сса6 е заснето управление на лек автомобил „Форд Турнео Къстъм“ с рег. № [рег. номер], собственост на Л. И. Б., със скорост от 89 км/ч – при отчетен километров толеранс в полза на водача, съответно – превишаване на разрешената стойност на скоростта с 39 км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, серия К, № 8541733.

За да отмени ЕФ, Районен съд Стара Загора е приел, че извършването на описаното в ЕФ нарушение от санкционираното лице не е доказано не несъмнен и категоричен начин, тъй като на снимковия материал, генериран от АТСС, са заснети два автомобила, движещи се успоредно в една посока на разстояние от 166 метра от АТСС, съответно не би могло да се направи извод скоростта на кой от двата автомобила е била засечена от АТСС, доколкото в текстовата част на снимковия материал не е посочен регистрационния номер на автомобила, чиято скорост е била засечена, а и е налице разминаване между протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, според който АТСС е било настроено да измерва скоростта на приближаващите превозни средства, и снимковия материал, според който – статично изображение и текстова част – заснетите автомобили са отдалечаващи се от АТСС. Предвид отмяната на ЕФ ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на Л. И. Б. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Решението на Районен съд Стара Загора е валидно, допустимо и правилно.

В случая изводът на въззивния съд за недоказаност на АНО, обусловил отмяната на ЕФ като незаконосъобразен, се основава на доказателствата по делото, които са обсъдени и ценени според доказателствена им стойност, съответно не се констатират твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, и изцяло се споделя от касационната инстанция, която поради това не намира за необходимо да преповтаря мотивите към обжалваното съдебно решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. В допълнение и в подкрепа на тези мотиви следва да бъде посочено още, че на статичното изображение, генерирано от АТСС, с което е заснето нарушението, регистрационните номера на заснетите автомобили са неясни до степен, щото да не може със сигурност да се твърди, че единият от тях е бил автомобилът, собственост на санкционираното лице – с рег. № [рег. номер], като тази неяснота не е налице както на снимковия материал, представен с преписката, така на представения в въззивното производство на по-късен етап – след като съдът служебно е изискал снимков материал с по-ясно изображение. Същата намира своето логично обяснение в разстоянието на обекта от АТСС – 166 метра, надхвърлящо максималното разстояние от 150 метра, гарантиращо разпознаване на символите според посоченото в първия абзац на стр. 3 от представеното с касационната жалба и прието като писмено доказателство Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на БИМ.

Обжалваното решение е правилно и в частта му за разноските, доколкото присъждането им в полза на санкционираното с ЕФ лице е последица от отмяната на ЕФ, представени са доказателства за направата им в присъдения им размер и до приключване на съдебните прения административнонаказващият орган не е направил възражение за прекомерност.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице релевираните от касатора касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат за настоящата инстанция в размер на сумата от 400 лв. съобразно представен договор за правна защита и съдействие. Същото е в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери за адвокатска работа (изм. загл. – ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.) и съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението на касатора за неговата прекомерност се явява неоснователно.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 346 от 06.08.2025 г., постановено по АНД № 961/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА ОД на МВР [населено място] да заплати на Л. И. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 8, ап. 46, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща направени разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.