Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр.Плевен, 07.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 385 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156, ал.1, вр. 144, ал.1 от Данъчно процесуалния кодекс /ДОПК/
и във връзка с чл.4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на Ц.П.Г. ***, срещу Акт за установяване на публично вземане по декларация
/АУПВД/ №214/10.09.2015г., потвърден с Решение №1/23.02.2017г. на Директора на
Дирекция „Обща администрация“ на община Кнежа.
В жалбата се счита, че оспореният АУПВД е
незаконосъобразен, тъй като е издаден при грубо нарушение на административно
производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в
несъответствие с целта на закона, поради което се иска да бъде отменен. Сочи се,
че Г. и покойният й съпруг притежават по ½ идеална част от недвижим имот,
находящ се в гр. Кнежа, ул. ***, представляващ земя и сгради, придобит в режим
на съпружеска имуществена общност. Твърди се, че за всяка ½ идеална част
от имота са заплащали по равни данъчни задължения. Посочва се, че съпругът й е
починал на 17.05.2009г., като след смъртта му е заплащала, както своите, така и
неговите задължения върху имота, като по сметка на общината е заплащала за него
същата сума, която е дължала и тя. Счита се, че сумите, които е заплащала за
периода 2009-2014 г. като данъчно задължение на нейният съпруг са правилни,
като тя е заплащала същите суми за себе си като собственик на другата ½
имот. Сочи се още, че оспореният АУПВД е издаден в предвидената по закон
писмена форма, но не съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно фактически и правни основания за неговото издаване, т.е. не
съдържа мотиви за определяне на размера на данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса
битови отпадъци /ТБО/, което представлява съществено нарушение на изискванията
за форма. Твърди се, че поради липса на мотиви не може да се прецени дали актът
е издаден в съответствие с материалния закон и целта на закона. Посочва се, че
в оспорения АУПВД е отразен размерът на данъчната оценка, но не е посочено как
е определена последната, нито е посочена конкретната данъчна ставка, определена
с Наредбата на Общински съвет – Кнежа, за да може да се разбере законосъобразно
ли е определен размерът на данъка върху имота. Оспорва се размера на данъчната
оценка, на базата на която са определени ДНИ и ТБО, като се счита същата за
неоснователно завишена. Счита се за невъзможно данъчната оценка за посочения
период 2009-2014г. в АУПВД да бъде двойно по-висока от данъчната оценка на
имота за 2005-2008г. и значително по-висока от тази за 2015г., тъй като няма
критерий посочен в Приложение № 2 от ЗМДТ, който да се е променил в този период
и да е довел до удвояване на данъчната оценка, а от там и за определените на
нейна база ДНИ и ТБО. Оспорва се и изложеното в т.5 от Решение № 1 от
23.02.2017г., че разликата от приблизително 8000 лева в размерът на данъчната
оценка от 26223.39 лева за 2014 г. и 18600 лева за 2015 г. се дължи на факта,
че конструкцията на жилище – лятна кухня в Декларация № 6039/1998 г. е
обозначена като М3, а в Декларация № 167/20.04.2015 г. е обозначена като М1.
Счита се, че това не може да служи за мотив на Общината, тъй като Акт №
214/10.09.2015г. е издаден по данъчна декларация вх. № 6039/1998 г. и партиден
номер на имота 3507061980001 и обхваща периода 2009-2014 г., а не който и да е
следващ период. В заключение се моли да бъде отменен АУПВД.
Първоначално по жалбата е било образувано адм.дело
№249/2017 по описа на Административен съд Плевен, приобщено към настоящето. С
решение №369/07.08.2017 г. жалбата на Г. е била отхвърлена. При инстанционен
контрол, с Решение №4724/01.04.2019 г. по адм.дело 11264/2017 на ВАС, решението
е било обезсилено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на съда. ВАС
е приел, че неправилно съдът се е произнесъл по законосъобразността на
потвърдителното решение, а не на потвърдения с него АУПВД. ВАС е посочил, че
предмет на делото следва да е АУПВД.
От ответника по делото – Директор на Дирекция „Обща администрация“ на община Кнежа, е
постъпила молба /л.11/, в която се сочи, че оспорва жалбата, и иска същата да
се отхвърли като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание, оспорващата се
явява лично. Сочи, че не приема данъчна оценка и категорично отхвърля
експертизата, чиито данни са същите както тези на данъчната администрация при
общината. Моли жалбата да бъде уважена.
Ответникът в настоящето производство - Директор на Дирекция „Обща администрация“
на община Кнежа се явява лично и се представлява от юрисконсулт У.. Последната
поддържа изцяло становището, депозирано от страна на Директора на Дирекция
„Обща администрация“ при Община Кнежа и с оглед събраните по делото
доказателства счита жалбата за изцяло неоснователна и недоказана. Моли да се
постанови решение, с което да се потвърди Акт за установяване на публично
вземане по декларация № 214/10.09.2015 г., издаден от орган по приходите в
Община Кнежа като законосъобразен. Моли да бъде присъдено в полза на Община
Кнежа юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004 г.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна
проверка на оспорения акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща
право и интерес от оспорване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установени следните факти:
Няма спор между страните, че Г., към
момента на издаване на оспорения акт, е собственик на 4/6 ид.части от недвижим
имот – земя и сгради, находящ се в гр. Кнежа, ул. ***. За този имот е подадена
данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ през 1998 г. от съпруга на оспорващата. Той
е починал на 17.05.2009 г. /удостоверение за наследници на л.19/, като е
оставил трима наследници - съпругата си Ц.П.Г., син – П.Л.В. и дъщеря – Г.Л.М.
Нова декларация по чл.14 от ЗМДТ е подадена едва на
20.04.2015г. /л.204-213 от дело 249/2017/. Имотът представлява земя
и сгради и попада в строителните граници на гр. Кнежа.
По делото са събрани доказателства, че общината
предоставя реално услугата сметосъбиране, сметоизвозване и
поддържане на чистотата за улица *** в гр.Кнежа, на която улица е имотът -
заповеди на кмета на общината, с който са определени районите, в които се
осъществяват услугите съответно за всяка година от 2009 г. до 2014 г. /л.169
-203 от дело 249/2017/.
Предмет на делото е Акт за установяване на публично
вземане по декларация /АУПВД/ № 214/10.09.2015г. /л.6-7 от дело 249/2017/,
потвърден с Решение № 1/23.02.2017 г. на Директора на Дирекция „Обща
администрация“ на Община Кнежа /л.12-13 от дело 249/2017/. С АУПВД са
определени ДНИ и ТБО за периода 2009 г. – 2014 г. за имота, находящ се в гр.
Кнежа, ул. ***, за частта на Ц.П.Г., получена в наследство от Л.В.Г.. След
извършена проверка на постъпилите плащания за ДНИ и ТБО е установено, че същите
не са платени в цялост, а именно не са платени дължимите ДНИ и ТБО за
собственика на имота Л.В.Г. и поради неговата смърт, припадащото му се
задължение е разпределено между неговите наследници, за което са издадени три АУПВД,
един от който е процесният. АУПДВ № 214/10.09.2015г. се отнася именно за
неплатените ДНИ и ТБО за периода 2009 -2014 г. за частта от имота собственост
на Г., получена по наследство от съпруга й. Признава се, че за нейната част от
собствеността, извън тази получена по наследство от съпруга й, има извършени
плащания. Изготвени са справки за данъчната оценка на имота съответно за 2009
г. /л.108-110 от дело249/2017/, за 2010 г. /л.111-113 от дело 249/2017/, за
2011 г. /л.114-116 от дело 249/2017/ за 2012 г. /л.117-119 от дело 249/2017/,
за 2013 г. /л.120-122 от дело 249/2017/, за 2014 г. /123-125 от дело 249/2017/.
Направена е справка за задълженията на Л.В.Г. /л. 100 от дело 249/2017/ за
периода 2007 -2014г., от която се установява че лицето има неплатени
задължения за ДНИ и ТБО за периода 2009-2014г. Направена е справка за задълженията
на Ц.П.Г. /л.101 и 102 от дело 249/2017/ за същия период. Резултатите от тези
справки са посочени като фактическо основание за издаване на оспорения акт.
В АУПВД е посочена данъчната оценка на целия имот,
както следва: за 2008 г. - 18097,22 лв., за 2009 г. - 26699,15 лв., за 2010 г.
- 26631,81 лв., за 2011 г. - 26564,48 лв., за 2012 г. - 26497,15 лв., за 2013
г. - 26289,62 лв., за 2014 г. - 26223,39 лв. Определени са дължимите суми за Ц.
П.Г., както следва: за ДНИ за 2008 г. - 0,00 лв., за 2009 г. - 5,15 лв.,
внесени 2,57 лева и дължими 2,58 лв., за 2010 г. - 5,13 лв., за 2011 г. - 5,12
лв., за 2012 г. - 5,10 лв., за 2013 г. - 5,06 лв., за 2014 г. - 5,05 лв.; за
ТБО - за 2008 г. - 0,00 лв., за 2009 г. - 10,24 лв., внесени 5,12 лева и
дължими 5,12 лв., за 2010 г. - 13,32 лв., за 2011 г. - 13,28 лв., за 2012 г. - 13,25
лв., за 2013 г. - 13,14 лв., за 2014 г. - 13,11 лв.; Изчислени са и дължими
лихви. Посочено е, че ТБО се изчислява на основата на следните промили за
физически лица: сметосъбиране 1, депо 1, чистота 1.
По адм.дело 249/2017 е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението на която е приобщено на л.л.242-251 от това дело.
Съгласно последното, в табличен вид е представена данъчната оценка на целия
имот по години - от 2008 до 2014 г. Изчислена е дължимата сума за ДНИ и ТБО за
всяка от години. ВЛ е установило, че са изплатени задълженията на Г. за ДНИ и
ТБО за ½ част от имота. Не са изплатени задълженията на Л.Г. за ½
част от имота за 2009-2014 г., които с начислени лихви до 10.05.2015г. са в
размер на 398,61 лева. От Г. е подадена декларация вх.№167/20.04.2015 г.,
придружена с удостоверение за наследници. На тримата наследници, между които е
и Г., са съставени три АУПВД, всеки за 132,87 лева, като трите са общо за
398,61 лева.
ВЛ по адм.дело 249/2017 е разпитано и от настоящия състав
на съда, като заключението му е прието. С оглед на заявеното от ВЛ /л.34, гръб/,
че за размера на данъчната оценка е ползвала този, приет от органа, и че не е
компетентно да направи данъчна оценка на имота, е назначена повторна
съдебноикономическа експертиза, извършена от друго ВЛ /л.150/. Заключението на
същата е приобщено на л.л.165-187. Съгласно последното, данъчната оценка общо
на имота е: за 2008 г. - 18051,81 лв., за 2009 г. - 26699,14 лв., за 2010 г. -
26631,82 лв., за 2011 г. - 26564,48 лв., за 2012 г. - 26497,14 лв., за 2013 г.
- 26289,22 лв., за 2014 г. - 26223,39 лв. За ДНИ за ½ част от имота се
дължат /след приспадане на намаление за основно жилище/: за 2008 г. - 10,44
лв., за 2009 г. - 15,45 лв., за 2010 г. - 15,40 лв., за 2011 г. - 15,36 лв., за
2012 г. - 15,32 лв., за 2013 г. - 15,19 лв., за 2014 г. - 15,15 лв. За ТБО за
½ част от имота се дължат: за 2008 г. - 20,76 лв., за 2009 г. - 30,70
лв., за 2010 г. - 39,95 лв., за 2011 г. - 39,85 лв., за 2012 г. - 39,75 лв., за
2013 г. - 39,43 лв., за 2014 г. - 39,35 лв. ВЛ също е посочило, че
съсобственикът Г.Л.В. е заплатила своите задължения. Непогасеният остатък за наследената
от Г. ½ част от имота възлиза на 198,54 лева, като по години е: за 2008
г. - 0,00 лв., за 2009 г. - 15,38 лв., за 2010 г. - 36,90 лв., за 2011 г. -
36,81 лв., за 2012 г. - 36,71 лв., за 2013 г. - 36,41 лв., за 2014 г. - 36,33
лв. ВЛ сочи, че ставката за ДНИ е 1,25 промила през целия период, а ставката за
ТБО през 2009 г. е била 2,3 промила, а след това, за останалата част от периода
е 3 промила. Данъчната оценка леко намалява след 2009 г. с оглед на
овехтяването на сградата. В о.с.з. ВЛ заявява, че от 2009 до 2014 г. не е
плащано само за ½ част на имота - тази, която е била притежавана от Л.В.,
като след това - през 2016 г., е заплатена само 1/3 част от дължимата сума от
един от наследниците - дъщеря му. Неплатените суми са за Г. и сина й. Според
ВЛ, данъчните оценки са напълно реални; има сборна грешка за 2008г., която не
оказва влияние на данъка, защото сумата е съвсем малка; влияние върху
изчисляването на данъчната оценка оказва коефициентът на местоположението,
който в 2007г. и 2008 г. е бил 5,8, а в следващите години е 8,6, т.е. това е
основното, което оказва влияние върху увеличението на данъчната оценка. ВЛ
посочва, че данъчните оценки на община Кнежа са изчислени съгласно Приложение №2
/на ЗМДТ/.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Актът е издаден от компетентен орган, в кръга на
неговата компетентност по време, място и предмет. Видно от приложената заповед
за определяне на органи по приходите /л.50 от дело 538/2015, приобщено към дело
249/2017/, издалият акта е надлежно оправомощен.
АУПВД е писмен, като съдържа мотиви. Посочено е, че
ДНИ и ТБО са определени в годишен размер и пропорционално на данъчната оценка
на имотите.
По отношение спазване на административно производствените
правила и съответствие с материалния закон, съдът съобразява следното:
Доколкото основните възражения на оспорващата са
свързани с размера на данъчната оценка, следва първоначално да се изложат
мотиви по отношение на начина на определянето й.
Данъчната оценка на недвижимите имоти се определя
съгласно Приложение №2 към Закона за местните данъци и такси, озаглавено „Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти“. В
същото приложение са отразени множество показатели и коефициенти за тях, при съобразяването
с които се определя размерът на данъчната оценка за конкретен недвижим имот.
Това приложение е претърпяло значителни изменения, обнародвани в ДВ, бр.
105/2008 г., в сила от 01.01.2009 г. С промяна /увеличение/ на коефициенти се стига
до резултат промяна /увеличение/ на размера на данъчната оценка на недвижимите
имоти. ВЛ посочва, че основното изменение, което в случая оказва влияние, и води
до увеличение на размера на данъчната оценка, е коефициентът на
местоположението, който през 2007г. и 2008г. е бил 5,8, а в следващите години е
8,6. Следователно увеличението на данъчната оценка от 2009г., и оттам -
увеличението на дължимите суми за ДНИ се дължат на законодателна промяна. Видно
от заключението на ВЛ, ставката за ТБО също е увеличена, като през 2009г. е
била 2,3 промила, а след това, за останалата част от периода е 3 промила.
Следователно увеличението на дължимите суми в сравнение с предходни периоди се
дължи на нарасналия размер на данъчната оценка, а по отношение на ТБО - и на
увеличения размер на ставката за същата. Съдът цени заключението на ВЛ по
повторната експертиза като задълбочено, отговарящо на поставените въпроси,
съобразено с законодателните изменения през годините, за които години се
изчислява данъчната оценка, ДНИ и ТБО.
При определяне на данъчната оценка на имота
служителите на община Кнежа са обвързани с приетите от Народното събрание
коефициенти, посочени в закона, и не могат да определят данъчна оценка в по-нисък
размер. Както посочва ВЛ по повторната експертиза, в случая този размер е
правилно изчислен, като допуснатата незначителна грешка в размера през 2008г.
не се отразява на данъчното вземане. Съдът съобразява, че при съпоставка на
посочените в АУПВД и в повторната експертиза на ВЛ стойности на данъчната
оценка са налице незначителни разлики за някои от годините - от 0,01 до 0,40
лева, но тази разлика не дава отражение на дължимите суми за ДНИ и ТБО при
извършено сравнение между заключението на повторната експертиза и АУПВД. ВЛ посочва
още в заключението по повторната експертиза /л.168, че данъчната оценка леко
намалява /и оттам намаляват дължимите суми за ДНИ и ТБО/ с оглед на
овехтяването на сградата. Във връзка с това следва да се посочи, че твърденията,
че данъчната оценка на имота преди 2009г. е била около 10000 лева, са неоснователни.
По делото оспорващата е приложила съобщение за дължими ДНИ и ТБО за 2005г.
/л.15 от настоящето дело/, от което е видно, че през 2005 г. данъчната оценка
за ½ част от имота е 6271,80 лева, или за целия имот е 12543,60 лева.
През 2006 и 2007г. коефициентите в Приложение №2 също са увеличавани, с оглед
на което при последващото увеличение през 2009 г. размерът на данъчната оценка става
около двойно по-голям в сравнение с 2005г. Това увеличение е съгласно промяната
в закона, води до увеличение на дължимите суми за ДНИ и ТБО, а последното
колкото и житейски да е обременяващо собствениците, е законно. В следващите
години /2010-2014/ данъчната оценка намалява незначително поради овехтяване, и намаляват
незначително ДНИ и ТБО, изчислени въз основа на данъчната оценка.
По отношение ДНИ съдът съобразява следното:
Съгласно чл. 10, ал. 1
от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1
от Закона за устройство на територията и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ са посочени в чл. 10, ал. 1,
2
и 3 от ЗМДТ,
а случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на
ДНИ са лимитативно изброени в чл. 24, ал.
1, т. 1 – т. 19 от ЗМДТ.
По силата на чл. 19, ал. 1
от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите
имоти по чл. 10, ал. 1
с. з.
В акта са посочени данъчните оценки на имота за
съответните години, като е изчислен дължимият данък. Видно от заключението на
ВЛ по повторната експертиза, този данък е точно изчислен. Липсват основания
АУПВД да бъде отменен, доколкото дължимият данък е точно изчислен. ВЛ е
пресметнало дължимия данък за 2009-2014 г. за наследената ½ част от
имота, като при съпоставка с АУПВД е видно, че на Г. е възложена 1/3 част от
това задължение.
По отношение на ТБО съдът съобразява следното:
Нормата на чл. 62 от ЗМДТ
разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ
в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз
основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи
за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 от ЗМДТ
са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на
ТБО.
По делото се установява, че размерът за ТБО, която се
състои от уредените в чл. 62 от ЗМДТ
три компонента, е определен съгласно приетата от Общински съвет Кнежа Наредба №
9 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Кнежа, приобщена на л.л.130-168 от дело 249/2017. От
представените по делото доказателства - заповеди на кмета на общината на л.169-203 от дело 249/2017 се установява,
че от Община Кнежа действително са предоставени услугите по събиране, извозване
и обезвреждане на битовите отпадъци. За процесният период от 2009 г. до 2014 г.
са издадени заповеди на кмета на Община Кнежа по чл. 63, ал. 2
от ЗМДТ, приложени по делото, с които са определени районите на
територията на Община Кнежа, включени в организирано поддържане на чистотата,
където се извършват услугите по сметосъбиране, извозването и обезвреждането в
депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. В тези заповеди и приложенията към тях е отбелязано, че
дейностите се извършват и на улицата, в рамките на която се намира процесният
имот - ул.*** в гр.Кнежа. Определена е честотата на извършване на отделните
дейности, съставляващи отделните компоненти на ТБО. Тези заповеди не са
оспорени, и съдът ги цени като доказателства за извършване на услугите. По
делото не е и спорно между страните, че отделните услуги се предоставят.
Следва да се посочи че АУПВД не е отразено, че през
2009 г. ставката за ТБО е 2,3, а не 3 промила. Въпреки това размерът на
задължението за тази година е правилно изчислен - при съпоставка с изчисления
от ВЛ по повторната експертиза размер на ТБО за ½ от имота, на Г. е
възложена 1/3 от тази част, каквато и е наследствената й част от починалия й
съпруг. Същото се отнася и за следващите години /2010-2014/.
АУПВД е съобразен и с целта на закона, като собствениците
на недвижими имоти следва да заплащат данъци съгласно стойността на имота, и
такси за услуги, и в частност ТБО, които са ползвали.
С оглед на изложеното, актът е издаден от компетентен
орган, в предписаната от закона форма, при несъществени нарушения на
административно производствените правила, съобразен е с материалния закон и целта
на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на ответника се следват
разноски. От негова страна е направено своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.161 ал.1 от ДОПК следва в полза
на Община Кнежа да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
300лв., съобразно чл.78 ал.8 от ГПК и чл.8 ал.1 т.1
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доколкото не е поискано присъждане на направените
от ответника разноски за експертиза, такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното, Административен съд-Плевен, IV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.П.Г. ***, срещу Акт за установяване на публично вземане по
декларация №214/10.09.2015г., потвърден с Решение №1/23.02.2017г. на Директора
на Дирекция „Обща администрация“ на община Кнежа.
ОСЪЖДА Ц.П.Г.,
с адрес ***, ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер
на 300 /триста/ лева.
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: