№ 90
гр. ЛЕВСКИ, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20234410200240 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдебното производство е образувано по постъпила жалба от Д. З. З.,
ЕГН**********, с адрес: гр. ***, чрез адв. Р. Р. – АК Плевен,
срещу НП №23-0293-000824/11.09.2023г. на началник РУ Левски при
ОДМВР–Плевен.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление в
частта, в която на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец. Счита наказателното постановление в
тази му част за неправилно и незаконосъобразно, тъй като не било извършено
такова нарушение. Навежда съображения, според които отивал да си заплати
тока, като срещу СУ „Крум Попов“ се разминал с патрулен автомобил.
Няколко метра след това паркирал на паркинга срещу пощата и слязъл, за да
си плати тока. Малко след това спрял полицейски автомобил и служителите
му наредили да премести МПС-то. Жалбоподателят изпълнил нареждането,
след което му заявили, че ще му напишат акт, без да му обяснят за какво
точно. Предположението му било, че ще е заради това, че е бил без
обезопасителен колан и без светлини. Попитал може ли да си плати
електроенергията, докато му съставят акт и полицаите му разрешили.
Жалбоподателят си заплатил тока и се върнали при полицейските служители,
които му връчили акта. Подписал акта и си тръгнал, по пътя видял, че в акта
било написано и че не спрял при подаден сигнал за спиране, което не било
1
вярно.
Искането е съдът да отмени в обжалваната част наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган началник РУ Левски не се явява и
не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Административнонаказателното производство е започнало с издаване на
22.08.2023г. АУАН, за това че на същата дата, в 13:32 часа, в гр. Левски, обл.
Плевен, ул. Александър Стамболийски, срещу СОУ „Крум Попов“, с посока
на движение към ул. Васил Левски, като водач на лек автомобил с рег. №
ОВ5786ВМ, управлява посоченото МПС без да използва обезопасителен
колан по време на управлението, с който е оборудван автомобилът;
управлява МПС, без да използва дневни или къси светлини през деня;
при подаден ясно видим сигнал със стоп палка по образец от
униформен служител с униформен автомобил, в условията на дневна
светлина и слънчево време не спира и продължава движението си.
Посочени като нарушени са разпоредбите на чл.70, ал.3 ЗДвП; чл. 103
от ЗДвП и чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП от началник
РУ в ОДМВР Плевен, РУ–Левски, с което на жалбоподателя за извършеното
нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20 лв.;
за извършеното нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец;
за извършеното нарушение по 137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.
В съдебно заседание са разпитани свидетели.
Актосъставителят твърди, че с колегата си са извършвали патрулно –
постова дейност и преминавайки през кръстовището Пощата – ул. Крум
Попов, забелязали автомобил без включени светлини и водачът без поставен
обезопасителен колан. Попитал колегата си дали вижда водача, който
отговорил утвърдително. Казал му да пусне светлинен сигнал, а
актосъставителят подал стоп палка. Посочва в показанията си, че водачът
минал покрай тях и не спрял. Обърнали и последвали автомобила.
Установили, че водачът бил спрял срещу пощата - до Изи пей.
Жалбоподателят бил помолен от св. П. да вземе документите и да паркира на
място, което е безопасно, след което бил съставен актът.
Актосъставителят заявява, че подал стоп – палка, а колегата му включил
2
светлинния сигнал. Водачът не е управлявал автомобила бързо и съставилият
акта не може да даде отговор на въпроса дали водачът е възприел сигнала за
спиране.
Свидетелят П. – мл. ПИ в РУ – Левски посочва в показанията си, че с
колегата си забелязали автомобил, който се движел без светлини. Колегата му
подал сигнал със стоп палка, но водачът не спрял след подаване на сигнала, а
малко по – късно до пункта за заплащане на сметки. Според свидетеля от
мястото на подаване на сигнала със стоп палка до спирането на водача
разстоянието е около 20-30 метра, като водачът е възприел сигнала за
спиране, подаден със стоп палка от актосъставителя.
От така събрания доказателствен материал обаче не бе доказано по
несъмнен и категоричен начин, че на инкриминираната дата и час
жалбоподателят З. е възприел подадения от служителите на РУ - Левски
сигнал със стоп палка. Съдът споделя възражението на упълномощения
защитник, че е житейски нелогично водачът да не спре на полицейски сигнал,
а на 20-50 метра, според показанията на служителите на РУ – Левски, да
паркира.
Разпоредбата на чл. 170, ал.3 от ЗДвП задължава контролния орган да
подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка, при който за
водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден
сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да
спре най – вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган
място. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ де полицейски
автомобил или мотоциклет.
За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да
е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който
да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия
сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най –
дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение.
Невъзможността да се достигне до категоричен извод, че от обективна и
субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението, води до отмяна
на наказателното постановление в обжалваната му част.
Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да
установи по категоричен и недвусмислен начин както законосъобразността на
издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност,
което в случая не е сторено.
Описаната в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка не бе
доказана в хода на съдебното дирене.
По изложените съображения съдът намира, че в обжалваната му част
наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
3
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 ЗАНН предвижда, че съдът се произнася по
въпроса за веществените доказателства, отнетите вещи в полза на държавата
и разноските по делото.
Представено е пълномощно, с което жалбоподателят е упълномощил
адв. Р. Р. да го представлява по делото. Правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е установено
със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатът оказал на страната безплатна
правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен
от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни
последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Налице са
посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от
ответника адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №23-0293-000824/11.09.2023г. на началник РУ Левски
при ОДМВР – Плевен в частта, в която на Д. З. З., ЕГН**********, с адрес:
гр.***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като
незаконосъобразно.
В останалата част НП като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТРЕСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛЕВЕН, да заплати на адвокат Р. Р. за
осъществена по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска
защита, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4