Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 18.10.2019 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При
секретаря Мелиха Халил
като разгледа
докладваното от съдия Божкова
административно
дело № 222/ 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на А.А.Х. от *** срещу Решение №
2153-08-62/ 16.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № ***/ *** г. на ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. Твърди се, че
оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон, административнопроизводствените
правила и е необосновано. Оспорва се приетото от горестоящия
административен орган, че не е възникнало осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО,
защото не е приложимо българското осигурително законодателство. Твърди се, че
липсва Удостоверение А1 от НАП, защото не е подавано искане за издаването на
такъв документ. Посочва се, че съгласно наложилата се практика, включително и
съдебна, Удостоверение А1 може да бъде издадено и след прекратяване на
трудовото правоотношение, по което определено лице е било командировано в
чужбина. Изложен е довод, че липсата на такова удостоверение не може да бъде
основание за неприложимост на националното осигурително законодателство. Прави
се искане да се отмени решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали.
Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата по изложените в същата
съображения. Допълнително посочва решение на АдмС –
Велико Търново, постановено по адм.дело №175/2017 г.,
с което е отменен отказ на ТД на НАП да издаде Удостоверение А1. С Определение
№269/19.07.2017 г., съдът е спрял производството по делото, като е отправил преюдициално запитване до съда на ЕС в Люксембург, както и
Решение на VІ състав на съда на ЕС в Люксембург от 25.10.2018 г., по дело
С-451/2017 г.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощника си, изразява становище за
неоснователност на жалбата и неотносимост на решение
на СЕС, тъй като последното било постановено във връзка със спор, касаещ постановен отказ да се издаде удостоверение А1 за
приложимото законодателство.
Настоящият
състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима, като подадена в срока
по чл.118, ал.1 от АПК, от адресат на акта, правната сфера на който се засяга
по неблагоприятен начин.
При
проверка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С
Трудов договор № ***/ *** г. А.А.Х. е бил назначена на длъжността „***“. В чл.1
от ТД е посочено, че ще бъде изпратен за изпълнение на възложена работа в
предприятие-ползвател, под ръководството и контрола на работодателя – „Интер Групс“ ЕООД, ***. С Допълнително споразумение, с дата
22.05.2018 г., към трудовия договор, за място на работа е определен обект на
територията на *** и е променен размера на трудовото възнаграждение. На
18.05.2018 г. е издадена заповед за командироване на А.Х. в ***, ***. Със
Заповед № ***/ *** г. на управителя на „Интер Групс“
ЕООД, от 16.07.2018 г., на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ, е прекратено
трудовото правоотношение, възникнало с ТД № ***/ *** г.
На
06.08.2018 г. А.Х. е подал, до директора на ТП на НОИ – Кърджали, Заявление,
вх.№ ***, за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание
чл.54а от КСО, към което е приложила документ за самоличност и акт за
прекратяване на правоотношението.
С
Разпореждане № ***/ *** г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ – Кърджали е отпуснато парично обезщетение за безработица, от 16.07.2018
г. до 15.11.2018 г.
С
Разпореждане № ***/ *** г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ – Кърджали, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, е спряно производството по
изплащане на паричното обезщетение за безработица. Съгласно мотивите на този
административен акт, спирането на производството по отпускане на ПОБ е
извършено поради проверка от контролни органи на ТП на НОИ – Кърджали на
осигурителя – „Интер Групс“ ЕООД.
С
Разпореждане № ***/ *** г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ – Кърджали, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. с
чл. 11, § 2 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004, е отказано отпускане на ПОБ по
чл.54а от КСО със следните мотиви: след запитване към Национална агенция по приходите,
компетентна да определи приложимото законодателство, се установило, че заявителят не е подавал искане за издаване на
Удостоверение А1. По тази причина е прието, че за
лицето е неприложимо правилото на чл.12, §1 от Регламент (ЕО) №883 / 2004, и следва да се
приложи основното правило на чл.11, §3, б.“а“ от
Регламент (ЕО) №883 / 2004, според
което лицата са подчинени на
законодателството на държавата-членка, на чиято територия осъществяват дейност, в случая - ***. Прието е, че за лицето
не е възникнало осигуряване в Р България, в това число и за фонд „Безработица“, и то няма право на
исканото парично обезщетение.
По
жалба на А.Х. срещу АА на ръководителя на осигуряването за безработица е
постановено оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на
НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № ***/
*** г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. В
решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали са изложени мотиви, че се касае
за случай на български гражданин, нает на територията на Р България от „Интер Групс“ ЕООД и командирован да извършва временно работа на
територията на друга държава-членка на ЕС. В тези случаи, на основание чл.88 от ДОПК, във връзка с процедурата по прилагане на чл.12 от Регламент (ЕО)
№883/2004 командированото лице или неговият работодател, са имали възможност да
подадат пред съответната ТД НАП, искане за предоставяне на атестация
(Удостоверение А1), за приложимост на българското законодателство, като
компетентен да прецени наличие на предпоставките за издаване на горния документ
бил компетентния орган по приходите. Прието е, че жалбоподателят или
работодателят не са поискали издаване на Удостоверение А1 от компетентната ТД
на НАП, като липсата на такова удостоверение правело българското осигурително
законодателство неприложимо и изключвало възникването на осигуряване по чл.10,
ал.1 КСО и произтичащите от него права.
При
така установените факти АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна поради
следните съображения:
От
административната преписка по издаване на обжалваното решение се установява, че
жалбоподателят е гражданин на държава-членка на ЕС, страна по трудово
правоотношение, възникнало в Р България, наето от работодател – предприятие, което осигурява
временна работа, и командировано от
работодателя в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на
същия работодател, поради което, спрямо лицето
е приложим Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност.
Според
общите правила, уредени в чл.11, §1 и §3, б.а от Регламент (ЕО) № 883/2004,
лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само
на една държава-членка, като спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или
като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага
законодателството на тази държава-членка.
В
чл.12, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведено изключение от горните общи
правила, в случаите на краткосрочно командироване, като е предвидено лице,
което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на
работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е
командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там
дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на
законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената
продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да
замества друго командировано лице.
Страните
не спорят относно обстоятелството, че от
22.05.2018г. до 16.07.2018 г., жалбоподателят е бил в трудови правоотношения с
„Интер Групс“
ЕООД, както и че работодателят „Интер Групс“
ЕООД, като предприятие, осигуряващо временна заетост, на основание чл.121, ал.5 КТ, е командировало лицето в ***, ***, за полагане на труд в предприятие
ползвател. Осигурителят „Интер Групс“ ЕООД е подавал
данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, считано от 22.05.2018 г. до 16.07.2018 г., с
код „01“ – работници и служители, осигурени по чл.4, ал.1, т.1 КСО, при един
работодател. В оспореното решение, като основание за отхвърляне на жалбата
срещу разпореждането на ръководителя по осигуряването за безработица, е
посочено, че българското осигурително законодателство било неприложимо в
конкретната хипотеза, поради липсата на документ (Удостоверение А1, издадено от
компетентната ТД на НАП), удостоверяващ приложимостта на българското
законодателство.
Съгласно
чл.19, §2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета, по
искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на
държавата-членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от
основния регламент, предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо
и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия. С Препоръка №
А1/18.10.2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19,
параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета,
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, е
определила структурата и съдържанието на преносим документ А1 относно
приложимото законодателство, което се прилага спрямо притежателя му.
В
разпоредбата на чл.88, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във
връзка с чл.89, ал.1 от ДОПК, удостоверения съгласно правилата за координация
на системите за социална сигурност, се издават по реда на глава ХII от Кодекса,
по искане на заинтересованото лице, отправено до компетентната териториална
дирекция. Институцията, компетентна да предостави атестация за приложимото
законодателство – преносим документ А1 (Удостоверение А1), установяващ, дали
работникът или служителят попада в обхвата на специалната разпоредба на §12 от
Регламент (ЕО) № 883 / 2004, и при какви условия, е съответната ТД на НАП по
седалището на местното юридическо лице – работодател или териториалната
дирекция по постоянния адрес на физическото лице (чл.8, ал.1 ДОПК).
В
настоящия случай се установява, че нито жалбоподателят, нито работодателят са отправили искане за издаване
на преносим документ А1, съответно – не е постановен влязъл в сила отказ да
бъде издаден такъв документ. Макар да е препоръчително удостоверяването на
приложимото законодателство да се извърши преди командироването на работника в
приемащата държава, няма пречка искането за издаване на такъв документ да бъде подадено и след прекратяване
на трудовото правоотношение. В тази връзка и с оглед данните по случая, сочещи
необходимост от преценка на приложимото законодателство, съответно – наличието
на хипотезата на §12 от Регламент (ЕО) № 883/2004, административният орган,
пред който е образувано производството по основното искане за отпускане на
обезщетение, е следвало да спре това производство, до изясняване на въпроса с
приложимото законодателство с издаването на Удостоверение А1 от компетентната
ТД НАП или влязъл в сила отказ да бъде издадено такова удостоверение, тъй като
последният документ безспорно е от значение за изясняване на случая.
Същевременно, на основание чл.31, ал.5 АПК, органът е следвало да уведоми
заявителя, че за установяване на приложимото законодателство следва да депозира
отделно искане по реда на глава ХII от ДОПК до компетентната ТД НАП. Вместо това, без да е налице произнасяне на
компетентния орган по този въпрос, в оспореното решение на директора на ТП на
НОИ – Кърджали е прието, че липсата на Удостоверение А1 изключва приложението
на българското осигурително законодателство, съответно, че не е възникнало
осигуряване по чл.10, ал.1 КСО, както и правото на обезщетение, произтичащо от
него.
От
изложеното следва, че оспореното решение е издадено в нарушение на изискванията
чл.35 от АПК, поради неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
основателността на предявеното искане. Неспазването на посочената разпоредба е
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, защото недопускането му би довело до различно разрешение на случая.
Констатираното нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния
закон, поради което са налице основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК за отмяна
на оспорения акт.
Относно
мотивите в решението на горестоящия административен
орган за произнасяне на ТД НАП по аналогични случаи, следва да се отбележи
също, че съдържащите се в административната преписка доказателства сочат на
наличие на условията за прилагане на чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004, по
отношение на жалбоподателя. Установено е, че трудовото правоотношение е
възникнало в Р България, и непосредствено преди да започне работа, спрямо
лицето е било приложимо българското законодателство. Работодателят „Интер Групс“ ЕООД е предприятие, регистрирано по българския ТЗ,
без данни за обичайно извършвана дейност извън Р България. Установи се също, че
лицето е командировано от работодателя в друга държава-членка, за да осъществява
дейност от името на работодателя, като работникът не е изпратен да замества
друго командировано лице, а предвидената продължителност на работата не е
превишила 24 месеца.
Поради
изложените съображения оспореното Решение № 2153-08-62/ 16.05.2019 г. на
директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № ***/ ***
г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали
трябва да се отменят.
При
този изход на спора е основателно своевременно заявеното и доказано искане за
присъждане на деловодни разноски, които възлизат на 400.00 лв., представляващо
реално изплатено възнаграждение за един адвокат. Тъй като спорът не може да се
реши от съда, делото като преписка следва да се изпрати на ръководителя на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ – Кърджали за произнасяне по заявлението на А.Х. за
отпускане на обезщетение за безработица.
Поради
изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро
от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отменя Решение №
2153-08-62/ 16.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с
него Разпореждане № ***/ *** г. на ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ – Кърджали.
Връща
преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Кърджали за ново произнасяне в законоустановения срок, съгласно указанията по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в настоящото решение.
Осъжда
ТП на НОИ – Кърджали да заплати на А.А.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***,
деловодни разноски в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева).
Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред ВАС в
14-дневен срок от съобщението за неговото изготвяне.
Съдия: